Решение № 53 от 24.2.2025 г. на Районен съд - Смолян по дело № 300/2024 г.

Предявен е иск от ищеца „•••“ АД с правното основание на чл.79 във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу ответника И. Ю. Д., ЕГН ••••••••••, адрес •••, за осъждане на ответника И. Ю. Д. да заплати на “•••” АД, ЕИК: ••, сумите по Договор за потребителски кредит FL1080870 от 20.05.2020 г., в размер на 9 158, 09 лв., от които 8878, 04 лв. – главница, ведно със законната лихва върху задължението считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението; сумата от 64, 64 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.02.2023 г. до 25.05.2023 г.; сумата от 92, 91 лв.– мораторна лихва за периода от 20.01.2023 г. до 11.06.2023 г.; сумата от 32, 50 лв.– такси за периода от 23.01.2023 г. до 11.06.2023 г.; 90, 00 лв.– обезщетение за уведомяване за периода от 28.04.2023 г. до 11.06.2023 г. за връчване на покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение. По силата и при условията на Договор за потребителски кредит № FL1080870 от 20.05.2020 г., сключен между „••• ” АД, със седалище и адрес на управление: •••, ЕИК ••, представлявано от изп. директор Д.Б.Ш. и прокурист М.В. – от една страна и от друга страна – И. Ю. Д., ЕГН ••••••••••, адрес ••• е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 14 310, 40 лв. (четиринадесет хиляди триста и десет лева и четиридесет ст.), която сума Кредитополучателят се задължава да ползва съгласно условията на чл. 1 от Договора и Кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор, видно от уговореното в чл. 1 от Договора. В съответствие с договора, Кредитополучателят е усвоил предоставените от Банката парични средства в размер 14 310, 40 лв. (четиринадесет хиляди триста и десет лева и четиридесет ст.), от разплащателна сметка, разкрита на името на И. Ю. Д. при „•••” АД. Видно от представеното към настоящата молба банково бордеро № 7885121/19.09.2019 г., средствата по кредита са усвоени на 19.09.2019 г., изцяло. По силата на чл. 3, ал. 1 от Договора, за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва за първите дванадесет месеца от издължаване на кредита лихва изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 7, 00 % (седем цяло и нула хилядни) процента. За периода от тринадесетия месец до крайния срок на издължаване на кредита, Кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, в размер на 7, 00 % (седем цяло и нула хилядни) процента. За референтен лихвен процент по настоящия договор се ползва референтен лихвен процент ПРАЙМ на „•••“ АД за необезпечени кредити в съответната валута лева или евро, приложим при съответния период на начисляване на лихвата, съгласно чл. 3, ал. 1, т.2 от Договора. Съгласно договореното в чл. 3, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № FL1080870 от 20.05.2020 г., референтният лихвен процент ПРАЙМ на Банката за необезпечени кредити в лв. се определя от Комитета по управление на пасивите и активите на Банката (АЛКО), съгласно Методология на Банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, публикувана на интернет страницата на Банката, представляваща Приложение № 1 към договора за кредит, като кредитополучателят е запознат със съдържанието, за което е положил подписа си върху всяка една от страниците й. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита, като началната дата е датата на заверяване на банковата сметка. ГПР по кредита е в размер на 11, 88 %. В чл.2, ал.2 от договора за потребителски кредит страните са уговорили и дължимостта на такси и комисионни за проучване и отпускане на процесния кредит, както и по отношение на разплащателната сметка, предназначена да обслужва кредита. Предвид изложеното претендираната в заявлението сума от ищеца в общ размер от 50, 00 лева – такси за периода от 23.01.2023г. до 11.06.2023г. представлява: 4 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит на обща стойност 14, 00 лв., начислени съгласно чл. 5, т. 2 от Договора; 4 бр. такси на обща стойност 36, 00 лв., начислена съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, вр. с Тарифа за таксите и комисионните на Банката, раздел XV, б. “B”, т. 10. В чл. 7 страните договарят, че процесният кредит се погасява на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Съгласно чл. 4, погасителните вноски се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план, а ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя следва да бъде направена в първия работен ден след падежа, без това да представлява забава на Кредитополучателя по смисъла на Договора. По арг. от чл. 8, вр. чл. 6 от Договора за потребителски кредит и видно от представения като доказателство погасителен план, погасителните вноски се изплащат в 1) брой до 20-то число на месеца, 2) безкасово чрез удръжка от разплащателна или спестовна сметка