Решение № 17469 от 22.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 924/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.40 и сл. от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба на Т. Д. П. срещу Решение КПК-ДОИ-2-5/23.01.2025г. издадено от главен секретар на Комисия за противодействие на корупцията, оправомощено лице със Заповед № КПК-РД-06-471 от 08.11.2024г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е необоснован и незаконосъобразен в обжалваната част. Поддържа, че има право да узнае какви действия са предприети по подаден от него сигнал и не се касае за класифицирана информация. Прави искане за отмяна на акта. Ответникът по жалбата - главен секретар на Комисия за противодействие на корупцията, чрез своя пълномощник оспорва жалбата. Софийска градска прокуратура не взема становище. Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните приема следното: От представените по делото писмени доказателства се установява, че производството е образувано въз основа на подадено от Т. Д. П., заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх.№ КПК-ДОИ-02/09.01.2025г. Със заявлението е поискано да се предостави достъп до следната информация: 1. „Какво е решението по моя сигнал с-719/27.09.24г. Сигналът ми е срещу служител на КПК.“ и 2. „Какво е решението по моя сигнал С-641/20.08.24. Сигналът ми е срещу висш служител на КЗД.“ Заявителят е посочил, че исканта информация е обществена и с нея цели да си състави мнение как работи администрацията. Уточнява, че дори да са издадени решения, не ги намира на интернет страницата на КПК. Указания до заявителя не са давани, като въз основа на заявлението е издадено обжалваното в настоящото производство Решение КПК-ДОИ-2-5/23.01.2025г. С него оправомощения служител по ЗДОИ (съгласно представената Заповед № КПК-РД-06-471 от 08.11.2024г.), е предоставил частичен достъп. Уведомил е заявителя, че за резултатите във връзка с подадения сигнал вх.№ 641/20.08.2024г., приключил с Решение № РН-641-24-35/09.12.2024г., е уведомен с писмо с изх.№ КПК-9941-6 от 15.01.2025г. По отношение на сигнал с вх.№ с-719/27.09.2024г., органът се е позовал на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК и чл.66, ал.1, т.1 и т.2 ЗПК и е приел, че исканата информация не попада в приложеното поле на ЗДОИ и не може да бъде предоставена. Разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДОИ предвижда решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация да се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно правомощията си по чл.146 АПК съдът при преценка законосъобразността на административния акт проверява дали е издаден от компетентен орган (т.1), в съответната форма (т.2), допуснато ли е съществено нарушение на административно-производствени правила при издаването му (т.3), налице ли е противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби (т.4) и несъответствие с целта на закона (т.5), като съдът не е ограничен от посочените от оспорващия основания, а проверява всички основания по чл.146 АПК. Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт (чл.142, ал.1 АПК). В конкретния случай оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – сезираният орган със заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, в предвидената от закона форма с посочени фактически и правни основания за издаването и ясна разпоредителна част. Не се допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на зашита на жалбоподателя. Спорният по делото въпрос е дали са налице материалноправните предпоставки да се откаже достъп до поисканата със заявлението на жалбоподателя информация. Обществена информация по смисъла на ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в [държава] и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти (чл.2 ЗДОИ). С разпоредбата на чл.7 от ЗДОИ са предвидени ограничения на правото на достъп до обществена информация, в това число и когато тя е класифицирана информация по закон. Изричната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК, определя, че информацията, която е станала известна на членовете на комисията, както и на всички останали служители при или по повод изпълнение на служебните им задължения, при проверки, досъдебни производства, производства за конфликт на интереси, в това число и всяка друга дейност, представлява класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала – чл.66, ал.1, т.2 ЗПК. В тази връзка, правилно и законосъобразно сезираният орган е приел, че е налице ограничение на достъпа до обществена информация по отношение поисканата от заявителя информация във връзка с подадения от него сигнал с вх.№ с-719/27.09.2024г. Информацията, станала известна на членовете на комисията по повод проверката, е класифицирана информация по смисъла на ЗКИ и като такава достъпът до нея е ограничен от разпоредбата на чл.7 ЗДОИ. В Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) е предвиден специален ред за разглеждане на сигнал подаден до комисията и за уведомяване на лицата подали сигнала. Разпоредбата на чл.65, ал.5 ЗПК, задължава Комисията да уведоми лицето подало сигнала за конфликт на интереси, за резултатите от проверката и за решението. По този ред заявителят е уведомен за резултата и решението по другия подаден от него сигнал с вх.№ 641/20.08.2024г., което обстоятелство той не оспорва. Това е предвиденият в закона ред за уведомяването му и след приключване на проверката и издаване на решението по втория сигнал - с-719/27.09.2024г., което задължения има компетентният орган, но събраната информация до приключване на проверката, не може да бъде предоставяна по реда на ЗДОИ. До този извод е достигнал и административният орган в обжалвания акт, с оглед на което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото, право на разноски има ответникът по жалбата на основание чл.143, ал.3 АПК, като в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл.37 от Закона за правната помощ. Воден от горното, Административен съд София град, 27 състав