Решение № 1135 от 10.10.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 271/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. С решение № 263274/03.11.2022 г., постановено по гр.д. № 11939/2017 г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. В. М. срещу А. П. Л. иск с правна квалификация чл. 46, ал. 7 от ЗОЗ за осъждане на ответника да заплати на „Понсстройинженеринг“. АД /н/, сумата от 60 000 лв., част от иск на обща стойност 952 468 лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени от сключен на 27.04.2017 г. договор от ответника, в качеството му на управител на „Понсстройинженеринг“ АД /н/, назначен по реда на чл. 46, ал.4 от ЗОЗ. За да постанови решението си, съдът се е произнесъл по същество на спора, като на база на приета икономическа експертиза, е приел, че с действията си ответникът е предотвратил настъпването на по-големи вреди за дружеството поради невъзможност да се изпълняват нови финансови ангажименти. Като страна в процеса, на основание чл. 15, ал. 3 ГПК е конституирано търговското дружество „Понсстройинженеринг“АД /н./, в чиято полза е претенцията на ищеца. Ищецът в производството М. М. извежда правото си да предяви иска от качеството си на мажоритарен акционер в „Понсстройинженеринг“АД /н./ (разясненията относно правния интерес на ищеца са дадени в проведеното от САС открито съдебно заседание). Той е недоволен от първоинстанционното решение, като с въззивната жалба твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Излага, че не е доказано, че е осъществен съставът на чл. 49, ал. 2 ЗОЗ, съответно е изключена приложимостта на чл. 46, ал. 7 ЗОЗ, а по делото е установено безспорно, че ответната страна не е действала с грижата на добър търговец и от неговите действия са настъпили вреди с естество на пропуснати ползи за дружеството. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен. Постъпил е отговор от А. Л., с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Софийски Апелативен съд, след извършена преценка в пределите на правомощията си по чл. 269 ГПК приема следното: С диспозитива на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил претенция, предявена от ищеца не в защита на негови собствени права, а в защита на чужди права. Приел е, че ищецът действа като процесуален субституент на търговското дружество, в чиято полза се претендира присъждане на обезщетение. Предявеният иск е недопустим. Ищецът не разполага с право на иск срещу ответника на лично основание, доколкото няма твърдение за настъпили в неговата правна сфера вреди. Липсват предпоставки за процесуална субституция. Съгласно чл. 26, ал.2 ГПК никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи (на процесуална субституция). Правен интерес от предявяване на иска е налице само по отношение на притежателите на материалните, чиято правна сфера е засегната. В този смисъл са разясненията, дадени с определение № 2214/04.10.2013 г. на САС, ТО, 6 състав, постановено по ч. гр. д. № 3603/2013 г.; определение № 366/13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 141/2011 г., на ВКС, ІV ГО; определение № 605 от 07.08.2012 г. по ч. гр. д. № 378/2012 г., на ВКС, ІV ГО; определение № 633 от 01.11.2011 г. по ч. гр. д. № 465/2011 г., на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.274, ал.3, т.1 ВК, както и решенията, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение № 273/14.03.2012 г. по гр. д. № 15972010 г., на ВКс, ГК, ІІ ГО; решение № 424 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 964/2009 г., на ВКС, ГК, І ГО; решение № 306 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 961/2010 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 8 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 633/2011 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 28 от 14.07.2011 г. по т. д. № 331/2010 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 57 от 19.07.2010 г. по т. д. № 695/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 67 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 4090/2008 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Задължителната практика по посочените производства непротИ.речИ. приема, че е процесуално недопустимо разглеждането по същество на искови претенции, с които се предявяват чужди права извън изрично установените случаи. Разпоредбите, уреждащи процесуалната субституция не могат да се тълкуват разширително или да се прилагат по аналогия. Назначаването на управител на заложеното търговско предприятие е подчинено на специфична цел, различна от целите и процесите при нормално протичаща търговска дейност (както е в хипотезата на чл. 240а ТЗ). По отношение на иска за реализиране на отговорност на управителя на заложено предприятие не е предвидена легитимация на лицата – акционери, респ. съдружници в дружеството- залогодател. Поради това те не могат да действат като процесуални субституенти на залогодателя. Отговорността на управителя на заложеното предприятия за виновно причинени вреди е към залогодателя, заложния кредитор и евентуално присъединените кредитори. Съгласно разпоредбата на чл 48, ал. 3 ЗОЗ по искове във връзка с дейността на заложеното предприятие залогодателят се представлява от назначен управител на търговското предприятие. За допустимостта на предявените искове съдът следи служебно, както при предявяване на иска, така и в хода на процеса. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на иск е нужно да бъдат налице всички положителни процесуални предпоставки и да липсват отрицателните такива. Сред положителните процесуални предпоставки е и процесуалната легитимация на страните по иска. Процесуалната легитимация /принадлежността на правото на иск/ е положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост на предявения иск. Предвид изложеното предявеният иск е недопустим, а постановеното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено. При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 6 540 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното съдът: