РЕШЕНИЕ

№ 198

гр. Пловдив, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20235300900452 по описа за 2023 година Предявени са субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл. 97, ал. 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците Н. Н. Т. и В. Н. Д., чрез процесуалния си представител адв. Г. К., молят да бъдат осъдени солидарно Събирателно дружество „К.-59-Т.И С-ИЕ“ със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от К. Т. Т. и В. Н. Т., и неограничено отговорните съдружници - К. Т. Т. и В. Н. Т. и двете от •••, да заплатят, при условия на солидарност по чл. 88 от ТЗ, на всяка от ищците сумата от по 50 000 лв. стойност, съответстваща на дружествен дял от имуществото на събирателното дружество и наследствените й права, която сума е над присъдените с Решението по т. д. № 800/2021г. по описа на ПОС 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 50 000 лв., считано от датата на исковата молба до окончателното й плащане, както и сумата от по 6 894, 09 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата от 50 000 лв., за времето от 27.04.2022г. до 31.07.2023 г. В исковата молба ищците твърдят, че след смъртта на Н.Т., техен баща, настъпила на 25.04.2021г., дейността на Събирателно дружество „К.-59 - Т.И С-ИЕ“, ЕИК: 115104778 е продължена от К. Т. Т. и другия ответник В. Н. Т., като за тях, като наследници, които не са встъпили в членствено правоотношение с дружеството, е възникнало право на вземане по чл. 97, ал.2 от ТЗ, което е в размер на 1/8 от имуществото на дружеството, с оглед размера на дела на наследодателя им – 1/2. Твърдят, че са предявили правата си по исков реда, като с Решението по т. д. № 800/2021г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, били уважени изцяло предявените от тях частични искове от по 200 000 лв., доколкото не били упражнили правото си да искат увеличаване на претенциите. Твърдят също, че е било установено по делото, че вземанията обективно са възникнали в размер на по 250 000 лв., съответно на установената чиста стойност на актива на дружеството към края на месец април 2021 г. и размера на дела на наследодателя, но ответниците не са изпълнили изцяло задълженията си, като са се разпоредили и с имуществото на дружеството.

Ответното Събирателно дружество „К.-59-Т.И С-ИЕ“, чрез процесуалния си представител адв. Е. Н., счита предявените искове неоснователни и недоказани, като моли да бъдат отхвърлени. Счита, че активите на дружеството не следва да се оценят по тяхната пазарна стойност, доколкото не се дължи изплащане на ликвидационен дял, а уважаване на претенциите в този размер би довело до лишаване на дружеството от имущество, с което да оперира, поради което твърди, че стойността на активите следва да бъде определена по балансова стойност или по тяхната стойност при „принудителна ликвидация“ до която фактически би довело изплащане на дела на наследниците.

При условия на евентуалност се правят възражения за прихващане с дължими от ищците обезщетения, на осн. чл. 3 ГПК, доколкото са злоупотребили с процесуални права и са действали в противоречие с добрите нрави, като са бездействали след изпълнение на решението по т.д № 800/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив и не са поискали отмяна на допуснатото обезпечение по делото и знаейки, че се иска отмяната му от ответниците, не са приемали определението за отмяна на обезпечението, нито са предприели действия за заличаване на възбраната и така са причинили на ответното дружество вреди. С оглед това твърди, че дружеството е претърпяло вреди, изразяващи се в невъзможността да получи, използва и се разпорежда с частта от уговорената продажна цена на възбранени имоти, с които се е разпоредил с нотариален акт за покупко-продажба от 25.11.2021 г., вписан в CB-Асеновград под акт № 62, том 20, дв.вх. per. № 5236 от 25.11.2021 г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ-Варна под акт № 103, том XXXVIII, дв. вх. per. № 14621 от 25.05.2023 г., с който е уговорено заплащането на част от цената след отмяна на обезпечението. Поради това прави възражение за съдебно прихващане с евенуалното задължение на „К. - 59 Т.И С-ИЕ“ СД да заплати дял от имуществото на дружеството на Н. Т. и В. Д. от по 50 000 лв., като прихващането бъде извършено с дължими от ищците суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди причинени на дружеството вследствие от недобросъвестно процесуално поведение, в размер на: - сумата от по 338, 82 лв. от всяка от ищците, представляваща законна лихва върху част от цената от 17 204 лв., уговорена с НА от 25.11.2021 г, за периода от 16.05.2023 г. денят след узнаване за направено плащане и искане за отмяна на обезпечение от страна на ищците, до 14.07.2023 г., денят на отбелязване на заличаването в CB-Асеновград под акт № 113, том 2, дв. вх. per. № 2981 от 14.07.2023 г.; - сумата от по 10 616, 91 лв. от всяка от ищците, представляваща законна лихва върху част от цената от 559 800 лв., уговорена с предварителен договор от 28.04.2023 г., за периода от 16.05.2023 г. денят след узнаване за направено плащане и искане за отмяна на обезпечение от страна на ищците, до 12.07.2023 г., денят на отбелязване на заличаването в СВ-Варна под акт № 79, том XIII, дв. вх. per. № 20485 от 12.07.2023 г.; - сумата от по 15 793, 33 лв. от всяка от ищците, представляваща законна лихва върху остатък от цената от 1 000 000 лв., уговорена с НА от 25.05.2023 г., за периода от 26.05.2023 г. денят след подписване на нотариалния акт, до 12.07.2023 г., денят на отбелязване на заличаването в СВ-Варна под акт № 79, том XIII, дв. вх. per. № 20485 от 12.07.2023 г. до размера на по-малкото задължение. Или се прави възражение за прихващане със сумата от общо по 26 749, 06 лв. за всяка от ищците, представляваща причинени имуществени вреди, в следствие на недобросъвестно упражняване на процесуални права, при евентуално уважаване на претенциите им към „К. - 59 Т.И С-ИЕ“ СД, до размера на по-малкото задължение.

Освен това твърди, че поради невъзможност да изпълни свое задължение, поето с НА от 25.05.2023 г., в срок до 10.06.2023 г. да осигури заличаването на наложената възбрана, като обезпечение на иска за заплащане на дял, и да представи доказателства за извършеното заличаване и удостоверение за вещни тежести със заличена възбрана, дружеството е претърпяло и неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име, имиджа, репутацията и търговски отношения с негови контрагенти, поставили са го в невъзможност да договори много по-добри условия по сделката, било чрез постигането на по-висока цена, или условия на плащане, падеж и др., без въпросната възбрана, като са поставили дружеството в ситуация на забава на изпълнение на задълженията си към купувача по предварителния договор, даване на множество обяснения, преговори купувачът да не разваля предварителния договор, да не иска намаление на цената, трудности пред осъществяване на сделката. Поради това прави възражение за съдебно прихващане с евенуалното задължение на „К. - 59 Т.И С- ИЕ“ СД да заплати дял от имуществото на дружеството на Н. Т. и В. Д. от по 50 000 лв., като прихващането бъде извършено с дължими от ищците суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени на дружеството вследствие от недобросъвестното процесуално поведение, в размер на сумата от по 20 000 лв. от всеки ищец.

Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, евентуално като погасени, поради уважаване на направените възражения за прихващане с дължимите обезщетения за нанесени имуществени и неимуществени вреди. Прави искане за присъждане на разноски.

Ответниците К. Т. Т. и В. Н. Т., чрез процесуалния си представител адв. Е. Н., считат предявените срещу тях искове недопустими, доколкото разпоредбата на чл. 88 ТЗ е неприложима към вътрешните отношения на съдружниците при изплащане на дружествен дял.

Евентуално, при считане на исковете за допустими, правят възражение, че активите на дружеството не следва да се оценят по тяхната пазарна стойност, а по балансова стойност или по тяхната стойност при „принудителна ликвидация“, до която води изплащането на дяловете.

Обосновават и възражения, че ищците, с недобросъвестното си поведение и злоупотреба с процесуални права, действайки в противоречие с добрите нрави, проявявайки бездействие след изпълнение на решението по т.д № 800/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив, като не са поискали отмяна на допуснатото обезпечение по делото и знаейки, че се иска отмяната му от ответниците, не са приемали определението за отмяна на обезпечението, нито предприели действия за заличаване на възбраната, накърнили доброто им име, причинили им притеснения, тревоги, безсъние и здравословни проблеми, като са направили възражение за прихващане с обезщетение за тези вреди от по 20 000 лв., което възражение не е прието за съвместно разглеждане в производството. В хода на делото и в становището по същество се поддържа от ответниците, че съдът дължи произнасяне по същество по така предявеното възражение за прихващане, тъй като съдът не може да откаже разглеждането му, след като е своевременно заявено като част от правото на защита на ответниците.

В срок е постъпила допълнителна искова молба, с която ищците, чрез процесуалния си представител адв. К., считат възражението за недопустимост спрямо солидалноотговорните ответници неоснователно, доколкото по въпроса за възникване на отговорността им има влязло в сила решение. Оспорва възражението за начина на остойностяване на дела, редовността на възраженията за прихващане, както сочи, че същите са и неоснователни, тъй като не е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК от страна на ищците и целено увреждане на ответниците, а обратното – ответнците, в нарушение на забраната за разпореждане с възбранените недвижими имоти, са бързали да се разпоредят с тях, с цел невъзможност за пълно удовлетворяване на претенциите на ищците, поради което са предприели нетипично договаряне, като са поели задължения, изпълнението на които не зависи единствено от тях. Оспорва да е било ясно на ищците както основанието на извършеното плащане по решението, преди влизането му в сила, от трето по делото лице, така и на уговорките на ответниците за извършване на действия, обусловени от отмяна на обезпеченията, и то в размер на законна лихва, доколкото за дружеството не е възможно да възникне вреда, измерена чрез законна лихва, поради липса на основание с хипотезата на чл. 86 ЗЗД. Оспорва и твърдението за наличие на задължение на ищците за предприемане на действия по отмяна на допуснато обезпечение на иска им.

В срок са подадени отговори на допълнителната искова молба от ответниците, като ответното дружество поддържа претенциите така, както са направени с пояснението, че не претендира лихва за забава, а обезщетение за причинени вреди. Оспорва твърденията на ищците, че не са знаели за погасяване на задължението по постановеното решение, както и, че не са препятствали процедурата по отмяна на обезпечението, като твърди, че доказателства в тази насока има в предприетите от тях действия по обезпечаване на бъдещи претенции по ч.т.д. № 262/2023 г. по описа на ПОС. ч.т.д. № 1385/2023 г. по описа на ПОС, ч.т.д. № 309/2023 г. по описа на ПОС, за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху същите имоти.

Ответниците Н. Н. Т. и В. Н. Д. също поддържат възраженията си по допустимостта на иска, развиват съображения, че СПН на първоначалното решение не касае допустимостта на иска спрямо тях, както и, че ако ищците са трети за дружеството лица няма как да претендират дял от имуществото му. Твърдят, че производството спрямо тях следва да бъде прекратено. Считат, че по възражението за прихващане не е необходимо да се заявява петитум, поради което предявените от тях са надлежно предявени, като според тях е ясно, че искат извършване на съдебно прихващане с евентуално задължение на К. Т. Т. и В. Н. Т. да заплатят дял от имуществото на дружеството на Н. Т. и В. Д., като прихващането бъде извършено с дължими от ищците суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени от недобросъвестно процесуално поведение, в размер от по 20 000 лв. от всяка от ищците. Също оспорват твърденията на ищците, че не са знаели за погасяване на задължението по постановеното решение, както и, че не са препятствали процедурата по отмяна на обезпечението, като твърдят, че от посоченото основание на плащането е било ясно какво задължение погасява, то може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, а факта, че след извършване на сделката, общодостъпна в ИР, ищците са предприели действия по налагане на нови възбрани, доказва злоупотреба с техни процесуални права. Считат действията на дружеството за начина на договаряне логични, както и, че общия принцип за добросъвестно упражняване на права задължава за активно поведение при случаи като процесния.

В хода по същество в съдебно заседание ищците поддържат изцяло предявените искови претенции, които считат доказани изцяло, оспорват направените и приети по делото възражения за прихващане, които считат и недоказани, с подробно развити съображения и в писмена защита, като наблягат на липсата на доказателства за умисъл за увреждане, който е елемент от фактическия състав на деликта по чл. 3 ГПК и в тежест на доказване на страната, която го твърди, за което не са събрани доказателства по делото.

Ответниците поддържат становището си за недопустимост на предявените искове срещу съдружниците в ответното дружество, основателността на претенциите спрямо дружеството, както и начина на изчисляване на ликвидационния дял, като молят делото да бъде прекратено по отношение на физическите лица, а исковете по отношение на дружеството да бъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално като погасени чрез извършване на съдебно прихващане с дължимо обезщетение за нанесени вреди поради превратно упражняване на процесуални права.

Съдът счита предявените искове допустими.

Ответниците поддържат, че доколкото разпоредбата на чл. 88 ТЗ е неприложима към вътрешните отношения на съдружниците при изплащане на дружествен дял, предявените срещу съдружниците искове са недопустими, които възражения се поддържат и хода на производството и в подадената писмена защита, независимо от произнасянето по него по реда на чл. 374 ГПК. Съдът поддържа изложените съображения за допустимост на претенциите, доколкото ищците твърдят, че притежават изискуеми притезания срещу ответниците, които последните не удовлетворяват, сочат, че солидарността се предвижда от закона, като въпрос по същество е дали същите са възникнали.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно от приложеното към настоящото т.д. 800/2021 г. по описа на ПОС, XIII състав, се установява, че ответниците „К. – 59 Т.И С-ИЕ“ СД, К. Т. Т. и В. Н. Т. – Р. са осъдени с влязло в сила Решение № 65/17.02.2023 г. по т.д. т.д. 800/2021 г. по описа на ПОС, да заплатят солидарно на Н. Н. Т. и В. Н. Д. сумата от по 200 000 лв. на всеки от ищците, частични искове в пълен размер от по 500 000 лв. на ищец, представляваща стойността на дела на наследодателя им Н.Д. Т., ЕГН ••••••••••, починал на 26.04.2021 г., от имуществото на „К. – 59 Т.И С-ИЕ“ СД, съобразно наследствените им права, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 27.04.2022 г до окончателното плащане.

Съгласно приетото в задължителното за спазване от съда Тълкувателно решение 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, какъвто е настоящия случай. В мотивите на решението е разяснено, че основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти, като спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска, а чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание и вида на търсената защита, като правната квалификация се дава от съда. Посочено е също, че субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му, а страните по материалното правоотношение са необходимата част от обективните и субективни предели на СПН. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането, какъвто е настоящия, да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация, включително по отношение на възникване на солидарното задължение за съдружниците в дружеството за заплащане на признатото вземане. Така и основанието на което е възникнало вземането на ищците спрямо съдружниците в ответното дружество, квалифицирано от съда по чл.88 ал.1 изр.1 от ТЗ, законово определена факултативна солидарност, е недопустимо да бъде оспорвано в настоящото производство.

Така с влязлото в сила решение по т.д. 800/21 г. по описа на ПОС безспорно се установява възникване на всички елементи от фактическия състав на чл. 97, ал. 2 ТЗ за пораждане на задължението на останалите съдружници да изплатят дела на наследодателя им от дружественото имущество, съобразно правата им в наследството, които са в размер на по 1/8 от имуществото на дружеството.

Спори се по и по отношение на размера на стойността на дела на наследодателя на ищците. За определяне на стойността на дела на починалия съдружник към датата на прекратяване на членственото правоотношение с наследодателя на страните, поради настъпила смърт, е допуснато и изслушано заключение на СТЕ. Съдът цени изцяло приетото без възражения на страните заключение на вещото лице Б. по така допуснатата експертиза, според което пазарната стойност на „К.-59-Т.и с-ие“, определена по метода „Чиста стойност на актива“ към 30.04.2021 г. възлиза на 2 000 000 лв., по метода „Ликвидационна стойност“ възлиза на 1 617 000 лв., а по балансова стойност към същата дата възлиза на 265 000 лв. И в настоящото производство ответниците възразяват, че дела на починалия съдружник не следва да се определя в размер на пазарната стойност на активите на дружеството, тъй като не се дължи изплащане на ликвидационен дял, а стойността на активите следва да бъде определена по балансова стойност или по тяхната стойност при „принудителна ликвидация“. По този правен въпрос, за начина, по който следва да бъде определен размера на дела на напуснал/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в случаите по чл.97, ал.2 ТЗ, е даден отговор в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 113 от 14.08.2017 г. по т. д. № 1407 / 2016 г. на ВКС, а именно, че стойността на дела на напускащ/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в хипотезата на чл.97, ал.2 ТЗ следва да се определи по начина, уговорен в дружествения договор, а ако няма уговорки в тази насока, стойността на дела следва да се определи като съразмерна на участието на съдружника част от паричната оценка на чистото имущество /актив/, притежавано от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение. Имуществото на дружеството следва да се оцени по неговата действителна пазарна цена към момента на прекратяване на членственото правоотношение, а за имуществените права /активи/, които нямат пазарна цена, следва да се вземе предвид балансовата стойност. В този смисъл и съдебната практика след постановяване на това решение (прим. Решение 187/15.10.2018 г. по т.д. 1932/2017 г. на ВКС) Поради това съдът приема, че стойността на дела на починалия съдружник Н.Д. Т. следва да бъде определена като съразмерна на участието на съдружника част от паричната оценка на чистото имущество, притежавано от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение, оценено по действителна пазарна цена, доколкото в представения по делото учредителен договор няма уговорен начин на оценяване на дяловото участие на съдружник при прекратено членство. Така установения размер на дела на починалия съдружник към датата на прекратяване на членството му е на стойност 1 000 000 лв. От приложеното удостоверение за наследници е видно, че Н.Т. е оставил четирима законни наследници – три дъщери и съпруга, които наследяват при равни права, поради което наследствения дял на всяка от ищците е в размер на 1/8 от имуществото на дружеството, или по 250 000 лв., 100 000 лв. от които са присъдени с влязлото в сила решение по т.д. 800/2021 г. на ПОС. Поради това се явява доказан искът на всеки от ищците не само по основание, но и по размер, като на всеки от тях се дължи изплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща незаплатена част от наследствените им права от стойността на дела на наследодателя им в ответното дружество.

Ответното дружество е направило изрични възражения за прихващане с претендирани от тях обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени вследствие на превратно упражняване на процесуални права от ищците, изразяващи се в нарочно забавяне на получаване на документи от съда по повод искане за отмяна на допуснато обезпечение след заплащане на присъдените с решението суми и непредприемане на действия за отмяна на обезпечението. Направените възражения за прихващане от ответното дружество са приети за съвместно разглеждане в производството, като са докладвани с доклада по делото, с което е разширен предмета на доказване в производството, а направени от ответниците физически лица възражения, че ищците им дължат обезщетения не са приети, поради липсата на изрично искане за това – изявление за прихващане с евентуално признати суми. В хода на производството се поддържа, че съдът дължи произнасяне и по неприетите възражения, доколкото са направени в срок и съдът няма право да откаже произнасяне по тях. Горното не се споделя от настоящия състав, тъй като, действително, възражението за прихващане, когато се прави с отговора на исковата молба, е процесуален способ за защита срещу иска, но редовното му въвеждане в производството е условие за разглеждането му, като следва да бъде направено изрично искане за прихващане, с посочване на сумата, от която желае ответникът да бъде прихванато евентуално признатото му вземане, правопораждащите го юридически факти и размера му, което съдът е приел, че не е сторено с отговора на исковата молба, поради което такова възражение не е редовно предявено в срок. Поради това и съдът не го е приел и докладвал, не е дал на страните възможност да сочат доказателства за него и не дължи произнасяне по него, а страните могат да предявят иск за заплащане на обезщетение в отделен исков процес.

Доколкото са приети за съвместно разглеждане в процеса предявените възражения за прихващане от ответното дружество и се е сбъднало условието за разглеждането им - да са признати за основателни претенциите на ищците, съдът следва да се произнесе по основателността на възраженията - възникване на твърдяното вземане за ответното СД. Соченият от ответното дружество правопораждащ фактически състав на вземането е превратното упражняване на процесуални права от страна на ищците, причинили щети на дружеството. В доказателствена тежест на ответното дружество е указано установяване на противоправното поведение на ищците и причинените от него вреди. Противоправно поведение на ищците, според настоящия състав, не се установи в хода на производството по делото. Съгласно чл. 3 ГПК участниците в съдебните производства и техните представители, под страх от отговорност, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно, с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други, извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, каквото се твърди да е бездействието на ищците да поискат отмяна на обезпечението на исковете, предявени по т.д. 800/2021 г. на ПОС и съзнателно забавяне на получаване на определението за отмяна на обезпечението, довело до забавяне на влизането му в сила. Щетите, които ответното дружество твърди, че следва да бъдат обезщетени от ищците, са възникнали в следствие на неизпълнение на поети от ответното дружеството договорни задължения при договаряне на прехвърляне на собствени имоти в гр. Варна, върху които е наложена възбрана – забрана за разпореждане, като обезпечение на исковите претенции на ищците. Ответното дружество твърди, че не е било в състояние да изпълни задълженията си на продавач, защото ищците умишлено, с цел да го увредят, са бавили получаване на определението за отмяна на обезпечението, което е довело до по- късното му влизане в сила, вследствие на което ответното дружество не е било в състояние да изпълни задълженията си за прехвърляне на възбранените имоти в поетите от него срокове по приетия по делото предварителен договор за покупко- продажба и анекс към него. На първо място ищците не са могли да знаят за поетите от ответното дружество задължения, още по-малко за уговорените срокове за изпълнението им, за да са целели умишлено пропускането им от ответното дружество с цел увреждането му с това. Ищците нямат законово задължение да поискат отмяна на допуснатото в тяхна полза обезпечение на предявените частични искове, след получаване на плащане сумите, за които е осъдено дружеството с постановеното по тях решение. Ищците не са поели такова задължение и чрез договаряне с ответното дружество, за да възникне то за тях. Всяка страна защитава своя правен интерес, като неупражняване на право не може да се квалифицира като злоупотреба с права. За ищците е съществувал правен интерес от обезпечаване на бъдещите им претенции до размера на установените права в процеса, образуван по частичните им искове за заплащане на наследствената им част от стойността на дела на наследодателя им в СД, който е признат и видно от постановеното определение по чл. 391 ГПК в настоящото производство и от постановеното определение по чл. 391 ГПК по в.ч.т.д 356/2023 г. по описа на ПАС, приложено към делото. За ищците е съществувал правен интерес не от отмяна на допуснатото обезпечение, а от съществуването му до удовлетворяване на претенциите им изцяло, а не само в частично предявените размери, предмет на първоначално предявените искове, за което са предприели действия още на 05.06.2023 г., преди влизане в сила на решението по частичните искове. Задължение за предприемане на действия по отмяна на обезпечението за тях не възниква нито по силата на закона, нито по силата на договореност с насрещната страна, нито пък е в техен интерес. Поради това действията им за защита на техните интереси чрез налагане на възбрана върху имотите, собственост на ответното дружество, е упражняване на признато от закона право, а не злоупотреба с право. За ответното дружество е съществувала законова забрана да се разпорежда с така възбраненото недвижимо имущество, която е била пренебрегната и преди отмяната на допуснатото обезпечение то е инициирало прехвърлянето на собствеността си в гр. Варна, като е поело задължения, изпълнението на които не е зависело само от волята и възможностите му. От друга страна по делото няма събрани доказателства, че ищците са били уведомени за заплащане на задълженията на ответниците, за които са били осъдени по т.д. 800/21 г. на ПОС, тъй като получените по техни сметки суми са били наредени от трето за делото лице и действително е посочен номер на дело, несъответстващ с воденото между страните. Така и при наличие на предположение, че най-вероятно се касае до плащане по постановеното решение, преди влизането му в сила на 06.06.2023 г., въпреки обжалването му, то за тях не е съществувала правна сигурност, че са преведени присъдените им с решението суми, а не се касае до допусната грешка. От приложените за доказване на противоправното поведение на ищците ч.т.д. 262/23 г., ч.гр.д. 1385/23 г. и ч.т.д. 356/23 г. по описа на ПОС не се установява твърдяното знание за изпълнение на задълженията по невлязлото в сила осъдително решение за сметка на ответниците, напротив, от молбата е видно, че ищците заявяват, че не са наясно за основанието и целта на извършеното от трето лице плащане, въпреки изпратеното запитване до наредителя. Узнаването за молба за отмяна на обезпечението от ищците е станало още на 15.05.2023 г., за което са приложени разписки от получени съобщения от пълномощника на ищците, който не е подал възражения в указания му срок. Подаване на молба за отмяна на обезпечението, обаче, е посоченото основание за иницииране на ново производство за допускане на обезпечение на бъдещите претенции на ищците, за което те имат признат правен интерес с определение по в.ч.т.д. 356/23 г. на ПАС, както и по настоящото дело, поради което и упражняването на тези права не може да се квалифицира като недобросъвестно и с цел увреждане на чужд интерес. Ищците нямат задължения да търсят съобщения и призовки, а връчването им в срок е задължение на длъжностното лице, отговорно за това, като доказателства за съзнателно неполучаване на съобщенията по делото не са посочени и събрани, не се намират и в кориците на приложените дела. Фактът, че страните са упражнили правото си на отказ от пълномощията на представляващия ги по ч.т.д. 732/21 г. и т.д. 800/21 г. и двете по описа на ПОС адвокат, също не може автоматично да се тълкува като превратно упражняване на права, само за да бъде забавено получаването на определението за отмяна на обезпечението. Никакви доказателства в тази насока, за целено увреждане от страна на ищците с това действие, още повече за упражняване на това право с единствена цел да увредят ответниците, не са събрани по делото, а фактът, че в настоящото производство са представлявани от друг адвокат, също не подкрепя тези твърдения. Поради изложеното съдът приема, че от ответника, който носи доказателствената тежест, не е доказана злоупотреба с процесуални права от страна на ищците – недобросъвестното им упражняване с цел да бъдат увредени права и законни интереси на ответното дружество. Поради липса на елемент от фактическия състав на непозволено увреждане, чрез злоупотреба с право, не е възникнало и правото на обезщетение, независимо дали са търпени от дружеството вреди, в следствие на невъзможността да изпълни поети от него договорни задължения, а направеното възражение за прихващане следва да бъде отхвърлено.

Ето защо предявените искове се явяват основателни и доказани в претендираните размери, а поради неоснователност на приетите възражения за прихващане следва да бъдат уважени изцяло. Тъй като съгласно приетото в учредителния договор на дружеството, раздел ХV, дружеството заплаща дела на починалия на неговите наследници в срок от 1 година от смъртта му, то задължението за заплащане на дела на ищците е възникнало на 26.04.2021 г., като от 27.04.2022 г. ответникът е изпаднал в забава, поради което и при неизпълнение дължи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 50 000 лв., на осн. чл. 86 ЗЗД, която за периода от деня на забавата до подаване на исковата молба – 31.07.2023 г. е в размер на 6894, 09 лева, съгласно направено изчисление с помощта на онлайн калкулатор на ел. адрес https: //www.calculator.bg, на осн. чл. 162 ГПК. Поради изложеното, на осн. чл. 86 ЗЗД, следва и да бъде присъдена и законната лихва върху присъдените главници от датата на подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане.

При този изход от правния спор и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски изцяло, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК и приложените към същия договори за правна защита и съдействие и доказателства за заплатен адвокатски хонорар по банков път. Съгласно така приложените списък и доказателства за заплащане на разноски ищецът Н. Т. е направила разноски за заплащане на държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар в общ размер от 6 425, 76 лв., а ищецът В. Д. в размер на 6 175, 76 лв. заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горните съображения, съдът