Решение № 175 от 17.8.2023 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 323/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на Десислава Цветкова, в качеството й на административен ръководител-председател на Районен съд-Монтана, против постановление на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Враца от 18.04.2023г., с което на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратено производството по изп.дело №684/2017г.по описа на СИС при РС-Враца. В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че изп.дело е образувано въз основа на възлагателно писмо от РС-Монтана за събиране на парични вземания по изп.лист, издаден по наказателно общ характер дело, като в писмото са посочени всички способи за принудително изпълнение по ГПК, които да бъдат приложени. Посочва се, че ДСИ не е приложил така посочените изпълнителни способи и не е събрал процесните вземания, поради което преждевременно е прекратил изпълнителното производство. Препис от жалбата е бил връчен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника Б. П. И. от с.Нефела, но отговор от него не е постъпил. На основание чл.436, ал.1, изр.2 ГПК ДСИ Г. Л. е представил мотиви по обжалваното прекратяване на принудителното изпълнение, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. След като се запозна с приложеното заверено копие от изп.дело №684/2017г. по описа на СИС при РС-Враца и обсъди изложените в жалбата доводи, настоящият съдебен състав приема следното: Предмет на жалбата е прекратяването на принудителното изпълнение, което действие на ДСИ попада сред изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.435 ГПК, подлежащи на обжалване действия. От приложеното по делото съобщение е видно, че взискателят е уведомен за прекратяване на изпълнителното производство на 25.04.2023г., а жалбата е подадена на 09.05.2023г., т.е. подадена е в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК. При това положение и като отчита наличието на правен интерес у жалбоподателя, настоящият съдебен състав приема жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството по изп.дело №684/2017г. по описа на СИС при РС- Враца е образувано на 01.09.2017г. въз основа на възлагателно писмо от РС- Монтана и изпълнителен лист от29.08.2017г., издаден по нохд №811/2017г.по описа на РС-Монтана. По силата на изпълнителния лист длъжникът Б. П. И. бил осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Монтана, сумата от 1000 лв., представляваща наказание глоба, както и сумата от 5 лв.държавна такса за издаването на изпълнителния лист. С възлагателното писмо на осн.чл.264, ал.2 от ЗСВ на ДСИ при Рс- Враца било възложено събирането на вземанията по изпълнителния лист, като било посочено, че следва да се предприемат всички необходими и възможни изпълнителни действия по ГПК. Поискано било РС-Монтана да бъде уведомяван за образуването на изпълнителното дело и за изпълнението по него. Видно от приложеното копие на изпълнителното дело, след образуването му ДСИ е предприел действия за проучване имуществото на длъжника, като е разпоредил изискване на информация за банковите му сметки, притежавани недвижими имоти и МПС, трудова заетост и размер на трудовите доходи. До длъжника е изпратено и съобщение-покана за доброволно изпълнение, която той е получил на 08.02.2018г. Въз основа на извършеното проучване на имуществото на длъжника и постъпилите справка от ОД на МВР-Враца за притежавани МПС и справка от НОИ за трудовите договори, с разпореждания съответно от 01.03.2018г. и от 18.02.2021г. ДСИ е наложил запори върху общо 9 бр.МПС, собственост на длъжника, както и на трудовото му възнаграждение, получавано от „Долорес 2004“-Враца. Запорите върху МПС са изпълнени от органите на МВР, а запорното съобщение до работодателя е върнато в цялост на 10.03.2021г., поради неоткриването на дружеството на фирмения му адрес. За така предприетите от ДСИ действия взискателят не е бил уведомяван, а на 18.04.2023г. изпълнителното дело е било прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с обжалваното постановление. При така установеното от фактическа страна съдебният състав достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява ex lege поради настъпила перемпция. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане /така Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/. Перемирането на изпълнителното дело, като последица от бездействието на взискателя, е израз на общия принцип, че изпълнителното производство не се развива служебно, а по искане на взискателя, като от своя страна този принцип е следствие от общото правило, че по реда на ГПК се събират граждански притезания. Налице са обаче и предвидени от закона отклонения от принципа на диспозитивното начало в изпълнителния процес и тези отклонения са свързани с предвидената в чл.264, ал.2 от Закона за съдебната власт и чл.18, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители възможност за възлагане на събирането на вземанията. В хронологичен ред първа е приета разпоредбата на чл.18 от ЗЧСИ, според която по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. Посочената разпоредба не прави разлика дали подлежащото на събиране вземане е публично или частно (арг. и от чл.2, ал.2 ЗЧСИ), а както бе посочено, доколкото се касае до изпълнение, провеждано по реда на ГПК, създава отклонение от принципа на диспозитивното начало. Тази разпоредба позволява на частния съдебен изпълнител да поеме инициативата за проучване на цялостното имуществено състояние на длъжника, да предприема и извършва изпълнителни действия и да бъде пазач на имуществото, върху което е насочено изпълнението и въобще да определя начина на изпълнение и имуществените права на длъжника, върху които да се насочи принудителното изпълнение. С това частният съдебен изпълнител се превръща в деен двигател на изпълнителното производство, като същевременно освобождава взискателя от тежестта да издирва имуществените права на длъжника, да избира изпълнителен способ и да иска предприемане на изпълнителни действия. С разпоредбата на чл.264, ал.2 от ЗСВ законодателят разширява възможността действията по възлагане на изпълнението да се извършват единствено от частните съдебни изпълнители, като дава възможност събирането на вземания да бъде възлагано и на държавните съдебни изпълнители, но само що се отнася до вземания на органите на съдебната власт. Независимо, че ЗСВ не изброява нито примерно, нито изчерпателно правомощията на държавните съдебни изпълнители в случаите на възлагане по чл.264, ал.2 от ЗСВ, настоящият съдебен състав намира, че доколкото и в двата разглеждани случая законът говори за действия по възлагане събирането на вземания, то по силата на предвидената в чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове Analogia legis следва да се приеме, че правомощията на ДСИ са същите, както на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ. Вземанията на органите на съдебната власт са публични и уредения в ДОПК общ ред за събирането им предполага засилено служебно начало в публичния изпълнителен процес. Ето защо и смисълът на разпоредбата на чл.264, ал.2 от ЗСВ е в това служебното начало да са запази, независимо, че ще се провежда в условията на изпълнителен процес по реда на ГПК. Изложените съображения дават основание на въззивния съдебен състав да приеме, че щом като в случая е налице възлагане по чл.264, ал.2 от ЗСВ, то държавният съдебен изпълнител е разполагал с всички правомощия, като тези, предвидени в чл.18 от ЗЧСИ, вкл. да определя начина на изпълнението, да предприема и извършва необходимите изпълнителни действия. Необяснимо в случая е защо след като ДСИ е извършил подробно проучване на имуществото на длъжника и е наложил запори върху притежаваните от него МПС, той не е предприел последващи действия по извършването на опис и оценка на това имущество, респ.по неговата продажба. Това бездействие на ДСИ не може да бъде санкционирано с последиците по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, които настъпват в правната сфера на взискателя, още повече, че той не е не е бил уведомен за необходимостта от предприемане на собствени действия. Въззивният съд не споделя мотивите на ДСИ ДСИ за липсата на задължение за уведомяване на взискателя. Всички изпълнителни действия до момента са били предприемани служебно, по силата на възлагането, поради което и за последвалия отказ от инициативата за продължаване на изпълнението, взискателят е следвало да бъде уведомен. В условията на възлагане по чл.264, ал.2 от ЗСВ обаче и при изоставена от ДСИ инициатива за изпълнението перемпция може да настъпи единствено, ако взискателят надлежно е бил уведомен от съдебния изпълнител, че следва сам да инициира последващите изпълнителни действия. Ето защо и тъй като неизвършването на изпълнителни действия не е по причина, за която взискателят отговаря, то и двугодишният срок за перемпция не е започвал да тече. При тези съображения обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Водим от горното, Врачанският окръжен съд