на Кредитополучателя в „ •••„ АД до 20 - то число на съответния месец. Общият брой на погасителните вноски е 84 (осемдесет и четири), като погасителният план е подписан от страните по Договора за потребителски кредит и е неразделна част от него, съгласно чл. 17 от Договора. Съгласно чл. 14 от Договора за банков кредит при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита в уговорения срок, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по настоящия договор, вземането на Банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. На основание чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции Банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към принудително събиране на вземането си, като насочи изпълнението върху цялото имущество на кредитополучателя по установения в закона ред. На 20.05.2020 г., е сключена Декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, съгласно която, Кредитополучателя дава изричното си съгласие със средствата, по обслужващата потребителския кредит разплащателна сметка, първо да бъде погасявана изцяло общата дължима сума по застрахователния пакет. Съгласно договореното в чл. 19 от процесния Договор, всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи лихва за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 9 от Договора за потребителски кредит). Твърди се, че длъжникът не е изпълнил договорните си задължения за заплащане на дължимите погасителни вноски, а именно: Не е заплатил на „•••” АД всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер и падеж – съгласно погасителния план към процесния договор; Не е заплатил дължимите на Банката по настоящия договор лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно чл. 9; Не е заплатил дължимите на Банката по процесния договор такси. Длъжникът не изпълни договорните си задължения, относно погасяване на дължимите вноски по погасителния план, представляващ неразделна част от Договора за потребителски кредит. На осн. чл. 14.1 от Договора, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 20.11.2022 г., съгласно погасителния план, Банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да се прекратява действието на договора, след писмено уведомяване на длъжника. Изявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока е обективирано в Покана чрез ЧСИ З.Т. с № • в регистъра на КЧСИ и район на действие ОС-Смолян. В случая се касае за т. нар. фингирано връчване, като доколкото адресата на поканата не е открит на посочения в договора адрес, въпреки усилията на връчителя, поканата е счетена за връчена на 25.05.2023 г., като това е и датата, която е за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението. Възможността за фингирано връчване изрично е уредена в чл. 19 от Договора. Така в условията на евентуалност ако съдът не приеме, че е осъществено редовно връчване с Покана чрез ЧСИ З.Т. с № • в регистъра на КЧСИ и район на действие ОС- Смолян, с получаване на книжата по делото включително и приложенията към исковата молба е възможно да бъде осъществено връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост на задължението по кредитната сделка. В решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г., ТК, I т. о. на ВКС е прието, че когато вземането произтича от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо, независимо от това, че кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита. В този случай предсрочната изискуемост на вземането настъпва с уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем. Това може да бъде направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин, след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство. Уведомяването има за последица настъпване на изискуемостта към този момент. На 21.06.2023 г. от „•••” АД е подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното което е образувано ч. гр. д. №20235440100589/2023 г., по описа на Районен съд Смолян. С Определение № 343 от 17.08.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. 20235400500365/2023, по описа на ОС - Смолян, е потвърдено изцяло Разпореждане №1175/24.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. №20235440100589/2023 г. на Районен съд Смолян, с което е отхвърлено изцяло Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу И. Ю. Д., ЕГН ••••••••••, по заявлението на „•••“ АД за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК. В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява процесуален представител. С писмена молба се поддържат претенциите. За ответника не се явява процесуален представител. Внесения отговор се поддържа с писмена молба от назначения му особен представител. С внесения отговор от назначения особен представител на ответника предявеният иск за вземането за главница в размер на 8 878, 04 лева се оспорва като неоснователен. Към исковата молба е приложен единствено Договорът за потребителски кредит ) FL 1080870, ведно с погасителния план към него, както и методологията за определяне на лихвения процент. Предвид това, единственият безспорен факт е подписването на процесния договор. В тази връзка се правят възражения относно факта на усвояване на сумата по кредита, фактът на неплащане на всички погасителни вноски, каквото е твърдението в исковата молба, както и относно факта за настъпила и обявена предсрочна изискуемост на кредита. Задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013 на ВКС, ОСГТК, и по-конкретно посоченото в т.18, а именно: „В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПКза вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.“ предполага кумулативното наличие на две предпоставки- упражнено право за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем и достигнало до длъжника волеизявление, че това право е упражнено. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. В исковата молба липсва каквато и да е конкретизация на твърденията относно неплатените дължими месечни вноски / падеж и размер на всяка една от тях/, поради което предявеният иск за главница е неоснователен. В случая липсват доказателства за упражнено право за трансформиране на кредита в безсрочно изискуем, както и доказателства за редовно обявяване на предсрочна изискуемост на кредитополучателя. Не са налице предпоставките на фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК, което означава, че по отношение на ответника не е налице валидно връчено уведомление за предсрочна изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, във вр. т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. В практиката на ВКС се приема, че фикцията по чл.47, ал.5 ГПК се прилага, когато са изчерпани всички правни възможности по чл.47, ал.1- 3 от ГПК. В случая липсват доказателства, че при връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на ответника са спазени изискванията за посещаване на постоянния и настоящ адрес три пъти в рамките на един месец, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като едно от тях е в неприсъствен ден. На основание чл.47, ал.3, изр. посл. от ГПК е следвало да бъде извършена служебна справка относно регистрирани трудови и граждански договори на длъжника или място на упражняване на стопанска дейност, с оглед извършване на връчване по месторабота. Частният съдебен изпълнител разполага с достъп до тези сведения на основание чл.16 от ЗЧСИ, но по делото не са представени доказателства в случая това правомощие да е било упражнено от връчителя. Касае се за съществен пропуск, водещ до незавършеност на фактическия състав на процедурата по връчване, което е пречка за приложение на фикцията по чл.47, ал.5 от ГПК за редовност на връчването чрез залепване на уведомление. Налага се изводът, че процедурата по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост до ответника е опорочена, поради което потестативното право на банката по чл.60, ал.2 от ЗКИ не е надлежно упражнено по отношение на него. Липсата на доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на посочените в исковата молба вземания, обуславят и неговата неоснователност По отношение на исковата претенция за договорна (възнаградителна) лихва в размер на 64, 64 лв. с отговора претенцията се оспорва като неоснователна в цялост по основание и размер, по съображенията изложени по-горе, а именно ненадлежно връчено уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ. Към момента на постъпване на заявлението по чл.417 от ГПК не е била налице достигнало до поръчителя уведомление за просрочена изискуемост. Следователно предявения иск за договорна лихва е неоснователен. По отношение на претенцията за обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава), за допълнителни такси за периода 23.01.23г. - 11.06.23г. и за обезщетение за уведомяване за периода 28.04.2023г.- 11.06.2023г., също претенцията се оспорва като неоснователна, предвид изложените в предходния пункт доводи. Оспорва се изцяло искането за присъждане на разноски по заповедното производство като неоснователно, тъй като заявлението по ч.гр.д № 589/ 2023г. на РС- Смолян е отхвърлено изцяло. Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна: В случая ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Изискуемостта на вземането е обусловена от установяване на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, правопораждащия факт, от който кредиторът - ищец черпи претенциите си. Ищецът следва да устнови, че след връчено уведомление до длъжника кредитът е станал предсрочно изискуем, поради неизпълнение от ответника на падеж на една или повече погасителни вноски. В случая, в хода на делото ищецът не установи по несъмнен начин настъпването на посоченото условие- предпоставките, за да се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, че кредитополучателят е уведомен за предсрочната изискуемост. В Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 година, ОСГТК в чиято т. 18 е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Посоченото по- горе следва да се приеме и за предявения осъдителен иск. А именно, ищецът следва да установи, че длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. В случая, видно от приложената към исковата молба покана до длъжника, за същата е залепено уведомление. Според констативния протокол на ЧСИ адреса в гр.Смолян е посетен на 11.05.2023г. за връчване на поканата на Юробанк България АД и е залепено уведомление. Посещение на 11.05.2023г. за връчване на същата покана е извършено и на адреса на длъжника в с.Брезе и е залепено уведомление. В съдебната практика - Решение на ВКС по т. д. № 2256/2019 г./ се приема, че когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника, връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, че ответникът живее на адреса, че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма да посещава адреса повече. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, той трябва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. При така представените доказателства – констативния протокол на ЧСИ, банката не е упражнила надлежно правото си да обяви процесният кредит за предсрочно изискуем преди подаването нито на заявлението, нито на настоящата искова молба, тъй като липсва отразяване да е изпълнена процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК, да са извършвани необходимите посещения на адрес в гр.Смолян. Не се установява и връчителят да е изследвал възможността за връчване на адрес по месторабота, като се изследва служебно евентуално за наличието на регистрирани трудови договори. Няма и справка с отразяване, че лицето пребивава извън страната. Затова и изявлението за настъпила предсрочна изискуемост не е надлежно съобщено на длъжника, поради което искът следва да се приеме за неоснователен по отношение на вземанията с ненастъпил падеж за изпълнение. Съгласно заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза общия размер на дължимата главница е 9 668, 04 лева. Т.е., тази сума по кредита не е издължена, като от заключението по ССчЕ се установява, че е усвоена. Тъй като със Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по чгр.дело №589/2023г. по описа на РС- Смолян е присъдено вземане за главница по договора за кредит в размер на 790, 00 лева до, дължима за период до 20.06.2023г., ще следва по така предявения осъдителен иск да се прписъди дължимата сума за главница по вноските с настъпил падеж, а именно погасителните вноски от 20.07.2023г. до 20.02.2024г. /искът по делото е предявен на 08.03.2024г./, или общо за тези погасителни вноски задължението за главница е в размер на 1 340, 71 лева, видно от приложения погасителен план към договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда 08.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането за главницата. По отношение на останалите вземания- договорна лихва, мораторна лихва и такси, видно от Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по чгр.дело №589/2023г. по описа на РС- Смолян са присъдени за същите периоди, за които се претендират и с настоящата искова молба. Предвид последното би било налице дублиране на периода, за който са посочените парични вземания и в случай, че страната е претендирала друг размер е следвало да обжалва Разпореждането по чгр.дело №589/2023г. по описа на РС- Смолян, с което се отхвърлят частично паричните задължения, включващи се в рамките на посочените периоди за лихви и такси. Видно е, че паричните вземания със Заповедта за лихви и такси макар и в различен размер са присъдени за същите периоди, каквито са посочени и в петитума на настоящата искова молба. Или, заповедният съд се е произнесъл за дължимостта на вземанията за същите, претендирани и сега периоди. По изложените съображения, исковете подлежат на отхвърляне в частта за присъдената сума за главница за разликата над присъдените 1 340, 71 лева главница до пълния претендиран размер от 8 878, 04 лв. – главница по Договор за потребителски кредит FL1080870 от 20.05.2020 сумата от 64, 64 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.02.2023 г. до 25.05.2023 г.; сумата от 92, 91 лв.– мораторна лихва за периода от 20.01.2023 г. до 11.06.2023 г.; сумата от 32, 50 лв.– такси за периода от 23.01.2023 г. до 11.06.2023 г.; 90, 00 лв.– обезщетение за уведомяване за периода от 28.04.2023 г. до 11.06.2023 г. за връчване на покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение. С оглед изхода на делото, ще следва на ищеца да се присъдят направените съдебни разноски за внесена държавна такса в размер на 53, 63 лева. По изложените мотиви, съдът