Решение № 61 от 3.1.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2441/2023 г.

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на Д.Н.Д., ЕГН •••••••••• •••, против Решение № 2153-15-239/13.09.2023г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № РП-2-15-01406809/14.08.20203г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив.

В жалбата се н авеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Поддържа се, че допуснатото прихващане по чл. 114, ал. 5 от КСО върху паричното обезщетение за безработица, е незаконосъобразно, поради несеквестируемост на същото на основание чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Възразява се също така, че задължението е изцяло погасено по образуваното срещу него изпълнително производство в ТД на НАП гр.Пловдив.

Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

Претендира се и присъждане на сторените разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. От данните по приложената административна преписка се установява, че н а Д.Д., на основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено разпореждане №153-00-587-5/15.01.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, за възстановяване на недобросъвестно получени суми в размер на 1832, 24 лв. - главница и 137, 13 лв. лихва по чл. 113 от КСО, представляващи парично обезщетение за безработица за периода от 06.12.2016 г. до 11.07.2017 г., ведно с дължимата до датата на издаване на разпореждането - 15.01.2018 г. лихва, които суми са били изплатени на жалбоподателя.

Разпореждане №153-00-587-5/15.01.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е било издадено въз основа на получен от ТД на НАП - София, Дирекция "Средни данъкоплатци" протокол обр.№ Кд-73 с №П- 22222517080078-073-001/23.10.2017 г. за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства за "Стройкомплект" ЕООД, при която е установено, че Д.Н.Д. е упражнявал трудова дейност в посоченото дружество от 06.12.2016 г., за което обстоятелство същият не е подал декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ в съответствие с чл. 54д, ал. 3 от КСО.

Въпросното разпореждане е връчено на лицето, чрез лицензиран пощенски оператор на 06.02.2018 г., съгласно известие за доставяне ИД Р S 4300006С QHD, не е оспорено от него, влязло е в законна сила и представлява стабилен административен акт.

В хода на административното производство е установено, че в сроковете за доброволно от длъжника за евентуалното му разсрочване, на основание чл. 116 от КСО. Поради това на 22.02.2018 г. от страна на ТП на НОИ- Пловдив е изпратено запорно съобщение изх. №ЗС-2-15-00380006/22.02.2018 г. до Уникредит Булбанк - АД.

От получен отговор с изх. № 0890-49-012586087/ЗАПОРИ/ДИТ397666 от 23.02.2018 г. на Уникредит Булбанк АД, отдел „Управление на запори", е установено, че по запорираната банкова сметка •••.С оглед на това обстоятелство, на 07.06.2018 г., е изпратено искане за принудително изпълнение изх. №1029-15-24783 до ТД на НАП – Пловдив, дирекция „Събиране", с оглед образуване на изпълнително производство за погасяване на публично задължение по чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 114, ал. 5 от КСО.

С разпореждане №РП-2-15-00756298/20.05.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е било извършено прихващане от изискуемо вземане на лицето от ДОО в общ размер на 104, 80 лв.

Съгласно справка от НАП за цялостно движение на суми по партида на Д.Н.Д. по образуваното изпълнително производство, към 01.01.2022 г. по сметка на НОИ е преведена сумата от 919, 58 лв. от страна на НАП.

Установено е, че Д.Н.Д. ••• чрез Дирекция "Бюро по труда" Карлово заявление с вх. №60501-146/06.07.2023 г. и регистрационен номер в програмен продукт ПОБ №151-00-6314/06.07.2023 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. С разпореждане №151-00-6314-1/18.07.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица за период от 03.07.2023 г. до 29.10.2023 г. в размер на 18.00 лв. на работен ден. Общата отпусната сума за ПОБ за м. юли 2023 г. е в размер на 378 лв.

Съгласно справка към 14.08.2023 г. за дължимите суми за длъжник Д.Н.Д., по разпореждане №153-00-587-5/15.01.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пловдив, е установено, че към момента на изготвяне на справката установеното задължение е в размер 807.86 лв. главница, 137.13 лв. лихва и 857.88 лв. лихва просрочие. Общият размер на задължението възлиза на 1802, 87 лв.

6. С процесното разпореждане № РП-2-15-01406809/14.08.20203г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.114, ал.5 от КСО, е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на жалбоподателя, представляващо парично обезщетение за безработица по чл.54б от КСО, за периода от 03.07.2023. до 31.07.2023г., в размер на 378 лв., отпуснато с разпореждане № 151-00-6314-1/18.07.2023г на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив, част вземането на ДОО, установено по основание и размер с разпореждане № 153-00-587-5/15.01.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив /влязло в сила/, представляващо недобросъвестно получено от Д.Д. парично обезщетение за безработица за периода от 06.12.2016г. до 11.07.2017г., с остатък изчислен към момента на издаване на разпореждането от 1802, 87 лв. ( 807.86 лв. главница, 137.13 лв. лихва и 857.88 лв. лихва просрочие ).

7. Този резултат е обжалван от Д. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-239/13.09.2023г. е потвърдил оспореното разпореждане по изложените в него фактически и правни основания.

ІV. За правото:

8. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на основание чл.114, ал.5 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения административен акт от компетентен орган – длъжносно лице на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив. В случая процесните административни актове са не само валидни, но и законосъобразни. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на ТП на НОИ-Пловдив са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесните такива.

9. Спорът по делото е от правен характер, касае приложението на материалния закон, като п ротивоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се свеждат до законосъобразността на извършеното прихващане, на основание чл.114, ал.5 от КСО с процесното разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив.

10. В случая оспорените актове са постановени при спазване на материално правните предпоставки за законосъобразност по чл. 114, ал. 5 от КСО. Разпоредбата на чл.114, ал. 5 КСО предвижда, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на ДОПК, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководство на контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Съгласно чл.114а, ал.1 от КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл.114, ал.5 от КСО. Цитираните разпоредби са еднозначни и категорични като настоящият случай попада в хипотезата именно на чл.114, ал.5 КСО и поради това е допустимо разпореденото прихващане между вземането на Д., съставляващо парично обезщетение за безработица по чл.54б от КСО и вземането на държавното обществено осигуряване, произтичащо от недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица. С разпоредбата на чл.114а, ал.1 от КСО (в редакцията й в сила от 01.01.2014 г.), която е приложима към настоящия случай, законодателят е поставил под закрила вземанията от ДОО - паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, с изключение на случаите, касаещи задължения към държавното обществено осигуряване и за задълженията за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл.114, ал.5 от КСО. Наличието на изрична и специална нормативна регламентация поради това и изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.213, ал.2, т.1 от ДОПК, въвеждаща забрана за принудително изпълнение върху обезщетения по социалното осигуряване, която е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински вземания по установения ред в ДОПК. Ето защо настоящата инстанция не споделя направените в жалбата доводи за необходимост от приложение разпоредбата на чл.213, ал.2, т.1 от ДОПК. Специалното правило на чл.114а от КСО, след измененията в сила от 01.01.2014 г. изключва възможност за правоприлагане на ДОПК. В подкрепа на разбирането за неприложимост на ДОПК в подобни случаи е и константната съдебна практика на ВАС, постановена след измененията в КСО в сила от 01.01.2014 г., обективирана напр. в Решение № 9854/24.07.2017 г. по адм. дело № 5965/2016 г.; решение № 9589/18.07.2017 г. по адм. дело № 7477/2016 г.; решение № 9584/18.07.2017 г. по адм. дело № 8828/2016 г.; решение № 5776/10.05.2017 г. по адм. дело № 6527/2016 г.; решение № 4128/04.04.2017 г. по адм. дело № 4771/2016 г.; решение № 3758/28.03.2017 г. по адм. дело № 3140/2016 г./. решение № 6510 от 17.05.2018 г. по адм. д. № 8327/2017 г. Предвид гореизложеното, съдът намира, че са били налице предвидените в закона предпоставки за прилагане института на прихващането по чл.114, ал.5 от КСО. Безспорно са били налице две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения - неоснователно получена сума от жалбоподателя Д. /установена по основание и размер с разпореждане № 153-00-587-5/15.01.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив / и вземането на жалбоподателя от държавното обществено осигуряване /по дължимо парично обезщетение за безработица/ до размера на по-малката сума.

11. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за недължимост на сумите за възстановяване, установени с разпореждане № 153-00-587-5/15.01.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив, поради погасяване на задължението му, в производството по принудително изпълнение, образувано в ТД на НАП –Пловдив.

Това възражение е поддържано още в жалбата до по-горестоящия административен орган, като Д. е твърдял, че по образуваното в ТД на НАП - Пловдив изпълнително производство, от негова сметка в Търговска банка „Те-Дже Зирваат Банкасъ" - офис Пловдив от страна на НАП са му блокирани суми в размер на 2300 лв., поради което се твърди, че задължението му е погасено. В тази насока е необходимо да се посочи, че в хода на административното производство пред по - горестоящия административен орган, с писмо изх. №1012-15-309#1/23.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив до ТД на НАП, Дирекция „Събиране" - Пловдив е отправено искане за предоставяне на информация относно движението на средствата по образуваното при тях изпълнително производство срещу Д.Д.. Съгласно постъпил отговор от ТД на НАП Пловдив изх. №97-46-778#1/25.08.2023 г. (вх. №1012-15-309#2/25.08.2023 г. на ТП на НОИ-Пловдив) е установено, че срещу лицето Д.Н.Д., има образувано изпълнително производство по описа на ТД на НАП Пловдив под № 16020069951/2002. За периода от получаване на преписката в ТД на НАП Пловдив, е постъпила сумата от 919.58 лв., разпределена с разпореждане за разпределение с изх. №С210016-125-0310355/13.12.2021 г. за погасяване на публични задължения по разпореждане №153-00-587-5/15.01.2018 г., за което ТП на НОИ – Пловдив е надлежно уведомено. На 27.05.2019 г. е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С190016-022-0041032/27.05.2019 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП -Пловдив, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление на длъжника, в 5 търговски банки. Същото било връчено на 24.08.2023 г. на декларирания от лицето електронен адрес и към съответните банкови институции, към момента на изпращане на отговора до ТП на НОИ-Пловдив, не са издадени разпореждания за изпълнение.

Нито към жалбата до по- горестоящия административен орган, нито в хода на настоящото съдебно производство са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, които да подлагат на съмнение възприетите от пенсионния орган изводи.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

V.За разноските:

13. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

VI.За обжалваемостта на съдебния акт:

1 4. С оглед изричната разпоредба на чл.119 от КСО, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като се касае за жалба срещу постановен акт по чл.117, ал.1, т.2, буква „д”- за сума до 1000 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав