Решение № 71 от 29.5.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 120/2024 г.

Настоящото производство пред Апелативен съд Велико Търново е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Т. Д. К. чрез адв. М. за възобновяване на НОХД № 255/2023 г. по описа на РС Тетевен, отмяна на постановеното определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Основанията, които се сочат в искането за възобновяване са сведени до тези по чл. 348 ал.1 т. 1 и 2 от НПК. В съдебно заседание осъденото лице Т. К. не се явява. Неговият защитник адв. М. поддържа искането за възобновяване. Излага съображения за противоречие на наложеното наказание с Директива 28/2002г. и Рамково Решение 946/2002, според които санкцията трябвало да бъде във фиксиран размер. По силата на ал. 4 на чл. 281 от НК санкцията се определяла от експерт, нямало нито минимум, нито максимум. Оспорва се също обвинението - така както е формулирано, не било ясно защо се приема, че лицата са незаконно пребиваващи. Иска се да бъде възобновено наказателното дело. Представителят на ВТАП заема становище, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Великотърновският апелативен съд, в настоящият си състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С определение от 05.10.2023 г. по НОХД № 255/2023г. състав на РС Тетевен е одобрил на основание чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за решаване на делото между прокурор от РП Тетевен и защитника на подсъдимия Т. К. – адв. Ш.. Със споразумението Т. Д. К. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 281 ал.2 т.1, 4 и 5 вр. ал.1 от НК. За така извършеното престъпление подсъдимият Т. К. се е съгласил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да изтърпи наказания една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лева. На основание чл. 66 от НК изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено за срок от три години. Приспаднато му е времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за изтърпяно наказание лишаване от свобода. На основание чл. 281 ал.4 от НК му е наложена глоба в размер на 6 600 лв., представляваща пазарната стойност на МПС – рено Мастер с френски регистрационни табели, собственост на С. Х.. Възложени са на Т. К. разноските по делото. Определението на РС Тетевен по НОХД № 255/2023 г. е влязло в сила на 05.10.2023г., а искането осъдения К. за ревизията му по реда на възобновяването е получено на 08.04.2023г., но изпратено по ЕКОНТ на 05.04.2023 г., поради което настоящият състав намира, че е допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение. Разгледано по същество, искането на осъдения К. е неоснователно. От съдържанието на искането за възобновяване става ясно, че осъденият е недоволен от наложените му наказания, за които твърди, че били несъвместими с европейските ценности. Освен това оспорва се и квалификацията на престъпната му дейност и липсата на доказателствена обезпеченост, с оглед на което оспорва законността на проведената процедура за решаване на делото със споразумение по реда на Глава двадесет и девета от НПК. В този смисъл твърденията му по същество могат да бъдат обобщени като доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В разглеждания случай съдебното производство по НОХД № 255/2023 г. по описа на РС Тетевен е било образувано по внесено постигнато още след приключване на ДП споразумение между представител на РП Тетевен и защитника на осъдения К. за извършено престъпление по 281 ал.2 т. 1, 4 и 5 вр. ал.1 от НК, подписано от лицата, посочени в чл. 381, ал. 6 от НПК, включително и от подсъдимия К.. Този писмен акт съдържа детайлно отразено съгласие по всички визирани в чл. 381, ал. 5 от НПК въпроси. В частност, по чл. 381, ал. 5, т. 1 от НПК деянието, в извършването на което осъденият Т. К. се е признал за виновен, е стриктно индивидуализирано по време, място, начин на извършване, словесно описание на правната квалификация и цифрово изписване на приложимия наказателен закон. По т. 2 на чл. 381, ал. 5 от НПК - наказанията, които осъденият е приел да изтърпи са точно посочени - една година лишаване от свобода и глоба, като при индивидуализацията им е използвана привилегията на чл. 381, ал. 4 от НПК да бъдат определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. На основание чл. 281 ал.4 от НК на Т. К. да бъде наложена и глоба в размер на 6 600 лв, представляваща пазарната стойност на лекият автомобил, използван за извършване на деянието. Писменото споразумение е скрепено с подписа на обвиняемият К., както и на неговият защитник. Видно от протокола на проведеното на 05.10.2023 г. съдебно заседание, съдът е разяснил правата на страните на основание чл. 274 ал. 1 и 2 и чл. 275 от НПК. Подсъдимият Т. К. изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение; че е постигнато споразумение и го поддържа като моли да бъде разгледано. След изрично запитване от съда желае ли по този ред, със споразумение да бъде разгледано делото, К. е заявил, че желае именно по този ред да се разгледа делото. Съдът е констатирал техническа грешка в споразумението, касаеща едното наказание – глобата, която цифрово била изписана като 1500лв., а словом изписана три хиляди лева и е предложил на основание чл. 382 ал.5 от НПК промени в споразумението - глобата и цифром и словом да се чете 3 000/три хиляди/ лв. Предложил е също лишаването от свобода да бъде увеличено от една година на една година и шест месеца. Страните са приели предложените от съда промени по отношение на тези две наказания. И в този размер определените наказания са останали при условията на чл. 55 от НК. Изрично съгласие е заявил и подсъдимия К.. След като са приети от страните предложените промени повторно съдът е запитал подсъдимия, а той е декларирал, че разбира обвинението, че се признава за виновен, че му е прочетено споразумението, че доброволно го е подписал и моли същото да бъде одобрено. Заявил е също, че е наясно, че споразумението има стойност на влязла в сила присъда. На основание чл. 382, ал. 6 от НПК в съдебния протокол е било вписано съдържанието на споразумението и е било подписано от прокурора, защитникът и подсъдимия Т. К.. При тези данни апелативният съд намира, че процедурата по Глава 29 от НПК в хипотезата на чл. 382 от НПК е протекла законосъобразно. Личните волеизявления на осъдения К., че е съгласен със споразумението и се отказва от разглеждане на делото по общия ред, са направени в изискуемата форма и при стриктно спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които гарантира, че отразяват свободната му воля и пълното съзнаване на съответните правни последици. При осигурени гаранции за независимостта и свободата на лично изразената от осъдения суверенна воля за провеждане на диференцираната процедура с ясното разбиране за последствията от това, отказът на осъденото лице да спори по фактите на обвинението, да участва непосредствено в събирането и проверката на доказателствата и да оспорва присъдата по реда на редовния инстанционен контрол, е окончателен. Твърденията на защитникът на осъдения, че наложените наказания са в противоречие с европейската регламентация не намират опора цитираните Директива 28/2002г. и Рамково решение № 946/2002г. Съгласно чл. 1. от Директива 28/2002г. на ЕО е предоставена възможността - Всяка държава- членка да приеме подходящи санкции по отношение на: а) всяко лице, което умишлено подпомага друго, което не е гражданин на държава-членка, да влезе или премине транзитно през територията й в нарушение на законите на държавата, в която се осъществява влизане или транзитно преминаване на чужденци. Изцяло подобно е съдържанието и на чл. 1 Наказания от Рамково Решение 946/2002г., в който допълнително е дадена възможност за конфискация на МПС и забрана за упражняване на професионална дейност. Санкциите, които българският законодател е предвидил са посочени в разпоредбите на чл. 280 и 281 от НПК. Видно е, че разпоредбата на чл. 281 ал. 2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода в диапазон две до десет години и кумулативно наказание глоба в размер на 5 000 до 20 000лв. И двете наказания съгласно разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК са определени под предвидения от закона минимум. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 281 ал.4 от НК като е наложена глоба в размер на пазарната стойност на автомобила, използван за извършване на деянието, тъй като същият не е бил собственост на Т. К.. И към момента на сключване на споразумението и към настоящият момент последно цитираната правна уредба е действаща и материалният закон е приложен правилно. Не е налице произнасяне по направеното искане на ВКС за обявяване на противоконституционна разпоредбата на чл. 281 ал. 4 от НПК. Липсва и противоречие на посочената разпоредба с Директива 28/2002г. на ЕО или Рамково Решение 946/2002г. Също неоснователни са твърденията, касаещи формулировката на обвинението и липсата на доказателствена обезпеченост досежно въпроса защо било прието, че се касае за лица, които били незаконно пребиваващи, както и твърдения /без всякаква конкретика/ за допуснати съществени нарушение на процесуалните правила на ДП. Приключването на делото със споразумението представлява диференцирана процедура, при която се съкращава доказателствения процес в производството пред първата инстанция или не се провежда съдебна фаза на процеса, когато споразумението е сключено на досъдебната фаза. Съдебната практика е изяснила, че правните и фактически рамки на обвинението срещу обвиняемия или подсъдимия се предопределят от обвинението, предмет на споразумението. В тези рамки съдът е длъжен да упражни правомощията си п о чл. 382, ал. 7 НПК, след като констатира, че обвиняемият е дал положителен отговор на въпросите по чл. 382, ал. 4 НПК. Съдът одобрява споразумението, ако то не противоречи на закона и морала, но извършва преценка в тази насока само в рамките на постигнатото съгласие между страните по споразумението относно въпросите, залегнали в чл. 381, ал. 5 НПК, без да навлиза в анализ на доказателствата, от които се установяват фактите, приети в споразумението. В противен случай би се стигнало до обезсмисляне на ролята на споразумението като способ за приключване на наказателното производство по съкратена процедура, при която съдът не изготвя мотиви и не прави достояние на страните своята оценъчна доказателствена дейност. Поради това, след като страните, сключили споразумението, са постигнали съгласие по въпросите, визирани в чл. 381, ал. 5 НПК, съдът не прави проверка дали тези въпроси се обосновават от доказателствата по делото. Отразените в протокола от съдебно заседание на 05.10.2023 г. изявления на осъдения К., че се признава за виновен, разбира условията и последиците на споразумението, сочат на валидно и доброволно формирана воля у осъдения за признаване на вина по конкретно въздигнатото му обвинение и за съгласие с условията на споразумението, включващи и вида и размера на наказанието. Поради така изложеното, недоволството на искателя по повод на това, че не е установено лицата дали били незаконно пребиваващи, няма как да бъде обсъждано от настоящия състав в рамките на настоящото производство, защото тези оплаквания влизат в колизия с избраната от осъдения процедура за приключване на делото. Ако молителят се е считал за невиновен, или пък е имал съмнение по някой от доказателствените източници, не е трябвало да сключва споразумение, а е следвало да реализира правата си в рамките на съдебното състезателно производство. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК, Великотърновският апелативен съд