Решение № 2476 от 28.11.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 527/2025 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „БИТ 2009“ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез адв. К. С., срещу Решение № 140/24.07.2025 г. по АНХД № 919/2024 г. по описа на Районен съд - Добрич. В касационната жалба се въвеждат доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради нарушение на закона. Твърди се, че въззивната инстанция неправилно е приела за доказано осъществяване на състава на процесната административнонаказателна норма. Възразява се в АУАН и НП да са уточнени какви и колко задължения и за колко лица не са внесени, което се заявява, че нарушава правото на защита на касатора. Навежда се, че при условията на множественост на изпълнителните деяния е наложено едно наказание. Оспорва се възможността да кумулиране на наказанията. Настоява се за наличието на предпоставки за прилагане на института на маловажния случай в процесния казус, като се въвежда, че нарушението е незначително и не е довело до накърняване на публичния интерес с оглед погасяването му. Навежда се, че съгласно трайната съдебна практика, когато закъснението при внасяне на данъка е кратко и задължението е изпълнено преди издаване на наказателното постановление, както и когато отсъстват вреди последици, следва заключението за наличието на смекчаващо обстоятелство, което обосновава прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Ответникът - Директорът на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- Варна, не се явява представител в съдебно заседание, не изразява становище по жалбата. Административен съд - Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея, и е процесуално допустима. По отношение основателността на касационната жалба: Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, като касационният състав споделя изложените мотиви, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, то на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд - Добрич препраща към мотивите на въззивната инстанция. С обжалваното решение, въззивният съд е изменил НП № 773602-[рег. номер]/10.06.2024 г., издадено от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Варна, с което на касатора за нарушение по чл. 65, ал. 11 във връзка с ал. 1 от ЗДДФЛ и на основание чл. 81, ал. 1 от ЗДДФЛ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, като е намалил размера ѝ на 50 лева. С акт за установено административно нарушение № [рег. номер] от 28.12.2023 г. при извършена проверка по прихващане и /или възстановяване на 13.12.2023 г. в ТД на НАП Варна на касационния жалбоподател, приключила с АПВ №П-03000823217752-004-001/13.12.2023 г., е установено с Протокол КД – 73 № П-03000823217752-004-002/13.12.2023 г., че дружеството - жалбоподател като платец на доходи, не е внесло по сметка на ТД на НАП Варна, офис Добрич данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ – данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за м.октомври 2023 г., декларирани с Декларация обр. 6 за просрочие на вноската, в законоустановения срок по чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ във вр. с ал. 1 на текста - до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят – 27.11.2023 г. в размер на 1471, 51 лева и 8, 53.2 лева лихва за просрочие. За да се потвърди обжалвания административен акт е прието от въззивният съд, че деянието е доказано от събраните гласни и писмени доказателства. Направен е извод за безспорно установяване на елементите от състава на административнонаказателната норма, както и че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения. При определяне на административните наказания и наличието на смекчаващи вината обстоятелства е преценено, че степента на обществена опасност на деянието е по-ниска в сравнение с другите от същия вид прояви, поради което целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, могат да бъдат постигнати с налагането на имуществена санкция в размер на 50 лева, поради което е изменил размера на наложената санкция. Същевременно е прието, че от дружеството не са представени доказателства, установяващи смекчаващи обстоятелства, обуславящи по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължението, което да наложи прилагане на института на маловажния случай. Настоящият състав, като взе предвид приложимия закон, събраните доказателства, изложените в съдебното решение мотиви и доводите в касационната жалба, счита последната за неоснователна, а решението на Районен съд-Добрич - за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателят като платец на данъци, не е внесъл в срок дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 1461, 51 лева. Касационният състав намира за неоснователни, некореспондиращи на установеното от доказателствата и на закона доводи в касационната жалба за неправилност на изводите на Районен съд-Добрич и за незаконосъобразност на наказателното постановление с оглед въведената множественост на релевираните деяния. При тази регламентация на формата на изпълнителното деяние в административнонаказателната норма на чл. 81 от ЗДДФЛ, разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН (в която е въведен принципът, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях) не намира приложение при правната квалификация на деянието и при определяне на съответната санкция в случаите на неплащане на данъци за повече от едно лице от задължен по закон платец на доход. При тези съображения правилно Районен съд-Добрич е приел, че извършеното от касатора деяние законосъобразно е [жк], ал. 11 от ЗДДФЛ, за което правилно е приложен чл. 81 ал. 1 от ЗДДФЛ. Законосъобразно и правилно е прието отсъствие на предпоставките за приложение на института на маловажния случай с оглед липсата на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид. С оглед на тези аргументи, като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, Районен съд-Добрич е постановил един законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. Воден от гореизложените мотиви, Административен съд - Добрич, първи касационен състав,