Решение № 22836 от 8.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 8006/2024 г.

ОТМЕНЯ по оспорването по жалба на „Мултиелектроникс“ АД ЕИК[ЕИК] в ликвидация, представлявано от ликвидатора, чрез юрк. К., Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-22220224069106- 004-001/22.02024г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., попр. с Решение № П-22220224080759-134-001/ 07.05.2024г. за поправка на АПВ, потвърден с Решение № 919/04.07.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – С., в частта му за периода на изчисляване на лихвите върху главница от 25 113, 00 лева, определени от органите по приходите в размер на 649, 68 лева, определени за периода от 16.02.2024г. до 22.04.2024г. ИЗПРАЩА административната преписката на органите по приходите на ТД на НАП - [населено място] за ново произнасяне в посочената част и издаване на акт за прихващане или възстановяване при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото съдебно решение. ОСЪЖДА ТД на НАП – С. да заплати на„Мултиелектроникс“ АД ЕИК[ЕИК] -в ликвидация разноски по делото в размер на 150 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгл. 160, ал.7 от ДОПК вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК. СЪДИЯ: Производството е по чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по жалба на „Мултиелектроникс“ АД ЕИК[ЕИК] в ликвидация, представлявано от ликвидатора, чрез юрк. К., с представено пълномощно, срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-22220224069106- 004-001/22.02024г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., попр. с Решение № П-22220224080759-134-001/ 07.05.2024г. за поправка на АПВ, потвърден с Решение № 919/04.07.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – С., само в частта му за периода на изчисляване на лихвите върху главница от 25 113, 00 лева, определени от органите по приходите в размер на 649, 68 лева, за периода от 16.02.2024г. до 22.04.2024г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъбразност на оспорения акт, поради противоречието му с материално правните разпоредби единствено в частта относно началния момент от който са изчислени лихвите върху главницата от 25 113 лв. Жалбоподателят счита, че е следвало да се начисли лихва, считано от изтичане на предвидения срок в чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.Посочва, че РА е отменен. Следователно с попълването на клетка 80 от справката- декларация от 14.09.2010г, задължението на данъчната администрация става изискуемо и администрацията е в забава от изтичане на 30-дневния срок по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Поради това дължимата лихва е следвало да бъде изчислена от начална дата 14.10.2010 г. до датата на ефективното възстановяване на сумата. Иска отмяната на издадения АПВ, в оспорената част с връщане на преписката за ново произнасяне относно определената законна лихва. Претендира направените по делото разноски. В с.з. жалбоподателят редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В с.з. ответникът - директора на Дирекция „ОДОП“ – С., се представлява от юрк. В., която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. СГП, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С Решение №1697/ 15.03.2022г. по адм.д. № 4730/2020 г. на АССГ е отменен РА №Р-2225-1000394-091-001/16.06.2017г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – [населено място], потвърден с Решение №1558/02.10.2017г. от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, с който са установени на „Мултиелектроникс“ АД /в ликвидация/ задължения за довнасяне по ЗДДС в размер на 3 482 319.53 лв. главница и лихви за забава в размер на 2 967 855.51 лв., за периода 01.04.2008г. до 31.08.2010г., поради погасяване на публичните задължения на основание изтекла абсолютна погасителна давност. За да отмени РА, АССГ е уважил възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност за установените с РА задължения на „Мултиелектроникс“ АД за ДДС в общ размер 3 482 319.53 лева и за лихви за забава в размер 2 967 855.51 лева за данъчни периоди от м. 04.2008 г. до м. 8.2010 г. Съдът е посочил началният момент на давността за всяко от задълженията с позоваване на разпоредбите на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Приел е, че давността на задълженията за ДДС е изтекла съответно на 31 декември 2018, 2019 и 2020 г., което е извън ревизионното производство. Посочено е, че задължението на съда да се произнесе по основанието и размера на задължението е ограничено с чл. 160, ал. 4, изр. 2 ДОПК само до хипотезите на изтекъл в хода на ревизията давностен срок и уважено възражение за давност. С Решение № 3832/ 10.04.2023 г. по адм. д. № 7063 / 2022 г. ВАС- Първо отделение е оставил в сила Решение № 1697/15.03.2022 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 4730/2020 г. Административното производство е инициирано по ИПВ вх. № 53-04-30/16.01.2021г. като жалбоподателят във връзка с влязло в сила Решение № 1697/15.03.2022 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 4730/2020 г. е заявил претенция за прихващане или възстановяване на ДДС в размер на 25 113 лв. съответната законна лихва. С Резолюция за извършване на проверка /РИП/ №П- 22220224016051-ОРП -001/18.01.2024г., е възложено извършване на проверка по прихващане или възстановяване на „Мултиелектроникс“ АД за данъчните периоди от 01.06.2010г. до 31.08.2010г. С РИП е определен органите по приходите, които следва да извършат проверката, както и срокът за приключването ѝ. Проверката е приключила с издаването на АПВ № П-22220224016051-004-001 от 06.02.2024г.(л.66), с който е отказано прихващане или възстановяване на претендираната сума. По жалба на „Мултиелектроникс“ АД с решение № 461/05.04.2024г. Директорът на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП С. е отменен АПВ № П-22220224016051-004-001 от 06.02.2024г. За да отмени АПВ директорът на ОДОП е приел, че с отмяната на РА №Р-2225-1000394-091-001/16.06.2017г. със съдебното решение за съответните периоди се възстановяват резултатите така, както са декларирани от дружеството - ДДС за възстановяване размер на 25 113, 00 лева в резултат на приключила процедура по чл. 92, ал.1 от ЗДДС. Приел е, че в конкретния случай с АПВ е следвало да се възстанови/прихване от 25 113 лева, декларирана от дружеството със справка декларация вх. №225-0939607 от 14.09. 2010г., но лихвата върху тази сума била дължима за периода от изтичането на 30 дневен срок от датата ( 16.01.2021г.) на подаването на искането за прихващане или възстановяване (ИПВ) до датата на ефективното й възстановяване. С решението е указано на органът, възложил извършването на проверка, да издаде нова резолюция за извършване на проверка и да бъде проведено производство по издаване на АПВ. С РИП №П- 22220224069106 -ОРП -001/12.04.2024г., е възложено извършване на проверка по прихващане или възстановяване на „Мултиелектроникс“ АД за данъчните периоди от 01.06.2010г. до 31.08.2010г. Проверката е приключила с АПВ № П-22220224069106-004-001/ 22.04.2024г., попр. с Решение № П-22220224080759-134-001/ 07.05.2024г. за поправка на АПВ. С процесния АПВ № П-22220224069106-004-001/ 22.04.2024г. на „Мултиелектроникс“ АД е признато право на прихващане или възстановяване на ДДС в размер на 25 113, 00 лева главница ( м.06.2020г. – 9 705, 67 лв., м. 07.2010г. – 5 147, 64 лв., м. 08.2010г. – 10 259, 69 лв. ) и 649, 68 лв. лихва, изчислена от 16.02.2024г. ( когато е изтекъл 30 дневния срок от датата на подаване на ИПВ) до 22.04. 2024г.- датата на издаване на АПВ.Тъй като „Мултиелектроникс“ АД имало изискуеми и неплатени публични задължения, органите по приходите са извършили прихващане на сумата 25 960, 68 лева срещу част от задълженията по изпълнително дело. Към АПВ е приложена справка към 22.04.2024г. за задълженията на дружеството за главница и лихви общо в размер на 205 254, 52 лв. Жалбоподателят е оспорил АПВ № П-22220224069106-004-001/ 22.04.2024г. пред Директорът на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП С., като в тази връзка е развил доводи, че лихвата върху сумата от 25 113, 00 лв. се дължи не от 16.02.2024г., а от 14.10.2010г. Жалбоподателят е развил съображения, че е налице приключила процедура по приспадане и не е спорно по делото, че е подадена СД по ЗДДС на 14.09.2010г. с резултат – ДДС за възстановяване в размер на 25 113, 00 лева, посочен в кл. 80. С Решение №1558/02.10.2017г. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при ЦУ на НАП е потвърдил АПВ № П-22220224069106-004-001/ 22.04.2024г., попр. с Решение № П-22220224080759-134-001/ 07.05.2024г. за поправка на АПВ. По спорния въпрос относно лихвата е посочил, че същата следва да бъде изчислена с начална дата 16.02.2024г., когато е изтекъл 30 дневния срок от датата на подаване на ИПВ.В това отношение директорът на О“ДОП“ е посочил, че със съдебното решение РА не бил отменен по същество, а поради изтекла абсолютна давност в хода на съдебното производство по оспорване. По делото са приети като писмени доказателства документите от административната преписка и допълнително представените от ответника. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, АПВ е обжалван в срок пред директора на ОДОП който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на акта за възстановяване или прихващане, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Оспореният акт за прихващане или възстановяване е издаден от компетентни органи като ел.документ с валиден КЕП, за което са представени доказателства и доказателства на диск към преписката, по който въпрос и страните не спорят, както и по фактите, а спорът е правен. Представени са и заповеди, видно от които издателите на АПВ са заемали съответните длъжности в НАП към датата на издаване на оспорения акт. Спазена и предвидената в закона писмена форма, като са налични фактическите и правни основания за издаването на акта и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават самостоятелно основание за отмяна. Относно приложението на материалния закон Съдът намира следното: Спорът между страните е правен и касае от коя начална дата следва да се дължи лихва върху невъзстановения ДДС. Съгласно чл. 88, ал. 4 ЗДДС, регистрираното лице само определя резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет. По аргумент от разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, декларирането на данъка от регистрираното лице става именно чрез подаване на справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС. С подаването й регистрираното лице само определя резултата за периода - ДДС за внасяне (чл. 88, ал. 2 ЗДДС) или за възстановяване (чл. 88, ал. 3 ЗДДС). Разпоредбите на чл.92 от ЗДДС съдържат правилата за прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода. Съгласно чл. 92, ал. 10 ЗДДС, данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание /включително при отмяна на акт/ в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство. В този контекст, след като Ревизионен акт №Р-2225-1000394-091-001/16.06.2017г. е отменен изцяло с Решение №1697/ 15.03.2022г. по адм.д. № 4730/2020 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 3832/ 10.04.2023 г. по адм. д. № 7063 / 2022 г. ВАС- Първо отделение, то за съответните периоди се възстановяват резултатите така, както са декларирани от дружеството - в случая ДДС за възстановяване в размер на 25 113, 00 лева, както е прието и в оспорения ИАА, потвърден с решението на директора на ОДОП. Т.е. с АПВ в тази част, която не е и оспорена, а именно по отношение на установената главница за възстановяване, сумата е в размер на 25 113, 00 лв. Спорният въпрос е от кой момент върху тази сума се дължи съответно лихва за забава. Основателно жалбоподателят претендира, че с оспорения акт неправилно е определена началната дата от която следва да се дължи лихва върху невъзстановения ДДС. Предвидената процедура на приспадане в чл. 92 от ЗДДС и чл. 68 от ППЗДДС, налага отправяне на искане за възстановяване на данъка, останал след приключване на процедура по приспадане чрез попълване на клетка 80 от справката- декларация, в който случай за данъчната администрация възниква задължение да възстанови данък в 30- дневен срок за процесните периоди през 2010г.В това отношение не се спори, че е подадена СД по ЗДДС на 14.09.2010г. с резултат – ДДС за възстановяване в размер на 25 113, 00 лева, посочен в клетка 80. След като РА е отменен, то не следва да се взема предвид извършеното със същия коригиране на декларираните резултати от дружеството и в този смисъл основателно в жалбата се претендират лихви по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС за невъзстановен ДДС в срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС по приключила процедура за приспадане. Неправилно е прието в АПВ и потвърждаващото го решение, че лихвата следва да се изчисли от 16.02.2024г., когато е изтекъл 30 дневния срок от датата на подаване на 16.01.2024г. на ИПВ от жалбоподателя, понеже РА бил отменен поради изтекла абсолютна давност. Това становище на приходната администрация не намира опора в закона.Това е така, понеже след отмяната на акта е налице отпаднало основание по смисъла на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС и е дължима законната лихва - „считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен“ данъка, без значение какво е основанието за отмяна на задълженията по ревизионния акт, поради което жалбата се явява основателна. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК, предвид изхода на спора, на жалбоподателя се дължат разноски общо в размер на 150 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 50 лв. за ДТ, като относно юрисконсултското възнаграждение се съобрази решение на СЕС по дело C438/22 и посоченият размер се намери за съответен на оказаната правна помощ. Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, съдът РЕШИ: ОТМЕНЯ по оспорването по жалба на „Мултиелектроникс“ АД ЕИК[ЕИК] в ликвидация, представлявано от ликвидатора, чрез юрк. К., Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-22220224069106- 004-001/22.02024г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., попр. с Решение № П-22220224080759-134-001/ 07.05.2024г. за поправка на АПВ, потвърден с Решение № 919/04.07.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – С., в частта му за периода на изчисляване на лихвите върху главница от 25 113, 00 лева, определени от органите по приходите в размер на 649, 68 лева, определени за периода от 16.02.2024г. до 22.04.2024г. ИЗПРАЩА административната преписката на органите по приходите на ТД на НАП - [населено място] за ново произнасяне в посочената част и издаване на акт за прихващане или възстановяване при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото съдебно решение. ОСЪЖДА ТД на НАП – С. да заплати на„Мултиелектроникс“ АД ЕИК[ЕИК] -в ликвидация разноски по делото в размер на 150 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгл. 160, ал.7 от ДОПК вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК. СЪДИЯ: