Решение № 238 от 9.8.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 497/2023 г.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от ищеца Я. И. Г. искове за осъждане на ответника „Бор“ ЕООД да му заплати претендираната парична сума, представляваща стойността за отстраняване на недостатъци на изграденото (разходите за извършване на неизвършени договорени СМР и отремонтиране на некачествени СМР) в недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в сграда, съответно апартамент № 19, апартамент № 44, апартамент № 45, както и за паркомясто 10, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Още в първоначалната искова молба ищецът е очертал като недостатъци на обектите, вече въведени в експлоатация след съставен акт за приемане на строежа от възложителите, конкретни строително монтажни работи, които не са били извършени според уговорките за видовете довършителни работи и съответните материали или са били извършени некачествено и се нуждаят от демонтаж и ново извършване, като пояснява, че за паркомясто № 10 са налице само неизвършени СМР. Въз основа на тези твърдения, не може да има съмнение, че претенцията на ищеца представлява иск за търсене на отговорност на изпълнител на възложена изработка за недостатъци на извършено строителство, които съществуват именно към момента на приключване на изпълнението и затова въззивният съд изцяло приема обявената в обжалвания акт квалификация на иска по чл. 265 ал.1 пр. 2 ЗЗД, която съответства изцяло на установеното в трайно в съдебната практика разграничение на алтернативните възможностите за защита на възложители на такива строителни услуги (Решение № 60113 от 11.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1321/2020 г., II т. о., ТК). В исковата молба ищецът се легитимира като собственик на процесните вещи въз основа на договор за дарение от 11.12.2006 г. с праводатели И Г. и Л Г.а. Сочи, че на 11.04.2006 г. П Б, И Г., Л Г.а и Д. Д, като собственици на поземления имот, в който е изградена жилищната сграда, където се намират процесните имоти, са сключили с „Билдингс БГ“ ЕООД предварителен договор за отстъпено право на строеж, проектиране и строителство на бъдеща сграда. Съобразно този предварителен договор, праводателите следвало да учредят право на строеж на правоприемника „Билдингс БГ“ ЕООД с прехвърляне на съответни идеални части от имота срещу задължение на последния да изгради за своя сметка и предаде с акт за въвеждане в експлоатация недвижими имоти по арх.проект; праводателите следвало да получат хотелски апартаменти от първи до пети етаж и изрично посочени обекти от бъдещата сграда, като правоприемникът се задължавал да изготви и представи за одобрение идейни и работни проекти както и да изгради и въведе сградата в експлоатация във вид съгласно Приложение № 1 и приложение № 2 към договора. В приложение №1 била посочена степен на завършеност на обектите от бъдещата сграда. Последвало подписването на анекс от 03.10.2006 г. към предварителния договор, с който „Билдингс БГ“ ЕООД е заменен от „Капитал Инвест 2006“ ЕООД по предварителния договор. На последното дружество са прехвърлени идеални части от процесния поземлен имот от праводателите П Б, И Г., Л Г.а, Д. Д и Т Д. срещу задължение на строителя до построи жилищната сграда съгласно ПУП – ПРЗ, от която прехвърлителите ще получат 30% от общата РЗП на сградата съгласно сключения предварителен договор от 11.04.2006 г.. Излага се, че на 09.11.2006г. всички съсобственици на терена, включително „Капитал Инвест 2006“ ЕООД, са си учредили право на строеж за конкретни обекти от бъдещата сграда. На 10.05.2013 г. всички съсобственици на правото на строеж са сключили Споразумение за преуреждане на отношенията си по повод на имота. Твърди се, че на 23.10.2006 г. било издадено разрешение за строеж, което поради изтичане на срока било презаверено на 14.03.2013 г., след което съсобствениците си учредили отново взаимно право на строеж за обекти от сградата с нотариален акт №132/17.05.2013 г., като съгласно този акт на ищеца Я. И. Г. било учредено право на строеж за следните обекти: ап.19, ап.44 и ап.45. Стигнало се до последващо прехвърляне, извършено от „Капитал Инвест 2006“ ЕООД на ответника „Бор“ ЕООД, с предмет собствеността върху 919.80 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор № 10135.2573.264 /бивш ПИ № 199 в кв. 12/, ведно с учреденото право на строеж за обекти от сградата, срещу заплатена цена от 150 000 лева. Купувачът „БОР“ ЕООД поел задълженията на „КАПИТАЛ ИНВЕСТ 2006“ ЕООД, уговорени със споразумение от 10.05.2013г., подписано като допълнение към предварителния договор от 11.04.2006 г., като по този начин според ищеца, ответното дружество заместило продавача („Капитал Инвест 2006“ ЕООД) в задълженията, произтичащи от предварителния договор, на който се позовава. По отношение на претендираното некачествено извършени и неизвършени СМР в посоченото в исковата молба паркомясто се смята, че търсените суми се дължат на основание сключено между ищеца и ответника споразумение от 22.08.2013 г.. Твърди се, че ответното дружество почти пет години след това не е предало на собственика – ищец обектите на собственост и същият не е имал достъп до имота. Поради това извършената работа не е могла да бъде приета, като едва на 12.04.2022г. ищецът твърди, че са му предадени ключовете за обектите. Ищецът твърди, че след този момент е констатирал неизвършени и некачествено извършени СМР в собствените си обекти. Поддържа се твърдение, че степента на завършване на обектите е била договорена в Приложение №1 към Предварителен договор ПИ - 199/2006г. като строителят не е изпълнил задължението си да предаде обектите в завършен вид и съобразно уговореното /с праводателите на ищеца/. Спрямо всички обекти са налице както неизвършени работи, така и лошо изпълнени /неизпълнение в качествено отношение/, като само в паркомясто №10 са налице единствено неизвършени СМР. Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите на ТРОСГТК по тълк.дело № 1/2011 г. на ВКС) и в обжалваната част съответства на разгледани съединени искове на възложител на ново строителство за присъждане на необходими разходи за отстраняване на недостатъци по изпълнението на три апартамента и едно паркомясто до уговорения с предприемача- праводател на встъпилия в задълженията му строител вид и качество. В рамките на служебната проверка, въззивният съд не намира процесуални пречки, а твърденията за обвързване на ответника като правоприемник, встъпил в задължението за насрещна престация на първоначалния предприемач, очертават и нужните за активна и пасивно легитимация твърдения като положителни предпоставки за правото на иск на неудовлетворен кредитор с парично вземане. Постановения по това сезиране съдебен акт е допустим. Пред настоящата инстанция няма спор относно възникването на правоотношението по възложена на строителен предприемач изработка като насрещна престация, възмездяваща съсобственици на терена за учредено от тях като праводатели – възложители права на строеж и идеални части от терена на недвижим имот, съответни на бъдещи обекти от новопостроена сграда в етажна собственост. Не се спори по съдържанието на предварителен договор ПИ-199/2006г. от 11.04.2006г., с който съсобствениците И Г. и Л Г.а, П Б и Д от една страна и „Билдингс БГ“ ЕООД са уговорили общата инвестиция в имота, представляващ ПИ № 199, целият с площ от 1314кв.м., находящ се в к.к „Чайка“, гр. Варна, като търговецът е поел задължението да изгради за своя сметка и да им предаде с акт за въвеждане в експлоатация недвижими имоти във вид, уговорен в специално приложение, съдържащо и опис на имоти, предоставени на праводателите. Няма спор, че с анекс от 03.10.2006 г. участниците в това предварително договаряне на придобиване на бъдещите обекти, възложени за строителство на предприемача, са се споразумели с друго, свързано със същия търговец, дружество „Капитал инвест 2006“ ЕООД. Като видно от договорката между страните, те са постигнали съгласие в правоотношенията помежду им „Билдингс БГ“ ЕООД да бъде заместен както като изпълнител на строителството, така и в правата му на приобретател на вещните права по предварителния договор от „Капитал Инвест 2006“ ЕООД. На същата дата в необходимата нотариална форма (нот. акт № 140, том 4, рег. №9084, дело 593/2006г.) праводателите са прехвърлили уговорената квота от правата си върху терена на новия строител, срещу лично поетото от него задължение да построи жилищна сграда, договорено в конкретно цитирания организационен договор от 11.04.2006 г.. Безспорно е придобиването на процесните апартаменти и паркомясто от страна на ищеца Я. И. Г. по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 184/2006 г. (л. 52 от делото). Няма оплаквания и по установените факти по споразумяването на 10.05.2013 г. между титулярите на правата на строеж и новия строител „Капитал Инвест 2006“ ЕООД, наричан правоприемник по предварителния договор от 11.04.2006 г.. С това споразумение страните желаят да отстранят всички правни пречки пред изпълнението на договора и да внесат яснота в отношенията си. Изрично заявяват, че договорът е частично изпълнен, както и че всяка от страните потвърждава интереса си от реалното изпълнение на поетите задължения по договора. Страните са признали извършени действия по изпълнението до този момент на планираното инвестиционно строителство. Потвърдили са и останали неизпълнени още задължения по завършване на сградите и въвеждането им в експлоатация. Във връзка с последното са уговорили и нови срокове за изпълнението на възложеното строителство (до 15.03.2015 г., довършване до етап груб строеж, а до 15.05.2017 г. цялостно завършване на обекта). В това споразумение изрично е уговорено както участието на новите съсобственици (надарените частни правоприемници – Р Г.а и ищеца Я. Г.) в разпределението на квотата на бъдещите обекти на праводателите, така и заместването на предприемача от ответното дружество („Бор“ ЕООД) като изпълнител на строителството, както и особените последици от освобождаването на досегашния търговец от уговорките му с представителя на праводателите за възмездяване на усилията му по инвеститорски контрол (които остават в тежест на досегашния строител и изрично се изключват от поетите от новия строител задължения). Така планираните действия по промяна на участниците в инвестицията са окончателно извършени с две нотариални сделки, като на 17.05.2013 г. всички съсобственици (между които и ищецът Я. Г.) и инвеститора „Капитал инвест 2006“ ЕООД са си учредили отново взаимно право на строеж за всички индивидуализирани по одобрен архитектурен проект бъдещи обекти от етажната собственост, а на 22.05.2013 г. търговецът е прехвърлил на „БОР“ ЕООД изцяло своите вещни права върху терена и подлежащите на изграждане обекти срещу заместването му в задълженията му за строителство по предварителния договор, така както е било дадено и съгласието на останалите съсобственици – суперфициари в споразумението от 10.05.2013 г.. Доколкото въззивният съд дължи разглеждане на спорните факти само доколкото са въведени с оплаквания във въззивната жалба (чл. 269 ГПК), то оспорените от въззивника фактически изводи се отнасят до обстоятелствата по предложеното приемане на изпълнената в цялост сграда, включително и изцяло довършените до уговорената годност за експлоатация новопостроени апартамента, притежавани в съответствие със запазените вещни права от ищеца. Основното наведено в жалбата възражение е свързано с началото на срока за упражняване правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като според въззивника този срок започва да тече едва след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на изградената сграда. Според него това се следва от договореностите по сключения предварителен договор между страните, от обстоятелството, че без въвеждане в експлоатация е невъзможно предаването на обекта, както и възможността удостоверение за въвеждане в експлоатация въобще да не се издаде от компетентните органи. Пред първата инстанция са били представени два констативни протокола от 07.03.2017 г. и 08.03.2017 г.(л. 99-103 от делото на ВОС), в които нотариус Г. (рег.№ 549 на НК) е удостоверила изявления, направени от името на ищеца чрез пълномощника му И Г., по повод отправени до съсобствениците покани за подписване на акт за предаване на готовия строителен обект (обр. 15 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството). Своевременно оспорване на представените констативни протоколи, съответно на самите официални удостоверявания не е било извършено с връчването им с отговора по иска, въззивният съд е длъжен да възприеме като вярна личната констатация на нотариуса за съществуването на това овластяване (чл. 179, ал. 1 ГПК). Отделно от това, дори и цитираното пълномощно от 23.12.2016 г. да не съществува или да ограничава по някакъв начин правомощията на пълномощника, по делото е представено друго, също неоспорено като съдържание пълномощно (л. 98 от делото), издадено на 29.06.2015 г., с което ищецът е овластила И Г. (негов баща и дарител на вещните права) с общи права за правни и фактически действия във връзка с цялостното проектиране и реализиране на строителството, възложено по предварителния договор, включително изрично с право да подписва актовете обр. 15 и 16 и да участва в нотариални действия, като изрично са изключени само правата по получаване на покани, писма и съобщения относно изпълнението на договора. Това ограничение обаче не изключва представителството при явяване на иначе поканения упълномощител, защото дори и адресираната покана до упълномощителите да не им е била връчена лично, факта на уведомяването им е потвърден изрично от явилият се пред нотариуса с ново пълномощно представител. Отделно от това, именно И Г. е лицето, което още от самото начало на договаряне на планираното строителство е бил натоварен от собствениците на терена да следи за интересите им, като в раздел IV т. 4 от предварителния договор (л. 11 л. 12 от делото на ВОС), посветен на правата на учредителите на вещните права, изрично е предвидено дори поемане на възнаграждение на този представител от инвеститора и назначаването му на длъжност инвеститорски контрол с вътрешно-ведомствени функции по подпомагане на дейността на техническия ръководител при техническите указания към отделните изпълнители, а впоследствие при планираната смяна на строителя тези негови функции са били съхранени, но за сметка на първоначалния инвеститор (чл.11 от споразумението на л. 35 от делото на ВОС). Явно е, че именно И Г. се е ползвал с доверието на всички първоначални собственици и те са приели той да ги представлява във всички действия, които са били необходими за контролиране на процеса по фактическото изпълнение на строителството, необходимо до достигане на степента и вида на завършеност на обектите им (със съответно приложени технологии и специфични материали), планирани при първоначалното договаряне за застрояване на терена. В тази връзка са и събраните гласни доказателства от разпита на свидетели пред първата инстанция. В този смисъл св. К служител на ответното дружество в периода на строителството (2016-2019 г.) потвърждават, че само инж. Г. е осъществявал всички фактически действия от името на роднинския кръг от съсобственици на терена (братята, сестрата на съпругата на Грозев и децата му), като е посещавал обекта, за да наблюдава изпълнението и степента на довършеност на сградата като цяло, и съответно е бил възприет като пълномощник на всички тези правоимащи лица при осигуряването на достъпа му не само на собствените му, но и до обектите на неговите родственици-упълномощители, които са му доверили и грижата за техническата документация и са получавали от него нужните сведения за движението на процеса на строителството. Самият пълномощник свидетелства също за активното си участие в сделката от самото предварително планиране до крайния резултат като пояснява, че е действал в съответствие с квалификацията му на строителен инженер, конструктор и дългогодишния му опит като проектант, инвеститорски и качествен контрол и мениджър в строителството (показания на л.233 и л. от делото на ВОС). Изявления от това лице, отправени именно в качеството му на пълномощник на праводателите на правата за строителството на цялата сграда към строителя, наетия от него изпълнител, надзорниците на строежа и строителната администрация по повод уведомления за предложени за подписване строителни книжа, са документирани като получени в архива на техническа служба на общината (л. 128, л. 131 от делото на ВОС), които също потвърждават, че довереникът не само е приел упълномощаването, но и многократно е реализирал дадения от роднините му мандат, като е контролирал текущо не само фактическото изпълнение, но и документирането на етапите му с официалните документи за годност на строежите. При съпоставката на тези различни по характер доказателствени средства за въззивния съд не остава съмнение, че ищецът е бил надлежно представляван от явилия се пред нотариуса (първоначално на 07.03.2017 г., а впоследствие и на 08.03.2017 г.) негов довереник, който е потвърдил недвусмислено, че упълномощителите му са били поканени да съдействат на предприемача за изготвяне на предложения им акт за приключване на целия строителен процес до уговорената степен на годност за експлоатация. Така упълномощеният с генерално пълномощно довереник – специалист е представлявал своите доверители на двете срещи и е заявил категорично възраженията им срещу предложеното пълно изпълнение. И на двете дати, от името на всички праводатели, и конкретно от името на ищеца, упълномощеното лице е възразило подробно по изпълнените строителни работи, не достигнатия вид на апартаментите до уговорена степен на завършеност, възразил е подробно по верността на вече известното му конкретно съдържание на проектираните актове обр. 15, съставени от името на всички възложители и заявленията за регистриране на изцяло довършен и годен за експлоатация комплекс като съответен на първоначални строителни книжа и несъществените им изменения. Като съпоставя така официално удостоверените изявления на пълномощника и представените по делото съхранявани от общинска техническа служба книжа (л. 129 – л. 152 от делото на ВОС) въззивният съд констатира, че обявените възражения на част от съсобствениците за неизвършени, недовършени и некачествено изпълнени работи са били действително оповестени в административната процедура и то както от пълномощника им, така и от предприемача, поискал административно съдействие за преодоляване на несъгласието на тези възложители. В заявлението на Г. от 15.03.2017г. отново недвусмислено е признат факта на получаване на поканата за приемане на пълното според строителя договорено изпълнение на строежа, което обаче е било отказано от възложителите не само поради ясно установените според тях към този момент несъответствия със законови изисквания към въвеждани в експлоатация строежи, но и поради неизвършени работи в конкретни обекти, изрично договорени с по-висока от обичайната степен и качество на изпълнението. С изявление на главния архитект на 18.04.2017 г. предложените актове обр. 15 за сградата и ВиК отклоненията са издадени в цялост, като подписите на възразилите възложители са заместени от административен орган, натоварен по чл. 170 ал. 2 ЗУТ с такива правомощия в обществен интерес. Съответно, независимо, че не са били отразени във вече съставения акт за установяване на годност за приемане на строежа на сградата и обслужващото я ВиК съоръжение, доколкото забележките на учредителите на правата на строеж са били оповестени от инвеститора в цитираното в самия акт негово заявление, те следва да се считат за неразделна част от установените в акта факти, респективно макар да е документирано неявяване на несъмнено поканените съсобственици от групата, представлявана от довереника И Г., по същество органът на благоустройствената документация е оповестил първоначално мълчаливо, а впоследствие изрично мотивирано несъгласие с извода за приемане на строежа като изпълнен съответно на законови изисквания и строителната документация без наличие на недовършени, неизвършени и лошо извършени работи по проекта и наличните договори между участващите в актуването лица. Така установените от въззивния състав факти изцяло съответстват на предложено цялостно изпълнение на 07.03.2017 г. на задължението на първоначалния инвеститор, поето по предварителния договор като насрещна престация в полза на съсобствениците на незастроения терен, от встъпилия в дълг като изпълнител на строителството приобретател. Съответно документираните неколкократно конкретни констатации за недостатъци на това изпълнение, считано от част от възложителите за недовършено, а отчасти и за изпълнено с лошо качество и в отклонение от строителните правила и норми са обявени най-късно на 18.04.2017 г. при довършването на официалното актуване на строежа, въпреки изричен отказ той да бъде приет от недоволните възложители. Правните последици от този отказ са изяснени в трайната практика на съдилищата по тълкуване и прилагане на общото правило по чл. 264, ал. 1 ЗЗД, именно като предпоставка за възникване на претенцията за отговорност на изпълнителя за производствените недостатъци на предложената от него дължима престация. Възложителят на строителството (какъвто според предварителните уговорки и окончателно договореното възмездяване за прехвърлени и учредени вещни права за застрояване на терена е ищеца) има задължение да приеме работата, като с това правно изявление се цели да се удостовери приключване на продължителното изпълнение и съгласието му с достигнатия като съответен на кредиторовия интерес полезен резултат според поръчаната в съответен вид на завършеност изработка и нейното видимо качество при външен преглед, придружаващ реалното предаване на готовия продукт ( Решение № 121 от 27.09.2013 г. по търг. д. № 621/2012 г., I т. о. на ВКС, Решение № 231 от 13.07.2011 г. по търг. д. № 1056/2009 г., II т. о. на ВКС). Затова предложената за приемане работа се счита приета не само, когато се одобри изрично или конклудентно (ако се приеме „на доверие“ без положена грижа на добър стопанин при прегледа), но и когато изрично бъде отказано одобрението на предадена като изпълнената съобразно договора работа. Поръчващият възложител има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на възложения краен резултат, поради обявени от приемащия явни недостатъци, вкл. и недостигнат уговорен довършен експлоатационен вид, но дори когато отказът е основателен, това негативно изявление на възложителя не може да отмени с обратна сила действието на окончателното предложение на изпълнителя, а само трансформира облигацията, като поражда новите права на неудовлетворения с получената престация възложител по чл. 265 ЗЗД (Определение № 1510 от 5.06.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1649/2023 г.). Въззивният съд изцяло възприема това тълкуване и затова намира, че доколкото всички недостатъци по технологичните процеси и неподходящо вложените материали са били ясно оповестени като видими и налични при предложеното актуване на готовия строителен обект в писмените констатации и забележките (л. 131 от делото), към датата на тяхното начално оповестяване на 07.03.2017г., продължено до 14.03.2017г., е възникнала и отговорността на ответното дружество за компенсиране на всички тези недостатъци, а при окончателно документирано на 18.04.2017г. приемане на строежа е породено и притезанието, като защитимо с право на иск вземане за парична компенсация на неполученото при това предаване договорено експлоатационно качество на договорените жилища по чл. 265 ал.1 т.2 ЗЗД. Това свое право ищецът не е предявила в рамките на пет години, изтекли най-късно към 18.04.2022 г.. Значението на обявяването на възражения за явните недостатъци като съхраняване на правата за търсене на отговорност за недостатъци на получен резултат от предадена работа и като начало на давността за търсене на тази отговорност е също утвърдено в практиката на съдилищата( Решение № 677 от 20.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 300/2008 г., II о., ТК) в унисон с общите правила за отчитане на давност от момента на изискуемост на съответно парично притезание (Решение № 123 от 6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 2682/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 211 от 15.01.2015 г. по т. д. 3568/2013 г. на ВКС, І т. о.). Затова въззивният съд достига също до извод за пропуснат специален давностен срок за строителните работи по чл. 265 ал.3 ЗЗД, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, тъй като исковата молба на ищеца е предявена на 27.04.2022 г.. Затова и оплакванията по приложение на закона при решаващия извод за погасяване на претенцията по давност също се оказват неоснователни. Допълнителното позоваване на уговорка, с която страните са се договорили изначално за друг начин на приемане на работата, респективно за условност на изявлението за отказа, не се подкрепят от събраните доказателства. Макар че в установяването на предмета на планираната инвестиция в предварителния договор ( л. 11 от делото на ВОС) страните са уговорили задължение на предприемача – правоприемник да предаде готовите обекти, то сама по себе си тази уговорка е била ограничена и със срок до 31.05.2009 г., изтекъл към момента на допълнителното споразумяване за продължаване на инвестиционния процес на 10.05.2013 г. с нов срок до 15.05.2017 г.(л. 32 от делото на ВОС). В този смисъл това възражение също е неоснователно. В тази връзка следва да се зачита и влязлото в сила съдебно решение (л. 154 от делото на ВОС), с което е приключило административно производство с участие на настоящите страни, по обжалване на издаденото в удостоверение от 28.04.2017 г. за въвеждане в експлоатация на регистриран годен за ползване строеж. При отхвърляне на жалбата, към която се е присъединил и ищецът, е била отречена значимостта на иначе установените като факти недостатъци, обявени във възраженията на отказалите да подпишат акта обр. 15 възложители, тъй като те не препятстват формалната регистрация на готовия строителен обект. В същия смисъл на незначителност на всички описани недостатъци на годен за въвеждане в експлоатация строителен обект е и заключението на изслушания от въззивния съд експерт със архитектурна специалност (л. 84 от настоящото дело), вещото лице е пояснило, че и недовършените работи (по вътрешните врати, специфично изпълнените тавани и облицовки), които е посочило като пречка за приемане на строежа е следвало да се обозначат като забележки за последващо довършване, но наличието им не осуетява актуване от приемателна комисия. Тези изводи не противоречат, а кореспондират и на заключението на експерта с техническа специалност (л. 68 от делото). В заключение, поради съвпадане на крайния извод за погасяване по давност на възникнала при отказано приемане на новоизработен строителен обект претенция за недостатъци, изразяващи се в недовършени до уговорена степен и качество работи и неотстранени с нужни ремонти изпълнени некачествено работи по обектите на ищеца, въззивният съд намира, че предявените съединени искове следва да бъдат отхвърлени в цялост. Доколкото правомощията на въззивната инстанция по установяване на факти се изчерпват при съвпадение на оспорените от въззивника фактически положения, не се налага допълнително да се разглеждат насрещно въведени от въззиваемия оплаквания по установяване на действителния обем на задължението за строителство. По разноските: С оглед изхода на спора преразглеждане на разноските направени пред първата инстанция не се следва. На въззивника не се дължат направените в производството пред въззивния съд разноски. Претенцията на въззиваемата страна се изчерпва с внесените и изплатени на вещите лица депозити по събраните от настоящия съд доказателства, за които по делото са налични платежни документи и затова в тежест на въззивника съдът възлага сборна сума от 1285 лв.. Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски апелативен