Решение № 219 от 2.12.2024 г. на Районен съд - Монтана по дело № 999/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление № НП-50/26.07.2024г, издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) на „В.С.“ АД със седалище и адрес на управление гр. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.55 ал.2 от ЗТИП. Недоволно от така издаденото НП е останало наказаното дружество, което чрез представляващият го и чрез адв.С. Д. от САК, обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Моли съда да го отмени, като твърди, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неспазване на установената форма, липса на конкретно описание на деянието, кактоти индивидуализация на извършеното. В съдебно заседание пълномощникът доразвива доводите изложени в жалбата. Представя се и писмена защита. Претендират се разноски. Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. Представени са писмени бележки, в които се взема становище по същество и молят да се потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски. Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното: Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Със Заповед № 2/09.01.2024 година, т.6 на гл.директор на ГД „Инспекция за държавен технически надзор“ се нарежда да се извърши проверка на асансьори монтирани в жилищни сгради в град Монтана, ж.к. „Плиска“. В изпълнение на тази заповед на 16.01.2024г. в 11.30 часа свидетелите С. Т. и П. П., извършили внезапен преглед на пътнически асансьор в град Монтана, ж.к. „Плиска“, бл.10, вх.Б. На място извикали и свидетелят П.Л.М. – служител на обслужващата асансьора фирма – жалбоподател в настоящето производство. При проверката е установено, че асансьорът е в експлоатация по това, че е бил с включено ел. захранване, движел се е и е приемал заявки от кабинната и етажните бутониери. Установили още, че съоражението работи с напекана външна изолация на гавкав кабел, водещ към кабината на асансьора. За констатираното напукване на флексира бил съставен Ревизионен акт № 35/16.01.2024 година /л.16-17 от делото/. Бил съставен и Протокол от същата дата, в който напукания флексир бил посочен като неизправност по чл.10 ал.1, т.16 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори /НБЕТНА/-арг.л.20 от делото. За констатираното нарушение свидетелят Т. съставил АУАН № 31/ 23.02.2024 година на дружеството - жалбоподател в присъствието на свидетелите Г. и П., както и пред представителя на фирмата, който отразил в него, че не е съгласен с отразеното. В законоустановеният срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу отбелязаното в АУАН не са постъпили писмени възражения. Въз основа на отразеното в АУАН АНО счел нарушението за безспорно доказано и издал атакуваното НП. В жалбата и в становището си по случая пълномощника на административнонаказаното дружество излага доводи за отмяна на атакуваното НП, които основно се свеждат до следното: Твърди се, че в НП не се съдържа съставомерни елементи от обективната и субективната страна на твърдяното нарушение, както и липса на конкретизация на извършеното нарушение, тъй като не е посочена степента на напукване, нито къде е открито това напукване. Оспорва се компетентността на свидетелката П. П., служител на ДАМТН. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Установено е надлежно оправомощаване на АНО. Спазени са всички срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити. Поради гореизложеното съдът намира, че АУАН, както и обжалваното НП са издадено изцяло в съответствие на чл.42, чл.43, ал.5, чл.57 и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Съдът, след като анализира всички събрани доказателства намира, че нарушението е доказано за извършено и правилно е бил съставен АУАН и издадено НП за нарушение на чл.7а, т.1 вр. чл.10, ал. 1, т.16 от НБЕТНА. Съдът изцяло кредитира обективните показания на свидетелите С. И. Т., П. М. П. – участници в проверката и на практика очевидци на установеното нарушение. Показанията на св.П.Л.М., като представител на санкционираното дружество на практика са в подкрепа на установено нарушение, на свидетелката С. Г. – свидетел при подписване на акта. В хода на настоящето производство по безспорен начин се установи, че е установен фактът на напукването на изолацията на гъвкав кабел. Технически подробности в тази насока не са необходими, тъй като напукването на изолацията на този кабел само по себе си представлява неизправност на асансьора, представляваща основание за незабавното му спиране от експлоатация и уведомяване на ползвателите, съгласно чл.10, ал.1, т.16 и чл.7а, т.1 от НБЕТНА. В случаят е без значение колко дълго е това напукване на кабела, на кой етаж и т.н. Съобразно разпоредбата на чл.7а, ал.1 от НБЕТНА жалбоподателят е бил длъжен да извършва всички действия, необходими за правилната и безопасна експлоатация на асансьора. Съгласно приложимата разпоредба на чл.7а от НБЕТНА при наличието на неизправност от категорията на процесната, за лицата, които поддържат асансьори, възникват две задължения - да уведомят писмено ползвателите и да не допускат експлоатацията на асансьора. Доказателства в тази връзка не се ангажираха от жалбоподателя. Представените писмени доказателства относно извършен периодичен технически преглед, не променят горните правни изводи, тъй като на 16.01.2024г. е установено процесното нарушение, като същото е доказано от представените доказателства. Констатациите на АНО се състоят именно в това, че тези две задължения не са били изпълнени от привлеченото към отговорност лице. Нарушението е извършено и от субективна страна, като следва в тази насока да се има предвид, че възприето е в съдебната практика, че отговорността на ЮЛ е безвиновна. В обжалваното НП е посочено също така че, срещу „В.С.“ АД е издадено наказателно постановление № НП-271/30.09.2022г. за извършено нарушение на чл.10, ал. 1, т.16 от НБЕТНА, влязло в сила на 14.12.2023г. Съгласно § 1, ал.1, т.32 от Допълнителните разпоредби на ЗТИП, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. В настоящия случай нарушението е установено на 09.01.2024г., тоест не е изминала една година, считано от датата на влизането в сила на горепосоченото наказателно постановление, което е отчетено от АНО като отегчаващо отговорността обстоятелство. В чл.55 от ЗТИП липсва предвидена имуществена санкция за повторно нарушение, затова и правилно е приложена разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗТИП. Като отегчаващи обстоятелства са и установените при извършената проверка 8 (осем) нарушения, допуснати от „В.С.“ АД, за които са съставени 8 бр. отделни АУАН, съответно издадени НП, предмет на обжалване на отделни образувани АНД в Районен съд град Монтана. Извършвайки цялостен съдебен контрол в т.ч. и за законосъобразността на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че административнонаказващия орган правилно не е приложил чл.28 от ЗАНН имайки предвид тежестта на нарушението и значимостта му. За извършеното нарушение, като деяние, разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не намира приложение, тъй като се отнася до експлоатация на съоръжение с повишена опасност, в нарушение на нормите и изискванията за безопасна експлоатация на такова съоръжение. Съдът установява, че не са налице условия и за изменение размера на наложената имуществена санкция. Според настоящия съд е извършена правилна преценка на обстоятелствата по чл.27 вр. с чл.83 от ЗАНН за тежестта на извършеното нарушение. В случая имуществената санкция е наложена малко над предвидения минимум и доста под предвидения максимум от 2000 лева, като са взети предвид тежестта на нарушението и др. обстоятелства по чл.27 от ЗАНН. В хода на производството, разноски са претендирани и от двете страни. Предвид изхода на делото такива се дължат само от жалбоподателя. Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Монтана