Решение № 32026 от 1.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9130/2025 г.

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по жалба от М. А., [държава], [ЛНЧ], роден на [дата]., подадена чрез упълномощения процесуален представител адв. Д. Р., срещу решение № 60-ОК/13.08.2025 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила последваща молба на М. А. с рег № УП 23402 от 28.07.2025 г. С жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен като необоснован, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган за откриване на производство по разглеждане на последващата молба за предоставяне на международна закрила, подадена от М. А.. Ответникът - интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в открито съдебно заседание чрез упълномощения си процесуален представител юрк. Й. П. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Взелият участие по делото прокурор от Софийска градска прокуратура дава мотивирано становище за основателност на жалбата. Счита, че същата следва да бъде уважена. Административен съд – София град, второ отделение, 30-и състав, намира жалбата като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт и в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ срок процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна. От данните по делото се установява следното: Жалбоподателят М. А. за първи път е подал молба за предоставяне на международна закрила до председателя на ДАБ на 09.04.2024 г. С решение № 8112 от 24.07.2024 г. на председателя на ДАБ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният акт е обжалван пред Административен съд – София град, който с решение № 22297/05.11.2024 г. по образуваното пред него адм. дело № 8135/2024 г. е отхвърлил жалбата. Това решение е оставено в сила с решение № 7606/09.07.2025 г. по адм. дело № 12091/2024 г. на Върховния административен съд. Процесната молба за закрила от 28.07.2025 г. е последваща, по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗУБ. Същата се основава на твърденията, че като изповядващ християнската религия, при връщането му в [държава], особено след смяната на режима на Б. А. (през м. декември 2024 г.) за жалбоподателя съществувала заплаха от религиозно преследване. В молбата се посочва още, че след настъпилите през м. декември 2024 г. промени, обстановката в [държава] оставала нестабилна с продължаващ въоръжен конфликт между множество сили, масово вътрешно разселване и влошена хуманитарна ситуация. Посочено е още, че са налице данни за увеличено преследване на малцинствени групи, особено религиозни, което търсещият закрила счита, че следва да бъде разгледано като ново обстоятелство, настъпило след напускане на страната на произход. Представени са: свидетелство за кръщение от православната църква в [държава]; писмо от Светия синод № 382-А/22.07.2025 г. до директора на Дирекция „Вероизповедания” при Министерски съвет, с което се иска на М. А. като православен християнин да бъде предоставена международна закрила; становище на ВКБООН за връщане в [държава] от декември 2024 г. С оспореното решение № 60-ОК/13.08.2025 г. интервюиращият орган при ДАБ не е допуснал до разглеждане по същество последващата молба, като е счел, че чужденецът не сочи нови обстоятелства, различни от взетите предвид при разглеждане на първата молба за предоставяне на международна закрила и постановяване на решение № 8112 от 24.07.2024 г. на председателя на ДАБ, както и на влезлите в сила решение на Административен съд - София град и Върховния администретивен съд. При тези данни съдът намира от правна страна следното: Оспореният административен акт е издаден от посоченият като компетентен в разпоредбата на чл.76б, ал.1 от ЗУБ административен орган – интервюиращ орган при ДАБ. При постановяването му обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2. Според чл.13, ал.2 от ЗУБ, подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III. Разпоредбата на чл.76б, ал.1 от ЗУБ гласи, че интервюиращият орган, единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю взема решение, с което се произнася по допустимостта на последващата молба и съответно я допуска или не я допуска до производство. Анализът на цитираните правни норми показва, че преценката за това дали представените от молителя доказателствата са нови и дали обосновават наличие на нови обстоятелства, следва да се прави въз основа на това обсъждани ли са тези обстоятелства преди това и дали същите са от съществено значение за личното положение на чужденеца. В този смисъл съдът намира за необоснован изводът на интервюиращия орган, че посочените обстоятелства не са нови по смисъла на закона, както и че представените доказателства не доказват нещо, което да е било спорно в производството по разглеждане на първата молба на М. А.. При внимателен прочит на решението на председателя на ДАБ по тази първа молба, както и със съдебните решения, с което това първо производство е приключило, настоящият съдебен състав констатира, че въпросът за положението на жалбоподателя при завръщането му в [държава] с оглед изповядваната от него религия въобще не е обсъждан. Единствено в решение № 8112 от 24.07.2024 г. на председателя на ДАБ е споменато, че молителят е имал проблем поради изповядваната от него християнска религия при посещението на представители на редовната армия в дома му през 2022 г. с цел мобилизация, което действие не можело да се приеме като действие на преследване по някоя от посочените в чл.8, ал.1 от ЗУБ основания, както и че по сведения на самия Алсанкари, същият не е бил заплашван лично от ДАЕШ поради изповядваната от него религия. Настъпилите след декември 2024 г. след смяната на режима на Б. А. обстоятелства не са отчетени и съотнесени към личното положение на търсещия закрила. Органът единствено се е задоволил да посочи, че представените писмени доказателства не са нови, не обосновават наличието на нови обстоятелства, които да се отнасят до личното положение на молителя. Необоснована е и тезата на ответника, че при разглеждане на първата молба детайлно е бил обсъден фактът, че Алсанкари изповядва християнска религия. Именно това обстоятелство следва да бъде разгледано в светлината на актуалната обстановка в [държава], което разбира се е въпрос по същество. С други доми казано съдът намира, че посочените от жалбоподателя обстоятелства са достатъчно основание последващата молба да бъде допусната до разглеждане като допустима като се обсъдят вече по същество необсъдените в производството по първата подадена молба за международна закрила новонастъпили в държавата на произход обстоятелства, свързани с отношението на новата власт спрямо малцинствените общности и по-конкретно религиозните общности, в частност християнската общност в [държава]. За този си извод съдът се позовава и на съдържащите се в представената от процесуалния представител на ответника справка относно [държава], актуална към 12.09.2025 г., съдържаща сведения за положението на религиозните малцинства, за отношението на официалните власти в [държава] към християните в страната. Според тази справка, въпреки първоначалните уверения на фактическото правителство, поело управлението на държавата след свалянето от власт на президента Б. А., християнските общности изразяват загриженост относно религиозната свобода, безопасността и възможността да практикуват открито вярата си. Според чл.33, § 2, б.„г“ от Директива 2013/32 на ЕП и на Съвета, молбата е недопустима, единствено ако е последваща, когато не са се появили или не са били представени от кандидата нови елементи или факти, свързани с разглеждането на това, дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила, по силата на Директива 2011/95/ЕС. В процесния случай наличието на такива „нови елементи или факти“ е обективно. Като не е допуснал до разглеждане по общия ред молбата на М. А. интервюиращият орган е лишил търсещият закрила от възможността, новопредявеното обстоятелство, касаещо личното му положение в страната на произход предвид изменената обстановка след месец декември 2024 г. да бъде обсъдено и анализирано подробно и по същество, По изложените съображения оспореният административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените с мотивите на настоящото съдебно решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Водим от горното и на основание чл.85 от ЗУБ, Административен съд - София град, второ отделение, 30-и състав,