Решение № 1780 от 15.10.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 426/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по касационна жалба на Ю. Е. Л., [ЕГН], адрес: [населено място], [община], [област], чрез пълномощника му адвокат А. Д. от АК – [област], против решение № 4 от 15.04.2024 г., постановено по АНД № 4/2024 г. по описа на Районен съд – [община]. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 431 от 02.01.2024 г. на директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – [област], с което на Ю. Е. Л., за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ), във вр. с чл. 61 от Наредба № 1 за сечите в горите, чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева). В касационната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на сторените съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор. В проведеното на 25.09.2024 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща адв. А. Д., от АК-[област]. Поддържа изцяло касационната жалба и пледира същата да се уважи като делото се реши по същество чрез отмяна на оспорваното решение и с присъждане на сторените съдебни разноски пред двете инстанции. В проведеното на 25.09.2024 г. съдебно заседание ответникът по жалбата-директор на РДГ-[област] за представител изпраща юк. Й. Х.. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претенедираното за присъждане адвокатско възнаграждение при уважаване на касационната жалба. В проведеното на 25.09.2024 г. съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Г. А. намира, решението на районния съд за правилно и предлага същото да бъде оставено в сила. Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и взе предвид становищата на страните, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само по отношение на изложените в жалбата доводи, като служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните: С НП № 431 от 02.01.2024 г. директорът на РДГ – [област], наложил на Ю. Е. Л. административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева) за това, че в периода от 23.03.2023 г. до 24.08.2023 г., на територията на РДГ – [област], ОП „Т. •••“, [община], землище на [населено място], собственост – ОГТ, отдел •••, подотдел „•“, кадастрален № ••••, в качеството му на регистриран лесовъд, на който е издадено позволително за сеч (ПС) № •••• от •••• г. по реда на чл. 108, ал. 2 от ЗГ, запознал се с одобрен технологичен план, качен и регистриран информационната система на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), не е упражнил контрол като е допуснал да бъде извършена сеч на 31 броя дървета, немаркирани с контролна горска марка (КГМ) или общинска марка (ОМ) от дървесен вид „бял бор“ с общ обем на дървесината 12 пл. куб. м., със следните диаметри: 1 бр. – 16 см, 3 бр. – 18 см, 4 бр. – 20 см, 6 бр. – 22 см, 2 бр. – 24 см, 3 бр. – 26 см, 3 бр. – 28 см, 2 бр. – 30 см, 3 бр. – 32 см, 1 бр. – 34 см, 3 бр. – 56 см, с което извършил административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 от Наредба № 1 за сечите в горите, чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – [община], който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол, го е потвърдил като законосъобразно. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства приема за безспорно установена по делото фактическата обстановка, отразена в съставения за установяване на процесното нарушение акт АУАН и НП. От правна страна и въз основа на приобщената по делото доказателствена съвкупност районният съд не констатира формални и процесуални нарушения на императивни законови разпоредби в производството по издаване на процесното наказателното постановление – съставеният АУАН (акт за установяване на административно нарушение) и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, изготвени са в законоустановените срокове, не са допуснати нарушения и при тяхното връчване, в НП и АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни елементи. По същество, въз основа на установеното по делото от фактическа страна и след обсъждане и мотивирано отхвърляне на доводите на наказаното лице в решението се приема, че законосъобразно Ю. Е. Л. е привлечен към административнонаказателна отговорност, тъй като деянието, за което е ангажирана отговорността му е доказано, включително доказано е времето на извършването му, а същото покрива именно приложения административнонаказателен състав. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението на материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН). След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Извършената проверка в пределите по чл. 218, ал. 1 от АПК, и служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК, също не доведе до изводи, обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите, изложени в касационната жалба. Без основание са доводите на касатора, свързани с липса на „конкретика“ по отношение на посочените в АУАН и НП законови разпоредби. Отнесено към предявеното административнонаказателно обвинение, изведената в АУАН и НП правна [жк], както и конкретна, тъй като описаното изпълнително деяние покрива обективния фактически състав на нарушение по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, наказуемо на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, с административно наказание „глоба“, налагано по административен ред (чл. 6 от ЗАНН). ) Разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ е бланкетна – вменява в предложение първо осъществяването на контрол по ред, определен с Наредбата по чл. 148, ал. 11 (Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии), до освидетелстване на сечището. В тази връзка конкретно разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1, посочена коректно както в АУАН, така и в НП, вменява на лицата, на които е издадено позволително за сеч да следят включително да се извършва сеч само на отбелязаните за сеч дървета. Поради това защитна, но неиздържана теза е твърдението в жалбата, че не са посочени конкретните нарушени разпоредби на Наредбата. Разпоредбите на чл. 61 от Наредба № 1 за сечите в горите и чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ също са относими към обективния фактически състав на процесното нарушение, като регламентиращи забрана за сеч на немаркирани дървета, съответно вменяващи контролни правомощия на лицето, на което е издадено позволителното за сеч, конкретно да осъществява контрол по спазване от лицата, извършващи добив на дървесина, на изискванията на чл. 47 и 48, част от които е и задължението да секат само определените за сеч дървета. Без основание са и доводите на касатора, свързани с датата на установяване на нарушението, респективно с некоректно посочени и възприети начална и крайна дати на периода на процесната деятелност. Касационният състав споделя изводите на районния съд, че в процесното производство са съобразени сроковете, установени в чл. 34 от ЗАНН, включително изводите, касателно определения период на извършване на нарушението, обусловен от началната дата на провеждане на сечта в имота по издаденото ПС, съответно от датата на приключване на извършената проверка на място – 24.08.2023 г., когато са установени всички съставомерни факти и обстоятелства по извършване на процесното нарушение, както и е установен неговият извършител. В тази връзка без основание са и доводите за съставяне на АУАН извън тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН. Не може да се възприеме застъпваната в жалбата теза, основана в началната дата на периода на извършване на нарушението. Тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН е обусловен от датата на откриване на нарушителя, която в случая е 24.08.2023 г. Кореспондират с доказателствата, съставляващи административнонаказателната преписка по издаване на НП и изводите в решението за процесуална законосъобразност на проведеното производство. Включително в частта им касателно връчване на съставения АУАН на датата на неговото съставяне – 19.09.2023 г., и лично на нарушителя. Видно от АУАН е, че в него има и номер и дата - „по регистъра“, т.е. представлява номер на административнонаказателната преписка, съобразно установения в компетентната институция ред спрямо документооборота. Следователно процесният АУАН не е с „два номера и две дати“, поради което не е препятствана проверката относно съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а в тази връзка не са налице „съмнения“ и относно датата на връчването му. Тук е мястото да се отхвърли като неоснователен и доводът в жалбата за некомпетентност на съставителя на АУАН. От доказателствата по делото е видно, че лицето съставило АУАН е служител на длъжност „горски инспектор“ в РДГ – [област]. По силата на тази заемана длъжност същият е компетентен да съставя актове за установяване на административни нарушения съгласно законовата делегация на чл. 247, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 198, ал. 1 и ал. 2 от ЗГ. Без основание в тази връзка са и оплакванията в жалбата за липса на посочване в АУАН и НП на номера на удостоверението за частна лесовъдска практика. Пропускът не е съществен предвид наличието на достатъчно и безпротиворечиви данни по делото относно притежаваното от наказаното лице качество на лицензиран лесовъд, условие за издаване на ПС (арг. от 108, ал. 2 от ЗГ), в което ПС е и вписано удостоверение с № •••• от •••• г., издадено на Ю. Л. (л. 50) Ще се отхвърли като неоснователен и доводът на касатора, свързан с твърдение, че процесното ПС е издадено на юридическото лице „••••“ ЕООД. Съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗГ, ПС се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Това е и лицето, на което съответно и по силата на издадено конкретно ПС, са вменени контролните правомощия по чл. 108, ал. 3 от ЗГ. Това лице – упражняващо лесовъдска практика, е различно от лицето, извършващо действията по добив на дървесина (чл. 241, ал. 1 от ЗГ), в случая „••••“ ЕООД, посочено в ПС именно в това си качество. На основание чл. 220 от АПК касационният съд възприема изцяло установената в решението фактическа обстановка, като счита същата за кореспондираща изцяло с приобщените в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства. Съответно безспорно установеното по делото бездействие на Ю. Л. в качеството му на регистриран лесовъд, на който е издадено ПС № 0717193/20.03.2023 г., в периода от 23.03.2023 г. до 24.08.2023 г., в описания имот в землището на [населено място], [община], състоящо се в неупражнен контрол с оглед установеното на 24.08.2023 г. извършено в посочения период и в същия този имот отсичане на 31 броя немаркирани с КГМ или ОМ дървета, изпълва приложения с процесното НП административнонаказателен състав. Нарушението не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН – по делото не са налице данни за проява в процесния случай на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Доводите, свързани с ползван отпуск на наказаното лице в една част от периода на извършване на нарушението са ирелевантни към обективния състав на задължението по чл. 108, ал. 3 от ЗГ. Според чл. 241 от ЗГ, дейностите по стопанисване на горски територии, добив на дървесина, инвентаризация на горските територии, изработване на планове и програми за управление и развитие на горски територии, както и издаване на съпровождащите ги документи се извършват от търговци, вписани в публичния регистър в ИАГ и притежаващи удостоверение за регистрация. По делото няма спор, че „••••“ЕООД има качество на търговец, вписан в публичния регистър и притежава удостоверение за регистрация. Съгласно чл. 242, ал. 1, т. 1 от ЗГ, в публичния регистър по чл. 241 от ЗГ може да бъде вписан търговец, който има сключен трудов договор най-малко с едно лице, регистрирано за упражняване на лесовъдска практика за дейността, която търговецът ще извършва. В случая, задълженията на касатора са му вменени в качеството му на лице, лицензирано като лесовъд по собствена воля, респективно наето в това му качество от друго лице, вписано в регистъра като извършващо добив на дървесина. Съответно на това лице е издадено и позволителното за сеч, по силата на което същият следва да упражнява контрол и да не допуска извършване на сеч на немаркирани дървесни видове. Ползването от страна на работника на регламентираните в закона отпуски – платени и/или неплатени, не представлява обективна невъзможност да се изпълняват трудови функции и задължения. Според трайно установената съдебна практика, наличието на възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини извън волята на страните по трудовия договор води до обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, т.е. обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, които обикновено са външни за страните по договора. Периодът, на ползван платен отпуск не представлява обективна невъзможност за изпълнение на трудови/служебни задължения, най-малкото защото е предоставен по волята на страните. В случая, касаторът се опитва да приравни ползвания отпуск на обективна невъзможност за изпълнение на трудови функции и контролни задължения, произтичищи от позволителното за сеч, което не се възприема от настоящия състав. В периода на ползвания отпуск няма твърдения, че друго регистрирано за упражняване на лесовъдска практика лице е извършвало контролната дейност, няма също така дори твърдения, че настоящия касатор е разпоредил спиране на сечта до завръщането му от отпуск. Следователно за периода, посочен в наказателното постановление не са налице доказателства, по силата на които да се приеме, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудови функции, в т.ч. и за изпълнение на контролни правомощия. Настоящият състав е запознат с цитираното от защитата на касатора съдебно решение постановено по КАНД № 317 от 2024 година, но не го споделя. Следва да се посочи, че по настоящето дело не се открива заповед на директора на РДГ, с която да е разрешено ползване на отпуск. Представената такава е от ръководителя на „••••“ЕООД, която се обсъди по-горе и настоящият състав приема, че не разколебава по никакъв начин извършеното в процесния период от касационния жалбоподател нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 61 Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите, във връзка с чл. 108, ал. 3, и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора с налагане на съответното по вид и в справедлив (минимален) размер административно наказание „глоба“ на стойност 300 лв., предвидено в санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, в каквато посока са и мотивите на обжалвания съдебен акт. С оглед изложеното касационният състав приема, че правилно първоинстанционния съд е потвърдил процесното наказателно постановление. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН за касиране на първоинстанционния съдебен акт. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. Ответника по касация заявява искане за присъждане на разноски. Искането е направено своевременно. С оглед приложимата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП. При съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер от 80 (осемдесет) лева за пред касационната инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник