Мотиви към Решение № 398 от 9.11.2023 г. на Районен съд - Дупница по дело № 963/2023 г.
Районен съд - Дупница09.11.2023 г.докладчик Светла Василева Пейчева
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл.378 и сл. на глава 28 от НПК. Образувано е на основание чл.78а НК, въз основа на постановление вх. № 3002 от 11.09.2023 г. на РП – Кюстендил, ТО Дупница, с което е направено предложение обвиняемият П. П. А., ЕГН ••••••••••, роден на.......... г. в гр. С...., с постоянен адрес за призоваване в гр. С...., жк................, ул........ №........ българин, българско гражданство, неосъждан, обвинен в извършване на престъпление по чл.343в, ал. 2 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. РП Кюстендил, ТО - Дупница, чрез свой представител –прокурорът Й. поддържа постановлението, като в хода на съдебните прения изразява становище за изцяло потвърдена фактическата обстановка, обстоятелствата от която не са и спорни, поради което и счита престъпното деяние за безспорно доказано. Аргументира и наличието на материалноправните предпоставки на чл.78а, ал. 1 от НК и пледира, съдът да постанови решение, с което да признае обвиняемия за виновен в извършването на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание ГЛОБА в минимален размер. Обвиняемият по делото, редовно призован за датата на с.з. се явява лично, като се представлява е от упълномощения от него защитник –адв. Петрова, която пледира по отношение на нейния подзащитен да бъде наложено по-леко наказание. След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: За времето от 18.00 ч. на 08.08.2022 г. до 06.00 ч. на 09.08.2022 г. полицейските служители при РУ Дупница, свидетелите А. Д. и К. К., изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. Около 21.19 ч. на 08.08.2022 г. на път II - 62 Кюстендил - Дупница - Клисура - Самоков при км. 34+200 в посока гр. Кюстендил, спрели за проверка товарен автомобил марка “Хюндай“, модел „Санта Фе“ с поставени временни peг. табели с №..........”. Водачът на автомобила бил установен като П. П. А., с ЕГН •••••••••• от гр. С..... Била му извършена полицейска проверка. В хода на извършената проверка обв. П. А., представил, пред полицейските служители СУ МПС №42222/12/0118, на което било придаден вид, че е издадено от компетентните власти на Република Полша. Полицейските служители не се усъмнили в истинността на документа и след извършване на проверката върнали СУМПС №42222/12/0118 на обвиняемия. На място бил съставен АУАН сер, № GA №638880/08.08.2022 г, който бил връчен на водача. Били иззети временните регистрационните табели на автомобила, тъй като същите били с изтекъл срок на валидност. В хода на образуваното досъдебно производство е установено, че обвиняемият А., към дата на извършване на деянието е неправоспособен водач, тъй като представеното от него СУМПС №42222/12/0118, не е било издавано от компетентните власти на Република Полша. Също така не му е било издавано СУМПС от компетентните власти в Република България. В хода на разследването е установено, че към момента на извършване на проверката от полицейските служители обв. А., е управлявал МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство, без съответното свидетелство за управление, наложено му с НП № 21 - 4332 - 006233/31.03.2021 г., издадено от Началник сектор към отдел „Пътна полиция“ - СДВР, влязло в сила на 18.11.2021 г. Наказателното постановление, е било връчено лично на обвиняемия на дата 10.11.2021 г. Видно от приложен по делото отговор от „Дирекция международно оперативно сътрудничество“, в базата данни на Република Полша, не разполагат с данни за лицето П. П. А., роден на 27.03.2023 г. В хода на разследването въпреки предприетите действия по разследването, не е установено местонахождението на СУМПС №42222/12/0118. Видно от приложената по делото справка за съдимост, П. П. А., не е осъждан. Спрямо обвиняемият не е прилаган институтът на чл. 78а, ал. 1 от НК. От приложената към делото справка за нарушител/водач е видно, че на обвиняемият Е П. П. А. е с отнето СУМПС. За извършеното деяние срещу Емил Стоянов, е било образувано досъдебно производство № 731/22 г. по описа на РУ-Дупница, с обвинение за престъпление по чл. 343 в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. След приключване на разследването, Районната прокуратура е внесла постановление за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Горната фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства. Конкретно ценени от съда са: АУАН сер, № GA №638880/08.08.2022 г; с НП № 21 - 4332 - 006233/31.03.2021 г., издадено от Началник сектор към отдел „Пътна полиция“ - СДВР, влязло в сила на 18.11.2021 г; справка за нарушител/водач; свидетелство за съдимост, протоколи за разпит на свидетели. Последните, като доказателствено средство, се обсъдиха в съответствие с чл. 378, ал.2 НПК, след приобщаването им по делото, ведно с др. писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл.283 НПК. Доказателствата, събрани по делото са изцяло кореспондиращи, между тях противоречия не се констатираха, което и не налага обсъждането им. При така приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Направеното предложение на РП Кюстендил, ТО Дупница е ОСНОВАТЕЛНО. Предявеното обвинение е доказано в съвкупните си признаци - обвиняемият П. П. А., е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 НК, тъй като на 08, 08.2022 г. около 21.19 часа в общ. Дупница на път II - 62 Кюстендил - Дупница - Клисура - Самоков при км. 34+200 в посока гр. Кюстендил, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление № 21 - 4332 - 006233/31.03.2021 г., издадено от Началник сектор към отдел „Пътна полиция“ - СДВР, влязло в сила на 18.11.2021 г., извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство — товарен автомобил марка “Хюндай“, модел „Санта Фе“ с временни peг. табели с №..........”, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство-престъпление по чл. 343”в”, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК. Налице е съставомерно деяние по този текст и авторството на същото се установява категорично, от еднопосочните показания на свидетелите, кореспондиращи с писмените доказателствени средства, които в съвкупността си безпротиворечиво установяват релевантните по делото факти, изложени в постановлението на РП. От обективна страна П. П. А., който е неправоспособен водач, е управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление, с което е осъществил изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 343”в”, ал. 2 НК. Налице е и другият елемент от фактическия състав - ”в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние”. Безспорно е установено по делото, че към момента на извършване на деянието обективен факт е било ангажирането на административнонаказателната отговорност на П. П. А., с надлежен акт на административно наказващ орган за същото деяние, съставляващо нарушение на чл.150 ЗДвП. На негово име е издадено № 21 - 4332 - 006233/31.03.2021 г., издадено от Началник сектор към отдел „Пътна полиция“ - СДВР, влязло в сила на 18.11.2021, с което за същото нарушение, на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”. Следователно, в конкретния случай, от датата на влизане в сила на посочените НП, до инкриминираната дата на извършване на деянието - 08.08.2022 г., обективно не е бил изтекъл едногодишния срок, предвиден в състава на материалната наказателна норма, според който следващо еднакво такова деяние е инкриминирано като престъпление. Т.е. безспорно изпълнителното деяние е осъществено със своите обективни признаци. От субективна страна, обвиняемият е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление, както и установения разрешителен режим за тази дейност. В съзнанието му е била формирана и представа, че вече за същото такова деяние му е наложено административно наказание, обективирано във връчването на НП -законна последица от издаването на АУАН за административно нарушение, въпреки това е решил да управлява превозно средство. От тук и еднозначния извод за наличието на пряк умисъл, при който обвиняемия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не управлява автомобил от неправоспособни водачи, предвиждал е неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици, като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. В случая са налице материалноправните предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаването на нарушителя от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. За извършеното от П. П. А., деяние инкриминирано като престъпление по чл. 343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години. Същият не е осъждан за престъпление от общ характер и до датата на извършване на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК. В резултат на извършеното престъпление не са причинените на трети лица имуществени вреди. Поради това и при кумулативното наличие на посочените предпоставки П. П. А., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.2, във вр.с ал.1 НК, за което е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание-ГЛОБА. При определяне размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на деянието му, която не е особено висока, с оглед времето и мястото на извършването, както и тази на дееца -завишена, предвид наличието на допуснати множество административни нарушения по ЗДвП. Отчете като смекчаващо вината обстоятелства чистото съдебно минало, отчете и имотното му състояние, което с оглед липсата на данни се определи около минималните доходи за страната. Обществената опасност на личността на дееца не е висока, предвид, че извършеното е инцидентна проява. По тези съображения и съобразно конкретните данни по делото, съдът прецени, че наказание глоба, в размер на 1000 лева – минимума, предвиден в чл. 78а НК ще е достатъчен за постигането на възпитателната и поправително-възпираща функция на наказанието. Индивидуализацията на санкцията около минималния размер, се обосновава от имотното му състояние – недобро, доколкото няма данни обвиняемият да е зает по трудово правоотношение, или да реализира доходи от друга дейност, поради което и такова по размер наказание е в съответствие с разпоредбите на закона, регламентиращи целите на наказателната репресия - чл.36 НК, във вр. с чл.47 НК. Така определеното наказание, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на нарушителя, като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, по убеждение на решаващия съдебен състав, т.к. обвиняемият би разбрал, че подобно поведение не се толерира, а единствено се наказва. С това би се удовлетворило и изискването за ефективността на наказанието. П. П. А. и към момента е неправоспособен водач, т.к. не притежава свидетелство за управление на МПС, който факт е категорично установен по делото. Поради това, съдът не наложи на обвиняемия, кумулативно предвиденото наказание –„лишаване от право да управлява, съгласно чл. 343г, във вр. с чл.73, ал.1, т. 7 НК, установено за престъплението в извършването на което дееца беше признат за виновен. В този смисъл са и обвързващите настоящия съдебен състав, разяснения на ВС дадени в ППВС № 1/83г, т.6, б.”а”. Разноски по делото не са сторени. Водим от изложеното, съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: