Решение № 17 от 11.2.2008 г. на Административен съд - Силистра по дело № 144/2007 г.

РЕШЕНИЕ № 17 гр. Силистра, 11.02.2008 г. Административен съд – Силистра, в открито заседание на шестнадесети януари, две хиляди и осма година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Г. ЧЛЕНОВЕ: М.С. В.Р. разгледа КАНД № 144 по описа на съда за 2007 г., при участието на секретар-протоколиста И.З., при участието на прокурора Т.Ж., докладвано от съдия П.Г., и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 590 / 29.10.2007 г. по АНД № 529 / 2007 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 24 / 07.05.2007 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, с което на касатора ”Агростарт-Пеневи” ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за това, че в законоопределения срок – 10.12.2006 г. не е подал декларация за произведеното количество грозде реколта 2006 г., предназначено за производство на вино в органа по чл.22, ал.1 от ЗВСН – Съответното териториално звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Касаторът обжалва решението като касационни основания навежда “неправилност” и “необоснованост”. Счита, че не е осъществен съставът на административното нарушение, тъй като не бил изпълнил и друго задължение по същия закон, а именно – регистрация на лозарското си стопанство в ИАЛВ, а според него само регистрираните в регистъра на този орган лица могат да бъдат и санкционирани за неподаване на декларация пред ИАЛВ. Счита, че след като към крайната дата за деклариране 10.12.2006 г. производителят-касатор вече е продал продукцията си, то за него не съществува задължението за деклариране по чл.22, ал.1 от ЗВСН. На следващо място, счита, че първоинстанционният съд е следвало да уважи възражението за неспазен тримесечен срок за издаване на акта за установяване на административното нарушение, тъй като според касатора датата на откриване на извършителя е датата, на която “Винпром Лудогорие” е подало анекс-информация, че е закупило грозде от касатора, т.е. датата – 11.12.2006 г., а процесният АУАН е издаден на 19.04.2007 г. На последно място – твърди, районният съд е допуснал процесуални нарушения като не е ценил възражението за неспазване разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН в светлината на събраните по делото гласни доказателства, отразени в протокол от 13.09.2007 г. и моли решението да се отмени като делото се върне за ново разглеждане. Ответната по жалбата страна – ИАЛВ/Изпълнителна агенция по лозата и виното/ оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че повелителната норма на чл.22, ал.1 от ЗВСН вменява в задължение на всички производители на грозде да декларират количеството произведено грозде, реколта 2006 г. независимо от обстоятелството дали гроздето е продадено или не към крайната дата за деклариране в какъвто смисъл е възражението на жалбоподателя за несъставомерност на деянието. Уточнява, че задължението за деклариране на продукцията възниква веднага след гроздоберната кампания през 2006 г. Заявява, че административно-наказателната отговорност е обективна предвид статута на нарушителя като юридическо лице – чл.83 от ЗАНН поради което вина не следва да се установява и доказва. Възразява, че тримесечният срок за съставяне на АУАН тече от фактическото откриване на нарушителя, която дата съвпада с датата на съставяне на АУАН – 19.04.2007 г. Счита, че хипотезата на чл.40, ал.1 от ЗАНН била осъществена, тъй като АНО многократно бил канил представител на нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, но той не се явил. При условията на евентеуалност се позовава на приложението на чл.53, ал.2 от ЗАНН, предписваща потвърждаване на НП при положение, че за юридическите лица се установи по безспорен начин извършването на нарушението и самоличността н нарушителя. Представя писмено становище по жалбата. Окръжна прокуратура изразява заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, като обсъди наведените в жалбата оплаквания и служебно ги подведе под възможните касационни примерни основания по чл.348 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН, като взе предвид становището на ответната страна, това на представителя на Окръжна прокуратура и фактическата обстановка, установена от районния съд, счита, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, но по същество е неоснователна поради следните съображения. Касационните основания, които рамкират правомощията на касационната инстанция, са посочени в чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН: нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила, наказание, м което е явно несправедливо. Въведените оплаквания за неправилност на решението в контекста на фактически изложените доводи в касационната жалба, могат да се подведат като касационно основание - нарушение на закона по отношение на възражението за несъставомерност на деянието и преценката за спазена процедура по отношение на съставянето на АУАН в тримесечния срок от отриване на нарушителя и съществено нарушение на процесуални правила относно необсъждането на възражението за неспазена процедура по чл.40, ал.1 от ЗАНН. По отношение възражението за несъставомерност на деянието- районният съд е обсъдил хипотезата на приложимата правна норма – чл.76 от ЗВСН във връзка с чл. 22, ал.1 от ЗВС и е достигнал до правилния извод за ангажиране на административно-наказателната обективна отговорност на касатора – производител на грозде. След приключване на гроздоберната кампания през 2006 г. за всеки производител на грозде възниква задължението по чл.22, ал.1 от ЗВСН да декларира произведеното количество грозде като след изтичане на определен срок – до 10.12 на текущата година състоянието на бездействие вече съставлява състав на административно нарушение. Съдът правилно е отчел, че подаването на декларация до браншовата камара не освобождава касатора от задължението да декларира подлежащите на деклариране обстоятелства пред органа по чл. 22, ал.1 от ЗВСН, а именно ИАЛВ/Изпълнителната агенция по лозата и виното/. Възражението на касатора, че Лозаро-Винарската Камара, в която той е подал процесната или друг вид декларация, била длъжна, респ. била поела задължение служебно да предаде декларацията до надлежното ведомство – ИАЛВ не почива на закона. Вътрешните отношения между АОЛ / административно отговорното лице/ и трети лица са извън обсега на приложението на императивните задължения. Т.е. задължението за деклариране е лично, и отговорността за неизпълнение също е лична. Ако съществуват договорни или друг вид отношения на поемане на задължения за служебно пренасочване на процесната декларация, то тогава касаторът на база на законосъобразно понесената административно-наказателна отговорност, би могъл да ангажира регресната отговорност от третото лице, но само при наличие на договорно или друг вид поето задължение за пренасочване на декларациите по чл.22, ал.1 от ЗВСН до надлежния орган. Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление, като извършено съставомерно, районният съд е постановил материалнозаконосъобразен акт. Районният съд е приложил правилно ЗАНН в частта, касаеща преценката за спазен тримесечен срок за съставяне на АУАН. Процесът на откриване на нарушителя е процес на подвеждане на конкретни факти през призмата на определени задължения. В процесния казус АНО е получил действително извън тримесечния срок, считано назад във времето с отправна точка издаване на АУАН, информация, че касаторът е продал грозде, реколта 2006 г., но оттам нататък АНО има най-малко две практически възможности, за да констатира на база на получената информация дали касаторът е извършил или не нарушение по повод на вторичния свидетелстващ документ за извършена доставка на грозде, какъвто представлява анексът на Винпром “Лудогорие”. Този анекс е косвено доказателство, че касаторът е произвел грозде, реколта 2006 г., но не е доказателство, че не е изпълнил задължението си в срок да декларира пред надлежния орган количеството произведено грозде, реколта 2006 г. Едва конкретната проверка, извършена на база процесната заповед от 01.04.2007 г., дали производителите на грозде са изпълнили или не задължението си по чл.22 от ЗВСН би могла да доведе до откриване на нарушителя при отрицателен отговор на формулирания по-горе правнорелевантен въпрос. В този смисъл възражението на касатора, че подаването на анекс от 11.12.2006 г. на Винпром “Лудогорие” е идентично с откриването на нарушителя е логически и правно неиздържано и районният съд правилно е преценил като неоснователно възражението за неспазен тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН. В тази част обжалваното решение като правилно следва да се потвърди. На следващо място - в съответствие с твърдението на касатора, районният съд действително е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липса на преценка по възражението, съдържащо се в жалбата пред районния съд, за допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, изразяващо се в неустановяване приложимостта на хипотезата за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Като инстанция по същество, районният дори е длъжен служебно да извърши проверка за законосъобразността на наказателното постановление, а в случая е било налице и изрично въведено възражение. От събраните по делото гласни доказателства и от констатацията, че АУАН е съставен без отбелязване присъствието на представител на нарушителя и респ. без отбелязване, че са били налице основания за прилагане на специалните хипотези по чл.40, ал.1 от ЗАНН, при които АУАН може да се състави и в отсъствие на нарушителя / т.е. ако нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта / се установява, че е допусната нередовност при съставяне на АУАН, некоментирана от районния съд. Този пропуск на съда, подведен под възможните касационни основания по чл.348 от НПК, към които препраща чл.84 от ЗАНН, може да се класифицира като наличие или липса на съществено нарушение на процесуални правила. По смисъла на чл.348, ал.3 от НПК нарушението е съществено, когато е довело до неотстранено ограничаване на процесуалните права на нарушителя. В конкретния случай АУАН, съставен на 19.04.2007 г. е връчен лично на законния представител на универсалния правоприемник на нарушителя “Агростарт-Пеневи” ООД – Валентин Пенев на 20.04.2007 г., видно от разписката в самия акт. За касатора е била открита възможността за тридневното възражението по акта, независимо дали се е възползвал от него или не. На следващо място, проверката за извършеното нарушение е документална, а не констатирана въз основа на пресъздадени данни от очевидци или чрез друг способ. В конкретния случай е налице бездействие за подаване на процесната декларация по чл.22, ал.1 от ЗВСН и фактът на неподаването й не е спорен по делото. В светлината на касационното основание – материална незаконосъобразност, спори се дали въобще следва да се подава такава декларация след като е налице продажба на гроздето преди крайния срок за деклариране и този въпрос съдът е коментирал по-горе в настоящото решение. Касаторът е възразил отново в светлината на касационното основание “материална незаконосъобразно” и, че декларацията, подадена през месец януари, 2006 г. замества декларацията за продукция реколта 2006 г., но районният съд правилно е коментирал неидентичността на двете декларации, тъй като първата декларация се отнася за реколта 2005 г., а санкцията е наложена за неподаване в срок на декларация за реколта 2006 г. Предвид гореизложеното е видно, че в конкретната фактическа обстановка необсъждането на възражението за нередовно оформен АУАН не би довело до нарушаване правото на участие на касатора в административно-наказателното производство, тъй като от 20.04.2007 г. за него е възникнало правото на възражение. В този смисъл решението не подлежи на отмяна, тъй като не е налице касационно основание –съществено нарушение на процесуални правила. В конкретния казус настоящият състав преценява, че е установено по категоричен начин извършването на нарушението и установяването на нарушителя, без установяване на субективната страна на нарушението поради обективната отговорност на юридическите лица, и при това положение е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН за потвърждаване на решението, с което е потвърдено наказателното постановление, въпреки установената нередовност при съставяне на акта. При преценката на това касационно основание на жалбата съдът съобразява указанията в П № 5 / 1968 г. на Пленума на ВС на Р България, съгласно което въпросът дали НП е законосъобразно издадено трябва да се решава не с оглед на това дали са допуснати въобще нарушения при издаване на АУАН, а преди всичко с оглед на това доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. При положителен отговор на последните въпроси въпреки допуснатата нередовност при съставянето на АУАН, изразяваща се в неосигуряване присъствието на нарушителя при съставянето на акта, то се прилага разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН като наказателното постановление се потвърждава. По делото е депозирано и становище от сдружение “Асоциация на лозарите и винопроизводителите”, с което се обявяват в подкрепа на касационната жалбата. Въпреки, че подателят на подкрепителното писмо не е надлежно легитимирана за участва със становища по делото, тъй като тя не е участник в административно-наказателното производство, съдът прочете и обсъди принципно становището и намира, че същото е неоснователно. Неоснователен е доводът, че тъй като касаторът не си е регистрирал лозарското стопанство в ИАЛВ, то той не следвало и да подава процесната декларация. Неоснователността следва от правилото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Като не е регистрирал лозарското си стопанство по ЗВСН в регистъра на ИАЛВ, касаторът е извършил нарушение. И той не би могъл да черпи права от противоправното си бездействие. В същото време ЗВСН е категоричен и със задължителни норми повелява на касатора независимо едно от друго задължения, както да регистрира лозарското си стопанство, така и да подаде в срок процесната декаларация, както и независимо дали се е регистрирал в Лозаровинарската камара и дали законосъобразно е произвеждал грозде. Изброените факти са неотносими към процесното дело. Тези изводи се установяват от нормата на чл.22, ал.1 от ЗВСН, която е достатъчно ясна и за неправисти и изисква всеки производител на грозде, независимо дали е регистриран или не в определено учреждение, да подаде до 10 декември на текущата година декларация за произведено количество грозде, в случая реколта 2006 г. В този смисъл, становището, въпреки недължимостта за произнасяне по него от страна на съда, се явява неоснователно и в противоречие с действащите нормативни разпоредби. С оглед на всичко гореизложено настоящият състав на съда намира, че не са налице основания за касиране на обжалваното решение на СРС, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът