Решение № 14303 от 9.12.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 3196/2022 г.

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 148571/18.07.2022 г./ на Е. Д. М. срещу ПРБ с която е предявен осъдителен иск за сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 23.09.2021 г. до 15.11.2021 г., в резултат на съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразило се в отказ от правосъдие поради бездействието на прокурора по пр. пр. № 2178/2021 г. по описа на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва от 24.01.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Ищецът твърди, че е подал сигнал в Софийска градска прокуратура срещу лицето Д.Г. за извършен въоръжен грабеж на 12.03.2010 г., като жалбата е препратена на Специализираната прокуратура, където е образувана пр. пр. № 2178/2021 г. Сочи, че по нея не са предприети никакви действия от прокурора – не е назначен разследващ орган, не са снети показанията на жалбоподателя, липсва произнасяне по искането му за даване на показания пред съдия, не му е назначен адвокат, а след установяване, че делото не е подсъдно на Специализирания наказателен съд, преписката не е препратена по компетентност на Софийска градска прокуратура, вместо което е постановено прекратително постановление от 22.10.2021 г. Счита, че в резултат от това е лишен от правосъдие, поради което е нарушен чл. 47 ХОПЕС. Излага, че в резултат от това е бил подложен на унижение, стрес и жесток психически тормоз, изпитал страх, безпомощност и отчаяние, не можел да спи и да се храни от притеснение. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ПРБ е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е налице извършено от него противоправно деяние предвид липсата на достатъчно съществено нарушение. Счита, че правата на ищеца не са засегнати поради упражненото от него право на жалба срещу крайния прокурорски акт по преписката. Оспорва причинно-следствената връзка на деянието с твърдяните от ищеца вреди. Твърди, че те са резултат от множеството осъждания на ищеца, множеството висящи досъдебни производство срещу него и от изтърпяването и към момента на наказание „лишаване от свобода“ от него, а не от извършени от ответника противоправни деяния. Изтъква, че ищецът е образувал множество искови производство, по които претендира обезщетение за същите по вид и размер неимуществени вреди, без да е направил разграничение кои точно вреди от кое конкретно производство са му били причинени, поради което счита, че той претендира едни и същи вреди на различни правни основания. Оспорва размера на претенцията като изкючително завишена. Моли за отхвърляне на иска, евентуално – за присъждане на обезщетение на ищеца в по-нисък размер. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на ищеца от бездействия на ПРБ които най-общо нарушават чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ и респ. представляват съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В настоящия случай се претендират вреди от бездействие, осъществено по повод правораздавателната дейност на ПРБ – по повод прекратяване на преписката по подаден от ищеца сигнал за извършено престъпление. По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. нарушение на норма от правото на Европейския съюз, която предоставя права на частноправни субекти – в случая нарушение на правото на ефективни правни средства за защита; 2. нарушението да е достатъчно съществено; 3. настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 4. причинно – следствена връзка между нарушението и причинените на ищеца неимуществени вреди. В случая от писмените доказателства по делото се установява, че Е. Д. М. е подал жалба с вх. № •••/10/20.09.2021 г. до СГП, в която е съобщил за извършен въоръжен грабеж на 12.03.2010 г. в адрес, за 136 072 лв. с пострадал О.Б., като Д.Г. Г., с прякор „М.Г.“ е участвал като съизвършител в грабежа. Заявил е желание да посочи шестима свидетели, да предостави веществени доказателства и да бъде разпитан като свидетел пред съдия. По жалбата е образувана пр. пр. № •••/2010 г. по описа на СГП, но с писмо от 30.09.2021 г. жалбата е изпратена по компетентност на СП поради наличие на връзка с пр. пр. № ••••/2013 г. на СП. В СП жалбата първоначално е заведена по пр. пр. № ••••/2013 г., но след това по нея е образувана пр. пр. № 2178/2021 г. След запознаване с материалите по пр. пр. ••••/2013 г. по описа на СП и без извършване на проверка наблюдаващият прокурор с Постановление от 22.10.2021 г. е отказал образуването на досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, както и поради липса на данни в жалбата за извършено престъпление от функционалната компетентност на СП, визирана в чл. 411а НПК. Това постановление е потвърдено с Постановление от 15.12.2021 г., постановено по пр. пр. № 1067/2021 г. на АСП. В него е прието, че в случая по отношение на Д.Г. Г. не е налице процесуално препятствие за наказателно преследване по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, но проверката по жалбата не е в компетнетността на СП, а компетентна да разследва деянието вече е СГП. С Постановлението от 15.12.2021 г. на АСП е указано на СП да изпрати своя пр. пр. 2178/2021 г. на СГП по компетентност, като тези указания са изпълнени от СП с писмо от 20.12.2021 г. Страните не спорят, че материалите са заведени в СГП като пр. пр. № 372/2022 г., по която с Постановление от 13.06.2022 г. СГП е отказала да образува наказателно производство, като това Постановление е отменено с Постановление от 04.10.2022 г., постановено по пр. пр. № 2997/2021 г. по описа на САП, и са дадени указания да бъдат проверени твърденията за съучастие в престъпление на Д.Г. Г., като бъдат снети сведения от жалбоподателя, бъдат установени посочените от него лица и бъдат приложени документи. Постановлението на САП е потвърдено с Постановление от 02.11.2022 г., постановено по пр. пр. № 18736/2013 г. по описа на ВКП. В последното е прието е, че предвид неизвестността относно наличието по отношение на Д.Г. Г. на отделно /от наказателното производство, по което жалбоподателят и други лица са осъдени с влязла в сила присъда за същото деяние/ досъдебно производство препятства възможността да бъде направен несъмнен извод, че Д.Г. Г. е разследван като възможен извършител на престъпление от 12.03.2010 г. по конкретно досъдебно производство и следователно да липсват основания за образуване на друго досъдебно производство. Предвид установените факти съдът намира, че твърденията на ищеца за извършено нарушение от ответника на правото на Европейския съюз са неоснователни, като съображенията за това са следните: Ищецът счита, че е налице нарушение на правото му на достъп до правосъдие.