Решение № 3256 от 4.12.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 608/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК. Постъпила е касационна жалба от „Ц.Б.С.-2009” ООД, със седалище: гр. София против решение № 309 от 09.07.2025 г., постановено по АНД № 710/2025 г. по описа на Районен съд – Русе (РС – Русе), с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 12 от 25.03.2025 г. на директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Русе, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) и на основание чл. 218, ал. 2, предл. последно от същия закон е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лева. В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се да се отмени оспорения съдебен акт и да се постанови друго решение, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира направените по делото разноски. Касационният ответник – директорът на РЗИ – Русе, чрез процесуален представител адв. Б. М., в депозирано писмено становище по касационната жалба вх. № 28098 от 05.09.2025 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата като прилага и писмени доказателства в подкрепа на довода, че не е налице „маловажен случай“. Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Районен съд – Русе е установил по делото от фактическа страна, че във връзка с постъпили сигнали на 27.01.2025 г. била извършена проверка от служители на РЗИ - Русе в игрална зала „Efbet“, намираща се в гр. Русе, ул. „Борисова“ № 56, стопанисвана от дружеството-жалбоподател. Служители на РЗИ - Русе, изпълнявали служебните си задължения, като около 19: 25 часа влезли в игралната зала и още при влизането възприели, че в закритата зала до три от игралните автомати, трима от клиентите пушели класически цигари. До самите автомати били осигурени и поставени стъклени пепелници, в които видели и фасове от изпушени вече цигари. В обекта било силно задимено от цигарен дим. На място бил съставен протокол № 688 от 27.01.2025 г., в който било констатирано, че в закритата търговска зала било допуснато тютюнопушене и било предписано съставянето на АУАН за допуснато нарушение по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. След колебание от страна на служителите в залата и проведени телефонни разговори между тях и трети служител в обекта подписал протокола и го получил. С писмо изх. № 25-64 от 29.01.2025 г. управителят на „Ц.Б.С.-2009“ ООД бил поканен за съставянето на АУАН на 17.02.2024 г. като в поканата било указано, че при неявяване в посочения срок, актът ще бъде съставен в негово отсъствие. Въпреки че на 31.01.2025 г. поканата била получена, на посочената в нея дата и място не се явил представител на дружеството-жалбоподател. На 18.02.2025 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № 7/2025 г. в негово отсъствие от актосъставителя-очевидец на нарушението за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. За съставения АУАН било изпратено уведомление, ведно с приложение АУАН № 7/2025 г. (вх. № АА-ОО-16 от 18.02.2025 г). Същото било получено на адреса на управление на дружеството на 08.03.2025 г. Въз основа на съставения АУАН на 25.03.2025 г. било издадено оспореното пред РС - Русе наказателно постановление № 12 от 25.03.2025 г. на директора на РЗИ – Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ и на основание чл. 218, ал. 2, предл. последно от ЗЗ му била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Същото било изпратено и връчено на адреса на дружеството-жалбоподател на 31.03.2025 г. За да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт въззивната инстанция е приела, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По съществото на спора Районен съд - Русе е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, включително и свидетелските показания, дадени от актосъставителя и свидетеля при констатиране на нарушението и съставяне на акта. Приел е, че нарушението е правилно установено и безспорно доказано, правилно бил индивидуализиран и размерът на наложената санкция, не били налице и предпоставки да се приложи хипотезата на „маловажен случай“. С изключително подробни и изчерпателни мотиви, дали отговор и на всички направени от страна на жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на НП-то, съдът е потвърдил оспореното пред него НП като законосъобразно и обосновано. Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Съдът е обсъдил всички възражения на наказаното лице и ги е отхвърлил като неоснователни, излагайки подробни и изчерпателни мотиви въз основа, на които достига до съответните правни изводи. Изложените пред настоящата инстанция възражения на касатора практически преповтарят съображенията му, развити пред въззивния съд, на които възражения районният съд е дал подробен и мотивиран отговор в решението си. Касационната инстанция споделя извода на РС - Русе, че в хода на развилото се производство по ЗАНН, приключило с издаване на процесното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Дори да е нарушена процедурата по връчване на НП, това не съставлява съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на жалбоподателя, както правилно е приела и контролираната съдебна инстанция. НП е изпратено по пощата на адреса на управление на „Ц.Б.С.-2009“ ООД и е връчено срещу подпис на лице, за което не е установено в какво качество е получило НП и дали има ангажимент да приема книжа от името на дружеството. Така дори и да се приеме, че е налице ненадлежно връчване на процесното НП на лице, което не е било натоварено да приема книжа от името на дружеството, то това има за последица допустимостта на въззивната жалба и непропускане срока на обжалване и надлежното упражняване правото на защита на жалбоподателя. Именно фактът, че процесното НП е достигнало до управителя на „Ц.Б.С.-2009“ ООД и в жалбата същото е посочено със своите реквизити по същество показват, че НП е връчено и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, напротив същото е реализирано в пълен обем чрез жалбата, поставила началото на производството пред първата съдебна инстанция. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като е дадено ясно и точно описание на нарушението, правна квалификация на същото, както и е посочена приложимата според АНО санкционна разпоредба. Индивидуализиран е нарушителят. За нарушение на посочената в акта и в наказателното постановление разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ следва да се търси административнонаказателна отговорност от физическите лица - фактически извършители на деянието или от ЕТ, или ЮЛ, допуснали тютюнопушене в съответния обект, но не и от физически лица за допустителство /аргументи в чл. 218 от ЗЗ/. В случая на законово основание чл. 218, ал. 2 от ЗЗ е ангажирана отговорността на търговеца – юридическо лице, стопанисващ обекта на контрол, в който е установено нарушение на забраната по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Фактическият състав на нарушението, предмет на НП, от обективна страна предвид действащото към момента на нарушението позитивно право включва следните елементи: 1/ обществено място, 2/ това обществено място да е закрито и 3/ да се извършва тютюнопушене. От обстоятелствената част на обжалваното пред районния съд НП и предхождащите го актове - АУАН и протокол от проверката, както и от събраните по делото гласни доказателства, се установява по несъмнен начин фактическа обстановка, която извежда извода, че в момента на проверката се извършва тютюнопушене от клиенти на заведението, в помещение, което попада в обхвата на понятието „закрито обществено място“. В случая въз основа на показанията на разпитаните по въззивното дело свидетели следва да се приеме за безспорно, че по време на проверката в попадащото в приложното поле на забраната на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ е извършвано тютюнопушене, като коректно нарушението е подведено под нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Административната отговорност за нарушението по чл. 56 от ЗЗ може да бъде насочена както към физическо лице, към такова, имащо качество и на ЕТ, а така и към юридическо лице - по аргумент от приложимата санкционна разпоредба - чл. 218 от ЗЗ - от ал. 1 до ал. 3, където административното наказание е диференцирано по вид и размер, съобразно субекта на административната отговорност. Според съда възможността за санкциониране на лице по реда на чл. 218, ал. 1 от ЗЗ, е само когато нарушението се изразява в това, че виновно физическо лице нарушава разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, като пуши тютюнево изделие по смисъла на закона. Когато се ангажира отговорността на ЕТ или ЮЛ /в хипотезите на чл. 218, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗ/ следва да се има предвид, че забраната за тютюнопушене означава правно дължимо бездействие /да не се нарушава въведената забрана/. Независимо от обстоятелството, че не са предприети действия за реализиране на личната отговорност при нарушение на забраната от конкретни ФЛ, допустимо е в този случай да се търси за същото нарушение и отговорност на юридическото лице или на ЕТ, стопанисващи проверения обект, на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 или ал. 3 от ЗЗ, като отговорността е обективна и безвиновна. Тази отговорност не се изключва с факта например на издаване на заповед от управителя на юридическото лице или ЕТ, с която се възлага упражняването на контрол по спазване на забраната за тютюнопушене в заведението, такава дори не е налична в случая. Събраните гласни доказателства, подкрепени и с писмените такива сочат, че „Ц.Б.С.-2009“ ООД с бездействието и липсата на адекватни мерки допуска тютюнопушене в стопанисваното от него заведение, а това му поведение нарушава императивната разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, която норма забранява „тютюнопушенето в закритите обществени места“. Това е така, тъй като съставът се осъществява чрез бездействие, при установено в закона задължение за определено действие от страна на ръководителя на стопанисвания обект, а именно да осъществява контрол върху лицата, при дейността на които е извършено нарушението, и което обективно е могъл да предотврати чрез създаване на система от мерки за недопускане извършването на определен вид деяния. С действията си търговецът – юридическо лице пряко е нарушил законовата забрана и законосъобразно е приложена санкционната норма, сакционираща именно търговци – юридически лица, нарушаващи пълната забрана за тютюнопушене в закритите обществени места, каквото несъмнено е обектът на контрол. Посочените в АУАН и НП фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилната преценка на доказателствата в случая води на единствения категоричен и законосъобразен извод, че в момента на проверката на контролните органи в стопанисваното от санкционираното дружество заведение се извършвало тютюнопушене, което нарушава забраната, въведена от законодателя с разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Правилно установени и доказани се явяват всички елементи от обективна страна от състава на нарушението. Затова и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на „Ц.Б.С.-2009” ООД, стопанисващо проверения обект, на основание чл. 218, ал. 2, предл. последно от ЗЗ. Нарушаването на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места е с висока степен на обществена опасност, тъй като засяга здравето на лицата. Отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна и при нея не се изследва субективната страна на нарушението. Достатъчно е да са налице елементите от обективна страна на нарушението, за да се ангажира отговорността на нарушителя. Контролираната съдебна инстанция правилно и напълно обосновано е приела за установено, че е извършено нарушение по чл. 218, ал. 2, предл. последно вр.чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, като е анализирала всички събрани писмени и гласни доказателства, както и относимата нормативна уредба. Напълно се споделят и изводите й относно правилната индивидуализация на наложената имуществена санкция, както и относно липсата на предпоставки да се приложи хипотезата на „маловажен случай“. Мотивите на съда са подробни, изчерпателни, ясни и последователни, като са засегнати всички въпроси във връзка със законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. С оглед гореизложеното решението на РС - Русе е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Русе