Решение № 25 от 7.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2004/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК. Образувано е по жалба от 02.10.2024 г. на частен съдебен изпълнител В. Л. Ц. срещу отказ № 20240918195457/20.09.2024 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър обстоятелствата по заявление Б5 вх. № 20240918195457/18.09.2024 г. Отказът е постановен, защото в заявлението не било посочено обстоятелството, чието вписване се иска, както и че, ако това било вдигане на запор, същото следвало да се заяви чрез попълване на поле 408 „Вдигане на запора“. Жалбоподателят поддържа, че отказът бил незаконосъобразен. Заявление Б5 за вписване на обстоятелства относно запор върху дружествен дял било подадено в електронна форма по реда на чл. 17 ЗТРРЮЛНЦ за заличаване на вписан запор, наложен от частен съдебен изпълнител. При подаване на заявлението констатирал невъзможност за попълване на поле 408, защото електронната система изисквала посочване на код от падащо меню, което давало възможност за въвеждане единствено на съдилища, не и на ЧСИ. След дадени от технически специалисти на Агенцията указания полето било оставено непопълнено. Освен това, сочи, че приложеното към заявлението съобщение за вдигане на запора съдържало цялата необходима информация, както и че длъжностното лице не дало указания за отстраняване нередовността на заявлението по чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с тези в обжалвания акт. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид отговора и данните по делото, намира следното: Предвид нормата на 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ доколкото жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, следва, че същата е процесуално допустима. Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Със заявление Б5 № 20200205134928 на ЧСИ С.Б.Я. е бил вписан запор върху дружествените дялове на длъжника Р.А. в „Р. 06“ ЕООД, наложен със запорно съобщение № 5696/04.02.2020 г. по изпълнително дело № 20208440400116. На 18.09.2024 г. ЧСИ В. Л. Ц., при когото изпълнителното дело било висящо към тази дата, подал заявление Б5 вх. № 20240918195457, в което действително не е попълнено поле 408. Към заявлението са приложени документ за внесена държавна такса, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и акт за изоставяне на изпълнението - съобщение за вдигане на запор, в което е посочено, че на основание чл. 433, ал. 3 ГПК ЧСИ вдига наложения със запорно съобщение № 5696/04.02.2020 г. по изпълнително дело № 20208440400116 запор върху всички дялове на длъжника в „Р. 06“ ЕООД. Предвид липсата на оспорване от страна на ответника, съдът намира за доказано твърдението на жалбоподателя за наличие на описания недостатък в електронната система на АВ, като при подаване на хартиен носител, това би се констатирало при въвеждането на заявлението в информационната система чрез снемане на електронен образ по реда на чл. 16, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. До отстраняването, отказ, мотивиран с посочените в процесния обстоятелства, е незконосъобразен. В случая от подаденото заявление Б5 и съобщението за вдигане на запора, приложено към него, следва по несъмнен начин какво е подлежащото на вписване обстоятелство, поради което, макар да не е отбелязано в заявлението, то е било ясно и длъжното лице е следвало да впише заличаването на запора. Освен това, извън конкретно предвидените в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ случаи – когато към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, разпоредбата следва да се прилага и при пропуски в самото заявление. Несъмнено законодателят не е имал воля да изключи тази хипотеза. Такава не е конкретно предвидена поради това, че нередовност на самото заявление поради непълнота на практика трудно би могла да е налице - електронната система, в която се въвеждат и подадените по чл. 16, и тези по чл. 17 ЗТРРЮЛНЦ заявления, не допуска подаването при непълни задължителни данни. Ето защо, дори и да се приеме, че е била налице нередовност, длъжностното лице е следвало да даде указания за отстраняване, а не да постановява отказ. Доколкото съдът намира, че подлежащото на вписване обстоятелство е ясно, както и че са налице останалите предпоставки за заличаване на вписания запор, обжалваният отказ следва да бъде отменен. Така мотивиран, съдът