Решение № 550 от 28.2.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 499/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. М. В., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес – [населено място], [улица], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат В. И. Д. от •••, със служебен адрес и адрес за призоваване и в ръчване на книжа и съобщения - [населено място], [улица], [адрес], против Решение №179 от 30.08.2024 год., постановено по АНД №170/2024 год. по описа на Pайонен съд – Кърджали, с което е което е потвърдено наказателно постановление №3792 от 01.02.2024 год., издадено от директора на РДГ - град Кърджали. Касаторът заявява в жалбата, че в законово определения срок обжалва посоченото решение, като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и че не е съобразено със събраните доказателства и е необосновано. Заявява също, че подържа изложените мотиви в жалбата срещу НП, тези, допълнени в открито съдебно заседание, както и приложените писмени бележки по делото. Касаторът счита, че съдът превратно тълкувал доказателствата и изложил абсолютно неверни твърдения в мотивите на решението си, като в жалбата са възпроизведени част от тези мотиви. Според касатора, такива факти и обстоятелства не били установени по делото и ако били намерени животни, то те са били извън регистрирания животновъден обект, стопанисван от него, като това се установило и то категорично от доказателствата. Според касатора и нещо повече - установило се, че от неговия животновъден обект не се вижда изобщо съоръжението, в което се твърди да са намерени въпросните животни, както и се установило категорично, от всички свидетели и от другите писмени доказателства, че Х. М. В. не е отглеждал никакви други животни освен крави и нито отглеждал диви свине, нито кокошки, както приел съдът. Според касатора, неправилно и нелогично съдът не кредитирал показанията на свидетелите Б. Р. и Х. В., като приел, че същите са нелогични и противоречиви на останалите свидетелски показания и писмени доказателства и същевременно били дадени и от заинтересовани лица, което внасяло значително съмнение в тяхната обективност. Касаторът твърди, че свидетелските показания на св. Р. и св. В. са логични и последователни и не противоречат на показанията на други свидетели и че това било категорично ясно, въпреки възприетото от съда. Според касатора, съдът всъщност не изложил никакви мотиви, в кои точно твърдения са нелогични тези показания и с кои твърдения си противоречат същите на показания на друг свидетел. Счита, че така изложени, мотивите на съда могат да бъдат приравнени с липсата на мотиви и съществено процесуално нарушение на правата на страните в процеса. В жалбата се твърди, че по делото не било категорично установено Х. В. да е вземал, пренасял, превозвал или укривал намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов. На следващо място касаторът счита, че неправилно съдът не споделил довода на процесуалния представител на жалбоподателя за нарушение на чл.52, ал.1 от ЗАНН, като посочил, че съдебната практика била непротиворечива относно характерът на срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, а именно - че същият е инструктивен, а не давностен или преклузивен, за разлика от сроковете по чл.34 от ЗАНН, които в настоящия случай били спазени, поради което възражението в жалбата в този смисъл и окачествяването на допуснатото нарушение на чл.52, ал.1 от ЗАНН като съществено, било неоснователно. Касаторът счита, че при всички случай, при постановяване на НП след изтичане на предвидения срок е съществено нарушение и води до отмяна на атакувания акт. Сочи, че след запознаване с доказателствата се установява, че АНО не се е съобразил с разпоредбата на Чл.52, ал.1 от ЗАНН, който императивно задължава наказващият орган да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. Сочи също, че въпреки, че АНО получил преписката с два рапорта - първият с вх.№6588 от 16.11.2023 год. и втория с вх.№7023 от 06.12.2023 год., същият не се произнесъл в законовия срок от един месец, а сторил това с атакуваното наказателно постановление №3792 от 01.02.2024 год., издадено от директора на РДГ - Кърджали. Според касатора, това нарушение било съществено и винаги според практиката на ВАС водело до отмяна на издаденото наказателно постановление(!?). Касаторът счита, че при издаването на акта и НП не били спазени предвидените от разпоредбите на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове. На следващо място, според касатора, неправилно били наложени множество санкции за едно деяние, което също било незаконосъобразно и било нарушение. Счита, че в тази връзка, неправилно били приложени санкционните норми и неправилно били определени видовете и размерите на паричните санкции - глоби. Счита също, че в случая са налице и предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН, като намира, че съобразно признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност и че обществената опасност изобщо липсва, тъй като не било установено да са убивани животни, да са разчленявани или измъчвани по някакъв начин, не били установени никакви утежняващи обстоятелства за този род нарушения. Поради това, с жалбата касаторът моли съда да отмени Решение №179 от 30.08.2024 год., постановено по АНД №170/2024 год. по описа на Районен съд - Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно и да отмени, като неправилно и незаконосъобразно, наказателно постановление №3792 от 01.02.2024 год., издадено от директора на РДГ - Кърджали. Моли също така, да му бъдат присъдени сторените разноски пред Районен съд - Кърджали и AдмC - Кърджали. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът Х. М. В., с посочен в жалбата адрес – [населено място], [улица], [община], [област], не се явява, представлява се от адв. В. И. Д. от •••, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения и оспорва депозирания отговор от ответника по делото. Счита, че атакуваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно и че същото е постановено след неправилна оценка на събраните доказателства. Поддържа всички изложени доводи в касационната жалба. Счита, че съдът неправилно и превратно тълкувал всички събрани доказателства и в тази връзка изложил определени съждения на съда, като от доказателствата по делото било видно, че те не са съобразени със същите. Счита, че издаденото НП не е съобразено нито със събраните доказателства, нито със закона и че следва да отбележи, че обжалваното наказателно постановление е постановено извън сроковете, предвидени в закона, които задължават административнонаказващият орган да постанови съответния акт около един месец след това. Счита, че само на това основание следва да бъде отменено това НП. Твърди, че преценявайки всички събрани доказателства се установява, че касаторът не е имал никакъв досег и нищо общо с въпросните животни, които е констатирано, че се намират извън неговия владян животновъден обект и това било установено категорично както от свидетелите, поискани от защитата, така и от другите свидетели, присъствали при проверката. Твърди също, че помещението, в което са били тези животни, е извън кравефермата на касатора и че предния ден, преди проверката, същите тези животни не са били там, на същото място. Счита, че поради това, че липсват въпросните животни, не може да бъде наложена санкция, тъй като не би могло да бъде вменено такова нарушение на неговия доверител, тъй като той нямал нищо общо с изчезването на тези животни и не били събрани никакви доказателства в тази насока. Преценявайки всички доказателства, моли настоящата инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение като неправилно, както и да отмени НП, което е атакувано в производството. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът по касация - директорът на Регионална дирекция по горите - Кърджали, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител – главен юрисконсулт в РДГ – Кърджали – Е. Г. К. – М., която оспорва касационната жалба и поддържа съображенията, изложени в депозирания от писмен отговор. Счита, че обжалваното решение на Районен съд – Кърджали е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на Районен съд – Кърджали, както и издаденото НП от директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали по съображенията, изложени в отговора на касационната жалба. Моли също да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Регионална дирекция по горите – Кърджали. По делото, чрез Районен съд – Кърджали в установения 14-дневен срок е депозиран и писмен отговор по касационната жалба, в който са изложени доводи и и съображения в подкрепа на обжалваното решение на Районен съд – Кърджали. В отговора моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решението на Районен съд – Кърджали, като постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. В отговора моли също да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Регионална дирекция по горите – Кърджали, в размер на 150.00 лева. В условията на алтернативност счита, че е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което моли същото да бъде намалено. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като счита, че не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения, включително и досежно сроковете за съставяне на актове в административнонаказателното производство. Счита, че е налице извършено нарушение и същото е квалифицирано правилно, като правилно е приложена и санкционната норма, наложеното наказание е в среден размер и не са налице доказателства, които да обосноват намаляване на наложената санкция по отношение на наказаното лице. Счита също, че не са налице основания да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налице и доводи в тази насока. Предлага да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали. Кърджалийският административният съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. От изложените в жалбата оплаквания може да се изведе, че релевираните от касатора касационни основания са тези по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и е свързано с неправилно прилагане на материалния закон, т.е. нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното Решение №179 от 30.08.2024 год., постановено по АНДело №170/2024 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №3792 от 01.02.2024 год., издадено от директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали, с което, на Х. М. В., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], [община], [област], за извършено нарушение на разпоредбата на чл.85, предл.4 от ЗЛОД, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 500.00/петстотин/ лева, на основание чл.85 от ЗЛОД, на основание Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, е определено да заплати обезщетение за два броя дива свиня, в размер на 1000.00/хиляда/ лева и съгласно цени, определени със Заповед №РД 48-74 от 21.12.2022 год. на министъра на земеделието и съгласно Констативен протокол серия КОО №129832 от 05.12.2023 год., е определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението – два броя дива свиня, в размер на 450.00/четиристотин и петдесет/ лева. Със същото решение, Кърджалийският районен съд е осъдил Х. М. В., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], [община], [област], да заплати на Регионална дирекция по горите – Кърджали, сумата в размер на 100/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови съдебния си акт, Кърджалийският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че нa 17.10.2023 год., по сигнал за незаконно укриване и съхранение на два броя диви свине, била извършена проверка от служителите на РДГ - Кърджали Д. П. и М. А., в селскостопанска сграда, находяща се в землището на [населено място], [община], [област]. На место служителите на РДГ - Кърджали установили заградени в сграда, регистрирана като животновъден обект, два броя живи диви свине от мъжки пол, на видима възраст съответно две-три години и на пет-шест години. Поискали документи за произход на дивите свине или сертификат, като такива не били представени от лицето, стопанисващо сградата - Х. М. В., който им заявил, че не разполага с разрешително за отглеждане на диви свине. Същият не представил писмено разрешително за лов или документ, доказващ произхода на дивите свине. Обектът, в който били открити дивите свине представлявал сграда с тухлени стени, покрита с ламарина, която съгласно представените документи се водела краварник. В единия й край се намирали кравите, а в другия - кокошки и дивите свине, като последните били оградени в направена клетка с мрежа. Свинете били със сиво-черна на цвят на козина и бивни. При извършването на проверката присъствали и служители на ДЛС „Женда“ и на РУ - Кърджали. Във връзка с осъществената проверка били съставени Констативен протокол серия КОО №129531/17.10.23 год. и Констативен протокол серия КОО №129832/05.12.23 год. По този повод, на Х. М. В. бил съставен АУАН серия КОО №096281/24.10.23 год. от Д. П.. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, предявен и връчен лично на 24.10.2023г., като същият е дал обяснение, че не е извършил нарушението. В предвидения от закона срок, от същия не е постъпило писмено възражение пред АНО, по така съставения АУАН. Горната фактическа обстановка районният съд е установил след анализ на показанията на разпитаните свидетели и на приложените и приети по делото писмени доказателства. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Б. Р. и Х. В., като е счел, че същите са нелогични и противоречиви на останалите свидетелски показания и на писмени доказателства, като и същевременно, че са дадени и от заинтересовани лица, което внася значително съмнение в тяхната обективност. Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и затова следва да бъде разгледана по същество. Решаващият състав на Районен съд - Кърджали, като инстанция по същество, след извършена проверка за съответствие на атакуваното НП с процесуалните правила, е посочил, че с наказателното постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.85 от ЗЛОД, предвиждащ да се наказва с глоба от 200 до 1000 лева, който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него, без писмено разрешително за лов. Съдът е приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като е достигнал до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, както и е приел, че не се констатират недостатъци на актовете, водещи до отмяна на наказателното постановление. На следващо място районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна, както и че спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл.42 от ЗАНН - за АУАН, респ. и на чл.57 от ЗАНН - за НП (в редакциите им към датата на съставяне на АУАН и на издаване на НП). Съдът е посочил, че самото нарушение е описано ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация и че съдържанието на АУАН и на НП при описанието на процесното деяние е идентично. Приел е, че следователно, нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита, т.е. че е налице пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени. Районният съд не е споделил довода на процесуалния представител на жалбоподателя за нарушение на чл.52, ал..1 от ЗАНН, като е намерил за нужно да посочи, че съдебната практика е непротиворечива относно характерът на срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, а именно - че същият е инструктивен, а не давностен или преклузивен, за разлика от сроковете по чл.34 от ЗАНН, които в настоящия случай са спазени, поради което възражението в жалбата в този смисъл и окачествяването на допуснатото нарушение на чл.52, ал.1 от ЗАНН като съществено, е неоснователно. Посочил е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.37, ал.1, б.„а“ от ЗАНН, във вр. с чл.96, ал.1 от ЗЛОД и чл.47, ал.1, б.„а“, във вр. с ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.96, ал.1 от ЗЛОД и че нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. В тази връзка съдът е посочил, че в процесния случай е установено, а и че не е спорно между страните, че към 24.10.2023 год., актосъставителят Д. П. е заемал длъжността „гдлъжност“ при РДГ – Кърджали“ и че притежава лесовъдско образование и е служител на РДГ - Кърджали. На следващо място съдът е намерил за нужно отново да отбележи, че при издаването на АУАН и на НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове. Така, предвид изложеното районният съд е приел, че липсват предпоставки за отмяна на НП на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Поради това, съобразно изложените правни аргументи, решаващият съдебен състав е формирал правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен акт от процесуалноправна страна. Съдът е приел, че е правилна и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Посочил е, че тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, като е приел, че в настоящия случай това е сторено и че безспорно е установено и че жалбоподателят не е придобил право на ловуване, съгласно чл.23 от ЗЛОД. Съдът е посочил също, че съгласно чл.5, ал.1 от ЗЛОД, дивеч по смисъла на закона са всички бозайници и птици - обект на лов, които живеят на свобода при естествени условия или се развъждат в заградени територии с ловностопанска цел. Съдът е приел на следващо място, че правилно е приложена санкционната норма на чл.85 от ЗЛОД, като размерът на наказанието е съобразен с вида на извършеното нарушение и при съблюдаване изискванията на ЗАНН. Най-сетне, решаващият състав на районния съд е приел, че в случая липсват предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава. Посочил е, че нарушенията на ловното законодателство са с по-висока степен на обществена опасност, тъй като се касае за дейност, която сама по себе си е свързана с повишена степен на обществена опасност, показател за което е и въведеният разрешителен режим на осъществяването й, която значимост несъмнено е отчетена от законодателя именно чрез значителните по размер и вид административни санкции и че поради това, процесното деяние не съставлява маловажен случай. Добавил е в тази връзка, че това е така и поради неговия формален характер, т.к. за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат и поради това липсват предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Така, Кърджалийският районен съд е извел и окончателния си извод, че процесното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, районният съд е приел, че на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, на ответника по жалбата ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 лева, като е отбелязъл, че доколкото издателят на наказателното постановление е директорът на Регионална дирекция по горите - Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени разноските по делото. При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу наказателно постановление, което във всичките му части подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл. Приетата от Кърджалийския районен съд за установена фактическа обстановка е правилна и напълно се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което и в пълна степен се споделя и от касационната инстанция в настоящия състав. Настоящата инстанция намира за правилен и крайния извод на районния съд и респективно, крайния резултат, постановен с обжалваното решение, като счита, че с оглед събраните в хода на производството пред първоинстанционния съд и анализирани доказателства, оплакванията в касационната жалба остават неоснователни и недоказани. Така, относно бланкетно направеното твърдение в касационната жалба, че при издаването на АУАН и на НП не били спазени предвидените от разпоредбите на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове, съдът намира за нужно да посочи следното: Съгласно чл.34, ал.1, изр.2, предл.1/първо/ от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В настоящия случай, както нарушителят, така и самото нарушение, са открити на датата 17.10.2024 год., на която, по повод получения сигнал е извършена проверка от служители на РДГ – Кърджали в животновъдния обект на касатора, находящ се в [населено място], [община] и при която проверка, от Д. П. – [длъжност] в РДГ – Кърджали, е съставен Констативен протокол серия КОО №129531 от 17.10.2023 год. В този констативен протокол са описани всички елементи на нарушението, вкл. вида и броя на укривания дивеч, като е посочен пол и приблизителна възраст на животните, описано е подробно мястото на извършване, както и обстоятелството, че дивечът се укрива без необходимите документи за това, като в този констативен протокол се е подписал без забележки и извършителят. АУАН серия КОО №096281, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, е съставен на 24.10.2023 год., т.е. само 7/седем/ дни след установяване на нарушението, респ. и откриването на нарушителя, като на същата дата този АУАН е връчен срещу подпис на соченото в него за нарушител лице, видно от оформената към акта разписка за връчване. Повече от ясно е, предвид горното, че в случая, при съставянето на АУАН е спазен давностния срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1/първо/ от ЗАНН. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Както бе посочено и по-горе, АУАН серия КОО №096281 е съставен и връчен на датата 24.10.2023 год., а процесното наказателно постановление е издадено на датата 01.02.2024 год., т.е. същото е издадено 3/три/ месеца и 7/седем/ дни след съставянето на АУАН или категорично в рамките на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, т.е. и този срок безспорно е спазен. От изложеното по-горе следва, че бланкетно направеното твърдение в касационната жалба, че при издаването на АУАН и на НП не били спазени предвидените от разпоредбите на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове, е напълно произволно и голословно. На следващо място, относно доводите в касационната жалба, че АНО не се е съобразил с разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗАНН, която императивно задължавала наказващият орган да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й, т.к. получил преписката с два рапорта - първият с Вх.№6588 от 16.11.2023 год., а вторият с Вх.№7023 от 06.12.2023 год. и не се произнесъл в законовия срок от един месец, а сторил това с атакуваното наказателно постановление №3792 от 01.02.2024 год. и респ., че това нарушение било съществено и винаги, според практиката на ВАС, водело до отмяна на издаденото наказателно постановление, настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи следното: Действително, с рапорт с Рег.№6588/16.11.2023 год. на [длъжност] при РДГ – Кърджали, на наказващия орган – директор на РДГ – Кърджали, е бил представен за сведение и на разпореждане съставения против касатора АУАН серия КОО №096281, а с последващ рапорт с Рег.№7023/06.12.2023 год. на [длъжност] при РДГ – Кърджали, на наказващия орган – директор на РДГ – Кърджали, е бил представен за сведение и на разпореждане Констативен протокол серия КОО №129832 от 05.12.2023 год., в който е описано, че оставените за отговорно пазене на касатора Х. В. животни – два броя дива свиня, не са налични, като процесното наказателно постановление е издадено на 01.02.2024 год., т.е. след изтичането на едномесечен срок, считано от получаването на тези рапорти. Разпоредбата на чл.52, ал.1, изр.1 от ЗАНН регламентира, че наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. Посоченият срок цели постигане на бързина в производствата по налагане на административни наказания, с оглед и търсеното от законодателя възпитаващото въздействие на административнонаказателната отговорност. Този срок обаче, както съвсем правилно е посочил в мотивите си и районният съд, е инструктивен, а не давностен или преклузивен, за разлика от сроковете по чл.34 от ЗАНН, в какъвто смисъл безспорно и категорично е и трайната и непротиворечива съдебна практика. Пределно ясно е предвид това, че след като срокът по чл.52, ал.1, изр.1 от ЗАНН е инструктивен, то с неговото изтичане не се преклудира възможността за завършек на производството по налагане на административно наказание с издаването на наказателно постановление, от което пък следва, че неспазването му няма за последица твърдяната от касатора незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Друго тълкуване на тази норма би обезмислило установения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, с изтичането на който се преклудира възможността за налагане на административно наказание. На следващо място, настоящият състав не споделя доводите в касационната жалба, че били неправилни и нелогични твърденията на съда, поради които не кредитирал показанията на свидетелите Б. Р. и Х. В.. В тази връзка следва да се посочи, че нито един от тези двама свидетели не е присъствал на място, при извършената проверка на датата 17.10.2023 год. в животновъдния обект на касатора, при която проверка е установено нарушението, а именно – наличието на два броя животни – дивеч, от вида дива свиня, в този обект, като при това положение същите няма и как да знаят и да са възприели, какво е констатирано при тази проверка. Следва да се посочи, че вторият от тези двама свидетели – Х. Б. В., е роднина на касатора Х. М. В., а именно – ••• и е логично в показанията си същият да се опитва да поддържа някаква защитна теза в полза на •••. В показанията си всъщност и двамата свидетели твърдят, че посетили животновъдния обект на касатора В. на 15.10.2023 год. и тогава видели, че в обекта има две прасета, които според свидетеля Р. били големи, а според свидетеля В. – средни, като в показанията и двамата свидетели твърдят, че прасетата били черни. В показанията си свидетелят Р. твърди, че отдолу на корема едното прасе имало бяло петно, което не било характерно за дивите прасета, като същият счита, че тези прасета са били питомни, а в показанията си свидетелят В. е заявил, че не разпознава питомните от дивите прасета и че прасетата, които видял тогава, изглеждали „нормални прасета“, но е заявил в показанията си, че е видял бели петна по корема на прасетата. Така всъщност, тези показания и най-вече тези, дадени от свидетеля Р., се различават от показанията на останалите четирима свидетели, разпитани в хода на производството по делото само относно вида, но не и относно броя, на намиращите се в обекта на касатора прасета, т.е. относно обстоятелството, дали това са били диви свине или не са били такива. В показанията си свидетелите Д. П. и М. А. – [длъжност] в РДГ – Кърджали са категорични, че при извършената на 17.10.2023 год. проверка в обекта на касатора в [населено място], са установили два броя диви свине, пол – мъжки, с посочената приблизителна възраст, като животните били със сиво-черна на цвят козина и с глиги. Описаните характеристики на животните се потвърждават категорично и от показанията на свидетеля Г. Ш., [длъжност] към ДЛС „Женда“, също присъствал при проверката на място на 17.10.2023 год., като в показанията си същият ясно е заявил, че установените две прасета са диви, предвид ясната характерна окраска и удължената им муцуна, също характерна за дивите прасета. Показанията на тези трима свидетели се потвърждават и от показанията на свидетеля Д. К., [длъжност] в полицейски участък – [населено място], който също е присъствал на място при проверката, на датата 17.10.2023 год. В показанията и този свидетел е заявил, че двете прасета са били тъмно сиви на цвят, като и четиримата свидетели сочат, че установените в обекта две прасета не са имали ушни марки. Ясно е предвид това, че показанията на свидетелите Б. Р. и Х. В. - внук на касатора, които не са присъствали при проверката, относно вида на двете прасета, респ. относно обстоятелството, дали се касае за диви свине или не, са в противоречие с показанията на останалите четирима свидетели, които са извършили или присъствали при проверката на 17.10.2023 год. и правилно, предвид това, районният съд не е кредитирал техните показания. Следва да се добави, че районният съд е приобщил по делото и цветен снимков материал /л.100-л.101, л.107 от делото/, на които са заснети тези две прасета, като от този снимков материал също се установява и без да са необходими някакви специални познания за това, че се касае за животни – дивеч, от вида дива свиня. Предвид горното и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и техния анализ, настоящият касационен състав намира за неоснователно твърдението за недоказаност на извършеното от касатора В. нарушение на чл.85, предл.4 от ЗЛОД, както и намира, както правилно е приел и районният съд, че на посочената дата – 17.10.2023 год., на описаното място и в описания живнотновъден обект, същият е укривал два броя жив дивеч от вида дива свиня, с пол мъжки, на описаната възраст, без разрешително за лов или документ, доказващ произхода им. Следва да се добави, че съгласно чл.5, ал.1 от ЗЛОД дивеч е всеки бозайник или птица, обект на лов, който живее свободно при естествени условия. Според т.1 на ал.2 на същия член 5, обект на лов са бозайници и птици, съгласно Приложение №1, в което Приложение №1 - Списък на бозайници и птици - обект на лов, раздел І „Бозайници“, буква А „Едър дивеч“, т.4, е посочена Дива свиня (Sus scrofa L.). Неоснователно се явява и следващото, инвокирано в касационната жалба оплакване, а именно - че с наказателното постановление неправилно били наложени множество санкции за едно деяние, което също било незаконосъобразно и било нарушение. По повод това оплакване съдът намира за нужно да посочи, че с процесното наказателно постановление е наложена една единствена санкция – глоба, в размер на 500.00/петстотин/ лева, на основание чл.85 от ЗЛОД, която норма предвижда, че който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева. Втората сума, която с процесното наказателно постановление е определено нарушителят да заплати, не е административна санкция по смисъла на закона, а е обезщетение, като следва да се посочи, че съгласно чл.83 от ЗЛОД, размерът на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, се определя с наредба, приета от Министерския съвет. Видно от самото наименование, тази парична сума представлява обезщетение за нанесената щета на дивеча и административнонаказващият орган има вменено от закона задължение да определя такова обезщетение винаги, когато има такава нанесена щета, като то се определя по реда на специална наредба, в която точно са посочени конкретните размери на обезщетението, съобразно вида на щетата (вида на дивеча). Тази специална наредба е Наредбата за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча - Приложение №2 към чл.2 на ПМС №283 от 27.12.2000 год., което постановление, според §2 от Заключителните разпоредби на същото, е прието на основание чл.28, ал.2 и 5, чл.52, чл.57, ал.1, чл.62, чл.63, ал.2, чл.83 и §9 от Закона за лова и опазване на дивеча. В чл.2 от това ПМС №283 от 27.12.2000 год., е посочено, че Министерски съвет приема Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, съгласно приложение №2. В чл.2 от тази Наредба е регламентирано, че за щетите, нанесени на дивеча, виновните лица заплащат обезщетения в размерите, посочени в таблица към този текст, за различните видове дивеч, за 1 брой, вкл. и за паднали дивечови рога в нарушение на чл.63, ал.1 от закона. Видно е от тази таблица – Раздел I „Бозайници“, буква А „Едър дивеч“, т.4 „Дива свиня“, че дължимото обезщетение за 1 брой дива свиня е в размер на 500 лева и тъй като в конкретния случай се касае за 2 броя от посочения вид дивеч, дължимото обезщетение по тази Наредба е определено в размер на 1000.00/хиляда/ лева. Третата парична сума, която с процесното наказателно постановление е определено нарушителят В. да заплати, в размер на 450.00/четиристотин и петдесет/ лева, също не е административна санкция, а е паричната равностойност на липсващите вещи/едър дивеч/ - предмет на нарушението, а именно 2 броя дива свиня. По делото не се спори, че установени дивеч - 2 броя дива свиня, в обекта на касатора, му е оставен с разписка за отговорно пазене, серия КОО №017951 от 17.10.2023 год., което изрично е вписано в съставения Констативен протокол серия КОО №129531 от 17.10.2023 год., на който констативен протокол се е подписал и самият касатор В.. По делото е налична посочената разписка за отговорно пазене на вещи, серия КОО №017951 от 17.10.2023 год., от която видно, че касаторът Х. М. В. е получил от Д. С. П. – [длъжност] в РДГ – Кърджали описаните в разписката 2 броя мъжка дива свиня, намиращи се в селскостопанския обект с посочения кадастрален номер и GPS-координати, в [населено място], като се е задължил да ги съхранява с грижата на добър стопанин, да ги пази и да ги представи веднага щом се изискат от компетентните органи съответно се е подписал за „приел“ на тази разписка. По делото не е спорно, че впоследствие е извършена проверка, за която е съставен Констативен протокол серия КОО №129832 от 05.12.2023 год., като при тази проверка е констатирано, че оставените за отговорно пазене на лицето Х. М. В. с разписка за отговорно пазене на вещи, серия КОО №017951 от 17.10.2023 год., 2 броя дива свиня, не са налични, като последният заявил, че са избягали. При това е безспорно, че нарушителят следва да заплати паричната равностойност на месото на липсващите 2 броя мъжка дива свиня, които е приел на отговорно пазене, съгласно цени, определени със Заповед №РД 48-74 от 21.12.2022 год. на министъра на земеделието. По делото е налична експертна справка за паричната стойност на месото от описаните 2 броя мъжка дива свиня, от която се установява, че именно по този ред и цени е определен размерът на тази парична равностойност, като отново следва да се посочи, че и тази определена за заплащане от нарушителя парична сума, не представлява административна санкция по смисъла на закона. Най-сетне, съдът в настоящия състав намира за неоснователно и твърдението в касационната жалба, че в случая били налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, като в тази връзка споделя изводите на районния съд в обратна насока, а именно – че тези предпоставки не са налице, поради което и не намира за нужно да ги преповтаря. Ето защо, с оглед всички изложени по-горе съображения, касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба, подадена от Х. М. В., с посочен в жалбата адрес – [населено място], [улица], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат В. И. Д. от •••, с изложените в нея доводи и оплаквания, за неоснователна и недоказана, както и намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, нито е допуснал нарушения на материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно решение. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал, защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление. Районният съд, при правилно установена и основана на доказателствата по делото фактическа обстановка, е направил съответни на приложимия към процесното деяние материален закон правни изводи и е стигнал до правилни изводи относно доказаност на нарушението. Нарушението е безспорно доказано и се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Касаторът в настоящото производство – Х. М. В., е извършил описаното в процесното наказателно постановление нарушение и на същия законосъобразно и правилно, при съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, е наложено административно наказание „глоба“ в предвидения от нормата на чл.85, ал.1 от ЗЛОД размер, както и правилно е определено дължимото обезщетение по Наредбата за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча и съответно, и размерът на паричната равностойност на липсващите 2 броя мъжка дива свиня, приети на отговорно пазене от нарушителя. Не са налице и обстоятелства, които да обосноват приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. При реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя с процесното наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до неговата отмяна. Следва да се отбележи, че в настоящото производство, от страна на касатора В. не са представени доказателства, които да променят възприетата от районния съд фактическа обстановка и които да обосноват извод за недоказаност на нарушението. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на Кърджалийския районен съд следва да бъде оставено в сила с решението по настоящото дело. При този изход на делото и с оглед своевременно и надлежно заявеното искане в депозираното преди съдебното заседание писмено становище, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден касаторът Х. М. В., с адрес – [населено място], [улица], [община], [област], да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, към минималния регламентиран размер, съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, който е 80.00 лева, а именно – следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди в полза на Регионална дирекция по горите – Кърджали, в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка, структура на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите, към структурата на която принадлежи и административнонаказващият орган, издал процесното наказателно постановление.