Решение № 2105 от 29.3.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 992/2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5773 от 12.12.2023г., постановено по НАХД № 11562/2023г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав. ОСЪЖДА „Глобал Уеб“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, да заплати на Съвета за електронни медии юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Глобал Уеб“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, представлявано от управителя К. Т. К., чрез адв. Я. К., против Решение № 5773 от 12.12.2023г., постановено по НАХД № 11562/2023г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение, 104-ти състав, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № РД-10-15/ 27.07.2023г., издадено от Председателя на Съвета за електронни медии (С.), с което на касатора, на осн. чл. 126, ал.1 във вр. с чл. 127, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за извършено нарушение на чл. 17, ал. 2 от ЗРТ, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗРТ. В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Излага се, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил възраженията на касатора по съставения АУАН. Иска се от съда да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да отмени НП. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. К., който поддържа жалбата и развива подробни аргументи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли за присъждане на разноски. Ответникът по касация, председателят на Съвета за електронни медии (С.), в писмени бележки и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, юрк. П., оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила решението на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура, прокурор С., изразява становище за правилност на обжалваното решението на СРС и счита, че следва да бъде оставено в сила. Административен съд София – град, X.-ми касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, намира следното от фактическа страна: С оспореното решение Софийски районен съд е потвърдил наказателно постановление (НП) № РД-10-15/ 27.07.2023 г., издадено от председателя на С., с което за нарушение на чл. 17, ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗРТ на основание чл. 126, ал. 1 от ЗРТ на „Глобал Уеб“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, затова че като доставчик на медийни услуги е допуснал създаване и предоставяне за разпространение на предаване в нарушение на един от принципите на чл.10 от Закона за радиото и телевизия (ЗРТ), а именно недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, като на 05.04.2023 г., на интернет aдрес: https: // gospodari.com/arestuvaha-chechenetsa/ е публикувана статия със заглавие: „Арестуваха Чеченеца и Куката“, съдържаща аудиовизуален материал със съдържание, противоречащо на добрите нрави. Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено, че описаното в наказателното постановление нарушение е действително извършено. След като е анализирал установените факти и приложимите разпоредби на закона, е обосновал извод, че материалният закон е приложен правилно от наказващия орган. Съдът е приел, че както на АУАН, така и на НП са издадени от компетентни органи, на основание чл. 127, ал. 1, съответно ал. 2, от ЗРТ и от съдържанието им става ясно коя законова разпоредба се счита за нарушена (чл. 17, ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗРТ) и коя точно хипотеза се визира, а именно касаещата допускането на създаването и предоставянето за разпространение на предаване, което противоречи на добрите нрави, т. е. липсва съответната претендирана от страна на жалбоподателя непълнота в тази насока. В този смисъл и актът, и постановлението съдържат изискуемото от закона (ЗАНН) описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било извършено, така че да може да се даде възможност за реално упражняване на процесуалното право на защита и то по същество срещу обвинението. Обсъдена е и липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. При извършената от съда цялостна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът не е констатирал основания за отмяна или изменение на обжалваното НП, предвид което, същото на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, е потвърдено. Така постановеното решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав възприема фактическата обстановка, описана от въззивния съд, тъй като същата е установена с оглед събраните по делото доказателства. Споделя и направените изводи за извършено административно нарушение. Няма допуснати нарушения при съставянето на АУАН и НП, а разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са спазени. Двата акта са съставени в законовите срокове и съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание. Твърденията в касационната жалба, че първоинстанционният съд едностранно, непълно и немотивирано е извършил преценка на доказателствения материал, както и, че не е обсъдил възраженията на касатора са неоснователни. Районният съд е обсъдил възраженията на касатора, като мотивирано е посочил по какви съображения не приема доводите за ангажиране административнонаказателната му отговорност. При осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи: Според чл.17, ал.2 от ЗРТ Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие. В чл.10, ал.1 от ЗРТ са изброени принципите, от които се ръководят доставчиците на медийни услуги при осъществяването на своята дейност. В т. 6 като един от тези принципи е посочено: “недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак”. От думите, които водещият е изрекъл се установява, че е допуснато предаване, което в тази си част противоречи на добрте нрави. Понятието "добри нрави" е морална категория в обществото и липсва легално определение, като разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗРТ посочва само някои от проявните форми на противоречие с добрите нрави: порнография; оневиняване или възхвала на жестокост или насилие; подбуждане към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак. Съдът намира, че изброяването не е изчерпателно, като при тълкуването на понятието "добри нрави" следва да се вземе предвид и постановеното в Решение № 7 от 4. ІV. 1996 г. на Конституционния съд на Република Българи по конст. д. № 1/96 г. тълкуване на понятието: "Добрите нрави са критерии за обществено благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване. Публичният морал представлява област, в която са меродавни най-вече националните традиции и култура. Но недопустимостта да се накърняват добрите нрави не се свежда само до това да се спазват изискванията за обществено благоприличие, формирани вследствие на традициите на даденото общество. В обществен интерес е например добрите нрави да бъдат критерий при формирането на подрастващите. Не във всички случаи е необходимо да е налице ефективно накърняване; в някои случаи неблагоприятните последици спрямо защитаваната друга ценност може да настъпят по-късно. ". Ролята на медиите при формирането на общественото мнение и особено при формирането на морални ценности у подрастващите е голяма, поради което са неприемливи предавания, които противоречат на добрите нрави, на националните традиции и култура. Електронните медии следва да се съобразяват с правилата за благоприличие и да си осигуряват зрителски интерес с приемливи за обществото формати. Именно поради тази причина в Закона за радиото и телевизията са определени принципи, които следва да се спазват, един от които е този по чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за радиото и телевизията. Въз основа на събраните от въззивния съд доказателства по категоричен начин е установено и извършеното от касатора нарушение на чл. 17, ал. 6 от ЗРТ, който предписва, че доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие. В процесния случай, от съдържанието на публикуваната статия на 05.04.2023г. със заглави „Арестуваха Чеченеца и Куката“, съдържаща аудио-визуален материал се установява, че описания видеоклип популяризира пове дение, което безспорно противоречи на добрите нрави, възприемани като критерии за обществено благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване. Тези обстоятелства обуславят извод, че касаторът, носещ отговорност за съдържанието на медийната услуга, е допуснал предоставяне за разпространение на предаване в нарушение на принципите на чл. 10, с което е осъществен съставът на вмененото нарушение по чл. 17, ал. 6 от ЗРТ. В чл. 126, ал. 1 ЗРТ е предвидено, че за нарушение на чл.17 на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция от 3000 до 20 000 лв. В случая санкцията е наложена в минимален размер. Споделят се изводите относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед факта, че извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид С оглед изложеното, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, с оглед направеното от ответника по касация искане, на Съвета за електронни медии следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София-град, X.-ми касационен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5773 от 12.12.2023г., постановено по НАХД № 11562/2023г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав. ОСЪЖДА „Глобал Уеб“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, да заплати на Съвета за електронни медии юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: