Решение № 1228 от 20.10.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5081/2025 г.
Районен съд - ПловдивНаказателно отделение20.10.2025 г.докладчик Десислава Пламенова Порязова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно № 23-1030-006211/29.08.2025 г. на Началник група в ОД-МВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив, с което на В. И. А. ЕГН •••••••••• е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДП, за нарушение по чл.98 ал.2т.3 от ЗДВП. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Пловдив по реда на АПК. Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Производство е образувано по жалба на В. И. А. против Наказателно Постановление № 23-1030-006211/29.08.2025 г. на Началник група в ОД-МВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДП, за нарушение по чл.98 ал.2т.3 от ЗДВП. С жалбата се оспорва извършването на нарушението, както и че не доказано, че водач на лекия автомобил е бил неговия собственик. Извеждат се твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Поради това се иска цялостна отмяна на постановлението. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа искането за отмяна.Претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител. С молба-становище искат потдърждаване на наказателното постановление. След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 26.06.2025 г., около 20.21 ч. св.М. А. – младши автоконтрольор към сектор " Пътна полиция „ Пловдив установили л. а. "Хюндай модел ИХ 20 с рег. № •••, като водач и собственик на същия, паркира на спирка от редовните линии на обществен превоз на пътници. Нарушението е заснето с РСОД733. На същата дата с оглед посочените констатации св.А. съставил фиш, серия GT №••• за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Фишът бил съставен срещу собственика на превозното средство В. И. А..в негово отсъствие. Предвид депозираната жалба срещу глобата с фиш, на 02.07.2025 г. за приетото за установено нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДВП бил съставен АУАН. Същият бил надлежно предявен на жалбоподателя, който го подписал и в съответната графа вписал, че ще има възражения. Впоследствие бил съставени АУАН, въз основа на акта и материалите по преписката на 29.08.2025г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е ангажирана отговорността на въззивника за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева. Били изготвени и снимки с местоположението на превозното средство. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, разпита на свид.А., справки, снимки, гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи: Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган началника група ОДМВР сектор Пътна полиция Пловдив., съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В АУАН се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. Х. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.Неописването на обстоятелството, че паркирания автомобил пречи на спирането или го възпрепятства не е предвиден като елемент от фактическия състав на нарушението по чл.98 ал.2т 3от ЗдВП и в този смисъл възражението на пълномощника на жалбоподателя е неоснователно. Съдът намира, че правилно е бил приложен материалния закон и правилно е било прието, че А. е извършил административно нарушение. Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДП забранява престоя и паркирането на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Съгласно т. 51 от ДР на ЗАвП " спирка" е място, обозначено за спиране с цел слизане и/или качване на пътници. Безспорно е че В. А. е паркирал автомобила си, на място което е притежавало обективните характеристики на спирка на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. От това може да се направи извод от приложения снимков материал и показанията на актосъставителя А., че нарушението, което е описано в акта и постановление е осъществено от обективна страна. Що се отнася до направеното възражение, че е неточно посочено мястото на което е паркирал автомобила управляван от въззивника тъй като е съда следва да посочи, че видно от снимковия материал представен по делото в пределите на самата спирка.Мястото на спирката е описано съобразно наличните данни, а именно град, улица. Възражението за авторството на деянието от страна на пълномощника на жалбоподателя се прави за пръв път в жалбата и се поддържа в съдебно заседание.Тук е мястото да се посочи, че първоначално е издаден фиш.Като са съобразени разпоредбите на на Чл. 186.
За административни нарушения, за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, може да бъде наложена с фиш глоба в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение. Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа следните данни: за самоличността на служителя, наложил глобата; за самоличността на нарушителя; за мястото и времето на нарушението; за моторното превозно средство, с което е извършено нарушението; описание на нарушението; за нарушените разпоредби, за размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й заплащане; за броя контролни точки, които се отнемат. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата. Образецът на бланката на фиша се утвърждава от министъра на вътрешните работи и указанията в нея са на български и английски език.
На лице, което оспорва извършеното от него нарушение или откаже да подпише фиша, се съставя акт.
Фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика, а когато в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, на ползвателя на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша. Поради започналата именно такава процедура е следвало жалбоподателя да оспори авторството и да подаде декларация, в която да посочи именно водача към посочената дата и час.И тъй като не го е направил и е пропуснал това, на него е издаден фиша, а впоследствие АУАН и НП.В тази връзка и възражението се явява неоснователно. При така приетото от фактическа страна, съдът прие от правна страна, че въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство, е депозирана в законоустановения срок, от процесуално легитимен субект, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати твърдяните във въззивната жалба съществени Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при постановяване на НП. Наказаното лице е следвало освен да възрази срещу АУАН пред АНО, също така и да ангажира или поиска събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената тежест е негова. Фактическата обстановка се потвърждава от разпитания в съдебно заседание свидетел и представените по делото писмени доказателства. За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури п о ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено изследване на обстоятелствата на извършването му е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 Закона за движение по пътищата императивно предписва правилото, че паркирането на леки автомобили е категорично забранено на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Това несъмнено е така тъй като в противен случай се затруднява основното предназначение на редовните пътнически линии, а именно безпрепятстваното слизане и качване на пътници. В разглеждания случай по делото категорично се установи, че А. е паркирал собствения си лек автомобил на автобусна спирка. Материално - правната норма, посочена като нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение, е тази на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба престоят и паркирането са забранени на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Нормата на чл. 184, ал. 4, т. 8 от ЗДвП предвижда на свой ред, че се наказва с глоба от 50 лева водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана АУАН и е наложил наказание за извършеното нарушение във фиксирания размер определен в санкцията на закона към датата на извършване на деянието и редакцията на закона към тази дата, който се явява и по-благоприятен за дееца.Тъй като впоследствие настъпва изменение на размера на глобата. Съдът счете, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, а наложените за него наказания в са съобразени с тежестта на осъщественото нарушение и са съответни на извършеното и в пълнота ще постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН. С оглед посоченото, съдът намира, че от събраните по делото доказателства категорично се установи извършването на посоченото в акта, съответно в обжалваното НП административно нарушение. По разноските:
Съобразно изхода по делото, разноски се следват на въззиваемата страна. Такива обаче, не са претендирани, предвид което съдът не дължи по- нататъшно обсъждане на този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Цитирани разпоредби
18- чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП
- чл. 12 ЗАНН
- чл. 42 ЗАНН
- чл. 43, ал. 1 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 58, ал. 1 ЗАНН
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП
- чл. 184, ал. 4, т. 8 ЗДвП
- чл. 189, ал. 2 ЗДвП
- чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДП
- чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДП
- чл. 186
- чл. 42
- чл. 98, ал. 2, т. 3
- чл. 98, ал. 2