Решение № 819 от 1.8.2023 г. на Административен съд - Бургас по дело № 750/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по жалба на Д.К.Г., с адрес: •••, чрез адв. Р.В. против решение № 32-192827/13.06.2022 год. на директора на ТД “Митница Бургас“, с което за стоката, поставена под режим свободно обръщение с крайно потребление с митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007018847 R4 /1 2.0 5.2020г., е определена нова митническа стойност в размер на 11 158.70 лева, с включени разходи за транспорт на стоката, определена е нова данъчна основа при внос на стоката в размер на 12528.43 лева и по отношение на Д.К.Г. са определени допълнителни задължения за вносно мито в размер на 485.94 лева и ДДС в размер на 1069.08 лева със съответните лихви за забава и е разпоредено вземането им под отчет. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материално-правни норми. Релевират се възражения, че обжалваното решение е немотивирано и необосновано, тъй като административният орган не е посочил обстоятелствата, породили съмнения в действителността на договорната стойност и не е обсъдил възраженията на Д.Г.. Твърди се, че митническите органи не са положили дължимата грижа и не са й връчили съобщение по чл.22, т.6 от Регламент (ЕС) 952/2013, с което е нарушено правото й на изслушване, както и правото й да получи предварителна информация за мотивите на митническия орган и да изрази становище по тях. Сочи се, че не са налице основания за определяне на нова митническа стойност на автомобила, че уебсайтовете autoauctions.io и bidfax.info, не са част от митническите информационни системи, че информацията от тях е недостоверна и че не е събрани по законоустановения ред. Искането е за отмяна на оспореното решение. Представят се писмени доказателства. В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски, за които предоставя списък. Представя и писмени бележки. Ответникът - Директор на ТД „Митница Бургас“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт и допълнителни писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: На 12.05.2020 год. жалбоподателката Д.К.Г. е декларирала с МД с MRN 20BG001007018847 R4 /1 2.0 5.2020г. (л.68-69) стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение, а именно: употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка ••••••, модел: ••••, бр.места: 5, товароносимост: 0, първа рег. 20140101, цвят черен, раб.обем: 1 800 куб.см., мощност: 201 HPSAE, двиг. № BENZIN KAT, шаси №: •••••••••••••••••••. Съгласно данните в приложената товарителница № 592842922 ( л.75-76 и 177 от делото), издадена от MAERSK и приложена в превод на български на л.175-176 от делото, автомобилът е превозен от пристанище Mаями/САЩ до пристанище Бургас/България. В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – САЩ; в ел.д. № 4/1 „Условие на доставка“ - FOB-Франко борд уговорено пристанище на натоварване“; № 4/16 „метод за определяне на стойността“ - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса), в ел.д. № 4/14 „Цена на стоката“ - 3 000.00; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – USD; в ел.д № 4/9 „Добавяния и приспадания“: код АК - Разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до място на въвеждане на стоките в Европейския съюз - 899.90 лева; код ВА - Разходи за транспорт след мястото на въвеждане в Европейския съюз - 253.86 лева. На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност за нея е определен съгласно разпоредбата на чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., предвид декларирания в ел.д. № 4/16 метод за определяне на стойността, а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като е взета предвид цената на лекия автомобил в размер на 3 000 USD в приложената към МД фактура № 35219/23.02.2020г., издадена от „Global Auto Exchange“ (л.71), представена и в превод на български език на л.173 от делото. Митническата стойност е определена като към тази цена са добавени декларираните разходите за международен транспорт в размер на 500 USD, съгласно фактура № 2938/05.04.2020г., издадена от издадена от Export Auto Usa Corp. (л.72 и л.172) и получената сума от 3500 USD е преизчислена по валутния курс за митнически цели - 1, 79979 BGN/ US на 6 299.27 лева. Въз основа на определената митническа стойност в размер на 6 299.27 лева са определени, взети под отчет и заплатени вземания за вносно мито в размер на 629.93 лeва и ДДС в размер на 1436.61 лева. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение, освен фактура № 35219/23.02.2020г., издадена от „Global Auto Exchange“, са били приложени удостоверение за собственост ( certificate of title) № 114431821 / 31.0 1.20 20г. (л.70 и л.167), представено в превод на български език на л.167 от делото), фактура № 2938/05.04.2020г., издадена от Export Auto Usa Corp. (л.72 и л.172), представена в превод на български език на л.171 от делото) фактура № 5609366527/07.05.2020г., издадена от Maersk Bulgaria Limited (л.73 и л.170), представена в превод на български език на л.169 от делото, товарителница № 592842922, издадена от Maersk (л.75-76; л.177), представена в превод на български език на л.175-176. При извършен последващ контрол на декларацията на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр.чл.84, л.1, т.1 от ЗМ от митническите органи е била анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронен сайт www.autoauctions.io и bidfax.info е била открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 24.02.2020г. със статус „продадена“ (sold) за автомобил със същия VIN (номер на шаси) - •••••••••••••••••••••••• в страната на износа и „odometer 51 332 actual miles“ в страната на износа и продавач Progressive Casualty Insurance. Установено било, че публикуваната на този сайт продажна цена на автомобила била в размер на 5 700 USD и превишавала с 2 700 USD декларираната пред митническите органи цена в размер на 30 00 USD при допускане за свободно обращение. Поради посочената информация митническите органи са приели, че са налице основателни съмнения относно действителната цена на автомобила, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ от вносителя Д.Г. били изискани с писмо с peг. № 32-245115/30.07.2021г. (л.78-79 от делото) доказателства за потвърждение на декларираната цена: търговско досие по сключената сделка, договор с продавача, договор с крайния получател на автомобила, оферта, поръчка, ценови листи, потвърждения, проформа фактура, бизнес кореспонденция или други документи и сведения, предшестващи издаването на фактурата, както и документи относно извършените плащания към доставчика - продавач на стоката и всякакви други данни, сведения и документи удостоверяващи цената по сделката и разходите по нея, документи за разходи направени от купувача, но невключени в действително платената или подлежащата на плащане цена - комисионни и възнаграждения за посредничество, разходи за контейнери, транспорт, застраховка, и други операции свързани с транспорта, както и писмени обяснения от вносителя по конкретно поставени въпроси по повод извършената сделка. В отговор от жалбоподателя е представено писмо, входирно с № 32-341813/28.10.2021г. в ТД Митница Бургас (л.77), с което тя е уведомила митническите органи, че е представила всички налични документи към момента на оформянето на вноса на автомобила и че не разполага с други документи. В съобщение по чл.22, §6 Регламент № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на съюза с peг. № 32-404546/13.12.2021г. (л.54), адресирано до Д.Г., митническите органи са посочили, че предстои издаване на решение на Директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническата стойност на автомобила, деклариран с митническа декларация с MRN 20BG001007018847 R4 /1 2.0 5.2020г. Като причина за това в съобщението е изтъкнато, че в резултат на извършената проверка на приложените към МД документи и отговорът на Д.Г. с писмо с рег. № 32-341813/28.10.2021г. е установено, че фактура № 35219 от 23.02.2020г., издадена от „Global Auto Exchange“ не съдържа всички необходими реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката като: условие на доставка съгласно ИНКОТЕРМС; условие на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение или др. и същата не може да служи в подкрепа на декларираните данни в МД относно митническата стойност, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена, съгласно тази фактура, като напр. договори, поръчки, оферти, кореспонденция или др. подобни, предшестващи сделката, както и че не са представени никакви доказателства за извършени плащания към продавача и за транспортни и други разходи, свързани с доставката на стоката. Извършен е анализ на документите, приложени към МД, като са изтъкнати фактите, породили съмненията в действителността на договорната стойност на автомобила, посочена във фактура № 35219 от 23.02.2020г., издадена от „Global Auto Exchange“. В съобщението е посочено, че съгласно приложеното към Митническата декларация удостоверение за собственост № 114431821 с дата 31.01.2020г., издадено в страната на износа, автомобилът е на името на Progressive Casualty Insurance. Съгласно информацията, открита на уебсайт www.autoauctions.io за продажба чрез аукцион на 24.02.2020г. автомобил със същите характеристики (идентичен номер на шаси и odometer в страната на износа) обявеният продавач на автомобила също е Progressive Casualty Insurance. В съобщението е изтъкнато, че тези данни и факта, че датата, посочена във фактурата е по-ранна от датата на аукциона, са породили съмнение у митническите органи относно достоверността на датата и наличието на сделка между „Global Auto Exchange“ и Д.Г.. Освен това е посочено, че идентичните данни за действително изминато разстояние ( actual miles) на автомобила при продажбата чрез аукцион на цена 5 700 USD и тези, отразени в удостоверението за собственост № 114431821/31.01.2020г., а именно 51 332 мили, както и за лицето - продавач при аукциона и собственик, според удостоверението за собственост, а именно Progressive Casualty Insurance, налагат извода, че автомобилът е в непроменено състояние към 24.02.2020г. Това заключение е направено и на база 11 броя снимкови изображения, удостоверяващи неговото състояние – повреден с видими следи от удар в задната част на автомобила, както и описанието му в ел.д 6/8 в митническата декларация. В съобщението е посочено, че публикуваната подробна информация от проведения аукцион удостоверява по безспорен и категоричен начин, че на 24.02.2020г. описаният автомобил е бил продаден на цена от 5 700 USD. Направен е извод, че представената от вносителя фактура, издадена от „Global Auto Exchange“ предполага, че са възможни последващи препродажби на автомобила, в това число и осъществена препродажба с купувач Д.Г., която, обаче, не е подкрепена с никакви доказателства и не може да послужи за митнически цели. В тази връзка е посочено е, че в случай, че е налице такава препродажба, в цената на автомобила би следвало да са включени, както сумите за печалба, така и разходите за посредничество и/или такси от проведен аукцион или др.подобни, тъй като при определяне на митническата стойност към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, разходите за комисионни и възнаграждения за посредничество. Направен е извод, че в конкретния случай към преписката не са налице доказателства такива разходи да са били извършени. В заключение е прието, че на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническата стойност на автомобила следва да се определи, като се вземе предвид публикуваната на www.autoauctions.io продажна цена в размер на 5 700 USD на автомобил със същите характеристики и номер на шаси, която е действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Посочено е, че тази цена, следва да бъде увеличена с декларираните от нея разходи за транспорт на 1 автомобил, а именно 500 USD или 899.90 лева при курс на 1 USD/1.79979 BGN. Отбелязано е, че митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с митническа декларация с MRN 20BG001007018847 R4 /1 2.0 5.2020г. е изчислена в размер на 11 158.70 лева (5700 USD+ 500 USD ) x 1.7 9979 лева/ USD. Освен това е посочено, че с оглед определения нов размер на митническата стойност за стоката на основание § 77, §1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013г. възниква вносно митническо задължение на 12.05.2020г датата на приемане на митническата декларация, съгласно чл.77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г, че при така изчислената нова митническа стойност на основание чл.85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. задължението за вносно мито е в размер на 1115.87 лева (11158.70 лв. x 10% ставка за вносно мито), че на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС във вр.чл.77, §1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013г и чл.77, §2 от същия регламент на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС, а именно на 12.05.2020г., която е датата на приемане на МД, че на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос на стоката в размер на 12 528.43 лева (11158.70 лв.+ 1115.87 лева + 253.86 лева – разходи, свързани с вноса) и задължение за ДДС при внос в размер на 2 505.69 лева (12 528.43 лева х 20%). В съобщението е посочено, че е установен размер за вземане под отчет и досъбиране на мито в размер на 485.94лева и на ДДС в размер на 1069.08 лева, както и че върху размера на така определените допълнителни задължения възниква задължение за лихва за забава. На жалбоподателката е предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище, считано от получаване на съобщението. Митническите органи са направили два опита да връчат съобщението по чл.22, §6 Регламент № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на съюза с peг. № 32-404546/13.12.2021г. (л.54) на Д.Г. чрез лицензиран пощенски оператор, но пратките са били върнати като непотърсени, видно от представените с административната преписка известия за доставяне (л.50-53 от делото). С цел уведомяването й за изготвяне на съобщението е било изготвено съобщение/уведомление на основание чл.18а, ал.9 от АПК до Г. от технически сътрудник в ТД Митница Бургас (л.49 от делото), което е било поставено на входната врата и на пощенската кутия на нейния адрес в гр.Бургас, улица Копривщица № 13 на 20.04.2022г. Със съобщението по чл.18а, ал.9 от АПК на Д.Г. е даден едномесечен срок от датата на поставянето му, да се яви на адрес: гр.Бургас, ул. Княз Александър Батенберг № 1, БМФ Порт Бургас АД, КТ Запад, МП Пристанище Бургас център, за да се запознае със съдържанието на съобщение с peг. № 32-404546/13.12.2021г., като е посочено, че в случай, че Г. не се яви в указания срок, съобщението ще бъде приложено към административната преписка и ще се счита за връчено на основание чл.18а, ал.9 от АПК. С Докладна записка рег. № 32-190116/10.06.2022 г. (л.43 от делото) началникът на МП Пристанище Бургас център е предложил на Директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден индивидуален административен акт за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката от МД с MRN 20BG001007018847 R4 /1 2.0 5.2020г. При тези данни и като е възприел изцяло изложените мотиви в съобщението по чл.22, §6 Регламент (ЕС) № 952/2013г. с peг. № 32-404546/13.12.2021г. за определяне на нов размер на митническата стойност на внесения от жалбоподателката автомобил, Директорът на ТД “Митница Бургас е издал оспореното в настоящото производство решение № 32-192827/13.06.2022 год., с което на основание чл.70, §1 чл.71, §1, б.“д“, подбуква “i i “ от Регламент(ЕС) № 952/2013г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007018847 R4 / 1 2.0 5.2020г. е определена митническа стойност в размер на 11158.70 лева, на основание чл.85, §1 от Регламент(ЕС) № 952/2013г., спрямо новата митническа стойност на стоката и при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания код по КН 87032 290 (код по ТАРИК 87032490 00), е определено вносно митническо задължение в размер на 1115.87 лева; на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от с.з. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007018847 R4 / 1 2.0 5.2020г. в размер на 12528.43 лева, съответно спрямо тази данъчна основа и при данъчна ставка от 20 % е определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС в размер на 2505.69 лева; на основание чл.105, §3 и §4 от Регламент(ЕС) № 952/2013г. и чл.56 от ЗДДС, във вр. с чл. 105, §4, и § §4 от Регламент(ЕС) № 952/2013г. е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 485.94 лева и ДДС в размер на 1069.08 лева, със съответните лихви за забава, дължими на основание чл.114, §2 от Регламент(ЕС) № 952/2013г. и чл.59, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.114, §2 от Регламент(ЕС) № 952/2013г., считано от 1 2.0 5.2020г., която е дата на възникване на митническото задължение и на задължението за ДДС до датата на уведомяването на длъжника по т.9 от решението. Решението на директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“ е изпратено два пъти чрез лицензиран пощенски оператор на Д.Г. с писма с известие за доставяне ИДР S 800002SBYZ R от 14.06.2022г. и ИД PS 8000 02T64E 8 от 12.07.2022 г., но тя не е открита на нейния адрес и не го е получила. (л.29-32 от делото). С цел уведомяването й за изготвяне на решението е било изготвено съобщение с рег.№ 32-323856/26.09.2022г. (л.25), което е било поставено на таблото за съобщения в административната сграда на ТД „Митница“Бургас на 30.09.2022г. и публикувано в Интернет на електронната страница на Агенция „Митници“. Със съобщението на Д.Г. е даден 14 - дневен срок от датата на поставяне, да се яви в сградата на ТД Митница Бургас, за да й бъде връчено решението. На 17.10.2022г. съобщението е свалено от таблото и на основание чл.19а, ал.7 от ЗМ, тъй като Г. не се е явила в митническото учреждение в указания в съобщението 14 - дневен срок, Решение с рег. 32-192827/13.06.2022 год. на директора на ТД “Митница Бургас“, издадено от директора на ТД „Митница Бургас“, е приложено към преписката и е прието за редовно връчено на Д.Г. на 14.10.2022г. При така установените факти се налагат следните правни изводи: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна, против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, доколкото по делото не са налице доказателства за редовното връчване на оспореното решение. Съгласно чл. 19а, ал. 1 от ЗМ решението се връчва лично на адресата или на длъжника или се изпраща на всички заинтересовани лица, чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне или чрез изпращане на електронно съобщение в тридневен срок от издаването му. Нормата на чл.19 от ЗМ е специална по отношение на общите правила за съобщаване на административните актове по чл.61, ал.1, във връзка с чл.18а от АПК. Цитираната разпоредба на чл.19а, ал.1 от ЗМ предвижда възможност съобщения да се връчват на заинтересованите лица и чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне. В тази хипотеза съгласно чл.19а, ал.3 ЗМ законодателят е предвидил, че съобщението, изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне, се смята за редовно връчено на датата, на която известието е подписано, или на датата, на която е направен отказ за получаване на решението, който се удостоверява от лицето, което го връчва. В случая, обаче, връчването на решението, адресирано до жалбоподателката, не е било удостоверено по някой от визираните в чл.19а, ал.3 от ЗМ начини, а пощенската пратка е върната с отбелязването, че не е била потърсена. Следователно, при липсата на уредена в закона фикция за връчване на съобщението чрез лицензиран пощенски оператор и когато то не е било потърсено от адресата, то административният орган действително е следвало да връчи същото чрез прилагане на съобщението към преписката при спазване на процесуалните правила по чл.19а, ал.5 - 7 от ЗМ. Предпоставка, обаче, за законосъобразното извършване на процедурата по чл.19а, ал.5 - 7 от ЗМ от страна на митническите органи е провеждане на т. нар. "документирано издирване" на жалбоподателката, при което тя да не е била намерена на нейния адрес. Доказателства такова "документирано издирване" от административния орган да е било провеждано по отношение на жалбоподателката липсват по преписката. Двукратното изпращане на пощенска пратка чрез лицензиран пощенски оператор на адреса на Г. не би могло да изчерпи понятието "издирване" по смисъла на ЗМ, тъй като последното предполага извършването поне на две или повече действия, изразяващи се в прилагането на различни способи за търсене на конкретен адресат. Едва след това съобщението за явяване на лицето следва да бъде поставено на определеното за целта място в митническото учреждение и да се публикува на интернет страницата на митническата администрация, като при неявяване на адресата в 14-дневен срок от датата на поставянето му, съобщението ще може да се приложи към преписката и да се смята за редовно връчено. В този смисъл е и определение № 4814/18.05.2022 г. по адм. д. № 4524/2022 г. на ВАС). Разгледана по същество съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните причини: Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ, при спазване на предвидената в закона писмена форма и в него са посочени фактическите и правни основания, мотивирали издаването на акта. Основателно е възражението на жалбоподателката, че митническите органи не са положили дължимата грижа и не са й връчили съобщение по чл.22, т.6 от Регламент (ЕС)952/2013, с което е нарушено правото й на изслушване, както и правото й да получи предварителна информация за мотивите на митническия орган и да изрази становище по тях. В конкретния случай, МД с MRN 20BG001007018847 R4 /1 2.0 5.2020г.е била предмет на последващ контрол, относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен в същата, релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС по реда на чл.48 от МК във вр. чл.84 от ЗМ. Според чл.84м от ЗМ, за връчването на съобщения и документи при извършването на проверки в рамките на последващия контрол се прилагат разпоредбите на чл.19а от същия закон. Разпоредбата на чл.19а, ал. 1 от ЗМ действително предвижда възможност съобщения да се връчват на заинтересованите лица и чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне. Законът, обаче, не урежда фингираното връчване по пощата на съобщението, ако пратката не бъде потърсена от получателя в срока по чл.5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети от КРС на основание чл.36, ал.2 от ЗПУ. Напротив, законодателят държи на личното узнаване на съобщението от адресата като в чл.19а, ал. 3 от ЗМ изрично е предвидено, че съобщението, изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне, се смята за редовно връчено на датата, на която известието е подписано, или на датата, на която е направен отказ за получаване на решението, който се удостоверява от лицето, което го връчва. В случая връчването на писмото, адресирано до жалбоподателката, с което тя се уведомява, на основание чл.26 от АПК за започване на административното производство по промяна на митническата стойност на внесените стоки и й се предоставя възможност, в съответствие с чл.22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.8 § 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2447, да представи становище и допълнителни доказателства, не е било удостоверено по някой от визираните в чл.19а, ал.3 от ЗМ начини, а е върнато с отбелязването, че е било непотърсено. След двукратно посещение на пощенски оператор с отбелязване, че писмото, досежно откриване на производство, е непотърсено АО е прибягнал финално до метода, предвиден в чл.18а, ал.9 от АПК - залепил е уведомление на вратата на адреса на жалбоподателката.