Решение № 6206 от 31.8.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2194/2023 г.

Производството е по реда на чл.284 - 286 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искова молба (ИМ) вх.№ 12140/23.11.2023 г. на Г. Й. Й., [ЕГН], с адрес - [населено място], област Ямбол, община Тунджа, [улица] (към момента на подаване на молбата със статут на лишен от свобода, освободен от Затвора - Бургас, считано от 11.04.2024 г.), против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), [населено място], с искане за присъждане на обезщетение в размер на 55 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на действия/бездействия на администрацията на Следствения арест – Ямбол за периода месец ноември 2019 г. до месец юни 2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на ИМ до окончателното й изплащане. Ищеца твърди, че неимуществените вреди са му причинени в периода месец ноември 2019 г. до месец юни 2020 г. и произтичат от поставянето му в неблагоприятни условия по време на изпълнение на мярка за неотклонение - „задържане под стража“ в Следствения арест в [населено място] (понастоящем закрит), а именно: липса на обособено място за престой на открито; липса на помещение за физическа подготовка; липса на помещение за простиране и сушене на дрехи; недостатъчна жилищна площ; отсъствие на течаща вода и санитарен възел; отсъствие на пряк достъп на слънчева светлина; липса на възможност за подстригване по време на престоя в ареста; липса на възможност за пране на спалното и личното бельо; неизвършвана дезинфекция на спалното помещение; липса на дезинсекция и дератизация; липса на възможност за ползване на телевизор в килията. В резултат на сочените нарушения, настъпилите за ищеца вреди се изразявали в чувство на малоценност, стрес, беззащитност, оронване на човешкото достойнство и притеснение за здравословното му състояние, като се претендира за тях обезщетение в размер на 55 000 лв. за посочения период от месец ноември 2019 г. до месец юни 2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23.11.2023 г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание ищецът лично поддържа исковата молба и моли за уважаването й, ангажира доказателства. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован, не изпраща представител. Представя писмен отговор, чрез юрисконсулт Ч. в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представителят на Прокуратурата счита иска за неоснователен. Приема, че са събрани достатъчно доказателства, установяващи лошите условия на арестните помещения, но според него те не достигат степента на суровост, която би ги определила като нечовешко или унизително отношение. Счита, че периодът е твърде кратък и не е доказан неблагоприятен ефект върху ищеца. Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: По делото не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства, че ищеца Й. е задържан в Арест – Ямбол на 22.11.2019 г. с постановление на Районна прокуратура (РП) – Ямбол № 3774/19 от 22.11.2019 г. по досъдебно производство (ДП) № 644/2019г. по описа на Районно управление (РУ) – Ямбол, обвиняем по чл.346 от НК. С определение на Районен съд – Ямбол от 25.11.2019 г., на Й. е наложена мярка за неотклонение - „Задържане под стража“. На 29.01.2020 г. с постановление № 3774/19 от 22.01.2020 г. на РП – Ямбол, Й. е приведен в Затвора – Бургас. (л.58-60). На 11.04.2024 г., същият е освободен от Затвора – Бургас, поради изтърпяване на наложеното му наказание (л.126). От представените писмени доказателства е видно, че в периода на задържане в Ареста – Ямбол, Й. е бил настанен в килия № 2 от 22.11.2019 г. до 13.12.2019 г. и в килия № 6 от 13.12.2019 г. до 29.01.2020 г., като и в двата случая е съжителствал с още един задържан. Помещенията за настаняване на задържаните били еднотипни – с размер 6.38 кв.м. В справката представена от ответника е посочено, че Арест – Ямбол е разположен на четвъртия, последен етаж в масивна монолитна сграда на ОД на МВР – Ямбол. Всички килии били снабдени с две легла, разположени едно над друго, маса и стол монтирани неподвижно. През месец април 2008 г. била изградена и пусната в експлоатация система за видеоконтрол. Имало изградена вентилационна система за достъп на свеж въздух, а отоплението/охлаждането се извършвало посредством шест климатика, два от които само за студена вентилация, разположени в коридора пред килиите, и парно, което било вградено в стените на арестните помещения, като парното работело само сезонно, и само в работни дни. Килиите нямали самостоятелен санитарен възел и течаща вода, като достъпа до общата баня и тоалетна се осигурявал по график 4 пъти дневно (в периода на закуска, обяд, след обяд и вечер), според натовареността на ареста. За всичките 14 килии имало само един общ санитарен възел, оборудван с тоалетна, мивка и място за къпане, като къпането се е извършвало два пъти в седмицата. В справката е посочено още, че ежедневно при поискване от страна на задържаното лице се осигурявал незабавен достъп до санитарния възел, до течаща, топла вода за задоволяване на хигиенни и физиологични нужди. Достъпа до дневна светлина в килиите бил опосредстван – от коридора на ареста, през отвор, разположен над вратата на арестантската килия с размери 50 см - 40 см., и двете отваряеми. Посочено е, че във всяка килия, допълнителното изкуствено осветление, предоставяло достатъчно количество светлина за четене, но професионално замерване за степента на осветеност в килиите не било извършвано. В справката се сочи, че не са били изградени място за престой на открито и самостоятелни санитарни възли, поради причини от технически характер. Поради техническите характеристики на Арест – Ямбол, не било възможно изграждането на определено за целта помещение, тъй като на четвърти етаж се помещавали следствения отдел към Окръжна прокуратура – Ямбол, част от Районна прокуратура – Ямбол и арест – Ямбол. Разходката на задържаните лица била до общата баня и тоалетна, която се осигурявала по график 4 пъти дневно (в периода на закуска, обяд, след обяд и вечер), според натовареността на ареста. Килиите били непрекъснато осветени, за да се запази живота и здравето на задържаните лица, както и да се осигури контрол над поведението им. По отношение на хигиената е посочено, че същата се е поддържала ежедневно – в килиите от обитаващите ги задържани, а в общите помещения от лишен от свобода, след изрично негово съгласие. Почистващи и дезинфекционни материали били осигурявани ежедневно от бюджета на РСИН – Ямбол, като всяка вечер се извършвало почистване на общите части в ареста, а при поискване и под контрол на надзорния състав са били предоставяни и хигиенни материали за почистване на спалните помещения. На задържаните била давана възможност, по тяхно желание, сами да закупуват хигиенни материали за лична нужда, както и да получават такива отвън, в рамките на позволеното в заповед № ЛС-04-1366 от 16.08.2017 г. на министъра на правосъдието, с приложен списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които задържаните имат право да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места. Съгласно приложената по делото справка между ГД „Изпълнение на наказанията“ и фирма „Килърите“ бил сключен договор за извършване на дезинфекция и дератизация на помещенията, ползвани от териториалните служби, като обслужването се извършвало по график, но при възникнала необходимост, се изготвяла заявка и мястото било обработвано допълнително. Чаршафите били сменяни ежеседмично, като прането и дезинфекцията им се е извършвала в Арест – Елхово. За целта били осигурени професионална пералня и сушилня, а задържаните лица, които не желаели да ползват предоставеното спално бельо имали право да получават по време на свижданията или да закупуват с лични средства постелен инвентар. Килиите били оборудвани със спални принадлежности, като на всеки новозадържан бил осигуряван комплект постелен инвентар. Прането на собственото облекло се осъществявало след къпане и по време на личния тоалет. В справката се сочи, че съгласно заповед на министъра на правосъдието № ЛС-04-1366 от 16.08.2017 г., с приложен списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които задържаните имат право да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места, Й. е могъл да се ползва от правото си да закупи или да получи по време на свиждане машинка за подстригване и телевизор, който се захранва с батерия. В Арест – Ямбол е имало обособено място, където ежедневно се извършвало зареждане на разрешените за ползване лични уреди на пребиваващите. Закупуване на заявени предмети, вещи и храни от задържаните се извършвало всеки четвъртък, с техни лични средства. Посочено е още, че в дневника за молби, жалби, сигнали и други от задържани лица с инвентарен № 22/03.01.2014 г. не са били регистрирани жалби относно условията в Арест – Ямбол от Г. Й. Й., за времето на престоя му. По делото са представени протоколи за извършени услуги от фирма „Килъри“ от дати: 28.01.2020 г., 09.03.2020 г., 28.01.2020 г., 13.11.2019 г., 11.09.2019 г., 30.08.2019 г., 12.07.2019 г., 15.05.2019 г., 08.03.2019 г. и 10.01.2019 г. (л.61 – 70). Представен е и доклад на националния превантивен механизъм относно извършени проверки в арестите в [населено място], [населено място] и [населено място] (19 – 23 юни 2017 година) на Омбудсмана на Република България (л.97 – 99). Представени са още предложение с рег. № 1665 от 19.02.2020 г. до заместник - министър на правосъдието за закриване на арестите в [населено място] и [населено място] (л.105 – 107), както и протокол от заседание на комисия назначена със заповед № ЛС-13-10/06.02.2020 г. на министъра на правосъдието, относно оценяване условията за създаване и закриване на места за лишаване от свобода (л.108 – 109). Представена е и Заповед № ЧР-05-47/24.02.2020 г. за закриване на арест – Ямбол, считано от 28.02.2020 г. (л.103) По делото в качеството на свидетели са разпитани лицата Д. А. Д. и И. Г. Я.. Според показанията на свидетеля Д. – понастоящем в Затвора Бургас, същият се познава с ищеца от ареста в [населено място], където е бил от месец февруари до месец октомври през 2017 г. Същият заявява, че по време на престоя си в Арест – Ямбол не е имал престой на открито. Бил е в килия с размери 2.30 м на 1.10 м, оборудвана с двойна вишка, маса и стол, заварени за земята, без естествена светлина и без санитарен възел и чешма в килията. Санитарният възел бил извън килията и в ужасно състояние. Къпали са се по двама, там където ходят и до тоалетна. Той и още едно момче са хванали краста. Посочва, че ареста е на последния етаж и само една плоча го дели от слънцето. Твърди, че не всеки път когато са поискали са били водени до тоалетна. Килиите нямало откъде да се проветряват, не е имало възможност самите задържани да се грижат за хигиената и прането на спалното бельо. За времето в което бил задържан в ареста е имало хлебарки и дървеници. Посочва, че на 2-3 месеца се е пръскало за инсекти, но не е имало резултат. Обяснява, че в килиите не е имало изградена инсталация за телевизия. Килията представлявала три стени и четвърта на която има врата, с прозорец с размери 60 на 60 см. от плексиглас и решетка над вратата. Липсвала и климатизация и вентилация. Свидетелят Д. заявява, че обикновено са били по двама в килия, но е имало случаи и да е сам. Бил е в една килия с ищеца за кратко. Според показанията на свидетеля Янакиев, същият е бил в ареста [населено място] в периода месец септември 2019 г. – месец март 2020 г., когато е бил преместен в ареста [населено място], тъй като ареста в [населено място] бил закрит. Описва килията в която бил настанен, като помещение с размери около 2.5 м на 1.50 м, без прозорци към външна светлина. Сочи, че прозорец е имало единствено към коридора, поради което постоянно е имало изкуствено осветление, независимо от това дали навън е ден или нощ. Посочва, че килията била оборудвана с легло на два етажа, зазидано към стената, малка масичка 80 см на 60 см и табуретка, също зазидани към стената, което правело невъзможно разместването на мебелите. При така посочените размери и оборудване твърди, че в килията е оставало разстояние около три крачки. Добавя, че в килията е нямало тоалетна и течаща вода, поради което са били използвани кофи или а тоалетната била една за общо 14 килии с по двама задържани. Банята била два пъти в седмицата – вторник и четвъртък за около 10 минути. Посочва, че е нямало каре за престой на открито, както и място за спорт. По отношение на храната заявява, че е била студена и оскъдна. Твърди, че спално бельо било давано само на документи. Разяснява, че на вратата на килията има прозорче с решетка и плексиглас, откъдето въздух не може да влезе, тъй като след тази врата имало коридор и чак след това били прозорците, които били с пердета и от тях не влизала светлина. За медицинското обслужване посочва, че се е осъществявало от фелдшер. Свиждането било един път в седмицата в малка будка. Твърди, че килията в която е бил настанен с ищеца е имало по някоя хлебарка или дървеница, но е било търпимо. Заявява, че с ищеца са били заедно в една килия около два месеца. Посочва, че в началото ищеца се е чувствал много зле, тъй като ситуацията била доста депресивна. По цял ден играели карти и гледали телевизия на телевизора донесен от ищеца. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният в производството осъдителен иск е с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Съгласно цитираната разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон, като тази отговорност се реализира по реда на чл. 203 и сл. от АПК. В конкретния случай ищецът твърди нанесени му неимуществени вреди от незаконосъобразни действия /бездействия на служители на ответника, намиращи се в пряка връзка с влошеното емоционално, психическо и здравословно състояние на ищеца. Съгласно чл. 205 от АПК, искът по чл. 203, ал. 1 от АПК се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни действия и бездействия са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е самостоятелно юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност на длъжностните лица в местата за лишаване от свобода към ГДИН, следва да се приеме от формална страна, че са налице специфичните предпоставки, обуславящи допустимостта на настоящия иск. Ето защо съдът приема, че същия е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Според настоящия съдебен състав претенцията за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на бездействие от страна на затворническата администрация, се явява частично основателна и доказана по следните съображения: По силата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или на ЗИНЗС. Текста на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Относно чл. 284 ал 1 от ЗИНЗС следва да се има предвид, че нормата е с материално правен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Съответно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2). В този смисъл е и установената практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), който в своите решения приема, че „безчовечно или унижаващо отношение“ предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Предвид това, че мерките за лишаване от свобода по правило съдържат такъв елемент, то държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането му. Ако с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди – в случая на ищеца. Според разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. По всяко от фактическите твърдения съдът се произнася, както следва: Съгласно нормата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно представената справка от ответника, помещенията, в които е бил настанен Й. са с площ 6.38 кв. м., като за периода на престоя му в ареста (22.11.2019 г. – 29.01.2020 г.) е бил настанен с още едно задържано лице, което на практика води до извод, че през целият период на задържане в ареста в [населено място] на Й. не е била осигурена необходимата минимална жилищна площ от 4 кв. м., поради което не е било спазено изискването на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Нормата на чл.43, ал.5 от ЗИНЗС предвижда, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 20, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. От представената от ответника справка се установява, че през целия период на задържането на Й. в помещенията на следствения арест на [населено място] на същия не е осигурявана възможност през цялото денонощие да има свободен достъп до тоалетна и течаща вода. Съгласно тази справка, в килиите на ареста няма изградени санитарни възли и няма течаща вода, а достъпа до такива се осигурява по график четири пъти дневно (в периода на закуска, обяд, следобед и вечер), според натовареността на ареста, за баня – два пъти в седмицата, а извън това – при нужда и по възможност. Многократно в своята практика Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) приема, че достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството за собствено достойнство на задържаните лица. Липсата на санитарен възел с течаща вода в самото помещение създава дискомфорт и неудобство на задържаните под стража. В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и др. против България се сочи, че „хуманната среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения“. Само по себе си това се възприема като унижаващо и причиняващо неудобство, надхвърлящо в значителна степен това, което нормално произтича от естеството на ограничителния режим на задържането под стража, поради което следва, че на ищеца са нанесени неимуществени вреди. Съгласно чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. От представената от ответника справка се установява, че достъпът до дневна светлина в килията е опосредстван от коридора на ареста, през отвор, разположен над вратата на арестантската килия с размери: 120 см на 60 см, и чрез прозорец в самата врата, който съответно е с размер: 50 см на 40 см – и двете отаряеми. Посочено е, че във всяка килия има допълнително изкуствено осветление, което предоставя достатъчно количество светлина за четене. В този смисъл е и отразеното в Доклада на националния превантивен механизъм относно извършени проверки в арестите в [населено място], [населено място] и [населено място] (19 - 23.06.2017 г.), който предхожда процесния период, но по делото не се твърди и не се установява в арест в [населено място] да са били извършвани ремонти и/или подобрения на условията за задържане, след изготвяне на доклада. В доклада се сочи, че „Разположението на коридора на ареста към прозорците не създава условия за достъп до дневна светлина в жилищните помещения. Липсват санитарни възли и място на престой на открито. Арестът разполага с един санитарен възел, където е разположена и банята, като те са общи както за задържаните мъже, така и за жени и непълнолетни“. Националния правен механизъм е отчел, че условията в ареста са нечовешки и унизителни спрямо задържаните лица и на основание чл. 46 от ЗИНЗС е предложено на омбудсмана на Република България да предложи неговото закриване, което закриване впоследствие е осъществено. В настоящият случай, притокът на пряка светлина, от посочените от ответника два отвора, не е достатъчен, както с оглед размера на помещенията, така и с оглед пребиваващите в тях обикновено две лица. В този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели Д. и Янакиев, съгласно които е липсвал достъп до слънчева светлина в помещенията, тъй като единствените прозорци са били на вратата на килията към коридора, в който коридор съответно е имало прозорци, които почти винаги са били с дръпнати пердета. С оглед на изложеното основателни са оплакванията на ищеца за липса на пряк достъп на слънчева светлина в помещението в което е бил задържан. Основателни са и оплакванията на ищеца относно лишаването му от възможността за движение и престой на открито. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. Съгласно представената от ответника справка в ареста в [населено място] не е било изградено място за престой на открито, поради причини от технически характер. Посочено е, че разходката е била до общата баня и тоалетна, която се е осигурявала по график четири пъти дневно (в периода на закуска, обяд, следобед и вечер), според натовареността на ареста. Извеждането на ищеца до баня и тоалетна по график 4 пъти дневно, в периода на закуска, обяд, след обяд и вечеря, не може да се приравни на изискуемия от закона престой на открито и движение. Липсата на престой на открито е лишила ищеца и от възможността за физическа активност на открито, като такава възможност той не е имал и на закрито, доколкото не е спорно по делото, че денонощно е пребивавал в килията и не е бил извеждан от нея за причини различни от посещение на тоалетна или баня. Останалите твърдения на ищеца относно хигиената, наличието на инсекти в помещенията и наличие на санитарно битови условия (условия за подстригване, пране, наличие на телевизор и др.) са недоказани. Съгласно представената от ответника справка хигиената се е поддържала ежедневно, като в килиите това е ставало от обитаващите ги задържани, а в общите помещения от лишен от свобода, след изрично негово съгласие. Ежедневно са били предоставяни почистващи и дезинфекционни материали от бюджета на РСИН – Ямбол. Била е давана възможност на лишените от свобода по тяхно желание и сами да закупуват хигиенни материали за лична нужда, както и да получават такива отвън, в рамките на позволеното със заповед на министъра на правосъдието № ЛС-04-1366 от 16.08.2017 г., с приложен списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които задържаните имат право да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места. По отношение твърденията за липсата на помещение за простиране на дрехите, както и невъзможността за пране на спалното и личното бельо и други дрехи, следва да се посочи, че съгласно приложената по делото справка се установява, че чаршафите са били сменяни ежеседмично, като прането и дезинфекцията им се е извършвала в ареста в [населено място], където са били осигурени професионална пералня и сушилня. Прането на собственото облекло се е осъществявало след къпане и по време на личния тоалет. Съгласно на чл. 21, ал. 4 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се създават условия за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. С оглед на така цитираната разпоредба и изложеното в представената от ответника справка се установява, че е била обезпечена възможността за пране както на спалното бельо, така и на личното такова. По отношение твърденията за наличие на хлебарки и дървеници по делото се установява, че между ГД „Изпълнение на наказанията“ и фирма „Килърите“ е имало сключен договор за извършване на дезинсекция и дератизация на помещенията, ползвани от териториалните служби, като обслужването се е извършвало по график, както и при възникнала необходимост, се е изготвяла заявка и мястото е било обработвано допълнително. Съгласно приложените протоколи за извършена ДДД обработка, в арест [населено място] периодично е извършвана дезинсекция, включително против хлебарки и дървеници, включително през периода, за който ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди. Тези писмени доказателства недвусмислено сочат предприемане от ответната страна на необходимите мерки, с оглед изпълнение на задължението за осигуряване на подходящи условия за изтърпяване на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“, при зачитане човешкото достойнство на лишените от свобода и в частност на ищеца, поради което следва да се приеме, че не е налице твърдяното от последния бездействие и унизително отношение. Събраните по делото гласни доказателства не променят този извод. Свидетелят Д. потвърждава, че периодично през 2-3 месеца е било пръскано против насекоми, но според него не е имало резултат. Отделно от това заявява, че през времето през което е бил задържан е имало хлебарки и дървеници, но от свидетелските му показания се установява, че той е бил там през 2017 г., период в който ищеца не е изтърпявал наложената му мярка. Свидетелят Янакиев, който твърди, че е бил в една килия с ищеца заявява, че в спалното помещение, което са обитавали е имало някоя хлебарка или дървеница, но е било поносимо. Дори да се приеме за вярно твърдението, че в спалното помещение, в което е бил настанен ищецът е имало дървеници и хлебарки, това не може да обоснове извод, че тяхната поява е в резултат, респ. в пряка причинна връзка от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация. По отношение твърдението за неосигурена възможност за подстригване и невъзможност за използване на телевизор, в приложената по делото справка е посочено, че съгласно заповед на министъра на правосъдието № ЛС-04-1366 от 16.08.2017 г., с приложен списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които задържаните имат право да получат, ползват и държат при себе си или на определените за това места, ищецът е могъл да се възползва от правото си да закупи или получи по време на свиждане, машинка за подстригване и телевизор, който се захранва с батерия. Посочено е, че в ареста в [населено място] е имало обособено място, където ежедневно се е извършвало зареждане на разрешените за ползване лични уреди на пребиваващите. Отделно от това от показанията на свидетеля Янакиев се установява, че ищецът се е възползвал от правото си да внесе телевизор. С оглед основателността на част от оплакванията на ищеца, освен противоправното деяние, за наличието на непозволено увреждане следва да се установи и настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. Съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНСЗ, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. По делото не са ангажирани доказателства посредством които да се опровергае, предвидената от законодателя презумпция в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, поради което следва да се приеме, че тези вреди са претърпени от ищеца, въпреки, че по делото не е установено какво е било емоционалното му и психичното състояние, по време на престоя му в ареста в [населено място], следствие на установените дефицити в битовите условия. Макар и една част от оплакванията на ищеца да са недоказани, съдът счита че останалите посочени по-горе аспекти на условията, при които ищецът е изтърпявал наложената му мярка „задържане под стража“ в ареста в [населено място] обуславят липсата на основни елементарни хигиенни и битови условия, които взети заедно могат да бъдат квалифицирани, като унизително отношение и третиране по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС и чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС. Кумулативният ефект от липсата на условия за живот, съобразени с хигиенни изисквания, необходими за опазване здравето и човешкото достойнство независимо от това дали тази липса произтича от приложимата регулаторна рамка или от начина на нейното прилагане на практика, несъмнено са причинили на ищеца Й. известни неудобства които надхвърлят обичайните свързани с изпълнение на мярката и които са довели до понесени от него трудности и негативни емоционални преживявания. Съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3, ал.2 от закона съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията в които се е изтърпяла наложената мярка „задържане под стража“, продължителността и другите обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели целенасочено до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство и до емоционални и физически страдания, но отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна. За ангажиране отговорността на Държавата по този ред са ирелевантни обстоятелствата, че съществуват обективни пречки - техническа невъзможност за привеждане на арестантските помещения в съответствие с изискванията на европейските стандарти и законите. Държавата в лицето на ГДИН е длъжна да гарантира, че едно лице е задържано при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство. С оглед изложеното, съдът приема че в случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на ищеца Й. надвишаващи неизбежното ниво на изтърпяваната мярка, макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност защитена от чл. 3 от КЗПЧОС. Съгласно чл.52 от ЗЗД, при неимуществените вреди съдът определя обезщетение по справедливост. Ето защо, предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника, продължителността на задържането в следствения арест при установените условия, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца, като не се установява, те да са довели до конкретно увреждане на неговото здраве, съдът счита, че справедливото обезщетение за периода от 22.11.2019 г. до 29.01.2020 г. в който ищеца е пребивавал в ареста в [населено място] е в размер на 400 лева. В останалата част до общия претендиран размер от 55 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Разноски не са поискани и съответно не следва да се присъждат в полза на ищеца. Ответника претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За разлика от принципа в исковото производство, според който всяка страна следва да получи разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от иска, в случая на ответника не се дължат разноски в производството. Такива са дължими единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне/отказ на ищеца от предявения иск, съобразно нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ. Доколкото, обаче, предпоставките по чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ не са налице, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно. Мотивиран от изложеното, съдът