Решение № 1258 от 18.4.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1030/2023 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

Образувано е по жалба на Община Благоевград, [ЕИК], с адрес: [населено място], пл. Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета на О. М. Б., против Решение № 1002-356/ 04.10.2023 год., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ към Министерство на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващ орган по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, в частта по т. 2 от диспозитива на решението, с което е отказана верификация в общ размер на 4 943. 40 (четири хиляди деветстотин четиридесет и три лева и четиридесет стотинки) лева от БФП, която е формирана от сбора на описаните в т. 1, т. 1.1., т. 1.2, т. 1.3 и т. 2 от обстоятелствената част на решението разходи, за които не е потвърдена допустимост, във връзка с постъпило искане за междинно плащане № 3 от 15.06.2023 год. по проект BG05M9OP001-2.056-0021-2014BG05M2OP001-C01 “Подкрепа за социално включване" с бенефициер Община Благоевград.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт в частта по т. 2 от диспозитива на решението е незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. В подкрепа на посочените твърдения в обстоятелствената част на жалбата са визирани конкретни фактически и правни доводи.

Иска от съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно Решение № 1002-356/ 04.10.2023 год., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ към Министерство на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващ орган по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 в частта по т. 2 от диспозитива на решението, с което е отказана верификация в общ размер на 4 943. 40 (четири хиляди деветстотин четиридесет и три лева и четиридесет стотинки) лева от БФП, която е формирана от сбора на описаните в т. 1, т. 1.1., т. 1.2, т. 1.3 и т. 2 от обстоятелствената част на решението разходи, за които разходи не е потвърдена допустимост, във връзка с постъпило искане за междинно плащане № 3 от 15.06.2023 год. по проект BG05M9OP001-2.056-0021-2014BG05M2OP001-C01 “Подкрепа за социално включване" с бенефициер Община Благоевград.

С жалбата се претендира присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата на сочените основания. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

М. М. на труда и социалната политика, в качеството на „Управляващ орган“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. (О. Р.), Изпълнителна агенция „Програма за образование“, в качеството на „Управляващ орган“ на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен разтеж“ 2014 – 2020 г. (О. Н. )и Община Благоевград, в качеството на „Бенефициер“ на 23.12.2021 год. е сключен А. договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. и Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен разтеж“ 2014 – 2020 г. на основание чл. 24, ал. 1 от ЗУСЕСИФ (Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове), понастоящем ЗУСЕФСУ (Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) във връзка с интегрирано проектно предложение с рег. № BG05M9OP001-2.056-0021 и оценителен доклад, одобрен с Решение № РД-21-420/ 08.11.2021 год. (л. 154 и сл. от делото) Съгласно чл. 2.1 от договора, ръководителите на управляващите органи на О. Р. и О. Н. са предоставили на бенефициера Община Благоевград безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 711 011. 06 лева, както следва:

2.1.1 По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г., приоритетна ос 2: „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“, процедура BG05M9OP001-2.056 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“ – Компонент 2 в размер до 475 629. 89 лева и 2.1.2 По Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен разтеж“ 2014 – 2020 г., приоритетна ос 3: „Образователна среда за активно социално приобщаване“, процедура BG05M9OP001-2.056 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“ – Компонент 2 в размер до 235 381. 17 лева, за изпълнение на проект „Подкрепа социално включване“, с рег. № BG05M9OP001-2.056-0021.

В договора в отделни клаузи, страните са постигнали съгласие по основните дейности по двете оперативни програми, ведно с индикаторите за изпълнение и резултат, включително и по отношение на срокът за изпълнение на проекта до 30.06.2023 год., считано от 04.01.2022 год.

В хода на изпълнение на Административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 23.12.2021 год. и във връзка с подаден пакет Отчетни документи № 3 от 15.06.2023 год. с включено към същият искане за междинно плащане на стойност 64 868. 62 лева, изпълнителният директор и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен разтеж“ 2014 – 2020 г. с писмо изх. № 1002-175/ 21.07.2023 год. е поискал допълнителни документи и информация по подадения пакет отчетни документи относно техническия отчет, микроданни за участниците и относно искането за плащане и финансовия отчет.

С писмо изх. № ИЗ-00-5343/ 04.08.2023 год., Община Благоевград в качеството на бенефициер по договора, е предоставила поисканите допълнителни данни и документи.

Въз основа на извършена преценка на подаденият Пакет отчетни документи № 3 от 15.06.2023 год., за отчетени разходи в размер на 68 868. 62 лева и с включеното искане за междинно плащане на стойност 68 868. 62 лева, с Решение № 1002-356/ 04.10.2023 год., изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ към Министерство на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващ орган по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, е верифицирал разходи в размер на 59 925. 22 (петдесет и девет хиляди, деветстотин двадесет и пет лева и двадесет и две стотинки), посочени като допустими съгласно условията на чл. 57 - чл. 59 на ЗУСЕСИФ в т.ч.:

БФП - 59 925, 22 лв.

Съфинансиране от бенефициента – 0. 00 лв.

Така посочената сума е одобрена за плащане.

С решението ръководителят на управляващия орган на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е постановил отказ за верификации на разходите в размер на 4 943. 40 лв. (четири хиляди деветстотин четиридесет н три лева и четиридесет стотинки), в т.ч.:

• БФП - 4 943, 40 лв.

• Съфинансиране от бенефициента – 0. 00 лв.

В решението си, ръководителят на УО е изложил подробни мотиви и основания, както за постановеният отказ, така и за верифицираната сума.

Същото е връчено на адресата на 04.10.2023 година, видно от представената по делото разпечатка от кореспонденция по ИСУН 2020. (л. 199 от делото) Жалбата срещу решението е подадена на 18.10.2023 год., видно от приложената към делото обратна разписка (л. 196 от делото) При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима: подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, от заинтересована страна и в преклузивния законов срок за обжалване.

Жалбата е процесуално допустима. Правото на оспорване е упражнено от бенефициера по процесния договор, адресат на правните последици на оспореното решение, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване акт в частта, с която е отказано верифициране на разходи по подадено заявление за междинно плащане на стойност 64 868. 62 лева.

По отношение на компетентността на жалбоподателя А. К. – зам. кмет на Община Благоевград по икономическото развитие и управление на собствеността, съдът приема следното:

С Решение № 91-МИ от 21.09.2023 год., кмета на Община Благоевград е регистриран като независим кандидат за кмет на общината в изборите за общински съветници и кметове, насрочено за 29.10.2023 год. Във връзка с регистрацията му като кандидат за кмет на Община Благоевград, със Заповед № 371-ЧР/ 21.09.2023 год., кмета на общината е определил А. К. – зам. кмет на Община Благоевград по икономическото развитие и управление на собствеността да го замества, считано от 25.09.2023 год. до 26.10.2023 год., вкл., като упражнява в пълен обем всичките му правомощия, произтичащи от законите и подзаконовите нормативни актове.

Отново във връзка с регистрацията му като кандидат за кмет на Община Благоевград, същият е ползвал платен годишен отпуск считано от 27.10.2023 год. до обявяване на резултатите от изборите. С решение № 522 по Протокол № 13/ 16.10.2023 год. на Общински съвет Благоевград, за срок от 27.10.2023 год. до полагане на клетва от новоизбрания кмет на Община Благоевград за временно изпълняващ длъжността „кмет“ на общината е избрана А. К. - зам. кмет по икономическото развитие и управление на собствеността на общината. По делото е представена Заповед № 190-ЧР-Д/ 27.06.2023 год. на кмета на Община Благоевград, с която А. К. е назначена като зам. кмет по икономическото развитие и управление на собствеността, включително и трудов договор № 191/ 27.06.2023 год.

Горното сочи на извода, че А. К. – зам. кмет на Община Благоевград по икономическото развитие и управление на собствеността правилно и законосъобразно е упражнила процесуалното право за предявяване на жалба, иницииращо образуването на настоящето производство, черпейки представителна власт от Заповед № 190-ЧР-Д/ 27.06.2023 год. на кмета на Община Благоевград, а в последствие за осъществените в хода на производството процесуални действия от решение № 522 по Протокол № 13/ 16.10.2023 год. на Общински съвет Благоевград.

При отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 АПК жалбата е допустима за разглеждане на оплакванията по чл. 146 АПК.

Предмет на жалбата е постановен отказ да се верифицират разходи по искане за междинно плащане направено с пакет отчетни документи № 3 от 15.06.2023 год. по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в общ размер на 4 943. 40 лева.

С оспореното Решение № 1002-356/ 04.10.2023 год., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ към Министерство на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващ орган по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, в частта по т. 2 от диспозитива на решението, на основание чл. 9, ал. 5, изречение второ, чл. 60, ал. 1 и чл. 62 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, Загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), на Община Благоевград е отказана верификация в общ размер на 4 943. 40 лева, която сума е формирана от сбора на описаните в т. 1, т. 1.1, т. 1.2 и т 1.3 и по т. 2 от обстоятелствената част на решението разходи, както следва:

В т. 1, т.1.1, т.1.2. и т.1.3 от обстоятелствената част на решението, органът е отказал верификация на съответните разходи в размер на 4 620. 00 лева въз основа на "ограничението - работното време по основния трудов договор заедно с работното време по трудовия договор за допълнителен труд при подневно изчисляване да не бъде повече от 48 часа седмично за период не повече от 4 месеца в рамките на една календарна година. Като мотив в решението, органът се е позовал на чл. 113 от Кодекси на труда, съгласно който максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично. Приел е също така, че в съответствие с Директива 2003/88/EG на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., относно някои аспекти на организацията на работното време, УО допуска прилагането на изключението по чл. 113, ал. 2-6 от Кодекса на труда за периоди с обща продължителност не повече от 4 месеца (съответно най-много 18 седмици или 90 работни дни) в рамките на една календарна година“.

Като правно основание на оспорения отказ по т. 1 са посочени чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, Директива 2003/88/ЕО на ЕП и съвета от 04.11.2003 год., относно някой аспекти на организацията на работното време и чл. 113, ал. 5 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, на която се е позовал органът, за да се счетат разходите за допустими, следва да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и националното законодателство.

В съответствие с чл. 6, б. "б" от Директивата "Средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа".

Чл. 22, параграф 1 допуска дерогация на чл. 6: "Държава членка може да не прилага разпоредбите на член 6, като същевременно съблюдава общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, при условие че предприема необходимите мерки, за да гарантира, че: a) никой работодател не изисква от работник да работи средно повече от 48 часа през период от седем дни, изчислени за референтния период, посочен в член 16, буква б), освен ако преди това е получил съгласието на работника да извършва такава работа; б) никой работник не претърпява вреди от работодателя си за това, че не желае да даде съгласието си за извършване на такава работа; в) работодателят води актуална документация за всички работници, които извършват такава работа; г) документацията се предоставя на разположение на компетентните органи, които от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците, могат да забраняват или ограничават възможността за превишаване на максималната седмична продължителност на работно време; д) по искане на компетентните органи, работодателят им предоставя информация за случаите, в които работниците са дали съгласие да работят средно повече от 48 часа през период от седем дни, изчислени за референтния период, посочен в член 16, буква б).

В чл. 113, ал. 1, т. 2 КТ е предвидено, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично. В ал. 3 и 4 на същата разпоредба е предвидено, че при изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.

Посочената като нарушена разпоредба на чл. 113, ал. 5 КТ предвижда, че в случаите на ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период, не по-дълъг от 4 месеца. Това означава, че изричното писмено съгласие, което работникът или служителят дава на работодателя по договор за допълнителен труд, за работа повече от 48 часа седмично, е за период не по-дълъг от четири месеца.

Спорен по делото е въпросът дали предвидената възможност за допълнителен труд с писмено съгласие на работника/служителя в рамките на четиримесечния период по ал. 5 може да бъде прилагана повторно, след изтичане на четири месеца. Дали с ново писмено съгласие се реновира срокът по чл. 5? Видно от цитираната по-горе разпоредба на чл. 113, ал. 5 КТ законът не изисква тези четири месеца да са в рамките на една календарна година, като същевременно липсва и изискване за еднократност на периода, т. е. след изтичането му не съществува нормативна забрана работникът или служителят да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд.

Относимите разпоредби на Директива 2003/88/ЕО не водят до различен извод. Член 6 предвижда, че държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при съблюдаване на необходимостта от опазване на безопасността и здравето на работниците продължителността на седмичното работно време се ограничава чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, или чрез колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори, като средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа. Също така в разпоредбата на чл. 22, параграф 1, б. а) от Директивата е предвидено, че държава-членка може да не прилага разпоредбите на член 6, като същевременно съблюдава общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, при условие, че предприема необходимите мерки, за да гарантира, че никой работодател не изисква от работник да работи средно повече от 48 часа през период от седем дни, изчислени за референтния период, посочен в член 16, буква б) (четири месеца), освен ако преди това е получил съгласието на работника да извършва такава работа.

От изложеното и при анализ на посочените по-горе нормативни текстове е видно, че тълкуването на ръководителя на УО е твърде рестриктивно и независимо, че е мотивирано с духа и целите на Директивата за опазване на безопасността и здравето на работниците, де факто въвежда забрани, които не се съдържат нито в закона, нито в транспонираната с него Директива.

С оглед на тази незаконосъобразност, незаконосъобразен e и отказът за верификация на сумата от 323. 40 лева, представляваща 7 % от одобрените като допустими преки разходи по проекта, дължима като непреки разходи. В допълнение по отношение на същото, съдът намира за необходимо да добиви и следното:

В т. 2 от обстоятелствената част на решението, органът е изложил мотиви за неверификация на непреки разходи в размер на 323. 40 лева обосновавайки решението с констатацията, че отчетените при проверката „непреки разходи“ с общ размер на 4 243. 74 лева надвишават с посочената сума допустимият за верифициране размер на непреки разходи от 3 920. 34 лева, представляващ 7 % от преките допустими разходи от 56 004. 88 лева. Въпреки, че по отношение на установеността на отчетените допустими преки разходи, включително и като размер в мотивите се сочи, че същите са определени в оспореното решение, видно от съдържанието на същото, въпросната сума не е посочена, включително и не обсъждана като приета за установена от административния орган като пряк допустим разход. Напротив, с решението, УО е верифицирал сумата от 59 925. 22 лева като преки допустими разходи, одобрявайки същата за плащане. Именно поради неформулирането на допустимата за верифициране сума като пряк допустим разход в оспорената решение, за съда е невъзможно да направи дължимата проверка дали решението в тази му част е законосъобразно на основание чл. 57, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕФСУ, във вр. с раздел V „Единна ставка“, 11/11.1. „Непреки разходи“ от предварително обявените от Изпълнителната агенция „Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж““, Условия за кандидатстване по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с интегрирано проектно предложение BG05M9OP001-2.056 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“ – компонент 2 - в размер на 7 на сто от отчетените допустими преки разходи. С оглед на тази незаконосъобразност, съдът приема за незаконосъобразен и отказът за верификация на сумата от 323. 40 лева, посочена от УО като сума изчислена в размер на 7 % от одобрените с оспореното решение като дължими преки допустими разходи.

С оглед на гореизложеното оспореното Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № 3 от 15.06.2023 год. издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ към Министерство на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващ орган по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 в оспорената част по т. 2 от диспозитива на решението, с което е отказана верификация в общ размер на 4 943. 40 (четири хиляди деветстотин четиридесет и три лева и четиридесет стотинки) лева от БФП, която сума е формирана от сбора на описаните в т. 1, т. 1.1., т. 1.2, т. 1.3 и т. 2 от обстоятелствената част на решението разходи, за които не е потвърдена допустимост по проект BG05M9OP001-2.056-0021-2014BG05M2OP001-C01 “Подкрепа за социално включване" с бенефициер Община Благоевград, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Поради обстоятелството, че административното производство е започнало по инициатива на Община Благоевград и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката в частта по т. 2 от оспореното решение следва да бъде върната на административния орган за ново и мотивирано произнасяне по постъпилото искане за плащане № 3 от 15.06.2023 год. от Община Благоевград с посочване на фактическите и правните основания при издаването на акта и при съобразяване на фактите и обстоятелствата, релевантни към отказа за верификация на заявените от бенефициента за плащане суми. Поради това и на основание чл. 174 АПК, съдът следва да определи на органа срок за произнасяне. При съобразяване на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), съдът определя 80 дневен срок на органа за произнасяне, считано от датата на връщане на преписката.

При този изход на делото и с оглед на направено от жалбоподателя чрез процесуалния представител по пълномощие искане, съдът следва да осъди Изпълнителна агенция „Програма за образование“ към Министерство на труда и социалната политика – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на Община Благоевград направените и поискани по делото разноски в общ размер на 189. 55 лева, от които 39. 55 лв. внесена държавна такса и 150. 00 лева, юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, А. съд Благоевград,