Решение № 2770 от 26.3.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 125/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр.с чл.111 ал.7 от ЗИНЗС. Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Е.-Х., чрез адв. С. Н. против Решение № 9405 / 21.11.2024г постановено по адм. дело № 2126/2024г. по описа на Административен съд Бургас с което е отхвърлена жалбата на Д. Р. Е.-Х. против Заповед № ЗН-1179/14.11.2024г. издадено от Началника на Затвора Бургас с която на Д. Р. Е.-Х. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 денонощия. Според касатора обжалваното решение е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и моли да бъде отменено, като моли да бъде отменена и заповедта с която е наложено дисциплинарно наказание като незаконосъобразна и неправилно постановена при съществено нарушение на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита. Твърди, че деянието не съставлява дисциплинарно нарушение, не е налице системност по смисъла на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС и липсва реално изслушване на Д. Е.-Х.. В съдебно заседание поддържа жалбата и твърди, че е скъсал заповед която са му представили, тъй като тя нямала номер и той нямало как да я обжалва. Ответникът – Началника на затвора Бургас в представено писмено становище оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно, поради което моли, то да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на решението като правилно. Настоящия касационен състав намира касационната жалба подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна по делото за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. П. А. съд Бургас Д. Р. Е.-Х. е обжалвал Заповед № ЗН-1179/14.11.2024г. издадена от Началника на Затвора Бургас с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 денонощия. За да отхвърли жалбата на съда е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискването за писмена форма и че при провеждане на дисциплинарното производство и издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на дисциплинарно наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Преди да наложи наказанието началникът е изслушал нарушителя, съобразно изискванията на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС и е спазил установените в нормата на чл. 106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта. Приел е, че е на 01.10.2024г. Д. Е. – Х. е отказал да изпълни законово уредена процедура, унищожавайки служебни документи на Затвор - Бургас и Заповед за дисциплинарно наказание, екземпляр единствен, като е приел за доказани както факта на извършеното нарушение, така и неговото авторство и е приел, че деянието на жалбоподателят Х. съставлява дисциплинарно нарушение по чл.96, т.3, вр. чл.100, ал.2, т.2 и т.5 от ЗИНЗС. Приел е, че правилно наказанието е наложено при условията на системност по чл.102, ал. 2 от ЗИНЗС, тъй като за последната 1 година преди извършване на процесното нарушение на Д. Е.-Х. са наложени още 3 (три) дисциплинарни наказания за нарушения от един и същи характер, а именно: такива по чл. 100, ал.2 т.2 от ЗИНЗС - отказ да се изпълняват разпореждания на служители, като същите не са отменени или заличени. Настоящия състав счита, че административния орган не е квалифицирал правилно нарушението и така е издал заповед при неправилно приложение на материалните норми. Становището, че с деянието което е извършил Д.Е.-Х. е осъществил състава на нарушението по чл. 100, ал.2 т.2 от ЗИНЗС, не се споделя от настоящия състав. Според разпоредбата на чл.100, ал.2 т.2 от ЗИНЗС, за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица, а според чл. 100, ал.1 т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята и неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията предвидени в закона. В конкретния случай не се установи, че към Х. който на 01.10.2024г. е бил поканен за изслушване във връзка с извършено нарушение, да се отправяни конкретни заповеди, разпореждания от длъжностни лица или да са му възложени конкретни задачи които той да не е изпълнил или да е изпълнил лошо. Не е установено и да не е изпълнил свое конкретно задължение. Установено е, че след като са му връчени служебни документи които не са конкретизирани и заповед за налагане на дисциплинарно наказание, същите са били скъсани от Х.. В представената преписка се съдържа скъсана докладна записка, а самия жалбоподател не отрича да е скъсал връчената му заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Това поведение е укоримо и е недопустимо, но същото не налага извод за осъществен състав на нарушение по чл. 110 ал.2 т.2 и т.5 от ЗИНЗС. Закона предвижда, че преди налагането на дисциплинарно наказание, нарушителя задължително се изслушва. Съответно протокола за изслушване следва да съдържа волеизявлението на нарушителя след което същия следва да го подпише. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказания следва да се връчи на нарушителя и връчването се удостоверява с подписването й от нарушителя. В случай, че същия обаче откаже да подпише по някаква причина определени документи, това се отбелязва в документа и той се подписва от свидетели които са присъствали на отказа. За дисциплинарно наказващия орган е налице задължение да изслуша нарушителя, като за това изслушване състави протокол и да връчи на нарушителя заповедта с която му са налага дисциплинарно наказание. Нарушителят има право да се запознае със заповедта и съответно да удостовери с подписа си връчването на заповедта, а при отказ да получи книжата и да удостовери с подписа си връчването това следва да се удостовери от свидетели на отказа, а ако нарушителя е направил някакви волеизявления те следва да се отразят. Така установените правила относно провеждането на дисциплинарното производство и връчването на заповедта са задължение за дисциплинарно наказващия орган и са гаранция за законосъобразно проведено дисциплинарно производство и имат за цел защита правата на нарушител. Не се спори, че Х. не е подписал и е скъсал връчената му заповед. Самото неподписване както беше посочено, по своя характер не е нарушение на задължение, но унищожаването на документи връчени на жалбоподателя по своята същност представлява неспазване на реда и дисциплината в помещенията и е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, а не по т.2 и т.5, както е прието в обжалваната заповед. Разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС, предвижда че дисциплинарните наказания по чл.101, т.7 /изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия/ и т. 8 /изолиране в наказателна килия в извънработно или извънучебно време, в почивни и празнични дни сборно до 14 денонощия в продължение до три месеца/ могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл.100, ал. 2, т.1, 2, 3 или 5. Според чл.102, ал.2 от ЗИНЗС, нарушението по чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС може да бъде наказано по чл.101, т.7 (изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия) само ако е системно. В ЗИНЗС липсва определение за системно и системни нарушения, поради което и понятието следва да се тълкува и прилага по аналогия, съгласно дадени определения в други закони. Според определението, дадено в § 6, т.62 ДР на Закона за движението по пътищата, "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Вземайки предвид и разпоредбата на чл.109 от ЗИНЗС, съдът счита, че системно ще е нарушение което е извършено в едногодишния срок от извършване на други три или повече извършения нарушения от същия вид. Квалифицирайки неправилно нарушението като такова по чл. 100 ал.2 т.2 от ЗИНЗС, административния орган е взел предвид наложени други три наказания по чл. 100, ал.2 т.2 наложени със Заповед № ЗН-301/12.03.2024г., Заповед № ЗН-759/11.07.2024г. и Заповед № ЗН-860/13-08.2024г. и е наложил на Д.Е.-Х. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 денонощия, приемайки че нарушението е извършено в условията на системност. Този извод на административния орган е неправилен, тъй като неправилно е определена [жк], ал.1 т.2 от ЗИНЗС и нарушението не е извършено в условията на системност. Липсват данни за извършвани нарушения по чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС и не се твърдят извършване на други нарушения, освен тези по трите представени заповеди. Така не може да се формира обоснован извод за системност при извършване на нарушения като процесното от страна на жалбоподателя, това по чл. 100, ал.2 т.1 от ЗИНЗС. От изложеното се налага извода, че в случая, установеното нарушение по чл. 100, ал.2 т.1 от ЗИНЗС не следва да бъде наказвано с наказанието предвидено чл.101, т.7 от ЗИНЗС, тъй като системност не се установява. В случая, жалбоподателя е извършил дисциплинарно нарушени, но същото е следвало да се [жк], ал.2, т.1 от ЗИНЗС – за което законът не допуска да бъдат налагани най-тежките наказания по чл.101, т.7 и т.8 от ЗИНЗС, освен ако нарушението е извършено в условията на системност и тъй като не се установи системност заповедта следва да бъде отменена. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното Решение № 9405 / 21.11.2024г постановено по адм. дело № 2126/2024г. по описа на Административен съд Бургас е неправилно и следва да бъде отменено, а процесната заповед е издадена в противоречие и при неправилно приложение на закона, поради което същата се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Преписката следва да се върне на дисциплинарнонаказващия орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Предвид изложеното съдът,