Решение № 873 от 15.9.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2489/2023 г.

Производството е образувано по жалба от „С.П“ ООД, ЕИК: ••••••••••, представлявано от А.Т.П, с посочен адрес: •••••••••••••••••, ••••••••••••••, срещу Наказателно постановление № •••••••••••••, издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева. Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност, неправилност, необоснованост. Не се излагат противпоставими възражения на изградените от АНО фактически изводи. Претендира се, че във ФКБ №00010001/13.12.2022 г. продажбата на 1 бр. кафе, на стойност 2, 00 лв.е правилно отразена в данъчна група „Г“-продажби, облагани с данъчна ставка от 9%, т.к. търговският обект предлага ресторантьорски услуги- на място се приготвят топли напитки и специализирани протеинови храни, осигурен е достъп до инфраструктура с възможност за консумация на храните на място, и обслужващ персонал, в полза на която аргументация е направено позоваване на чл.6, пар.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.В евентуалност се настоява за приложението на института на маловажния случай по чл.28 ЗАНН с ползваща тази теза защитна аргументация. В открито съдебно заседание „С.П“ ООД, редовно призовано, не се явява и не изпраща представител. За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт А., който счита, че нарушението е безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.20- НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 06.06.2023г., а жалбата е депозирана посредством куриерска услуга на 20.06.2023г. – установимо от служебно набавена справка по номера на пратката в сайта на куриерска фирма Е.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: Дружеството-жалбоподател „С.П“ ООД, стопанисва търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС фитнес Пулс, находящ се в гр.Б., бул.”Я.К.”. На 13.12.2022г. в 11, 10 часа била извършена проверка в обекта от св.М. М.– инспектор по приходите. Проверката започнала с контролна покупка – заплащане на еднократен вход за двама във фитнеса, а в последствие били закупени и 2бр. протеинови шейкове, за което били издадени фискални бонове от монтираното в обекта и функциониращо регистрирано в НАП фискално устройство модел Datecs DP150 с индивидуален номер на ФУ: DT936107 и номер на фискалната памет 02936107. При извършена проверка бил разпечатан КЛЕН на фискалното устройство и се установило, че за извършена продажба в 11: 46: 48 ч. на 13.12.2022 г. на един брой Спетема еспресо crema на обща стойност 2, 00 лв., заплатена в брой, е издадена фискална касова бележка № 00010001/13.12.2022г. След преглед на издадени ФКБ се установило, че продажбата на 1 брой един брой Спетема еспресо crema е регистрирана на ФУ в данъчна група „Г“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност. Същевременно при извършен анализ на дейността на задълженото лице в обекта се установило, че дейността, която извършва не съответства на посочените в чл.66а и пар.15д, ал.1 от ЗДДС, на които ставката на данъка е 9%. Констатирано е, че жалбоподателят, като не е регистрирал извършената продажба на 1 брой един брой Спетема еспресо crema в група „Б“- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС, е извършил административно нарушение. При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в НП, административно-наказващият орган и актосъставителят извършили еднороден подбор на материалноправна квалификация, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС. На жалбоподателя бил съставен АУАН cep. № •••••••••г. Актът бил предявен на същата дата 12.01.2023 г. на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева. В приобщените към административно-наказателната преписка Протокол за извършена проверка сер.АА №••••••••••••• г. и Протокол за извършена проверка сер.АА №••••••••••••• г. са обективирани сходни констатации, а именно, че при проверката се установило, че дружеството жалбоподател предлага бутилирани напитки и напитки, приготвени в пластмасови и картонени чаши, като няма обособени места за консумация и не са предлагани ресторантьорски и кетъринг услуги. Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство и пресъздават непрекъсваема верига от факти, представляваща кредитируема доказателствена основа. В пределите на възприетите фактически положения от АНО липсват спорни моменти. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя дискусионни правни въпроси - дали в конкретния случай се касае за автономно осъществяване на ресторантьорска дейност от дружеството жалбоподател по см. на ЗДДС като релевантен факт за преценката, дали дейността му попада в приложното поле на чл. 66а ЗДДС, във вр. с § 15д, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗДДС, респ. дали правилно процесната продажба е регистрирана в данъчна група "Г" и следва да се облага с 9% ДДС. От правна страна: Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ- 1149/25.08.2020 г. Спазен е задължителният реквизитен минимум от критерии относими към структурата и съдържанието на АУАН и НП –чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Като оцени конкретната специфика на нарушението, въведено с нормативната рамка на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/2006 г. вр.чл.118, ал.4 ЗДДС, съдът формира вътрешната увереност, че е постигната максимално точна, ясна и достъпна фактическа детайлизация на нарушението със съотносимото изясняване на неговите правни параметри, което характеризира административнонаказателното обвинение като процесуално годен фундамент на административния процес, а издаденото въз основа на него НП като процесуално законосъобразно. В пределите на възражението за неправилно приложение на материалния закон на плоскостта на претенцията за приложимост на чл.66а вр.пар.15д, ал.1 ЗДДС, и относимостта на фактическия състав на чл.27, ал.1, т.2 Наредба № Н-18/13.12.2006г.: Според посочената за нарушена разпоредба – чл. 27, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС в редакцията от бр. 18 от 4.03.2022 г., в сила от 1.01.2022 г. предвижда, че ставката на данъка е 20 на сто за: 1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка. Разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС в същата редакция сочи, че ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128. С ДВ бр. бр. 52 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. нормата на чл. 66 от ЗДДС е изменена, като според новата редакция на същата, ал. 1 предвижда, че стандартната ставка на данъка е 20 % за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка. Следователно към датата на нарушението 13.12.2022 г., когато е извършена процесната продажба, разпоредбата на чл.66, ал.2, т.3 ЗДДС е изгубила сила.Същевременно е предвидена нова разпоредба, а именно - нормата на чл. 66а от ЗДДС в сила от 1.07.2022 г., съгласно която ставката на данъка е 9 % за доставката на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната. Съгласно § 15д от ПЗР на ЗДДС ставката на данъка по чл. 66а от закона, а именно намалена ставка в размер на 9%, се прилага до 31 декември 2022 г. за изрично изброени по вид доставки с място за изпълнение в страната, в т. ч. за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи с изключение на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128. Цитираната разпоредба от ПРЗ на пар. 15д от ПЗР на ЗДДС сочи, че регламентът в правната уредба на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е приложим към процесното деяние, макар че същото е извършено след влизане в сила на изменението в ЗДДС с ДВ бр. 52 от 05.07.2022 г. По въпросът какъв е бил характерът и обемът на предоставяните услуги от дружеството- жалбоподател и наличието на условия извършваната от него дейност да бъде квалифицирана като предоставяне на ресторантьорски и кетъринг услуги, съдът намира в комплексно съотношение с ценимата доказателствена база възраженията на въззивника за неоснователни. На първо място, необходимо е доказателствената информация от събраните писмени и гласни източници да бъде анализирана на плоскостта на легално дефинираните рамки на понятията ресторантьорски и кетъринг услуги“ Съгласно т. 61 и 62 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС: 61. (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. - изм., бр. 111 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г., бр. 52 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) "Ресторантьорски и кетъринг услуги" са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Съгласно чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Следователно законът разглежда понятието „ресторантьорски услуги“ като интегрално цяло от два компонента, единият от които доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете и вторият с преобладаваща и главна роля са достатъчните по обем помощни услуги. Доминиращото значение на услугите в понятието ресторантьорски и кетъринг услуги придобива още по-значима очевидност по арг. чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО, пар.2, в който е регламентирано, че доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1. Легална дефиниция на понятията "ресторант" и "заведение за бързо обслужване" са дадени в § 1, т. 32 и т. ЗЗ ДР на ЗТ, според които "ресторант" е заведение, в което се предлагат кухненска и сладкарска продукция, алкохолни и безалкохолни напитки, като обслужването на клиентите е с квалифицирани сервитьори с използване на специални форми на сервиране, а "заведение за бързо обслужване" е заведение, в което се предлага ограничен типизиран асортимент от кулинарна продукция и/или готови пакетирани стоки, десерти, напитки – безалкохолни и алкохолни, и има висока пропускателна способност и самообслужването е основна форма на обслужване. Изясненото нормативно и фактическо съдържание на понятията „ресторантьорски и кетъринг услуги“, анализирано в логическа връзка със събраните доказателства по делото, подложени на оценка за достоверност при съобразяване на съществените им информационно-съдържателни страни обуславя извод на съда за недоказаност на тезата на дружеството жалбоподател, че обектът предлага достатъчно помощни услуги, в т.ч.: разполага с инфраструктура, осигуряваща възможност за консумация на място на закупените храни и напитки, сервитьори, прибори, съпътстващо обслужване. Видимо от служебно извършена справка в ТР за актуално състояние на „С.П“ ООД предмета на дейност на дружеството е с твърде обширна дефиниция, включваща управление на фитнес центрове, заведения за хранене и ресторанти, покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален обработен или преработен вид и др. Но фактическото съдържание на този предмет на дейност в стопанисвания обект в гр.Б., бул. „Я.К.“ е стеснен и обусловен от фактическа констатация на компетентните контролни органи в Протокол за извършена проверка сер.АА №••••••••••••• г., че в обекта се предлагат бутилирани напитки и напитки в пластмасови и картонени чаши, като няма обособени места за консумация и не се предлагат ресторантьорски и кетъринг услуги. Тази констатация в протокола от проверката от 13.12.2022 г, . кореспондира изцяло в доказателствен план на приобщените гласни доказателства от разпита на свидетеля М. М.. Същият с категоричност сочи, че в обекта не се предлагат ресторантьорски услуги, няма обособени места за сядане и консумация, няма обслужващ персонал, който да се занимава със сервиране и отсервиране. Също свидетелят сочи, че не се предлагат прибори, чаши, чинии, т.е не се извършват обслужващи услуги, като компонент на ресторантьорска дейност. Качествена характеристика в процесуален план на тези показания е тяхната последователност, логичност и достоверност произтичащи от неутралната нагласа на свидетеля предвид непосредствено формираните възприятия при проверката в обсега на изпълняваната служебна функция. С тези съображения съдът третира като дистанцирано от фактологическата истина възражението в жалбата, че в обекта на дружеството жалбоподател са предоставяни ресторантьорски услуги към процесната дата -13.12.2022 г.Нито в хода на съдебното, нито в хода на административнонаказателното производство са представени доказателства, подкрепящи тезата на въззивния жалбоподател. В настоящия случай съдът намира, че от материалите по делото се установява, че дружеството не е категоризирано да извършва ресторантьорска дейност и кетъринг услуги и не се установява изискуемият пространно очертан обем от помощни услуги, влизащи в съдържанието на легалните дефиниции на понятията "ресторантьорски и кетъринг услуги", дадени в § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, според които ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са тези по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. С оглед изложеното съдът намира за недоказана защитната позиция на жалбоподателя, че в обекта са предоставяни помощни услуги като компонентно цяло с предлагането и продажбата на храни и напитки, което да обоснове квалифициране на осъществяваната дейност като предоставяне на ресторантьорски респ. кетъринг услуги. / в този см. и при аналогичен по фактическите си белези казус виж Решение № 1074 от 20.07.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1288/2023 г./ В случая изначално лишена от доказателствена опора е тазата за предоставян обем и качество на помощни услуги в обекта, в който дружеството осъществява дейността си, разбирани като асортимент от съпътстващи услуги, които да са подчертано доминиращи над обикновеното приготвяне и продажба на бутилирана вода, и напитки в пластмасови и картонени чаши, в т.ч. аминокиселна, разтворима във вода. Предвид изложеното, осъществяваната от "С.П" ООД дейност в обекта в гр.Б., бул. „Я.К.“ не може да бъде квалифицирана като ресторантьорска дейност, което изключва извършването и на кетърингова такава, която е възможна само от заведения, извършващи ресторантьорска дейност. Дружеството приготвя и продава бутилирана вода и напитки като единствена и факултативна на основната му дейност по предоставяне на фитнес услуги, без доминиращи допълнителни услуги относими към обема на ресторантьорската дейност. От приетото за несъмнено обстоятелство, че обектът не предоставя ресторантьорски услуги по смисъла на ЗДДС, съдът извежда базисният релевантен факт за формиране на отрицателната преценка, че дейността в обекта на жалбоподателят не попада в приложното поле на чл. 66а ЗДДС, във вр. с § 15д, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗДДС, респ. неправилно продажбата е регистрирана в данъчна група"Г", като облагаема с 9% ДДС, вместо в данъчна група „Б“ като облагаема с данъчна ставка 20%. Ето защо съдът прие за безспорно доказано нарушението по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Наложената в случая имуществена санкция е на основание чл. 185, ал. 2, изр.2, във вр. с ал. 1 ЗДДС, според която правна норма извън случаите на неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, е предвидено налагането на глоба или имуществена санкция, като когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите в размерите по ал. 1. В случая наказващият орган е индивидуализирал наказанието имуществена санкция съобразно минималния праг -500 лв., в лимитирания в санкционната част на разпоредбата диапазон от 500 лв. до 2000 лв., предвид което размерът на същото не подлежи на изменение. Отчитайки същността на неизпълненото задължение от санкционираното дружество и обществената опасност на нарушението, настоящият състав намира за неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажният случай е оценъчен критерий. Заради тази му особеност и за да се ограничат възможностите за субективизъм и произволност при прилагането му, в пояснителната норма на чл. 93, т. 9 НК законодателят синтезирано е указал същностните му характеристики, респ. приложното нормативно поле, в което следва да се търсят съществените му отлики спрямо основните състави. Начинът, по който понятието "маловажен случай" е дефинирано в чл. 93, т. 9 НК показва, че законът разглежда съдържанието му в три вариативно мислими хипотези- липсата или незначителността на вредни последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, като всеки от вариантите занижава типичната за основните състави за съответния вид нарушения обществена опасност. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално, елиминира възможността от него да се преценява липсата или незначителността на вредните последици като привилегироващ фактор по чл.28 ЗАНН, но не изключва априорно извършването на преценка относно приложение на тази разпоредба. Преценката, дали конкретно административно нарушение представлява маловажен случай изисква комплексно обсъждане, което не може да е абстрактно, а трябва да е подчинено на конкретно установените факти (като обхваща всички, а не избирателно подбрана част от тях) относно смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. В случая макар и настоящото нарушение да е първо за жалбоподателя, съдът не може априорно да го третира като смекчаващо обстоятелство, т.к. става въпрос за множество мултиплицирани в различни наказателни постановления еднородни нарушения, които очертават систематичност на този вид противонормена дейност и силно занижават възможността за отчетност на търговската дейност на жалбоподателя. Некоректното отразяване в данъчна група „Г“ вместо изискуемото отразяване в данъчна група Б - стоки и услуги, които се облагат с 20% ДДС, води до неправилно отразяване на извършените през съответния данъчен месец продажби в справката-декларция по ЗДДС и съответно до претенция за възстановяване на данъчен кредит, какъвто не се следва за извършената продажба на стоки, подлежащи на облагане с 9% ДДС, което предпоставя макар и опосредствано възможността за настъпване на конкретни вредни последици от деянието. Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът е взел участие и същото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 лева. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част наказващият орган – в случая това е Национална агенция по приходите, със седалище гр. София. Водим от горните съображения, съдът