Решение № 3936 от 23.12.2009 г. на Районен съд - Варна по дело № 7575/2008 г.

Р Е Ш Е Н И Е № / 23.12.2009 г. ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV - ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав: Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7575 по опис на ВРС за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.7, ал.3 от ЗДС, вр.чл.124, ал.1 от ГПК. Ищците И.В.И., с ЕГН •••••••••• и Г.К.И., с ЕГН ••••••••••, ••• претендират да се приеме за установено в отношенията с ответника Държавата, представлявана от МРРБ че са собственици на следния недвижим имот, представляващ парцел •• в кв. • по плана на с.К., общ.В.с площ •••кв.м. /след уточнение в с.з./, при граници: улица, УПИ ••, УПИ •• и ПИ № ••. Ищците твърдят, че са придобили собствеността на описания имот по време на брака им на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, осъществявайки фактическа власт с намерение за своене от •••г. до датата на предявяване на иска. Релевират в молбата, че с договор № • от •••г. им е отстъпено право на строеж върху държавно място, съставляващо описания по-горе урегулиран поземлен имот по плана на с.К., общ.В.и от построяването на сграда в имота ползват същия непрекъснато и необезпокоявано. За поземления имот са съставени актове за държавна собственост, както следва: АДС № •• г. и АДС № •• г. Ищците твърдят, че са добросъвестни приобретатели и молят да бъде признато правото им на собственост за урегулирания поземлен имот. В съдебно заседание поддържат предявения иск чрез процесуалните си представители адв. И.И. и адв.Д.И. от ВАК. Ответникът чрез процесуалния представител ст.юрисконсулт Р.оспорва иска като неоснователен по възражението, че липсва елемент от фактическия състав на владението, а именно не е налице намерение за своене, тъй като имота е държавна собственост, а на ищците е отстъпено право на строеж в същия имот. Съдът след като се запозна с твърденията и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от представения като доказателство по делото договор № • от •••г. за отстъпено право на строеж сключен между ищеца и Община А.на същия е предоставено право на строеж върху държавен парцел •• в кв. • по плана на с. К. с площ от 940 кв.м. Със заповед № •• г., представляваща неразделна част от договор № 3 е наредено да се впише поправка в същия договор в площта на имота, като вместо • кв.м. се чете 820 кв.м. С разрешение за строеж № • /• г. на ищците И. и Г. И. е разрешено да изградят в парцел •• жилищна сграда на един етаж с площ • кв.м. с гараж и изба. Видно от удостоверение изх.№ •• от •• г. издадено от Областна администрация на област с административен център В.се установява, че за посочения в молба -декларация имот, представляващ урегулиран поземлен имот с площ •• кв.м. – УПИ •• в кв. • по плана на с.К., общ.В., обл.В.има съставени АДС № •• г. за дворно място с площ • кв.м., като част от имота попада в парцел ••, кв. • на осн. чл. 2 от ППЗДИ и АДС № •• г. за дворно място с площ •• кв.м. на осн. чл. 2 от ППЗДИ като част от имота попада в парцел •• в кв.48. Със същата молба-декларация ищците са направили искане пред общината за извършване на обстоятелствена проверка за същия имот. В изисканата от областна администрация преписка се съдържа посочения акт за държавна собственост № •• от 15.09.1952 г. При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи: Предявеният положителен установителен иск за собственост разпредяля доказателствената тежест върху ищците относно следните обстоятелства: че процесния имот е придобит от тях на заявеното основание, а именно изтекла давност с начален момент •••г. към датата на предявяване на иска, както и да установят наличието на всеки елемент от фактическия състав на осъществяваното от тях владение. Придобивната давност представлява оригинерен способ за придобиване на правото на собственост върху недвижими имоти и вещни права върху тях. За да бъде придобит недвижим имот по давност е необходимо упражняване на непрекъснато, явно, несъмнено владение с намерение да се свои имотът за себе си в предвидения в действащия материален закон към същия период давностен срок. / в този см. р № •• г. І г.о, ВКС/. Налице е противоречие в самата искова молба тъй като от една страна се твърди, че ищците след като построили сградата започнали да владеят и поземления имот като свой, а от друга страна се твърди, че по силата на отстъпено право на строеж в държавен имот изградили сграда. От събраните в производството доказателства безспорно е установено, че за ищците е налице правно основание да упражняват фактическата власт върху процесния имот от •••г., когато с договор № 3 от същата дата им е отстъпено право на строеж в същия въз основа на заповед на кмета на общината. По делото липсват доказателства същото да е погасено по давност или на друго основание, напротив установено е че правото на строеж е реализирано в 5 годишния срок от учредяването му. При анализ на събраните доказателства от решаващо значение за изхода на правния спор е да се установи какво е било намерението с което ищците са упражнявали фактическата власт върху поземления имот – дали са държали същия като свой – чл.68, ал.1 ЗС или фактическата власт е упражнявана от тях за другиго, който свои имота – чл.68, ал.2 ЗС. От събраните в производството пред настоящата инстанция доказателства и от самите твърдения в исковата молба съдът приема, че за целия период от време в който ищците са живяли в собствената си жилищна сграда, изградена в процесния поземлен имот, който е държавна собственост от 1952 г. видно от представените доказателства, преди да им бъде предоставено правото на строеж върху държавна земя с договор № • от •••г. правото на собственост нито е изгубвано, нито е прехвърляно от ответника. От събраните в производството доказателства е оборена презумпцията на чл.69 ЗС според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, тъй като е установено, че поземления имот се държи за другиго, а именно за неговия собственик, а собственика на сградата използва вещта в определен обем, съответстващ на нуждата от ползване на сградата според нейното предназначение в хипотезата на чл.64 ЗС. Да се държи една вещ за другиго означава тя да е получена на някакво правно основание, каквото в случая е отстъпено право на строеж в чужд имот, след като вещта е получена по силата на договор с нейния собственик. Съгласно трайната съдебна практика и правната теория се счита, че след като е започнало държането на вещта за другиго, то е продължило на същото основание. По делото не са налице доказателства, които да водят до извода за промяна в основанието на държането, тоест да са извършвани действия от страна на ищците, насочени към отричане правото на собственика и владението на владелеца. От изложеното се извежда извода, че ищците не са владяли имота, а упражняваната от тях фактическа власт представлява държане по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС. Предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли с присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при отправено искане с пр. оснчл.78 ГПК. Същото на осн.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № • от •• г. за МРАВ следва да бъде присъдено в минимален размер, а именно 340 лева. Мотивиран от гореизложеното, съдът