Решение № 19156 от 8.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4670/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), срещу Решение от 01.03.2024 г., постановено по НАХД № 15150/2023 г., по описа на Софийски районен съд /СРС, Наказателно отделение /НО/, 8-ми състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 30/06.10.2023 г., издадено от изпълнителния директор на АУЕР, с което на „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ“ ЕАД е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за извършено нарушение на чл. 97, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност /ЗЕЕ/ във вр. с чл. 14а, т. 1 от ЗЕЕ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба за методиките за определяне на национална цел за енергийна ефективност и за определянето на обща кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица /Наредбата/. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение. Твърди, че в АУАН е направено описание на нарушението/като е посочена докладната и датата, което означава, че правилно е квалифицирано деянието, съответно правилно е посочена нарушената законова разпоредба. Сочи, че при издаване на НП е допусната техническа грешка, като е описана друга Докладна записка и е посочена грешна дата, следователно не страда от твърдените в първоинстанционното решение пороци. Счита, че не е налице ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди изцяло процесното НП. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ“ ЕАД, чрез адв. К. оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък. Представителят на Софийска градска прокуратура, счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Административен съд София-град, ХІII-и касационен състав, с оглед твърденията на страните, предмета на служебна проверка и въз основа, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок, при спазване изискванията за форма, съдържание и приложения и при липса на отрицателни процесуални предпоставки, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна СРС е установил следното: В хода на извършена проверка на дружеството „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е установено, че на същото в качеството му на задължено лице по чл.14 а, ал.4, т.1 от ЗЕЕ му е определена индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания за 2022г. в размер на 4.826000GWh със заповед на МЕ. След оброботване на постъпила информация е констатирано неизпълнеие на задължението, която констатация била обективирана в докладна записка от 13.04.2023г. Посочено било, че нарушението е довършено на 02.03.2023г. За така направените констатации на 09.05.2023 г. на дружеството е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и процесното НП. С обжалваното решение, Софийски районен съд е отменил процесното НП поради допуснато процесуално нарушение, довело до пълното опорочаване на административнонаказателното производство и на издадения административен акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В случая при описание на обстоятелствата на нарушението в АУАН и НП е допуснато противоречие, което прави неясна волята на административнонаказващия орган за какво конкретно нарушение се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството и по този начин се ограничава правото му на защита. И в АУАН, и в НП са изложени твърдения, че „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ“ ЕАД не е подало пред АУЕР информация за изпълнение на определените му индивидуални цели за енергийни спестявания за 2022 г. И в двата акта е посочено, че нарушението е довършено на 02.03.2023 г., като и актосъставителят и наказващият орган са се позовали на факта, че това е датата, следваща датата, на която е изтекъл срокът за подаване на информация за изпълнение на задължението. Като място на осъществяване на нарушението и в АУАН, и в НП, е посочено сградата на АУЕР, където информацията за изпълнението на определената индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания е следвало да бъде подадена. Същевременно обаче в НП е посочено, че дружеството е "извършило административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението си за изпълнение на определената му индивидуална цел за ежегодно нови енергийни спестявания за 2022 г." Така административнонаказателното обвинение е неясно - дали административнонаказателната отговорност на ответника е ангажирана за неизпълнение на определените му индивидуални цели за енергийни спестявания за 2022 г. или затова, че не е изпълнило задължението си по чл. 13, ал. 1 от Наредбата да представи в АУЕР до 01.03.2023 г. информация за изпълнението на определените му индивидуални цели за енергийни спестявания за 2022 г. Налице са две отделни състава, въздигащи всяко от посочените поведения в нарушение и определящи санкция за допускането му, а именно – чл.97 ал.1 ЗЕЕ – за неизпълнение на индивидуалната цел и чл. 108 ЗЕЕ за непредоставяне на информация в срок. Като продължение - съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата, част от общата кумулативна цел за енергийни спестявания се разпределя за изпълнение като индивидуални цели за енергийни спестявания между задължените лица, а съгласно чл. 8 от Наредбата индивидуалните цели за енергийни спестявания се определят като ежегодни нови енергийни спестявания на енергия, постигнати от мерки за енергийни спестявания в крайното потребление на енергия от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. Така срокът за изпълнение на определените индивидуални цели за енергийни спестявания за 2022 г. е краят на календарната година, за която те са определени - 31.12.2022 г. Така, ако вмененото на касатора нарушение е неизпълнение на определените ежегодни индивидуални цели за енергийни спестявания за 2022 г., същото е довършено на 01.01.2023 г., а не на 02.03.2023 г., както се сочи в АУАН и НП. Задължението за предоставянето в АУЕР на информация за изпълнение на определените ежегодни индивидуални цели за енергийни спестявания и задължението за изпълнението на последните, са две различни едно от друго административни задължения. В този смисъл, датата на извършване на административното нарушение е задължителен реквизит, както на АУАН /чл. 42, т. 3 от ЗАНН/, така и на наказателното постановление /чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН/. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на привлечения към административно-наказателна отговорност да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В АУАН и в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, трябва да бъдат описани всички фактически елементи от състава на нарушението и да съществува единство, както между посочените като нарушени законови норми, така и между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. Посоченият порок не може да се санира в съдебната фаза, тъй като е било нарушено правото на защита на наказаното лице. Този реквизит е съществен, тъй като е и определящ по отношение на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН и давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс. Датата на извършване също така е индивидуализиращ белег на нарушението. Следователно, липсата на дата в съдържанието на АУАН и наказателното постановление е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. В тази връзка, разминаването /допуснатата техническа грешка в посочената Докладна записка и посочената дата в АУАН с тази посочена в НП, съдът не счита за нужно да коментира. По така изложените съображения решението на районния съд се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски в доказания им размер от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.04.2024 г. Предвид тези съображения, Административен съд София-град, XIII касационен състав,