Решение № 587 от 26.5.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 2735/2022 г.

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от ЗЕАД „Булстрад В. И. Г.” ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. П. № 5, представлявано от И. Г. и П. Ш., чрез пълномощника си Адвокатско дружество И. и Т., съдебен адрес: гр. П., ул. „Х. К.’’№ 8, ет. 1, ап. 2, чрез адв. Е. Т. против „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М." № 3, с който се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 425, 53 - главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на настоящата искова молба – 25.08.2022 г., до датата окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски. С определение №2149/17.10.2022 г., на основание чл.219 ГПК съдът е привлякъл „Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., бул. „Ц. Б. III №215, ет.4, представлявано от И. С. С. като трето лице помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ -Областно пътно управление – Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „А. С.“ № 20 и е приел на основание чл.219, ал.3 ГПК за съвместно разглеждане предявения от Агенция „Пътна инфраструктура“-Областно пътно управление – Пазарджик срещу „Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК 831646048 обратен иск. С последния се иска от да бъде осъдено третото лице помагач - „Автомагистрали” ЕАД, привлечено на основание чл.219, ал.1 ГПК и ответник по този иск, да заплати сумата от 425, 53 - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на предявяване на исковата молба – 25.08.2022 г.. Претендира разноски по настоящия иск спрямо третото лице. В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 13.03.2022 г., при движение по автомагистрала „Тракия“, посока гр. П. - С. на км. 59+420, л.а. марка „Опел Астра“ с peг. № •••••, управляван от П. Г. П. е преминал през протектор от гума на пътното платно, вследствие на което са настъпили щети по предната част на автомобила. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП № 1747441/13.03.2022 г.. При настъпване на произшествието увреденият автомобил е имал валидна застраховка “Каско Стандарт" в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, сключена на 10.09.2021 г., със ЗП № 47042117303001368, със срок на покритие от 10.09.2021 г. до 09.09.2022 г. В тази връзка на 15.03.2022 година, в ищцовото дружество постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил и била образувана щета, по която служител на дружеството извършил оглед на автомобила, при който констатирал щети по облицовката на предната броня, решетката на предната броня- средна и преден ляв фар за мъгла. Посочва, че на основание възлагателно писмо, автомобилът постъпил за ремонт в доверен сервиз на застрахователното дружество „Евел“ ЕООД. Съгласно издадената фактура от автосервиза, ремонтът за отстраняване на щетите по застрахования автомобил бил на стойност от 425, 53 лева. Твърди, че на 18.04.2022 г. с доклад по щета № 470421222212628, ищцовото дружество решило във връзка с настъпилото застрахователно събитие да бъде изплатено обезщетение от 425, 53 лева, което да бъде преведено по банков път на автосервиза отстранил щетите по застрахования автомобил „Евел“ ЕООД. Сочи, че на 20.04.2022 г. изплатило по банковата сметка на „Евел" ЕООД определеното обезщетение от 425, 53 лева. На основание чл. 410, ал.1 от КЗ с изплащане на обезщетението, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Смята, че тъй като увреждането на застрахования автомобил настъпило в резултат на състоянието на АМ „Тракия“, за поддържането, на която отговаря ответната Агенция, то същата е отговорна за настъпилите вреди. На 03.06.2022 г., АПИ, чрез Областно пътно управление - Пазарджик получила регресна покана, с която била уведомена за изплатеното обезщетение и поканена да го възстанови доброволно. Към поканата било приложено копие от застрахователната преписка. С писмо изх. № 53-00-476/13.06.2022 година ОПУ - Пазарджик оспорило претенцията като неоснователна и отказало да плати доброволно. В проведеното последно съдебно заседание за ишцовата страна не се явява процесуален представител. Депозирано е становище, с което поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска. Излагат доводи по съществото на спора. В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощник – юрисконсулт Я. Г. Б., в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция. Твърди, че от представените писмени доказателства не се установявало наличието на причинно - следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила. Не бил установен по безспорен начин и механизма на осъществяване на 13.03.2022 г. на ПТП при движение по Автомагистрала „Тракия“, посока П. - С., на км. 59+420. Твърди, че нямало доказателства за противоправно поведение на АПИ, ОПУ - Пазарджик, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията но чл.30, ал.1 ЗП за поддържане на пътното платно на територията на републикански път и отстраняване на повреди по него, което да е в причинна връзка с настъпилите повреди по автомобила. Причината за увреждането по автомобила било преминаване през препятствие, предмет на пътното платно - разкъсана гума от камион, без да се уточнява размер. Сочи, че ответникът полагал системни грижи за поддържане на републиканските пътища и осигурявал безопасността на движение и съгласно действащия към момента договор ежемесечно се извършва охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата, която също следи за възникнали нередности. Твърди, че възложителят АПИ е възложил на „Автомагистрали“ ЕАД с месечно задание за месец ноември 2019 г. изпълнението на видове строително-монтажни работи /СМР/ и дейности - в т. ч. сметка М 1, шифър 1008 - Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, вкл. и принадлежащи пътни връзки; сметка № 1, шифър 1010 - Извършване на периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата. Сочи, че били изпълнени и заплатени възложените дейности. Посочва, че ПТП-то е станало на 13.03.2022 г. в 06: 00 ч. и в този случай АПИ, ОПУ - Пазарджик не е имала обективна, своевременна и практическата възможност за незабавно отстраняване на случайно изпаднал предмет, вероятно от предходно превозно средство – протектор на гума. Смята, че не се установявал и неговия размер. Твърди, че причината за настъпването на ПТП-то била неспазването на правилата за движение от страна на водача на МПС –то, от което са настъпили и щетите по автомобила. Следователно било налице съпричиняване от страна на шофьора за реализиране на процесното ПТП по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Сочи, че не се установяват по безспорен начин обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, размерите на препятствието, така и факта, че твърдините щети на МПС са именно в резултат на преминаването през това препятствие. В проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция в цялост, респективно да се уважи предявеният обратен иск. В подкрепа на изложеното депозира писмени зашита. По предявения обратен иск от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД. В ИМ се твърди, че третото лице помагач е изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка № РД - 38 - 1 от 30.08.2019 г., на основание на който отговарял за дейностите по поддържане в обхвата на АМ „Тракия” на територията на ОПУ С., ОПУ Пазарджик, ОПУ П. и ОПУ Стара Загора, където попада и процесният участък - Автомагистрала „Тракия“, посока П. - С., на км. 59+420. Съгласно чл.1 от горецитирания договор, възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извърши дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ „Тракия“ на територията на ОПУ С., ОПУ Пазарджик, ОПУ П. и ОПУ Стара Загора с дължина на пътната мрежа 241.904 км., в това число и на участъка цитиран по-горе. В чл.28 от същия договор било уредено, че при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на договора, изпълнителят „Автомагистрали” ЕАД носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна по обратния иск депозира отговор на исковата молба, чрез юрисконсулт К. С., в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция. Твърди, че липсват доказателства, които по безспорен начин да установят, че застрахователното събитие е настъпило на цитираното в исковата молба място, поради явното противоречие в исковата молба и подаденото заявление за обезщетение, в което пострадалото лице е посочило мястото на настъпване на инцидента. По главния иск счита, че от направените в исковата молба твърдения и приложените доказателства на първо място не се установявало точното място на инцидента. По отношение на представения Протокол за ПТП счита, че бил непълен, неточен и противоречив. В него липсвало пълно и ясно описание на механизма на реализираното произшествие, на цялата пътна обстановка и конкретното място. Също бил съставен и без местопроизшествието да е посетено от служители на МВР, без да е изготвен от служители на КАТ-Пътна полиция и без представен снимков материал от евентуалното местопроизшествие, както и на самото препятствие –вид и размер. Също не можело да се установи скоростта на лекия автомобил, както и дали водачът е бил тестван за алкохол. Твърди, че причината за настъпването на ПТП-то била неспазването на правилата за движение от страна на водача на МПС –то, от което са настъпили и щетите по автомобила. Следователно било налице съпричиняване от страна на шофьора за реализиране на процесното ПТП по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. На следващо място излага доводи, че нямало доказателства за противоправно поведение на ответника по главния иск. Счита, че в конкретния случай ставало въпрос за непредвидимо, внезапно събитие, в резултат на което е настъпило ПТП, по независещи от АПИ причини. Поради това и доколкото липсвало виновно бездействие от страна на АПИ считат, че не следва да се ангажира отговорността на агенцията. Твърди, че само въз основа на факта, че е настъпила вреда не може да се изведе нито противоправност на поведението на служителите в ответната агенция, нито неполагане на дължимата от тях грижа, което да обоснове нейната деликтна отговорност, а от там и задължението да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение. Във връзка с изложеното счита, че предявената претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Оспорва привличането на „Автомагистрали“ ЕАД като трето лице помагач и ответник по обратния иск като твърди, че не е налице пряка причинна връзка между неизпълнение на договорно задължение на дружеството и настъпване на процесното ПТП. В тази връзка оспорва изцяло и предявената искова молба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД с правно основание чл.219, ал.3 от ГПК. Оспорва твърденията за наличие на основание за ангажиране отговорността на „Автомагистрали“ ЕАД. Липсвало виновно неизпълнение на конкретно задължение от страна на дружеството, което да е довело до твърдените вреди. Признава, че между страните по обратния иск е сключен договор за възлагане на обществена поръчка РД №-38-1/30.08.2019, но видно от съдържанието му било, че дейностите, които „Автомагистрали“ ЕАД било длъжно да изпълнява, не са предварително определени в самия договор, а се възлагали отделно на база, месечни, допълнителни и извънредни задания (чл.5 от договора). Твърди, че в договора не било посочено задължение на „Автомагистрали“ ЕАД да следи за настъпване на непредвидени обстоятелства, включително до такива, които могат да доведат до настъпване на ПТП, следователно задължението му като дружество, осигуряващо поддръжка на пътя, е да отстрани последиците от ПТП, но само по изрично възлагане от страна на възложителя - АПИ, включително чрез устно възлагане, с оглед извънредният характер на обстоятелството и опасността, която е създало за участниците в движението. Смята, че дори и да се приемело, че е било налице възлагане за този вид конкретна работа, то същата била приета от възложителя Агенция „Пътна инфраструктура“ без забележки, което от своя страна обективно доказвало, че не може да бъде търсена отговорност на дружеството подизпълнител по конкретния договор. Излага твърдения, че текущите ремонти на пътния участък от АМ „Тракия“ представлявали по своята същност работа, която следвало да е предварително възложена от AПИ на „Автомагистрали“ ЕАД, в качеството му на изпълнител по посоченият договор. Към периода на ПТП в сочения участък, за посочения период не са били констатирани нередности в обхвата на „предпазната мрежа“, поради, което изцяло оспорва твърденията изложение в исковата претенция, в това число и привличането им като трето лице помагач и ответник по обратен иск. Счита, че АПИ не представя никакви доказателства, че на „Автомагистрали“ ЕАД е било възложена конкретна работа - премахване на протектор от гума на процесния участък за съответния месец, за който се твърди, че е настъпило ПТП. Твърди, че не е налице неизпълнение на договорно или друго задължение на „Автомагистрали“ ЕАД, което да е довело до възникване на твърдените от ищеца вреди. Именно поради това не възниквало и задължение на „Автомагистрали“ ЕАД за обезщетяване на каквито и да е вреди по договор РД №-38-1/30.08.2019 г. Рамковият характер на договора за възлагане на обществена поръчка, не можел самостоятелно да породи отговорност на изпълнителя „Автомагистрали“ ЕАД. Отговорност можело да се носи само за неизпълнение на конкретно възложено задължение. Във връзка с гореизложеното твърди, че задължението за осъществяване на цялостен надзор върху автомагистралата се осъществявал, включително и възникналите непредвидени обстоятелства от Агенция „Пътна инфраструктура“. В заключение счита, че не е налице неизпълнение на договорно задължение на „Автомагистрали“ ЕАД, което е довело до възникване на ПТП или до вредите твърдени от ищеца. Претендира се разноски. В проведеното последно съдебно заседание за третото лице-помагач и ответник по обратния иск се явява юрисконсулт Калоян Даков, който моли съда да отхвърли исковите претенции. Депозира писмена защита извън срока. Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, че със застрахователна полица № 47042117303001368 от 10.09.2021 г., ЗЕАД „Булстрад В. И. Г.“ ЕАД е сключил договор за застраховки „Каско и стандарт“ на автомобил марка „Опел Астра“ с peг. № •••••, собственост на П. Г. П., със срок на действие от 10.09.2021 г. до 09.09.2022 г., както и че ответникът и третото лице- помагач са сключили договор за възлагане на обществена поръчка РД №-38-1/30.08.2019 г.. Последното се потвърждава от представените застрахователна полица № 47042117303001368 от 10.09.2021 г. и договор за възлагане на обществена поръчка РД №- 38-1/30.08.2019 г.. От приложения по делото протокол за ПТП № 1747441/13.03.2022 г. се установява, че на АМ „Тракия“ км. 59+420 в посока гр. С. е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил марка „Опел Астра“ с peг. № •••••, собственост и управляван от П. Г. П.. Служител от ОД на МВР Пазарджик е посочил в протокола за ПТП, че „при движение в тъмната част на денонощието блъска намиращо се на платното за движение протектор от гума на неизвестен товарен автомобил и е настъпило ПТП с материални щети.“ От приложеното по делото като писмено доказателство заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, се установява, че на 15.03.2022 г., свидетелят П. П. е заявил, че на 13.03.2022 г. в посока на движение по АМ „Тракия“ - гр. П. към гр. С. се удря в разкъсана гума от камион, в резултата на което по лекия автомобил настъпили щети – счупена предна броня и десен халоген. По делото са приложени документи, удостоверяващи собствеността на процесното МПС и неговата техническа изправност. От приложените по делото доказателства – опис на претенция № 51-01600- 3646/22/15.03.2022 г., възлагателно писмо, фактура № 1000017551/15.04.2022 г. и доклад по щета № 47042117303001368 се установяват видът и състоянието на повредените елементи от лекия автомобил, на обща стойност от 425, 53 лева. Приложен е и снимков материал на процесното МПС. От преводно нареждане от 20.04.2022 г. на „Банка ДСК“ АД се установява, че ищцовото дружество е превело по сметка на „Евел“ ЕООД сумата в размер на 425, 53 лева, като основание е посочено, “CLAIM 47042117303001368“ По делото са приложени регресна покана по щета № 47042117303001368 изходяща от дружеството ищец и адресирано до ответника по главния иск, получена на 03.06.2022 г., в която са описани обстоятелства, при които е настъпило ПТП-то, че са изплатили застрахователното обезщетение в размер на 425, 53 лева и, че съгласно чл.410, ал.1, т.1 КЗ встъпват в правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие и имат право на иск, както и че молят ответника да възстанови горепосочената сума. Във връзка с регресната покана от ответника по главния иск е изпратено писмо, в което вземат становище, че същата не е установена по основание и размер. Излагат доводи, поради което считат, че не дължат заплащане на процесната сума. За изясняване на фактическата страна на спора в качеството на свидетел е разпитан П. Г. П.. От показанията му се изяснява, че именно той е управлявал лек марка „Опел Астра“ с peг. № ••••• на процесната дата. Споделя, че се движил в средната лента /активната/ на АМ „Тракия“, в посока от гр. П. за гр. С., в тъмната част на денонощието - около 21: 00 - 22: 00 часа, със скорост около 90-100 км/ч, на къси светлини, както и че пред него имало автомобил на дистанция около 20-30 м.. Посочва, че както карал, изведнъж видял някакво тяло пред него /част от гума на камион/ и усетил, че претърпял удар, като уточнява, че минал директно през парчето от гума, като не е правил маневри. Споделя, че видимостта била нормална, не било дъждовно времето. След това трите коли, които се движили в колона отбили. Твърди, че парчето било доста голямо, тъй като били счупени бронята и решетката на неговия автомобил. Били повикали полиция и бил съставен протокол за ПТП- то. Свидетелят изяснява, че той е подписал протокола за ПТП. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и подкрепящи се от събраните доказателства. От приетото заключение по назначената и допусната съдебно-автотехнчиеска и оценъчна експертиза се установява механизмът на процесното ПТП – на 13.03.2022 г. в тъмната част на денонощието, лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег. № СВ8171СС, управляван от П. Г. П. се движил по АМ „Тракия“ в посока от гр. П. към гр. С.. Автомобилът се движил в активната лента със скорост 90-100 км/ч, на къси светлини и дистанция около 30 метра от автомобила движещ се пред него. Водачът на автомобила възприел препятствие, представляващо парче от гума на товарен автомобила на 30 метра пред него, но нямал техническата възможност да приведе автомобила в режим на аварийно спиране или да промени траекторията на движение на лекия автомобил и преминал през препятствието, което представлява парче от гума на товарен автомобил, с дъговидна форма. По време на преминаването на предната част на автомобила през препятствието, настъпил удар между протектора на гумата и облицовката на предната броня. При удара със скорост 90-100 км/ч. се създала висока кинетична енергия и настъпили счупвания в предната част на автомобил „Опел Астра“, в областта на предната облицовка на бронята. Вещото лице посочва, че пазарната стойност за възстановяване на щетите по автомобил „Опел Астра“ с рег. № СВ8171СС към датата на събитието възлиза на от 425, 53 лева. Далечината на видимост, при която П. Г. П. е имал възможност да възприеме препятствието била 20-30 метра, като вещото лице е съобразило дистанцията посочена от свидетеля и водач на автомобила – 20-30 м., наличието на друг автомобил пред него, времето, в което се е извършвало пътуването – тъмната част на денонощието и цвета на протектора от гума – черен. Според вещото лице водачът не е имал техническата възможност да предотврати произшествието. Размерът на протекторът от гума бил около 70 см. Вещото лице е категорично, че щетите по автомобила кореспондират с описания механизъм и е технически възможно да бъдат получени по описания начин. В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва същото, като заявява, че при дистанция от 30 м., водачът не е имал възможност да спре и да не се удари в протектора от гума. Посочва, че дистанцията, при която водачът е имал възможността да спре е около 108 м., като изяснява как се изчислява. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи. От представените по делото от ответника по главния иск писмени доказателства се установява, че между него в качеството на възложител и ответника по обратния иск „Автомагистрали“ ЕАД в качеството на изпълнител е сключен договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-1/30.08.2019 г. с предмет: поддържане/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи" на участък от АМ"Тракия" на територията ОПУ С., ОПУ Пазарджик, ОПУ П. и ОПУ Стара Загора с дължина на пътната мрежа 241, 904 км. Съгласно чл.5 от договора дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни допълнителни и извънредни задания. Месечните задания се представят на изпълнителя в срок до 28-мо число на месеца, предшестващ изпълнението като при забава от страна на възложителя да представи заданието в този срок, срокът за изпълнение се удължава с дните на забавата. Допълнителните задания се представят на изпълнителя по всяко време, но в срок не по-малък от три работни дни преди началото на работите. Извънредни задания – в случаи на настъпване на непредвидени обстоятелства възложителят и/или директорите на съответните Областни пътни управления имат право да възлагат и чрез констативен протокол за възникналите работи, които са пряко свързани с осигуряване безопасността на движението. В срок от три дни от възникването на непредвидимото обстоятелство и/или изключителните обстоятелства, устно на разпоредените работи се оформят като извънредно задание, което се връчва на изпълнителя, като последният е длъжен да започне незабавно изпълнение на разпоредените работи. Съгласно Раздел „Дефиниции“ на договора и по – конкретно т. 8 „извънредно задание“ означава писмено възлагане от възложителя на видове и количества работи, невключени в месечното и допълнително задание, необходими за осигуряване проходимостта на пътищата и безопасността на движение при възникване на непредвидени обстоятелства, включително при бедствия по смисъла на чл.2 от Закона за защита при бедствия, а съгласно т.9 „Изключителни обстоятелства“ са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природни бедствия, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последяващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, националната сигурността, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя. В раздел VII „Права и задължения на възложителя“ и по точно в чл.9, ал.2 от договора е предвидено, че възложителят следва да представи на изпълнителя месечни, а в случай на необходимост допълнителни и извънредни задания за извършване на дейностите, предмет на договора. В раздел VIII „Права и задължения на изпълнителя“ и по точно в чл.12, ал.5 и ал.6 е уговорено, че изпълнителят следва да изпълнява допълнителните, писмени или устни, разпореждания на възложителя, възникнали в процеса на работа, както и да започва работа веднага след появяването на необходимост от това след писмено възлагане от възложителя. Съгласно чл.28 от договора при причиняване на ПТП и/ или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнение на договора изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди. Представено е месечно задание за месец март 2022 г., от което видно, че в заданието присъства като задача: охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата и извършване на периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата. Видно от сертификат № 5 и сметка № 3 по месечно задание за месец март 2022 г. за действително изпълнените и приети ремонтни работи по Сметка № 8 "допълнителни работи“ почистване на пътната настилка са изплатени сумата в размер на 35, 00 лева. От обобщена количествена сметка за установяване на извършени работи и подробна количествена сметка за месец март 2022 г. се установява, че за извършване на периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на автомагистралата са приети действително изпълнение и приети ремонтни работи. От протокол от 01.04.2022 г. сключен между страните по обратния иск се установява, че за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. изпълнителят – „Автомагистрали“ ЕАД е извършвал периодичен оглед и е отстранявал обекти в обхвата на участък от км. 55+627 до км. 106+427, включително прилежащите пътни връзка /шифър 1010/. От протокол от 01.04.2022 г. сключен между страните по обратния иск се установява, че за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2023 г. представители на двете страни са извършили проверка на охраняваните пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата в участък км. 55+627 до км. 106+427 на АМ „Тракия“, включително прилежащите пътни връзки /шифър 1008/ и констатирали, че за посочения период няма произшествия, взломни кражби и липси. При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема следното от правна страна: Районен съд Пазарджик е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.410 КЗ, във връзка с чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл.54 ЗЗД. По предявения главен иск. В чл.410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл.74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в правната норма, регламентирана в чл.410, ал.1 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилия по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т.15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл.47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл.344, ал.1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл.410, ал.1 КЗ, тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и съща. Когато собственик на повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т.3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) е възложила да поддържат в изправност пътища – част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица. Ответникът не е деликтоспособен, тъй като формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл.49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от агенцията работа. В този смисъл ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД като собственик на процесния път за виновното поведение на съответни физически лица, на които им е възложено да поддържат в изправност пътищата от републиканската пътна мрежа, и в частност на пътен участък от АМ „Тракия“. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3.) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ. От събраните по делото доказателства се установява, че при настъпване на процесното ПТП, е съществувало действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане „Каско и стандарт“, обективирана в застрахователна полица № 47042117303001368 от 10.09.2021 г., със рок на действие от 10.09.2021 г. до 09.09.2022 г.. За действителността на този договор законодателят е предвидил писмена форма, която е спазена. По силата на този договор ищецът е приел да покрива за периода от 16: 00 ч. на 10.09.2021 г. до 23: 59 ч. на 09.09.2022 г. риска от увреждане на застрахованото МПС. В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – 13.03.2022 г., за което застрахователят е бил длъжен да изплати застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Наличието на тази формалната предпоставка, визирана във фактическия състав на чл. 410 ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредата за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховката, е доказана, тъй като обезщетението безспорно е изплатено от ищцовото дружество-застраховател. По категоричен начин се установи и, че ищецът е изпратил до ответника по главния иск регресна покана, която последният е получил, за заплащане на процесната сума в размер на 425, 23 лева. Следователно, първите два елемента – наличие на валидно застрахователно правоотношение и плащане на обезщетение по него, е безспорно установено по делото. Това право обаче е обусловено от деликтното правоотношение между последните двама и при това положение върху ищеца лежи доказателствената тежест да проведе пълно доказване на всички правнорелевантни положителни факти, от чието наличие извлича благоприятните за себе си правни последици. Т.е. освен тези, касаещи застрахователното правоотношение, следва да бъдат доказани и тези, свързани с настъпването на деликта. Така на пълно, пряко и главно доказване подлежат всички елементи на фактическия състав на нормата на чл.49 от ЗЗД – деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и авторство на лице, на което е възложена опредЕ. работа, като вината на последното се презумира. Отговорността на ответника като юридическо лице, е с идентичен фактически състав на общия по чл.45 ЗЗД, като отклонението е само относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез пораждането й заради действия на други, физически лица, на които е било възложено от отговарящия субект, извършването на опредЕ. работа, при и по повод на която са причинени вредите. Настоящият съдебен състав счита, че по категоричен начин от събраните по делото доказателства се установява, че на 13.03.2022 г., при движение по автомагистрала „Тракия“, посока П. - С. на км. 59+420, л.а. марка „Опел Астра“ с peг. № •••••, управляван от П. Г. П. е преминал през протектор от гума на пътното платно, вследствие на което са настъпили щети по предната част на автомобила. В настоящото производство за установяване механизма на ПТП са ангажирани показанията на свидетеля П. П., както и е изслушана съдебно-автотехническа експретиза. Свидетелят е управлявал увредения автомобил и има преки впечателния относно механизма на настъпване на ПТП. Показанията му са логични и последователни и пряко кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. С оглед на това, при съобразяване изискванията на чл.172 ГПК, съдът възприема същите. Ответникът не е ангажирал доказателства по делото, които да разколебаят или опровергаят дадените от свидетеля показания относно спорните по делото факти. Също от показанията на свидетеля се установява, в какъв предмет се е ударил управлявания от него автомобил - част от гума на камион. Изяснява и щетите причинени в резултат на удара. Според неоспорената от страните и приета от РС Пазарджик съдебно – автотехническа експертиза, ремонтираните детайли отговарят като да са увредени по посочения от водача начин. Изложеното обуславя извода на съда за доказаност, че вредите на лекия автомобил на П. са вследствие на удар от скъсано парче от гума, което се е намирало на автомагистралата. Във връзка с горното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника и неговия помагач за недоказаност както на механизма на ПТП-то, наличието на парче от гума на пътното платно, така и на получаването на вредите по посочения начин. Наличието на гума на пътното платно е било отбелязано и от полицейския служител при посещението му на местопроизшествието на място, чрез вписването на „протектор от гума“ в протокола за ПТП. Във връзка с оспорването на съставения протокол за ПТП. Съгласно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, обективирана в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., ТК, I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, ТК, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др., протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа. Тази обвързваща формална доказателствена сила на протокола за пътно - транспортно произшествие не освобождава съда от задължението му да изследва механизма на същото с други доказателства, включително чрез служебно назначаване на специализирана съдебно - автотехническа експертиза (решение № 110 от 04.09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО). В случая в протокола за ПТП на предвиденото в същия място е посочено, че местопроизшествието е било посетено от съставителя. Същият удостоверява установените от последния обстоятелства и обвързва съда относно мястото, времето, участника в процесното ПТП и нанесените на автомобила вреди. Не са налице противоречиви данни. Ето защо оплакванията на ответника и неговия помагач в тази насока са неоснователни. Неоснователно се явява и възражението на третото лице-помагач, че не може да се установи по категоричен начин мястото на ПТП, тъй като в заявлението до застрахователя, пострадалият е посочил около 70 км., а в протокола за ПТП е посочено км. 59+420. От всички събраните по делото доказателства и в частност протокола за ПТП се установява по категоричен начин мястото, на което е настъпило ПТП. На следващо място водачите не са длъжни да знаят с точност на кой километър от АМ „Тракия“ се намират във всеки един момент от движението си, поради което е логично да не може да посочи с точност мястото на ПТП-то. Съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват от АПИ, която на основание чл.30, ал.1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В чл.167, ал.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, включително да отстрани процесното препятствие по пътя. Ответникът изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои задължения и носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжка. В настоящия случай се установи, че автомобилът е попаднал с предната си част на неравност на пътя – паднал предмет на пътя (протектор от гума), който е стопанисван от ответника. Последният не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.30 ЗП, вр. с чл.167 ЗДвП своевременно да отстрани препятствието по пътя, както и задължението си, регламентирано в чл.13, ал.1 ЗДвП, да предупреди участниците в движението за опасности по пътя, като постави необходимите средства за сигнализиране. Ето защо следва да се приеме, че с бездействието си за отстраняване препятствието на пътя е причинил на застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са резултат от неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД, а не на основание обективната и безвиновна отговорност, установена в нормата на чл.50 ЗЗД. По възражението на ответника АПИ и неговия помагач, че в случай се касаело за случайно изпаднал предмет и невъзможност за неговото незабавно отстраняване. По делото липсват данни за наличието на такава внезапност. Не се установява трафикът по АМ „Тракия“ да е бил претоварен до стенен за невъзможност такъв случайно изпаднал предмет да не е могъл да бъде своевременно забелязан и отстранен от платното за движение. Ответникът не установи, че обектът се появил на магистралата непосредствено преди да настъпи ПТП. Не е установил, че този обект е попаднал на пътния участък в района на ПТП внезапно и по начин, че АПИ да не може да отреагира своевременно за неговото премахване. В случая не е налице случайно събитие доколкото отговорността на АПИ за причиняване на вреди от ПТП не е ограничена. Съдът намира за изцяло недоказано твърдението на ответника и на неговия помагач, за съпричиняване на вредоносния резултат от водача от лекия автомобил П. П.. Не се установи водачът П. да е нарушил задълженията си като водач на МПС. ЗДвП не въвежда изискване за движение на определено разстояние от предходния автомобил, като същото изискване се извежда от разпоредбите на чл.20, ал.2 ЗДвП, който сочи, че л.а. следва да се управлява с такава дистанция, че водачът да може да спре, ако се наложи, или да извърши маневра, за да предотврати настъпването на ПТП. Тези изисквания към водача на лекия автомобил следва да се съобразят и със задължението на водача, на автомагистрала, да спазва ограниченията за движение с опредЕ. скорост - до 140 км/ч. От показанията на водача на лекия автомобил П. се установява, че се е движел със скорост от 90-110 км/ч. Водачът посочи, че се е движел на къси светлини, като съгласно заключението на САТЕ, при движение на къси светлини, с тази скорост, водачът не може да предотврати ПТП. В открито съдебно заседание вещото лице посочи, че при движение със скорост около 95 км/ч., и движение от 30 метра зад предната кола, за да избегне парчето, свидетелят е следвало да спазва разстояние от предходната кола от 108 метра. От последното не може да се направи категоричен извод, че водачът на лекия автомобил П. е допринесъл за причиняването на щетите по неговия автомобил, доколкото същият се е движил в рамките на позволената скорост, не може да се приеме, че за него е възникнало задължение да предвиди наличието на скъсано парче от гума /протектор от гума/ по автомагистрала „Тракия“, която е път с по – завишени изисквания за безопасност. В случай, че ответникът си беше изпълнил задълженията, то нямаше да е налице и вредоносният резултат. По изложените съображения РС Пазарджик счита, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно бездействие на служители на ответника и в полза на застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 425, 53 лева. Ето защо и доколкото не се установи ответникът да е изпълнил това свое задължение, предявеният иск се явява изцяло основателен. По предявения от Агенция „Пътна инфраструктура“-Областно пътно управление – Пазарджик срещу „Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК 831646048 обратен иск. Обратният иск се основава на първо място на предмета на сключения договор за възлагане на обществена поръчка – чл.1 от договора и на предвидената в този договор отговорност за неизпълнение – чл.28 от него. Няма спор по делото, видно е и от представените писмени доказателства, че между страните съществува валидно обилгационно правоотношение – сключен е договор за възлагане на обществена поръчка с действие към момента на настъпване на ПТП. При преценка основателността на обратния иск, следва да се съобразят установените в нормата на чл.20 ЗЗД критерии при тълкуването на договорите - трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Следва да се съобразят постигнатите между страните уговорки в раздел V „Възлагане на дейностите по договора“. В чл.5 страните са се съгласили, че дейностите по поддържане са възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания, като същите са точно дефинирани за целите на договора. Подробно описаните в раздел VІІІ „Права и задължения на изпълнителя“, следва да се тълкуват във връзка с раздел V „Възлагане на дейностите по договора“. Ето защо при тълкуване на договора, с оглед въведените в чл.20 ЗЗД критерии, се налага изводът, че изпълнението на задълженията на изпълнителя се предпоставя от наличието на нарочно възлагане от страна на възложителя посредством уговорените месечни, допълнителни или извънредни задания. Такова задание е необходимо и когато се налага осигуряване на безопасността на пътя, при възникнали непредвидени обстоятелства – каквото е и наличието на парче от гума на пътното платно, доколкото наличието му води до опасност за движението по пътя и риск от настъпване на ПТП. Доколкото никъде в договора не е предвидено изпълнителят да следва да осигури екип, който да следи за възникване на непредвидени обстоятелства /предвидено е осигуряване на екип за реакция при вече възникнали непредвидени обстоятелства, съгласно чл.12, ал.8 от договора, който следва да е в готовност/, то и не може да се приеме, че по силата на договора на ответника „Автомагистрали“ ЕАД е възложено от Агенция „Пътна инфраструктура“ незабавното отстраняване на последиците от такива непредвидени обстоятелства. В договора не е посочено задължение на „Автомагистрали“ ЕАД да следи за настъпване на непредвидени обстоятелства, включително и такива, които могат да доведат до ПТП, то и следва да се приеме, че задължението му, като лицето, осигуряващо поддръжка на пътя, е да отстрани последиците на ПТП, но само по изрично възлагане от страна на възложителя АПИ, включително чрез устно възлагане, с оглед извънредния характер на обстоятелството, възникването му през нощта, и опасността, която е създало за участниците в движението. С оглед на това задълженията на изпълнителя за поддържане на пътищата и пътните принадлежности към тях, с цел осигуряване на безопасни условия на движение, предполагат наличие на изрично задание от страна на възложителя. Не води до противния извод и приложеното от ищеца задание за месец март 2022 г., тъй като същото не се отнася до допълнителни или извънредни задания, каквото представлява премахването на намиращото се парче от гума на АМ „Тракия“, в резултата на което е станало процесното ПТП-то и са причинени процесните имуществени вреди. Ако със заданието за месец март са възложени всички количества и работи, които следва да изпълнява ответника, то буди недоумения за настоящия състав, защо в самия договор в раздел I „Дефиниции“ за предвидени и „допълнително задание“ и „извънредно задание“. Със заявената позиция от ищеца АПИ, че със заданието за месец март 2022 г. е възложено и премахването на парчето гума, се цели да се вмени на ответника задължението да осъществява цялостен надзор върху автомагистралата, но според съда това задължение, включително и за възникналите непредвидени обстоятелства лежи на Агенция „Пътна инфраструктура“, която по силата на договора, може да възложи на „Автомагистрали“ ЕАД отстраняването на последиците от непредвидените обстоятелства на ответника, каквото в настоящия случай нямаме. За пълнота следва да се посочи, че и Договорната отговорност на ответника се обосновава от наличие на причинно – следствена връзка на настъпилото ПТП или щета с неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора, както и на нормативните технически изисквания. Последното възлага в тежест на ищеца /възложител по договора/, при условията на пълно и главно доказване, да установи не само наличието на договорно правоотношение между страните, но и възлагане на дейност по поддържане по отношение на процесния участък /независимо дали същото е годишно, месечно, допълнително или извънредно/, респективно неизпълнение на възложената работа или нейното некачествено изпълнение, удостоверено по надлежния ред. Такова доказване по делото не е направено. Обратното, установява се от представените и неоспорени месечни задания и сертификати за действително изпълнени и приети видове дейности, че определените по своя предмет и възложени за процесния участък и в процесния период месец март 2022 г. работи са били изпълнени и надлежно приети от възложителя. Липсват и данни за възложени работи имащи връзка с дейност по предотвратяване на произшествия, като конкретното на този пътен участък, последващи възражения спрямо изпълнителя, за да се приеме наличие на основание за прилагане на договорната отговорност. /В този смисъл Решение № 302 от 4.10.2022 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 420/2022 г./ Поради изложеното обратния иск се явява изцяло неоснователен. С оглед изхода по главната претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдените сторените от него разноски в размер на 600 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на ответника по обратния иск следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. По правилото на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждението за юрисконсулт в размер на 200 лева. На основание чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач по главния иск не се присъждат разноски. Воден от горното, съдът