РЕШЕНИЕ

№ 22

гр. К., 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова Членове: Мария К., Дановска Васка, Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20255100500001 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото въззивно производство е образувано по депозирана от длъжника Н. Н. А. жалба с вх.№ 5347/12.12.2024 г., насочена срещу отказ на държавния съдебен изпълнител при Районен съд- А. да му предостави правна помощ по изп.д. № 24/2024г., обективиран в Постановление от 28.11.2024 г. В жалбата се твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и необоснован, противоречащ на Конституцията на Р. Б.. В жалбата се твърди и, че длъжникът е правно неграмотен и не може да ползва интернет в затвора и затова има нужда от служебен адвокат от АК- К.. Моли отказът, обективиран в обжалваното Постановление от 28.11.2024 г. на ДСИ при Районен съд-А. да му бъде предоставена правна помощ по изп.д. №24/2024 г. да бъде отменен и бъде уважена жалбата му, като му бъде предоставена правна помощ в изпълнителното производство.

От взискателя по изпълнителното дело - Прокуратурата на Република Б., чрез процесуален представител, е депозирано възражение, с което искането на длъжника Н. А. е намерено за неоснователно, тъй като визираните в чл. 24, т. 2 от ЗПП предпоставки са налице в производството. Иска се Постановление от 28.11.2024 г. на ДСИ при Районен съд-А. по изп.д. № 24/2024 г. да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

ДСИ при Районен съд-А. е изложил мотиви, че подадената молба, инкорпорирана в жалба с вх. № 5039/26.11.2024 г. е оставена без уважение, поради неоснователност. Изложени са обстойни доводи.

Окръжният съд по депозираната жалбата, съобрази следното:

От приложеното към жалбата заверено копие от изпълнително дело № 24/2024 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – А., се установява, че същото е образувано въз основа на Разпореждане на 01.10.2024 г., след изпращането по подсъдност на изп.д. № 1825/2024 г. по описа на СИС при СРС. Същото е образувано по молба на взискателя Прокуратурата на Република Б., чрез процесуален представител, придружена с изпълнителен лист от 13.09.2024 г., издаден въз основа на Решение № 617/11.05.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1368/2022 г. по описа на С. Апелативен съд, ГО, 14-ти състав и Решение № 260842/09.03.2022 г. по гр.д. № 7479/2019 г. по описа на СГС, І ГО, 10-ти състав, против Н. Н. А., с постоянен адрес с. С. № •••, общ. А., обл. К., с предмет- удовлетворяване на парично неолихвяемо вземане в размер на 360 лв., съставляващо съдебни разноски. По изпълнителното дело е присъединена с Разпореждане от 16.10.2024 г., по реда на чл. 458 от ГПК и държавата в лицето на НАП за сумата в размер на 718.66 лв., съставляваща публични вземания, съгласно Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки на НАП с вх. № 270/09.10.2024 г. На длъжника по изп.д. № 24/2024 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 521/01.10.2024 г. на постоянния адрес на длъжника, която е върната в цялост, с посочено основание “лицето се намира в затвор“.

С разпореждане от 28.10.2024 г. на ДСИ при Районен съд-А., поканата за доброволно изпълнение изх. № 521/01.10.2024 г. е изпратена в затвора-гр. П., за връчване на длъжника.

С разпореждане от 28.10.2024 г., ДСИ при Районен съд-А. е наложен запор върху паричните суми, постъпващи по личната партида на длъжника Н. Н. А. в затвора – гр. П., като на 29.10.2024 г. е изпратено запорно съобщение до затвора, че следва да се спазват правилата на чл. 446 от ГПК, уреждащи несеквестируемостта.

С писмо на ГД „ИН“-Затвора гр. П. с вх. № 334/05.11.2024 г., ДСИ при Районен съд-А. е уведомен, че администрацията на Затвора признава запорираното вземане и приема да извършва удържане от личната партида на длъжника за удовлетворяване на изпълнителната претенция, но след удовлетворяване на претенциите по вече наложените предходни 13 броя запори.

С писмо изх. № 696/05.11.2024 г., ДСИ при РС-А. е изпратил съобщение до длъжника за наложения запор, срещу което същият е подал жалба с вх. № 5039/26.11.2024 г., с която моли съобщението да бъде отменено като незаконосъобразно. В жалбата е инкорпорирано и искане по чл.23, ал.3 от ЗПП, да му бъде назначен и служебен защитник, защото е правно неграмотен и му е забранено да ползва интернет в затвора.

С обжалвания в настоящото производство отказ, обективиран в Постановление от 28.11.2024г., ДСИ при РС-А. е оставил без уважение молбата на Н. Н. А. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по чл.23, ал.3 от ЗПП, с мотив, че в случая са налице визираните в чл.24, т.2 от ЗПП пречки да бъде представена исканата правна помощ.

Констатирайки изложеното, Окръжният съд намира сезиращата го жалба, като депозирана в срок, от легитимирано лице-длъжник и срещу отказ, постановен в изпълнителното производство, за допустима. При осъществяване на своя контрол по същество, я намери за неоснователна, а постановеното от ДСИ при РС-А. Постановление от 28.11.2024г., обективиращо отказ да бъде предоставена правна помощ на длъжник в изпълнително производство, с оглед на своя краен резултат, за правилно. Съдът намира за необходимо да посочи изрично и следните свои съображения:

Разпоредбата на чл.1 от Закона за правната помощ, урежда възможността да се ползва правната помощ по лимитивно изброените наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции, както и при извънсъдебни процедури. С приетото с ДВ, бр. 13/07.02.2017 г. изменение на закона, обективирано в разпоредбата на чл. 24, т. 3 от ЗПП, по аргумент на противното – предоставянето на правна помощ е допуснато и за физически лица, отговарящи на условията за допускане на правна помощ, за случаите на търговски и данъчни дела по ДОПК.

Единствената възможност да бъде предоставена правна помощ по изпълнителни дела Законът за правната помощ е предвидил като изключение. Съгласно § 2 от допълнителните си разпоредби на закона правната помощ по граждански дела включва и правна помощ по последващо изпълнително производство, което е започнато в срок една година от влизане в сила на съдебното решение, ако няма промяна в обстоятелствата, които са били налице по време на разглеждането на молбата за правна помощ. Т.е., цитираната норма определено има предвид само случаите, когато на молителя вече е била предоставена правна помощ по гражданското дело и в последващото, образуваното въз основа на влезлия в сила по гражданското д е л о а к т изпълнително производство, да може физическото лице, при отсъствие на промяна в условия, които са били налице по време на разглеждане на молбата му за правна помощ, да бъде представлявано от назначения му в гражданското производство на основание чл. 21, т. 2 от ЗПП процесуален представител. В тази насока е и константната съдебна практика, обективирана и в Определение № 2693/30.12.2019 г. на ОС-П. по в. чгр. д. № 2729/2019 г., Определение № 68/01.03.2018 г. на БАС по в. ч. гр. д. № 60/2018 г., Определение № 346/05.10.2017 г. на БАС по в. ч. гр. д. № 313/2017 г. и в др. В конкретния случай от приобщеното изпълнително дело безспорно се установява, че същото е образувано на 01.10.2024 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по влезли в сила Решение № 617/11.05.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1368/2022 г. по описа на С. апелативен съд, ГО, 14-ти състав и Решение № 260842/09.03.2022 г., постановено по гр.д. № 7479/2019 г. по описа на С. градски съд. Т.е., от констатираното следва да се приеме, че по- дълъг от една година срок дели приключването на гражданското производство от образуваното впоследствие изпълнително такова, дори и ако по първото- гражданското производство, на длъжника Н. Н. А. е била предоставена правна помощ. Това обстоятелство, от извършената служебна справка не се установява да е налице, а и такива твърдения не се правят от жалбодателя. В гражданското производство по описа на СГС длъжникът Н.А., тогава ищец, не е ползвал правна помощ. Още повече, че компетентен да предостави тази правна помощ и по образуваното в срока от една година изпълнително дело, би бил съдът, разгледал гражданското дело, в казуса – СГС, но определено това не е компетентен да направи нито ДСИ по образувано пред него изпълнително производство, нито настоящият съд. В това производство не могат и да се обсъждат материалните предпоставки за основателност на твърдението за липса на средства у взискателя, защото както беше посочено отсъства процесуална възможност изобщо в това изпълнително производство да бъде назначена самостоятелна правна помощ.

Или, казано в заключение, депозираната в настоящото производство жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Окръжният съд