Решение № 1666 от 5.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 318/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 във връзка с чл. 83, ал. 4 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба "С. и З. О. П." Е••• ( в несъстоятелност), с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Шосето за [населено място], подадена от управителя С. Д. С., която се поддържа и от назначения постоянен синдик В. С. С., против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 010992100702336/22.02.2021г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП – София, офис Благоевград, потвърден с Решение № 656/22.04.2021 г. на Директор на дирекция „ Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ -София при ЦУ на НАП -[населено място]. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, издаден в противоречие с материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Поддържат се доводи за липса на мотиви, които да обосноват приложението на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Излагат се съображения, че невнасянето на дължимия ДДС в указания от закона срок може да се квалифицира като системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, но това не обосновава автоматично извода, че е налице основание за дерегистрация. Иска се отмяна на оспорения акт за дерегистрация и потвърждаващото го решение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – София, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: На основание Резолюция №012692003646683/15.12.2020 г. издадена от Е. С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София /л.82/, е възложено на А. С. А., инспектор по приходите в офис Благоевград извършването на проверка за наличие на основания за дерегистрация по ЗДДС на жалбоподателя. Изготвени са Протокол №[рег. номер]-026-0049885/23.10.2020г./л.85/ и Протокол №012692003646683/ 15.02.2021г./л.29-30/, с които е констатирано, че дружеството изпълнява задълженията си по чл. 124. ал. 1 и чл. 125. ал. 1-5 от ЗДДС, свързани с подаване на отчетни регистри и СД по ЗДДС пред на ТД на НАП, но не е изпълнило задължението си за внасяне на декларираните резултати за периоди, представляващи ДДС за внасяне в размер на 144 366.73 лв., съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС за данъчни периоди: от м. 04.2015 г. до м. 10.2015 г.; м. 01. 2016 г., от м. 03.2016 г. до м. 12.2016 г.: м. 01. 2017 г., от м. 03.2017 г. до м. 12.2017 г., от м. 01.2018 г. до м. 10.2018 г., м. 01.2019 г. и м. 02.2019 г., от м. 06.2020 г. до м. 08.2020 г. и от м. 10.2020 г. до м. 12.2020 г.: м. 01.2021 г. Същевременно, съгласно справката от информационната система на НАП непогасените публични задължения на дружеството към 15.02.2021 г. са общо в размер на 237 819, 08 лв.. в т. ч. главница-178 851, 79 лв. и 58 968, 49 лв. лихви, формирани от декларирани и неплатени задължителни осигурителни вноски, ДДФЛ и корпоративен данък. Проверката е приключила с оспорения в настоящото производство Акт за дерегистрация по ЗДДС № 010992100702336/22.02.2021г., издаден от А. С. А., на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП –София, офис Благоевград. Констатираните обстоятелства са приети за такива по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, представляващи основание за дерегистрация на жалбоподателя и на осн. чл. 106 ЗДДС е прекратена регистрацията му по ЗДДС. Актът е връчен на 18.03.2021г. и е обжалван пред Директора на Дирекция "ОДОП" – София, който с Решение №656/22.04.2021 г. го е потвърдил. Решението е връчено на 12.07.2021г. /л.12/ и е обжалвано чрез административния орган до АС-Благоевград на 27.07.2021г., като жалбата е постъпила в АС-Благоевград на 17.03.2023г. По делото са приети основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. Вещото лице е установило, че дружеството има активи по балансова стойност в общ размер на 535 402, 63лв. Експерта е установил, че на дружеството са наложени обезпечителни мерки с посочени 5 бр. постановления. Вещото лице е изчислило, че към 22.02.2021г. публичните задължения на дружеството са общо в размер на 238 120, 76 лв. С допълнителната експертиза вещото лице е установило, че към 15.02.2021г. публичните задължения на дружеството възлизат в размер на 237 819, 98 лв.. в т. ч. главница-178 851, 79 лв. и 58 968, 49 лв. лихви, като видовете задължения са посочени в таблица 1, а в останалите таблици са посочени и периодите на възникване на задълженията. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 160, ал. 2 вр. чл. 83, ал. 4 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. Оспореният акт за дерегистрация по ЗДДС е издаден от орган по приходите, на основание чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗДДС, след извършена проверка, възложена с Резолюция за извършване на проверка. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да опорочават административното производство и да водят до отмяната му. В случая оспореният акт съдържа фактическите и правните основания за издаването му, поради което съответства на изискванията за форма. Актът е издаден и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяването на регистрация (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в случаите, когато законът е предвидил друго. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация – чл. 106, ал. 2 от ЗДДС. В процесния случай, приходният орган е намерил основание за дерегистрация по негова инициатива по чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" вр. с чл. 176, т. 3 от ЗДДС - когато лицето системно не изпълнява задълженията си по този закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно и в продължение на дълъг период от време "системно", т. е. повтарящо се, нарушават законовите разпоредби и това води до нарушаване на системата на облагане с ДДС. Сред визираното в нормата на чл. 176, т. 3 ЗДДС "неизпълнение на задължения по този закон" попада нарушението на чл. 89, ал. 1 ЗДДС - когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. В конкретния случай, лицето в период от 6 години ( 2015 г. - 2020 г.) за 48 данъчни периода по ЗДДС (конкретно посочени в акта) не е изпълнявало задълженията си по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС да внесе дължимия данък. В конкретния случай основателно констатираното неизпълнение е преценено като системно, предвид установеното невнасяне на ДДС за 48 данъчни периода. Такова поведение на проверяваното лице несъмнено осъществява хипотезата на чл. 176, т. 3 ЗДДС, при което приходният орган законосъобразно е прекратил регистрацията на дружеството по специалния закон. Системността не е дефинирана в ЗДДС, но съдебната практика приема, че е налице такава, когато неизпълнението е поне три пъти, което означава регулярност на неизпълнението, а то води до загуба на данъчни приходи (в този смисъл виж решения по адм. дело № 12402/2018 г., № 7486/2018 г. и др.). В съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС са изпълнени изискванията за мотивираност на акта. В конкретния случай, целта на закона е постигната, тъй като е констатирана системност в неизпълнението на законовото задължение по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС от страна на дружеството. В оспорения акт подробно са посочени периодите за които е констатирано неизпълнение на задължението по ЗЗДС, като са изведени и подробни мотиви за системност на нарушението. Изложени са и мотиви, че основателността на преценката на органа по приходите за извършване на дерегистрация по ЗДДС се обоснована и от безспорно системния характер на неизпълнението на задълженията от дружеството за погасяване на декларирани публични задължения - корпоративен данък за периода от 2014 г. до 2017 г. включително: ДДФЛ, вноски за ДОО, НЗОК и ДЗПО — УПФ за периоди от м 11.2014 г. до м. 01.2021 г. Констатациите на органа са потвърдени от приетите по делото съдебно-технически експертизи, които не са оспорени от страните. Неоснователно е твърдението в жалбата, че органът по приходите не е изложил мотиви за постановяване на акта при условията на оперативна самостоятелност. Дерегистрацията по ЗДДС в случая се налага, за да се предотврати системно поведение свързано с неизпълнение на вменени по ЗДДС задължения. С дерегистрацията на дружеството ще се постигне целта, за която административният орган е оправомощен от закона (чл. 4, ал. 2 АПК). В настоящия случай са спазени изискванията за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като поведението на данъчнозадълженото лице е проявявано в продължение на дълъг период, което обосновава налагането на забрана на търговското дружество да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит, след датата на прекратяване на регистрацията му. Неоснователно е и наведеното твърдение в жалбата за незаконосъобразност на акта, тъй като дружеството притежава активи, които могат да покрият процесните задължения. Действително в акта е цитиран и чл.176, т.4 от ЗДДС, но същия нито е приложен, нито са изследвани предпоставките му. В процесния случай приходният орган е постановил да се извърши дерегистрация на дружеството единствено на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС, чиито предпоставки са изследвани и установени в производството по издаването на акта. Ето защо, като издаден от компетентен орган, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона, оспореният в настоящето производство акт е валиден и законосъобразен, а жалбата против този акт е неоснователна и не следва да бъде уважена. Предвид изхода на делото основателно е направеното искане на процесуалния представител на ответника, като на дирекция "ОДОП" – [населено място] при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът