РЕШЕНИЕ

№ 812

гр. София, 07.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20231100900891 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 100 ЗЕ вр.чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”/ твърди, че между него и ответника „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД било налице облигационно правоотношение по комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № 12154343- 0003/01.01.2022 г. в обект, представляващ цех за пелети, находящ се в гр. Самоков, ул. „Софийско шосе“ № 40, клиентски № 110005810083, с предоставена мощност 2000 квт. Ответникът се задължил да заплаща уговорената цена, както и дължимите суми за мрежови услуги, такси, добавки, акциз и ДДС. За периода 01.10.2022 г. – 30.11.2022 г. ищецът доставил на ответника електрическа енергия, като за последния възникнало задължение да заплати цената, заедно с тази за мрежови услуги, както следва: 1/ по фактура № 0345956911/10.11.2022 г. за сумата 160 108, 28 лева, по която неплатено било задължение от 110 725, 61 лева; 2/ по фактура № 0347714203/10.12.2022 г. за сумата 191 155, 84, по която неплатени били 131 813, 56 лева. Стойността на фактурите била намалена, тъй като част от цената се заплащала от Държавата като компенсация на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия. Ответникът дължал сумите, независимо от това кой ползвал снабдения обект съгласно чл. 6, ал. 2 от договора. На ищеца не били противпоставими правоотношенията на ответника с трети лица, вкл. във връзка със спорове за собственост върху обекта. Ищецът не бил уведомен за изявления на ответника до операторна на екетроразпределителната мрежа /ОРМ/ за преустановяване на преноса, нито от него било поискано преустановяване на електрозахранването. Фактът, че не било преустановено захранването от ОРМ, не освобождавал ответника от задължението да му плати цената на доставената в имота енергия. Ответникът изпаднал в забава, доколкото съгласно чл. 11, ал. 8 от договора задълженията следвало да се плащат в петдневен срок от датата на издаването на фактурата. Предвид изложеното претендира сумата 242 539, 17 лева, представляваща неплатената цена на електрическа енергия и мрежови услуги за периода 01.10.2022 г. - 30.11.2022г., заедно със законната лихва от 09.05.2023 г. до погасяване на задълженията, както и сумата 10 429, 89 лева - мораторна лихва от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 20.04.2023 г. Претендира разноски.

Ответникът „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД оспорва допустимостта и основателността на исковете. Поддържа, че с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 19.04.2022 г. „Нурит АД“ прехвърлило на „МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД, представлявано от В. Й. Д., дружествени дялове от „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД, както и че този договор бил развален с изявление от 15.06.2022 г. поради неизпълнение от страна на купувача. Въпреки това обаче в процесния период обектът бил ползван без основание от третите лица помагачи „МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД, В. Й. Д. /който без основание се представял за управител на ответника/ и М. В. Д.. Именно тези лица ползвали и доставената в обекта електрическа енергия, като те заплатили и част от цената й за процесния период Тези лица не били „трети лица“ по смисъла на чл. 6, ал. 2 от договора, доколкото не били свързани към мрежата след точката на доставка със съгласието на купувача. Между третите лица помагачи /„МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД, В. Д. и М. Д./, „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД, и управителя В.Б. /а понастоящем и мажоритарен собственик на капитала на дружеството ответник/ били образувани и висящи множество производства по предявени искове за защита на собствеността върху процесния обект, за защита на членствени права в „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД, както и за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците по управлението и представителството на дружеството. Поради това, че бил лишен от фактическата власт върху обекта, ответникът, действащ чрез законния си представител, подал искания за временно преустановяване на електрозахранването - на 04.07.2022 г., както и жалба с вх. № 1000000143547/25.07.2022 г. до „Електроразпределителни Мрежи Запад“ АД. Въпреки това обаче ОРМ не се съобразил с исканията, както и с последващи такива, и възстановил електроподаването. Това било сторено по искане на лице, което не било снабдено с представителна спрямо ответника власт, и не го обвързвало. Ето защо счита, че доколкото положил дължимата грижа да преустанови захранването, но то продължило по волята на ищеца и ОРМ, задължение за цена на електрическа енергия за него не възникнало. Оспорва наличието на правоприемство между ищеца и „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД. Оспорва в имота да била доставена електрическа енергия на претендираната стойност. Не му били изпращани фактури и покана за плащане. Оспорва наличието на облигационно правоотношение по описания в исковата молба договор, при твърдения, че представеният документ не бил подписан от управителя. Предвид изложеното моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Третите лица помагачи на ответника „МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД, В. Й. Д. и М. В. Д. оспорват исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на исковете: За да е надлежен ответник „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД, в исковата молба следва да се съдържат твърдения за наличие на задължения на това дружество към ищеца, каквито в процесната има. Следователно исковете са допустими. Дали вземанията съществуват или не е въпрос по основателността на претенциите. Ето защо съдът ще разгледа всички възражения относно допустимостта по съществото на спора.

По основателността на исковете: По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 100 ЗЕ вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ: В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил електрическа енергия в твърдените количества, предоставени са мрежовите услуги и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и тази за предоставяне на мрежови услуги. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Не се спори между страните, а от представения ищеца договор /л. 131 и сл./, както и от изявленията на ответника за преустановяване на преноса /л. 59 о сл./, се установява, че от 06.12.2016 г. между „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД и „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД /с настояща фирма „Електроразпределителни мрежи Запад“/ е сключен договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа със съдържанието на представения по делото документ. Изпълнителят се задължил да осигури достъп до мрежата, пренос на електрическа енергия до процесния обект на възложителя - цех за пелети, находящ се в гр. Самоков, ул. „Софийско шосе“ № 40, а последният – да заплаща възнаграждение за достъп до мрежата, за пренос на енергия и стойността на реактивна енергия по определени от КЕВР цени /чл. 18 и чл. 24 и сл. от договора/. Съгласно чл. 14, ал. 3 чл. 28 и чл. 20 ПТЕЕ, както и предвид чл. 11, ал. 1 от комбинирания договор № 12154343-0003/01.01.2022 г. задълженията за цената към ОРМ се фактурира от и заплаща на търговеца на електрическа енергия. Съгласно чл. 14 ПТЕЕ договорът между ответника и ОРМ не е за доставка на енергия, а за посочените услуги.

Доказано е и възникването на облигационно правоотношение между ищеца и ответника по комбиниран договор за продажба на електрическа енергия /л. 9 и сл./. доколкото ответникът не оспори твърдението на ищеца в допълнителната искова молба, че същият е подписан за „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД от пълномощник /виж пълномощно - л. 147/, както и автентичността на подписа му. Ищецът се задължава да доставя на ответника енергия в присъединения към разпределителната мрежа обект, представляващ цех за пелети, находящ се в гр. Самоков, ул. „Софийско шосе“ № 40, клиентски № 110005810083, с предоставена мощност 2000 квт, а последният - да заплаща уговорената цена, както и дължимите суми за мрежови услуги, такси, добавки, акциз и ДДС. Срокът на договора е 12 месеца от датата на първата доставка – чл. 3, ал. 1 от договора. Процесният договор представлява такъв за доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени, уреден в чл. 100, ал. 1 ЗЕ и чл. 11, т. 10 ПТЕЕ, а не по чл. 97 ЗЕ – за доставка по регулирани цени, който съгласно чл. 98а ЗЕ се сключва при общи условия. Към процесния договор не са приложими такива, поради което и не следва да бъдат обсъждани възражения на ответника във връзка с клаузи в общите условия на ищеца. Възражението на ответника за „липса на правоприемство“ е неоснователно – дружеството, страна по договора, е едно и също, но след датата на сключването му, с вписване № 20220428152613 е променена фирмата /видно от справка в търговския регистър по партидата на ищеца/.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 2 договорът се прекратява едностранно от всяка от страните с писмено предизвестие. Такова не се твърди и установява да е отправено от ответника и получено от до ищеца преди началото на процесния период. Видно от писмо на л. 200 от делото /в което се съдържа признание на ищеца/, процесният договор е прекратен считано от 30.11.2022 г. Не се установява до края на процесния период /30.11.2022 г./ между ищеца и трето за спора лице да е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия за процесния обект. Представеният по делото, сключен с „ПЕЛЕТ ФОР Ю“ ЕООД на 24.11.2022 г., е такъв по чл. 15, ал. 4 от ПТЕЕ, поради което и до момента, до който процесният договор не е прекратен /01.12.2022 г./, този не е действал. Действително има доказателства, че трети лица са заплащали част от задълженията за процесния период, но доколкото няма доказателства между тях и ищеца да е сключен договор за доставка, то не може да се приеме за доказано, че в процесния период клиент е било лице, различно от ответника. Обстоятелството, че ищецът е приел плащания от третите лица не променя този извод. От заключението на ССчЕ се установява, че и в платежното нареждане, с което „МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД е наредило 5000 лева, и в това, с което „ПЕЛЕТ ФОР Ю“ ЕООД е наредило 4000 лева, като основание за плащане е посочено задължение на ответника. Предвид изложеното дотук съдът намира за доказано, че в процесния период между страните е било налице правоотношение по описания в исковата молба договор.

От заключението на СТЕ се установява, че в процесния период ответникът е бил присъединен към електроразпределителната и електропреносната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Това на практика не се и оспорва, доколкото самият ответник твърди, че това дружество не е изпълнило задължението си да преустанови преноса на електрическа енергия в процесния период, макар такова да е било поискано. Доставеното количество електрическа енергия е било измерено от монтирано в обекта средство за търговско измерване /електромер/ - от одобрен тип, което е преминало метрологична проверка. Показанията са били отчитани ежемесечно по електронен път. Отчетените от СТИ показания за количеството потребена енергия са коректно отразени в представените от ищеца фактури. Цената на енергията е начислена по уговорените в договора цени. Цената на доставените мрежови услуги също е определена коректно - съобразно доставените количества енергия/заявена мощност и съгласно утвърдените от КЕВР цени.

Първият от двата основни спорни по делото въпроса е дължи ли ответникът цената на доставените в обекта енергия и мрежови услуги, в случай че в процесния период не е упражнявал фактическата власт върху него, по който съдът намира следното:

Ответникът се е задължил да заплаща потребената в обекта енергия и услуги, без значение дали в периода на доставка снабденият обект е бил използван от него или от трето лице /подобно условие договорът не съдържа/. Отношенията между „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД и трети на договора лица във връзка с ползването на процесното предприятие – без значение дали са възникнали на договорно или извъндоговорно основание /деликт, неоснователно обогатяване/, не са противопоставими на ищеца, защото той не е страна по тях. В този смисъл /макар относно договора за доставка на топлинна енергия/ са и мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, според които потребител на доставената в имота енергия е лицето, което е страна по договора, а не което фактически ползва имота. Следователно, дори и да се установи, че в процесния период имотът е ползван от трето лице – правомерно или неправомерно, това не освобождава клиента от задълженията към търговеца за плащане на цената на доставената енергия. Ако имотът действително е ползван от трето лице, в полза на ответника би възникнало вземане срещу него за платената цена. Ето защо са ирелеватни и не следва да бъдат обсъждани възраженията на ответника в тази връзка и доказателствата, от които се установяват.

Вторият спорен по делото въпрос е свързан с поледиците от искането на „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД до ОРМ за временно преустановяване на преноса, по който съдът намира следното:

Не се спори между сраните, а и от представените писмени доказателства /л. 59 и сл./ се установява, че на 04.07.2022 г. ответникът е отправил искане до „Електроразпределителни мрежи Запад“ за временно преустановяване на елетрозахранването в обекта; че последното е било преустановено на 19.07.2022 г.; че на същата дата от името на „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД е постъпило искане за възстановяването му; че това изявление е на лице, което не е вписаният в ТР управителят или упълномощено от него, а което представило протокол от ОС за избора му като управител; че по това искане захранването било възстановено; че на 25.07.2022 г. е постъпила жалба от ответника в ОРМ, а на 09.08.2022 г. ответникът, действащ чрез адвокат, отново оправил искане до „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за преустановяване на електрозахранването, което ОРМ отказало да стори. Други изявления до ищеца или до „Електроразпределителни мрежи Запад“, които да прехождат процесния период, не са представени по делото.

Съгласно чл. 39, ал. 1 от договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа разпределителното предприятие може да прекъсне преноса на електрическа енергия за определен срок по писмено искане на ползвателя, подадено не по-късно от 15 дни преди датата на прекъсването. Съгласно чл. 46, ал. 1 от действащата в процесния период Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм. 2024 г./, при писмено искане на клиента съответният мрежови оператор може да преустанови временно преноса на електрическа енергия на съществуващ обект или да изключи части от електрическата мрежа за определен срок. На първо място, така формулирана уговорката на чл. 39, ал. 1 от договора не създава задължение за ОРМ да прекъсне преноса, а предвижда възможност за това. Подобно тълкуване се налага при сравняване на клаузата с тази на други в съшия раздел, в които думата „може“ не е употребена. Следва и от цитирания текст на Наредбата, който също не установява задължение. Доколкото клиентът по всяко време може да прекрати договора с ОРМ, а и с търговеца на електрическа енергия, то не следва, че липсата на задължение за временно преустановяване не съответства на волята на страните. Целта на предвидената възможност /и в договора, и в Наредбата/ е да защити ОРМ от претенции на трети лица /различни от клиента/ за обезщетения за вреди от прекъсването. След като за ОРМ липсва договорно или нормативно задължение да прекъсне временно преноса по искане на клиента, то лисва неизпълнение.

Дори и да се приеме, че за ОРМ е възникнало задължение да преустанови преноса, което последното не е изпълнило, възражение за това неизпълнение не е противопоставимо на ищеца, респ. не освобождава клиента от задължението му да заплати на ищеца доставената в обекта цена на електрическа енергия. Тук следва да се посочи отново, че ответникът е страна по две правоотношения: 1/ договор за продажба на електрическа енергия – с ищеца; 2/ договор с ОРМ за достъп до и пренос на електрическа енергия. Нито в договор, по който страна е ищецът, нито в ЗЕ, ПТЕЕ или друг нормативен акт е предвидена възможност клиентът да може противопостави възраженията си към ОРМ на търговеца на електрическа енергия. Тези лица, дори и да са свързани, не са един и също субект, нито законът ги приравнява на такъв. Това следва от: 1/ чл. 92 ЗЕ, регламентиращ страните по сделките с електрическа енергия; 2/ легалното определение за ОРМ в §34б от ДР на ЗЕ, според което това е лице, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия; 3/ чл. 100 ЗЕ, предвиждаща, че договорите за доставка се сключват с търговците. Липсва договорно или законоустановено задължение двете лица – търговец и ОРМ, да предават изявленията на клиентите си едно на друго, както и презумпция, че отправените до едно от дружествата изявления се считат отправени до другото дружество /в рамковия договор между търговеца и ОРМ е предвидена обща система, в която се въвеждат данните за потреблението, а не кореспонденцията с клиентите/. Ето защо отправеното до ОРМ изявление за временно преустановяване на преноса и фактът, че това не е сторено не освобождава ответника от задълженията му към търговеца. Ако се приеме, че ОРМ е в неизпълнение, то ответникът би се освободил единствено от задълженията за заплащане на таксите за достъп до преносната мрежа и за пренос. Таксата за достъп се дължи на база заявена мощност /чл. 24 от договора/, поради което би се дължала и ако в процесния период преносът е бил временно преустановен.

Неоснователни са възраженията на ответника, че с отправяне на искането за временно преустановяване на преноса към обекта е положил дължимата грижа по чл. 302 ТЗ. На първо място, не следва да бъдат обсъждани твърденията и доказателствата към кое точно дружество е бил „насочен“ да отправи изявленията си за временно преустановяване на преноса. Обемът на дължимата грижа включва активно и професионално поведение на търговеца – не да се доверява на „насоки“ на служители на съконтрахентите си, а да е наясно с поетите по договорите, по които е страна, задължения, възможностите за прекратяването им и как да упражни правата си. Ако няма необходимата квалификация, дължимата грижа изисква да ангажира компетентно лице. Освен това, видно от изявлението му до ОРМ от 09.08.2022 г., към този момент – преди началото на процесния период, ответникът е ангажирал адвокат. Т.е. няма как да се приеме, че преди началото на процесния период се е доверявал на служители на ищеца. Предвид изложеното по-горе /за липса на задължение за ОРМ да преустанови временно преноса/ и доколкото ответникът не се е възползвал от правото си да прекрати договора с ищеца /каквато възможност е предвидена/, няма как да се сподели възражението му, че е предприел всички необходими действия, за да се освободи от задълженията си за заплащане цената на доставената в обекта електрическа енергия.

Възражението по чл. 306 ТЗ е неоснователно. Фактическият състав на непреодолимата сила е неприложима към изложените от ответника обстоятелства. Той не твърди да не е могъл да изпълни задълженията си по договора, а че не е бил в състояние да получи изпълнение поради действия на трети лица, които упражнявали фактическа власт до обекта.

Предвид изложеното за ответника е възникнало задължение за плащане цена на доставената електрическа енергия и мрежови услуги по описаните в исковата молба фактури. Съгласно заключението на ССчЕ неплатената част от него /след отчитане на компенсациите от Държавата и плащанията от трети лица/ възлиза на 242 539, 17 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: По предявената акцесорна претенция в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличие на главни задължения за плащане на възнаграждение по посочените фактури. При уговорен падеж, какъвто е процесният случай /чл. 11, ал. 8, / длъжникът изпада в забава с изтичане на уговорения срок без да е необходима покана /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Поради това и възраженията, че фактурите и покани не са били изпратени на ответника, не следва да бъдат обсъждани. Процесните фактури са издадени на 10.11.2022 г. и на 10.12.2022 г. Срокът за плащане е изтекъл на 15-о число на съответния месец /присъствени дни/, като от следващия ден ответникът е изпаднал в забава. Именно от 16-п число на съответния месец се и претендира мораторна лихва. Съгласно заключението на ССчЕ размерът на обезщетението за забава за предявения период възлиза на 10 429, 89 лева. Искът следва да бъде изцяло уважен.

По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на своевременно поисканите разноски в размер на 12 118, 77 за държавна такса и депозити за изготвяне на експертизи /съобразно списък на л. 457 от делото/.

Така мотивиран, съдът