Решение № 491 от 18.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 486/2022 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 371320 от 22.12.2021г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, срещу решение № 261540 от 24.11.2021г., постановено по т.д.№ 279/2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-5 състав, в частта, с която „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, е осъдено да заплати на „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 13881139, по предявения осъдителен иск с правно основание чл.229 КЗ /отм./, във вр.чл.249, т.3 КЗ /отм./, сумата от 44 087, 54лв. - застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по сключения между тях Договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ по отношение на обект - апартаментен хотел „Ялта“ в гр.Варна. к.к. „Златни пясъци“, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.02.2020г. до окончателното й изплащане, и насрещна въззивна жалба вх. № 271922 от 01.03.2022г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 103881139, срещу решение № 261540 от 24.11.2021г., постановено по т.д.№ 279/2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-5 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 103881139, срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, с правно основание чл.229 КЗ /отм./, във вр. чл.249, т.3 КЗ /отм./, за разликата над 44 087, 54 лв. - застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по сключения между тях Договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ по отношение на обект - апартаментен хотел „Ялта“ в гр. Варна. к.к. „Златни пясъци, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.02.2020г. до окончателното й изплащане, до пълния предявен размер от 55 109.43 лв., или за сумата от 11 021.89лв. Въззивникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, твърди, че в осъдителната част обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довело като краен резултат до неправилно прилагане на материалния закон, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено в тази част, ведно със законните последици, като вместо него бъде постановено друго решение с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 103881139, е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, по подробно изложени съображения, съответно за правилност на решението в обжалваната му част и претендира на правените разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК „НОЛА -7“ ООД, ЕИК 831239547, и „АЛИАНС КОНСУЛТ“, ЕИК 131116979, в качеството си на трети лица помагачи на ответника, са подали отговори на въззивната жалба, в които поддържат становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на решението в обжалваната му част. Въззивникът по насрещната въззивна жалба „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 103881139, твърди, че в отхвърлителната част обжалваното решение е неправилно, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено в тази част, като вместо него бъде постановено друго решение с което да му бъде присъдена и сумата от 11 021, 89 лв. – застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по сключения между тях Договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ по отношение на обект - апартаментен хотел „Ялта“ в гр.Варна, к. к. „Златни пясъци“, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.02.2020г. до окончателното й изплащане, и разноските сторени в първоинстанционното и въззивно производство. В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, е представило отговор на насрещната въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, по подробно изложени съображения, съответно за правилност на решението в обжалваната му част и претендира на правените разноски. Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Ищецът „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 103881139, е предявил срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, иск за присъждане на сума в размер на 90% от сумата, която е осъдено да заплати компенсаторно обезщетение за причинена вреда на трето лице в размер на 61 232, 70 лв., или 55 109, 43 лв., представляващи покритието на отговорността на застрахованото дружество по задължителна застраховка „професионална отговорност в проектирането и строителството“, ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Искът е основан на твърдения за възникнало застрахователно правоотношение между страните въз основа на сключени застрахователни полици №212214031000168/13.10.2014г. и №212215031000163/12.10.2015г. по задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“, с оглед упражнявана от ищцовото дружество дейност строителство на сгради. Застрахователните договори са с петгодишно ретроактивно действие за периода преди датата на сключването им и покриват професионалната отговорност на ищеца за вреди, причинени на други участници в строителството или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията му. След изпълнение на възложеното му по сключен договор от 24.10.2006г. за строителство и въвеждане в експлоатация с „Ив тур“ ООД на апартаментен хотел „Ялта“ в гр.Варна, к.к. „Златни пясъци“ с разрешение за ползване № СТ-05-1425/16.10.2012г., срещу ищеца е отправена претенция с оглед констатирани недостатъци, като с решение от 19.12.2018г. по т.д.№ 1400/2017г. по описа на Окръжен съд - Варна, на основание чл.160, ал.3, вр. чл.163, ал.3 ЗУТ, е осъден да заплати компенсаторно обезщетение в размер на стойността, необходима за извършване на СМР от 61 232, 70 лв. Решението е постановено при участието на „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407. За настъпване на застрахователното събитие ищецът уведомил ответника застраховател, за което е заведена щета е вх.№ 92 - 14889/07.11.2017г. и вх. № 92 - 14890/07.11.2017г., и е отправил искане за изплащането му на застрахователно обезщетение в размер на 90 % от размера на установените вреди, с оглед установената част от 10% оставаща в отговорността на застрахования. С писмо с изх. № 0.92- 6211/18.05.2018г. застрахователят уведомил ищеца за отказа му да плати. Периодът на ретроактивното покритие на застрахователния риск е започнал да тече от датата на подписване на констативния протокол от 12.11.2015г. от представител на „Ив тур“ ООД, „Д. Инвест“ ЕООД и техническия ръководител при изпълнителя, в който при извършена проверка са описани констатираните вреди. Ответникът „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, е оспорил предявеният иск като неоснователен с отговора на исковата молба и отговора на допълнителната искова молба, по подробно изложени съображения. С определение № 326 от 04.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 4218/2020г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 14 състав, е отменено определение №260330 от 28.09.2020г., СГС, VI-5 състав, по т.д.№276/20г. и на основание чл.219, ал.1 ГПК са конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника дружествата „Алианс Консулт“ ООД, ДЗЗД „Мена стил“ и „Нола -7“ ООД. С обжалваното решение първоинстанционният съд, сред като е описал установената от представените по делото доказателства фактическа обстановка, е приел иска за допустим, а разгледан по същество за частично основателен, по следните съображения: Видно от застрахователна полица № 212213220000002/03.01.2013г., налице е сключен договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ между „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – застраховател, и „Д. Инвест“ЕООД - застрахован, с предмет - предоставяне на застрахователна защита - професионална отговорност на застрахования за вреди, причинени на другите участници в строителството и/или на други трети лица вследствие на неправомерни действия/бездействия на застрахования, извършени при или по повод осъществяване на професионалната му дейност, състояща се от цялостно изпълнение на строителство или на отделни строително-монтажни работи, при лимит на отговорността за един иск - 200 000 лв., като е установен срок на застраховката от една година, при ретроактивна дата - 04.01.2008г. Представени са застрахователни полици: № 212213031000174/15.10.2013г., с договорена ретроактивна дата - 16.10.2008г.; № 212214031000168/13.10.2014г. с договорена ретроактивна дата - 16.10.2009г., и последващо сключена полица №212215031000163/12.10.2015г. с договорена ретроактивна дата - 16.10.2010г.; №212216031000172/11.10.2016г., с договорена ретроактивна дата - 16.10.2011г., сключени между същите страните и при същите условия; Общи условия към застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“. С писмо изх. № 0-92-6211/18.05.2018г., адресирано от ДЗИ-Общо застраховане ЕАД до Д. Инвест ЕООД в отговор по застрахователна претенция /щета/ № 21220310015/18 от 07.02.2018г., е обективиран отказ да изплащане на обезщетение, с оглед възлагането на част от дейностите по некачественото строителство на други трети лица, което не попада в застрахователното покритие. Представено е влязло в сила Решение № 1020/19.12.2018г., постановено по т.д. №1400/2017г. по описа на ОС - Варна, с което Д. Инвест ЕООД е осъден да заплати на Ивтур ООД сумата от 61 232, 70 лв., съставляваща компенсаторно обезщетение - равностойност на необходимите СМР за отстраняване недостатъци за имоти, собственост на ищеца, находящи се в апартаментен комплекс „Ялта“, к.к.Златни пясъци, гр.Варна. Видно от решението, в хода на производството като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран застрахователят по застраховка професионална отговорност - ДЗИ - Общо застраховане АД. С Уведомление вх.№ 92-14889/07.11.2017г. до ДЗИ - Общо застраховане ЕАД Д. Инвест ЕООД е заявило искане за изплащане на сумата от 56 291.67 лв., включваща сумата от 50 000 лв. - изплатено обезщетение към Ивтур ООД в изпълнение на съдебно решение по искова молба във връзка с извършено строителство на собствен на Ивтур ООД имот. Прието е съдебно удостоверение, издадено от ОС - Варна, в което по изискана справка се сочи, че Д. Инвест ЕООД е подал отговор на исковата молба по т.д.№ 1983/2013г. с вх.№ 35641 от 29.11.2013г., както и съдебно удостоверение от ОС-Варна, от което е видно, че ответникът по т.д.№ 1631/2015г. е подал отговор на исковата молба с вх.№33421/09.11.2015г. Представени са: нотариална покана, от Ивтур ООД до Д. Инвест ЕООД, с посочено основание - Наредба № 2/2003г. и появили се в гаранционните срокове дефекти в новоизграден обект - относно апартамент хотел Ялта в к.к. Златни пясъци, представляващи такива по чл.20, ал.4, т.4 от Наредбата, като са описани и необходимите ремонтни дейности, които следва да бъдат извършени. Видно от нотариалното удостоверяване, поканата е връчена на адресата на 02.11.2015г.; констативен протокол от 12.11.2015г., съставен от представител на Ивтур ООД, Д. Инвест ЕООД и техническия ръководител при изпълнителя и в който при извършена проверка са описани констатираните вреди на процесния обект. При тези факти, съдът е приел, че предмет на разглеждане е иск за обезщетение за имуществени вреди при настъпил застрахователен риск по договор за застраховка „Професионална отговорност“. Застрахователното правоотношение между страните е установено застрахователните полици, доказващи сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ по отношение изграждането на обект - апартаментен хотел „Ялта“ в гр.Варна. к.к. „Златни пясъци“. Правната квалификация на иска е чл.249, т.3 КЗ /отм./, доколкото се твърди застрахователното събитие да е настъпило през 2015г., като застрахователното правоотношение е съществувало за периода 15.10.2013г. - 10.10.2017г. Процесната застраховка е от категорията на задължителните, съгласно чл.249 КЗ /отм./, като в действащия към момента КЗ за уреждане отношенията на страните по нея е предвидена специална разпоредба - чл.469, ал. 3 ТЗ. С оглед дейността си на основание чл.171 ЗУТ ищецът е задължен да застрахова професионалната си отговорност за вреди, причинени на трети лица, различни от застрахования, в резултат на неправомерни действия или бездействия при изграждането на конкретния строителен обект. Условията и редът за сключване на задължителна застраховка „Професионална отговорност“ са уредени в Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38/24.02.2004 г. Правата и задълженията на страните по застрахователното правоотношение са уредени в Общи условия към застрахователните полици, приети по делото, от които се установява, че застрахователното покритие обхваща вреди, които се обезщетяват на базата на предявени искове, като необходимо е действията или бездействията на застрахования да са извършени в периода на действие на застраховката или след вписаната в полицата ретроактивна дата. Събраните доказателства установяват приключило производство по предявени искове с правно основание чл.160, ал.3, вр. чл.163 ЗУТ и чл. 86 ЗЗД, по което с влязло в сила решение №1020/19.12.2018г., по т.д.№ 1400/2017г. на ОС - Варна, Д. Инвест ЕООД е осъден да заплати на Ивтур ООД сумата от 61 232.70 лв. - компенсаторно обезщетение - равностойност на необходимите СМР за отстраняване недостатъци за имоти, собственост на ищеца, находящи се в апартаментен комплекс „Ялта“, к.к.Златни пясъци, гр.Варна, и дължимото обезщетение за забава върху възприетата като дължима главница. В този смисъл причинените имуществени вреди на лицето - собственик на сградата, са установени със сила на пресъдено нещо. Съдът е кредитирал като дата на настъпване на вредите, чието обезщетяване се иска, датата на изпращане на нотариална покана, адресирана от Ивтур ООД до Д. Инвест ЕООД, в която са описани конкретно констатираните сериозни дефекти в строителния обект и необходимите ремонтни дейности за отстраняването им - 30.10.2015г. В резултат на това е съставен констативен протокол от 12.11.2015г., в който са описани установените недостатъци при изпълнението на строителния обект, подписан от представител на строителя, собственика на обекта и техническия ръководител при изпълнителя. При това положение, съдът е приел, че вредите са настъпили в срока на действие на Полица №212215031000163/12.10.2015г., с договорена ретроактивна дата - 16.10.2010 г. Съдът е приел, че при преценка периода на застрахователното покритие релевантен е моментът на проявление на вредата, причинена от застрахованото лице, който да попада в периода на действие на застраховката. Необходимо е извършването на действията, респ. бездействията по чл.271 ЗУТ, да е било в този период или в периода на ретроактивното действие на застраховката, което в случая се установило, че обхваща периода след 16.10.2010г. Доказателствата по делото установяват, че окончателният доклад изготвен по реда на чл.168, ал. 6 ЗУТ от лицето, осъществяващо строителен надзор на процесния обект, е от м. април 2012г., като с оглед извършените в него констатации за изпълнение на строителните дейности по изграждането на обекта, същите са били изпълнени към този момент и не са констатирани недостатъци по тях. В този смисъл, съдът е приел завършването на работата, по която са били открити дефекти, в периода на ретроактивното действие на договора, поради което и попадащи в определеното съобразно приложимите общи условия към него застрахователно покритие. Не са ангажирани доказателства, че не са възникнали правните последици установеното ретроактивно действие на застраховката - към момента на сключването й застрахованият или застраховащият да не е знаел за настъпването на събитието през този минал период. Завеждането на исковата молба срещу строителя пред ОС - Варна е в периода след това - 16.10.2017г., видно от приложения препис от същата по делото. За неоснователни са приети възраженията на ответника относно намерението на застрахования да сключи процесния застрахователен договор при знанието за претендираните от него обезщетение за вреди, възникнали в резултат на осъществяваната от него строителна дейност, доколкото инициираните към този момент съдебни производство не касаят установяване на вредите на застрахователното покритие по процесния договор. Представените писмени доказателства - искови молби и съдебни решения, касаят претенции за други вреди, които не са предмет на обезщетяване при прилагане правните последици от действието на процесния договор за застраховка, и според съда не опорочават волеизявлението на застрахования в подписаното от него заявление-въпросник към застрахователната полица с период на действие към застрахователното покритие на вредите - предмет на настоящата искова претенция. Съдът е приел за неоснователно възражението за нищожност на ретроактивното покритие. За неоснователни са приети възраженията на ответника относно изключването на застрахователната отговорност, поради наличието на поета с договора за строителство гаранционна такава, доколкото двете правоотношения са с различен предмет, като изплащането на обезщетение по едното не е обвързано с пораждане на правните последици за задълженото лице по другото, като не се е и взаимоизключват. За неоснователни са приети доводите на ответника за предявяването на претенцията за плащане пред застрахователя извън срока на действието на застраховката. Разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗУТ не съдържа в себе си смисъла на писменото предявяване на претенцията за застрахователно обезщетение, доколкото законодателят не свързва момента на предявяване на претенцията с момента на настъпване на застрахователното събитие, който се счита проявлението на вредите. Предявяване на претенцията за плащане и след изтичане на едногодишния срок на застраховката, не освобождава застрахователя от отговорност, в случай че бъде установено настъпването на застрахователното събитие в този срок. За неоснователно е прието възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане за застрахователно обезщетение. С оглед характера на вземането съдът е приел, че е приложима е специалната разпоредба на чл.197 КЗ /отм./, в която е предвидено, че правата по застрахователното правоотношение се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок от датата на настъпването на събитието. С оглед характера на застраховката „Професионална отговорност“ на задължителна такава и липсата на специална уредба, приложими са правилата за застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователно събитие е настъпило към момента на изпращане на нотариалната покана за констатираните недостатъци - 30.10.2015г., а исковата молба по настоящото производство е депозирана на 07.02.2020г., т.е. преди изтичане на установения петгодишен давностен срок. С влязлото в сила решение по т.д.№ 1400/2017г. по описа на ОС - Варна е било признато правото на увредения възложител по договора за строителство да получи компенсаторно обезщетение в размер на сумата от 61 232, 70 лв., като с оглед установения размер на дължимото застрахователно обезщетение по процесната полица, предмет на иска в настоящото производство е 90 % от обезщетението за вреди и възлизащо на 55 109.43 лв. Видно мотивите на решението на ОС - Варна относно начина на формиране на сумата за общия размер на обезщетението, при начисляването му е включен и ДДС, с оглед определяне размера на обезщетението като равностойност на сумата, необходима за отстраняването на вредите - сумарно като труд и материали. Съдът е приел, че при изплащане на застрахователното обезщетение не е налице основание в полза на застрахования да бъде преведена сума за начислен ДДС, поради което от общия претендиран размер от 55 109.43 лв. следва да бъде изключена сумата за начисления ДДС от 11 021.89лв., и размерът на дължимото застрахователно обезщетение е 44 087.54 лв., за който предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер. Като законова последица се дължи се и законната лихва върху главницата, от датата на завеждане на исковата молба. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК. Във въззивното производство са представени заверени преписи от покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист от 21.11.2019г., разписка за връчване на поканата за доброволно изпълнение, уведомление по чл. 47 ГПк, заедно с разписка за неговото връчване, покана за доброволно изпълнение изх. № 11066/01.07.2020г., разписка за нейното връчване, уведомление по чл. 47 ГПК и 4 броя уведомления по чл.47 ГПК, представени с молба вх. №2756/08.02.2023г. от „Д. инвест“ ЕООД. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивниците основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното: Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК и чл.263, ал.2 ГПК от легитимирани страни в процеса, имащи правен интерес от обжалване, и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо. По въззивна жалба вх.№ 371320 от 22.12.2021г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407: Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна. Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.193, ал.1 КЗ /отм./. В периода 03.01.2013г. - 11.10.2016г., предвид упражняваната от ищеца дейност, страните са сключвали застрахователни договори по смисъла на чл.183, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл.171, ал.1 ЗУТ, вр. с чл.249, т.3 КЗ/отм./, с които е застрахована гражданската отговорност на ищеца което се установява от представените по делото застрахователни полици /№ 212213220000002/03.01.2013г., с договорена ретроактивна дата - 04.01.2008г./л.6/; № 212213031000174/15.10.2013г., с договорена ретроактивна дата - 16.10.2008г. /л.7/; № 212214031000168/13.10.2014г. с договорена ретроактивна дата - 16.10.2009г./л.8/; №212215031000163/12.10.2015г. с договорена ретроактивна дата - 16.10.2010г./л.9/; №212216031000172/11.10.2016г., с договорена ретроактивна дата - 16.10.2011г./л.11/, с които застрахователят – ответник по делото, се е задължил да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования – ищец по делото, застрахователно обезщетение. Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 24.10.2006г. „Ив тур“ ООД, като възложител, и „Д. инвест“ ЕООД, като изпълнител, сключили договор за строителство, по силата на който изпълнителят се задължил да построи сграда, съгласно одобрени проекти и издадено разрешение за строеж №94/28.07.2006г. на гл. архитект на Община Варна – апартаментен хотел „Ялта“, въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ -05-1425/16.10.2012г. на зам. Началник на ДНСК. В срока по чл.160, ал.5 ЗУТ с нотариална покана рег.№ 3934, том I, рег.№ 174 от 30.10.2015г. на нотариус Ж. К., връчена на изпълнителя на 02.11.2015г., възложителят е уведомил изпълнителя, че по отделни обекти в сградата са се проявили дефекти и недостатъци, и е указало необходимите строително - монтажни дейности по всеки един от обектите. На 12.11.2015г. управителите на „Ив тур“ ООД и „Д. инвест“ ЕООД, инж. М. и В. Р. - техн. ръководител, съставили констативен протокол, в който отразили състоянието на недвижими имоти - апартаменти, намиращи се в апартаментен хотел „Ялта“, подробно индивидуализирани /л.207/. Ищецът е уведомило застрахователното дружество за щетите и е поискал изплащането на застраховка в размер на 90% от сумата, която е платил на трето лице, поради условието за 10% лично участие при покриване на щетите. С писмо изх.№ 0 - 92-6211/18.05.2018г., на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, адресирано до „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД/л.17/, относно застрахователна претенция /щета/ с № 21220310015/18 от 07.02.2018г. по застрахователна полица 212213031000174 за застраховка „ Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството на „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД, застрахователят е отказал изплащане обезщетение, като е приел, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му - некачественото строителство е осъществено от всички участници в строителния процес; причините за настъпване на събитието са комплексни и не могат да бъдат вменени в отговорност единствено на застрахования; дейностите са извършени от подизпълнители, за което застрахователният договор не предоставя покритие; претендират се вреди от некачествено изпълнение на общи части на обекта, като не е доказано, основанието да се претендира обезщетение за тях. С влязло в сила съдебно решение от 19.12.2018г., постановено по т.д.№ 1400 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна /л.33/, „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД е осъдено да заплати на „ИВТУР“ООД, ЕИК 103298344, сумата от 61 232, 70лв. - компенсаторно обезщетение, равностойност на необходимите СМР за отстраняване на недостатъци, от която сума: 1/35 420, 38лв. с ДДС за имоти, собствени на ищеца, находящи се в апартаментен комплект „Ялта“, к.к „Златни пясъци“, гр.Варна; 2/ 25 812, 32лв., съставляваща 23.957% от общо необходимата сума за общи части от сградата/в това число басейна/, съответна на притежаваните от ищеца идеални части на сградата, ведно със законната лихва от завеждане на иска 13.10.2017г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, като помагач на ответника „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД, като същото е потвърдено с решение от 17.05.2019г., постановено по в.т.д.№134/2019г. на ВнАпС /л.39/, и определение № 159 от 23.03.2020г., постановено по т.д.№2044/2019г. на ВКС, търговска колегия, второ отделение, посочено във въззивната жалба и служебно известно от съда, след справка в сайта на ВКС по делото, като последното настоящият състав на съда следва да съобрази на основание чл.235, ал.3 ГПК, вр. с чл. 223, ал.2 ГПК. От изложеното следва извод, че в срока на действие на процесните застрахователни договори е настъпило застрахователно събитие по смисъла на § 3, т.1 от ДЗ на КЗ/отм./ за което застрахователят дължи обезщетение на застрахования, на основание чл.193, ал.1 КЗ/отм./, в размера установен в мотивите на влязло в сила съдебно решение от 19.12.2018г., постановено по т.д.№ 1400 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна, т.е. предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 55 109, 43лв. - съставляваща 90% от дължимата сума, при съобразяване на договореното самоучастие - 10% от размера на всяка щета, но не по-малко от 3 000лв., което е по-малко от уговорения лимит за един иск: 200 000лв., като не се налага да бъдат обсъждани другите доказателства по делото, тъй като съвкупният анализ на същите не може да обоснове различен извод от направения. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за липса на доказаност на удовлетворяването на увреденото лице от застрахования ищец - задължително условие за правото му да иск плащане от застрахователя. Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че трето лице има ликвидно и изискуемо вземане, основано на влязло в сила съдебно решение, постановено с участието на ответника, за равностойността на необходимите СМР за отстраняване на недостатъци, за имоти, предмет на застрахователния договор, което е достатъчно за да ищецът е налице правен интерес да претендира тези суми от застрахователя, предвид предмета на застрахователния договор. По делото е представена нотариална покана от 07.07.2020г. /л.156/, с която ищецът е направил изявление за прихващане до третото лице „Ивтур“ ООД – увредено лице, до размера на сумата от 65 215 лв., представляваща парично задължение на ищеца към третото лице по влязлото в сила решение постановено по т.д.№ 1400 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна, със задължения на третото лице към ищеца в размер на 95 057, 22лв., подробно индивидуализирани в нотариалната покана. Нотариалната покана е връчена на 20.07.2020г. Във въззивното производство са представени доказателства от ищеца с молба вх. №2756/08.02.2023г., установяващи съществуването на вземане на ищеца към третото лице, с което той е направил прихващане с посочената нотариална покана. Представянето на доказателства за активната процесуална легитимация е допустимо и във въззивното производство, поради което представянето за наличието на предпоставките по чл.229 КЗ /отм./ - в за съществуването на вземания на увреденото лице/„Ивтур“ ООД, срещу ищеца, не следва да се счита преклудирано. Дори и да се приеме, че в случая представянето на тези доказателства е относимо материалноправната легитимация ищеца, следва да се има в предвид, че с доклада по делото първоинстанционният съд не е указал на ищеца, че следва да докаже, че е удовлетворил увреденото лице, за да има право да получи застрахователното обезщетение, в съответствие със задължението си по чл.146, ал.1, т.1, т.2, т.5 и ал.2 ГПК, вр. с чл.229 КЗ/отм./, такива указания не са дадени на страната и в съдебно заседание на 03.06.2021г. - първото заседание по делото, в което съдът е препратил към изготвения проекто - доклад с определението от 28.09.2020г., а ответникът е взел становище по нотариалната покана и разписката към нея, съответно за липсата на насрещни задължение на „Ивтур“ по отношение на ищеца, без да оспори по същество представените доказателства. От изложеното следва, че по отношение представянето на тези доказателства, установяващи удовлетворяването на увреденото лице в хода на производството, чрез извършеното прихващане от ищеца, обективирано в представената нотариална покана, не е настъпила преклузия за представянето им във въззивното производство, а обсъждането им по същество обосновава извод за неоснователност на възражението за допуснато нарушение на чл. 229 КЗ/отм./. Предмет на застрахователната защита по процесния договор е професионалната отговорност на застрахования за вреди, причинени на другите участници в строителството и/или на други трети лица вследствие на неправомерни действия или бездействия на застрахования, извършени при или по повод осъществяване на професионалната му дейност. Според разрешението по Решение № 74 от 21.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 713/2021г., I т.о., ТК, което настоящият състав на съда споделя - В решение № 355/19.03.2019г. по т.д. №855/2018г. на ВКС, ІІ т. о. е възприето разбирането, че задължителната застраховка по чл. 171 ЗУТ покрива отговорността на участниците в проектирането и строителството за вреди, причинени на различни от застрахования участници в строителството и на трети лица, включително когато вредите са настъпили в резултат на неизпълнение на договорни задължения. та уредба, от което следва и отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. По дефиниция застраховката „Гражданска отговорност“ включва обезщетяване на вредите, настъпили в резултат на договорно неизпълнение, като законодателната уредба изисква изрична уговорка в този смисъл съгласно чл.223, ал.1, изр.2 КЗ /отм./, включително и за поето задължение от застрахователя за покритие за пропуснати ползи – чл.223, ал.3 КЗ /отм./. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка по чл.171, ал.1 ЗУТ включва вредите, причинени в резултат на неизпълнение на договорните задължения на участниците в проектирането и строителството, поради което за покритието на тези вреди не е необходима изрична уговорка съгласно чл.223, ал.1, изр.2 КЗ /отм./, ако застраховката е за професионалната отговорност на лицата по чл.171, ал.1 ЗУТ и е в границите на отговорността им съгласно чл.2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Предвид изложеното неоснователно е възражението във въззивната жалба основано на твърдения за различия между гаранционната отговорност и договорната отговорност по застрахователния договор, което в случая изключва отговорността на застрахователя. По същите съображения неоснователно е и възражението основано на наличието на предпоставките по т.3.12 от Общите условия на задължителна застраховка Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството, приложими към процесния договор /л.13/. С въззивната жалба са направени възражения, че претенцията на „Ивтур“ ООД за плащане на обезщетение в размер на 23 231.09 лв. за общите части от сградата, в т.ч. басейна не е предявена в срока на посочените в уточнителната молба на ищеца от 27.02.2020г. застрахователни полици № 212215031000163/12.10.2015 г. /приета от съда за процесна/, със срок от 16.10.2015г. до 15.10.2016г., и № 212214031000168/13.10.2014г. със срок от 16.10.2014г. до 15.10.2015 г., по задължителна застраховка Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“, и са оспорени изводите на съда относно приложението на разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗУТ, като се твърди, че същите са вътрешнопротиворечиви по отношение датата на настъпване на дефекти и недостатъци по общите части на сградата - 30.10.2015г., чрез нотариална покана от същата дата, евентуално 19.09.2017г., чрез нотариална покана от 14.09.2017 г. В исковата молба и допълнителната искова молба ищецът изрично е посочил застрахователните полици от които ще се ползва, подробно посочени по - горе, а исковата молба по която е образувано т.д. № 1400 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна, в която са описани всички претенции на увреденото лице, претендирани от ищеца в настоящето производство, е подадена на 13.10.2017г. - преди изтичане на срока по срока на застраховката по застрахователна полица №212216031000172/11.10.2016г., с договорена ретроактивна дата - 16.10.2011г./л.11/, т.е. в срока на действие на застрахователните полици, на които ищецът е основал иска си. В молбата от 27.02.2020г. ищецът е посочил период, в който се е осъществил фактическия състав на застрахователното събитие от 02.11.2015г. до 12.11.2015г., поради което не може да се приеме, че претенциите на увреденото лице са подадени извън срока по чл.172, ал.1 ЗУТ. Предвид изложеното посочените възражения са неоснователни, дори и да се приеме, че е налице твърдяното противоречение в мотивите на първоинстанционния съд, след като отговорността на ищеца към увреденото лице е ангажирана по искова молба подадена в срока в срока на действие на процесните застрахователни полици, това не може да обоснове твърдяната неправилност, предвид влязлото в сила съдебно решение, което следва да бъде съобразено в настоящето производство на основание чл.235, ал.3 ГПК, вр. с чл.223, ал.2 ГПК. В подкрепа на този извод е и Решение № 355 от 19.03.2019 г. на ВКС по т.д.№ 855/2018 г., II т. о., ТК, постановено по приложението на чл.172, ал.1 и ал.4 ЗУТ. С отговора на исковата молба не е направено правоизключващо възражение основано на твърдения за съзнателно неточно обявено/премълчало обстоятелства от страна на застрахования, при наличието на които застрахователят би сключил процесните договори за задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството”, но при други условия, на основание /при различна/по-висока застрахователна премия), на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.188 КЗ/отм./ - съответно - чл.363, ал. 4, вр. с чл.362 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г. Такова възражение е направено с молба от 03.06.2020г./л.86/, след изтичане на срока по чл.367, ал.1 ГПК, поради което следва да се приеме, че същото е преклудирано на основание чл.370 ГПК и чл.266, ал.1 ГПК, съответно че направеното възражение с въззивната жалба в тази насока е неоснователно. Дори и да се приеме, че това възражение следва да бъде разгледано по същество, същото е неоснователно. Според решение Решение № 173 от 22.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 727/2012г., II т. о., ТК, което настоящият състав на съда споделя - Основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в закона - чл.189, ал.4 КЗ, чл.190, ал. 2 КЗ, чл. 206, ал.3 ТЗ, чл.207, ал. 2 КЗ, чл. 211 КЗ. Общото помежду им е, че правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него. Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и дължимото от застрахования поведение - задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение. Независимо от спецификата на основанията, застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл.193, ал.11 във вр. с чл.208, ал.1 КЗ, ако поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем. Правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им. В случая, дори и да се приеме, че е застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство – посочени във въззивната жалба, липсват доказателства, а и твърдения, че поведението на застрахования е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем, поради което застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл.193, ал.1, във вр. с чл.208, ал.1 КЗ/отм./. По същите съображения неоснователно е и възражението за намаляване на размера на обезщетението по реда на чл.189, ал.4, изр.2 КЗ/отм./. Неоснователно е възражението основано на твърдения, че застрахователят отговоря само за тази част от вредите, дължащи се на виновно поведение на неговия застрахован, съответно, че не е доказан размера на иска. По въпроса за лицето, което е виновно е причинило процесните вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, и размера на същите, съответно размера на иска, следва да бъде съобразено влязло в сила съдебно решение от 19.12.2018г., постановено по т.д.№ 1400 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна, на основание чл.235, ал.3 ГПК, вр. с чл.223, ал.2 ГПК. След като с посоченото съдебно решение е ангажирана отговорността на застрахования за вредите предмет на правния спор и е определен размера на същите, то следва да се приеме, че този въпрос е разрешен между страните с влязло в сила съдебно решение и не може да бъде пререшаван, съгласно чл.299, ал.1 ГПК, което обосновава извод за неоснователност на така направеното възражение. По същите съображения неоснователни са и възраженията за солидарната отговорност между лицето, упражняващо строителен надзор, и застрахования, и възражението, че застраховката не покрива вредите, причинени от подизпълнители на ищеца. По същите съображения неоснователно е и съображението, че първоинстанционния съд правилно е определил размера на търсеното обезщетение, като е изключил ДДС. Възражението основано на разпоредбата на чл.83, ал.2 ЗЗД - че застрахователят не дължи обезщетение за вредите, които „Д. инвест“ ЕООД е могъл да избегне, ако е положил грижата на добър стопанин/търговец/строител, поддържано и с въззивната жалба е неоснователно, тъй като е бланкетно – не са посочени какви грижи е следвало да положи застрахования за да избегне настъпването на процесните вреди, за които е осъден от увреденото лице. Възражението за прихващане, направено по т.д.№ 1400 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна след изтичане на преклузивния срок не може да се приеме за действие по смисъла на чл.83, ал.2 ЗЗД. Пи съобразяване на изложените съображения и разпоредбата на чл.104, ал.2 ЗЗД неоснователно се явява и възражението срещу иска за законна лихва върху търсеното обезщетение, считано от датата на предявяване на настоящия иск. Предвид изложено обжалваното решение, в осъдителната му част, следва да бъда потвърдено, като правилно и законосъобразно. По насрещна въззивна жалба вх. № 271922 от 01.03.2022г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 103881139: Разгледана по същество насрещната въззивна жалба е основателна. С влязло в сила съдебно решение от 19.12.2018г., постановено по т.д.№ 1400 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна, „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД е осъдено да заплати на „ИВТУР“ООД сумата от 61 232, 70лв. - компенсаторно обезщетение, равностойност на необходимите СМР за отстраняване на недостатъци, от която сума: 1/35 420, 38лв. с ДДС за имоти, собствени на ищеца, находящи се в апартаментен комплект „Ялта“, к.к „Златни пясъци“, гр.Варна; 2/ 25 812, 32лв., съставляваща 23.957% от общо необходимата сума за общи части от сградата/в това число басейна/, съответна на притежаваните от ищеца идеални части на сградата, ведно със законната лихва от завеждане на иска 13.10.2017г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, като помагач на ответника „Д. ИНВЕСТ“ ЕООД. При съобразяване на представените по делото доказателства, настоящият състав на съда е приел, че в срока на действие на процесните застрахователни договори е настъпило застрахователно събитие по смисъла на § 3, т.1 от ДЗ на КЗ/отм./ за което застрахователят дължи обезщетение на застрахования, на основание чл.193, ал.1 КЗ/отм./, в размера установен в мотивите на влязло в сила съдебно решение от 19.12.2018г., постановено по т.д. № 1400 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна, т.е. предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 55 109, 43 лв. - съставляваща 90% от дължимата сума, при съобразяване на договореното самоучастие - 10% от размера на всяка щета, но не по- малко от 3 000лв., което е по - малко от уговорения лимит за един иск: 200 000лв. Предвид изложеното не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че не е налице основание при изплащане на застрахователното обезщетение да бъде преведена и сума за начислен ДДС и от общия претендиран размер от 55 109, 43 лв. следва да бъде изключена сумата за начисления ДДС от 11 021.89лв. Това е така, тъй като в случая дължимото обезщетение се определя от размера на присъденото обезщетение на увреденото лице за причинените вреди от застрахования, и след като професионалната отговорност на застрахования е ангажирана за сумата от 61 232, 70 лв. - компенсаторно обезщетение, равностойност на необходимите СМР за отстраняване на недостатъци, то и отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана съответно - да заплати застрахователно обезщетение изчислено върху тази сума, при съобразяване на уговореното в договора самоучастие. Да се приеме противното е неправилно, тъй като необосновано би се ограничила отговорността на застрахователя, в нарушение на правата на застрахования. Предвид изложеното обжалваното решение, в отхвърлителната му част следва да бъда отменено, и вместо това бъде постановено решение, с което на ищеца – въззивник по насрещната въззивна жалба, бъде присъдена и сумата от 11 021, 89 лв. до претендирания размер от 55 109, 43лв. Предвид изхода на спора във въззивното производство, разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК и несамостоятелният характер на обжалваното решение в частта за разноските, същото следва да бъда отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 530, 19 лв.-съдебни разноски, а за въззивното производство ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на 2 420, 44лв.: 220, 44лв. – държавна такса и 2 200 лв. – адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства че са заплатени и списък по чл. 80 ГПК, съразмерно с уважената част от иска. По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 и предл.3 ГПК и чл. 272 ГПК, Софийският апелативен съд