Решение № 19513 от 6.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3550/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 78 ал. 5 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалба от 26.03.2025г. на А. Х. Д. А. срещу Решение № 76/08.01.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което е отнет предоставения хуманитарен статут на основание чл.78 ЗУБ. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение, като се твърди, че административният орган нее спазил процедурата при провеждане на административното производство по чл. 78 ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за преразглеждане на статута му. Отделно от това, в жалбата и в съдебно заседание се твърди, че административният орган е мотивирал решението си с факти и обстоятелства, които не представляват нови данни, утежняващи положението на жалбоподателя, тъй като той е реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 т.1 и т.3 НК за престъпление по нохд №199/2011г. на РС-Свиленград, а за престъплението но нохд №83/2015г. на РС-Трън е реабилитиран със съдебно определение от 12.06.2024г. Изложени са твърдения, че не са спазени указанията, дадени от съда по адм. дело №52/20224г. на АССГ. В оспорваното решение не е взето предвид, че жалбоподателят живее на територията на Р [държава] от 2012г. и е спазвал задълженията си на чужденец. По същество се иска отмяна на решението. Ответникът, чрез процесуалния си представител, в съдебното заседание изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, като счита, че при издаване на оспореното решение са налични основанията за отнемане на хуманитарния статут на жалбоподателя. Прокурор от Софийска градска прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Административен-съд София-град, Първо отделение, 21-ви състав, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С решение № 4393 от 08.06.2015 г., изменено с решение № 5518 от 10.07.2015 г. за поправка на очевидна фактическа грешка на Заместник-председателя на ДАБ, на А. Х. Д. А., [държава], е предоставен хуманитарен статут. С покана изх. № УП 4904/28.05.2024г. по описа на ДАБ, на жалбоподателя е изпратено съобщение да се яви в ДАБ на 06.06.2024г. в 10.00 часа за провеждане на интервю с указани последици при неявяването му. /л.93/ На 30.05.2024г. е изпратено съобщение на жалбоподателя с изх. №УП 4904/30.05.2024г. да се яви на 06.06.2024г. в 10.00 часа в отдел ПМЗ-[жк], ПЦ –София с адрес в [населено място], [улица]за провеждане на интервю, по време на което да изложи възраженията си срещу отнемане на статута с посочване, че при невъзможност за лично присъствие, може да изпрати писмено възражение в срок до датата на интервюто. /л.92/ На 29.03.2024г. е изискана и приложена справка от Национална база „Население“ справка за постоянен и настоящия адрес на жалбоподателя, а именно-[населено място], [жк] бл.422 вх.Б ет.6 ап.40 /л.91/ С писмо с обратна разписка на 03.06.20224г. е изпратено съобщението на жалбоподателя на адрес- [населено място], [жк] бл.422 вх.Б ет.6 ап.40 /л.89/, като е отбелязано „непознат“. На 06.06.2024г. е съставен констативен протокол, че жалбоподателят не се е явил за провеждане на насроченото интервю. /л.87/ На 14.06.2025г. е изпратено ново съобщение до жалбоподателя на посочения адрес, като е отбелязано „непознат“. /л.85/ Изготвено е ново съобщение с изх. №УП 4904/04.07.2024г. до жалбоподателя, с което същият е уведомен, че следва на 11.07.2024г. в 10.00 часа да се яви за провеждане на интервю, по време на което да изложи възраженията си срещу отнемане на статута с посочване, че при невъзможност за лично присъствие, може да изпрати писмено възражение в срок до датата на интервюто. /л.84/ Изготвено е ново съобщение с изх. №УП 4904/22.08.2024г. до жалбоподателя, с което същият е уведомен, че следва на 29.08.2024г. в 10.00 часа да се яви за провеждане на интервю, по време на което да изложи възраженията си срещу отнемане на статута с посочване, че при невъзможност за лично присъствие, може да изпрати писмено възражение в срок до датата на интервюто. В съобщението изрично е отбелязано, че същото се счита за връчено с изтичане на 7-дневния срок от публикуването му на страната на ДАБ при МС. Посочена е дата на публикуването му-22.08.2024г. /л.79/ Видно от констативен протокол от 29.08.2024г., на посочената дата жалбоподателят не се е явил за провеждане на интервю /л.78/. На 06.06.2024г. и 04.07.2024г. са получен4 писмо от ДАНС, с което се посочва, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на жалбоподателя, в случай, че отговаря на изискванията на ЗУБ. /л.90 и л.83/ Изготвена е справка от 30.08.2024г. относно Република [държава] от Дирекция „Международна дейност“ /л.74/ На 06.12.2024г. е изготвено становище, с което се предлага статута на жалбоподателя да бъде отнет. /л.73/ С Решение № 76/08.01.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС е отнет предоставения хуманитарен статут на основание чл.78 ЗУБ. Изпратено е съобщение на жалбоподателя да се яви за получаване на съобщението. На 21.03.2025 решението е връчено лично на жалбоподателя. На 26.03.2025г. е подадена жалба от А. Х. Д. А., [ЕГН], чрез адвокат О. Б., срещу Решение № 76/08.01.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което е отнет предоставения хуманитарен статут на основание чл.78 ЗУБ. Приложено е удостоверение от 30.04.2024г. от Национална следствена служба, че спрямо жалбоподателя няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства. /л.65/ Приложено е и удостоверение от СРП от 29.04.2024т., видно от което към 28.04.2024г. спрямо жалбоподателя няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства. /л.64 Приложени е удостоверение от НАП ТД София, видно от което жалбоподателя няма задължения към НАП, както и удостоверение за постоянен и настоящ адрес- [населено място], [жк] бл.422 вх.Б ет.6 ап.40. С определение от 12.06.2024г. на Районен съд-Трън е уважена молбата на жалбоподателя на основание чл.87 ал.1 НК и същият е реабилитиран по отношение на наложеното му наказание лишаване от свобода една година и шест месеца и глоба сто лева за престъпление по чл.279 ал.2 вр. ал.1 НК, извършено в периода от 14.09-15.09.2014г. по нохд №83/2015г. на РС-Трън, което е било изтърпяно на 06.11.2019г. Видно от материалите по делото, с определение от 10.03.2011г. по нохд №199/2011г. на РС-Свиленград е одобрено споразумение, с което жалбоподателят се е признал за виновен за престъпление по чл.279 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66 НК е отложено за срок от три години и глоба в размер на 200.00лв. А. С. София – град, І отделение, 21-ви състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: На 21.03.2025 Решение № 76/08.01.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС е връчено лично на жалбоподателя. На 26.03.2025г. е подадена жалба от А. Х. Д. А. срещу решението и в този смисъл е спазен 14-дневния преклузивен срок по чл. 84, ал. 4 от ЗУБ. Съдът е сезиран от надлежна страна – участник в производството по издаване на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да издаде оспореното решение, административният орган е приел, че по отношение на А. Х. Д. А., [държава] са налице предпоставките по чл. 17, ал. 4, във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ за отнемане на предоставения му хуманитарен статут. Административната процедура по отнемане на предоставена международна закрила е детайлно регламентирана в чл. 78 от ЗУБ. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба, производството за отнемане или прекратяване на предоставена международна закрила се образува при наличие на нови данни, които дават основание за преразглеждане на предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. В случая са налице такива нови данни- ДАБ е била уведомена за това, че А. Х. Д. А., [държава] е сключил два пъти споразумение със съответната прокуратура, одобрено от съда, при което се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 279 от НК – влизане и излизане от територията на страна без разрешение на надлежните органи на властта. Без значение е, че деянията са били извършени преди да му се предостави хуманитарен статут, защото осъждането е станало известно на ДАБ, едва след това. Съдът намира, че в хода на административното производство по издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели ограничаването на правото на чужденеца да участва в него. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неспазване на процедурата при провеждане на административното производство по чл. 78 ЗУБ, тъй като жалбоподателят е бил уведомен за преразглеждане на статута му. Видно от горепосочените множество съобщения, жалбоподателят нееднокатно е търсен на посочения от него адрес, който съвпада с официалните справки за постоянен и настоящ адрес. Предвид ненамирането му на адреса, е публикувано на 22.08.2024г. съобщение на страницата на ДАБ при МС, като в съобщението изрично е отбелязано, че същото се счита за връчено с изтичане на 7-дневния срок от публикуването му на страната на ДАБ при МС. /л.79/ Видно от констативен протокол от 29.08.2024г., на посочената дата жалбоподателят не се е явил за провеждане на интервю /л.78/. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че административният орган е положил нужните усилия за уведомяване на жалбоподателя за започналата процедура по отнемане на статута му, като във всяко едно от приложените по делото съобщения ясно е посочено за какво се отнася, както и му е предоставена възможност за излагане на възражения. Упражняването или не на тази възможност от страна на жалбоподателя е негово право, а не задължение и в този смисъл законовоизискуемата процедура е спазена и няма допуснати съществени процесуални нарушения. В хода на производството по отнемането на вече предоставения хуманитарен статут на А. Х. Д. А., е събрана точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца [държава], базирана на различни източници, така както изрично предвижда нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗУБ- по преписката е приложена справка от 30.08.2024г. относно Република [държава] от Дирекция „Международна дейност“ /л.74/, която отговаря на посочените изисквания и въз основа на която административният орган е взел решение за предпоставките по чл.9 ЗУБ. Не на последно място съдът намира, че в оспорваното решение, на основание чл. 17, ал. 4, във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ, административният орган е изложил мотиви относно тежестта на извършеното от чужденеца престъпление и това как то се е отразило върху реда на държавното управление и как е засегнало интересите на останалите членове на обществото. В мотивите са изложени подробни аргументи, като изрично е посочено, че второто престъпление, за което му е наложено наказание и за което е реабилитиран, е било извършено при условията на повторност, като е посочено, че „извършеното от иракският гражданин засяга интересите на цялото общество, тъй като поставя под риск живота и здравето на гражданите му от нерегламентираното проникване на територията на [държава], с неясни мотиви и цели“. Изрично е посочено, че „така изложените факти и обстоятелства доказват твърдението, че инкриминираното деяние на чужденеца представлява висока степен на обществена опасност“. В този смисъл са изпълнение изискванията на СЕС, дедни в Решение от 13 септември 2018 г. ( т. 51, . 52, т. 55, C-369/17, [Наименование]срещу Bevбndorlбsi йs Menekьltьgyi [Наименование], ECLI: EU: C: 2018: 713 ). В този смисъл са неоснователни и възраженията в жалбата за неизпълнение на указанията, дадени с решението на съда по адм. дело №52/2024г. по описа на АССГ, 19-ти състав. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение на Председателя на ДАБ е правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изложеното, Административен съд – София-град, Първо отделение, 21-ви състав