Решение № 42 от 11.3.2024 г. на Районен съд - Разлог по дело № 286/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по повод постъпила жалба от Б.М.А., с ЕГН•, с адрес: с.Б., о.Я., против НП №2310200019 от 23.03.2023 г. издадено от Директора на РДГ-Б., с което на жалбоподателя са наложени следните наказания:

1. ГЛОБА от 300.00 лв. за нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ; 2. ГЛОБА от 300.00 лв. за нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.

Отделно от горното, на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, в полза на държавата са отнети:

1. Вещите - предмет на нарушението: 3, 30 пр.м3 дърва за огрев от бял бор; 2. Вещите - средство на нарушението: МПС „У.“ с рег. №•.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява лично, за него се явява адв.Т. от АК-Б., който оспорва процесното НП като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени противоречия на материалния закон и административно- производствените правила. Пледира за неговата отмяна. При условията на алтернативност релевира, че при потвърждаване на процесното НП средството на нарушението – МПС „У.“ с рег.№• следва да бъде върнато на неговия собственик. Не претендира разноски.

АНО - редовно призован, не се явява лично, за него се явява юрисконсулт В., която взема становище по жалбата и определя същата като неоснователна. Представя писмени бележки, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, намери за установено от фактическа страна следното: На 14.12.2022 г. на околовръстен път II-84 до „Г.п.Я.“, служител на РДГ-Б. – свидетелят Е.М.Д. спрял за проверка управляван от жалбоподателя автомобил „У.“ с рег.№•. В автомобила са открити иглолистни дърва за огрев от бял бор от 3, 30 пр.м3, които А. транспортирал. Дървата били немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет. За горепосочените обстоятелства на 14.12.2022 г. в 17: 50 ч., свидетелите Е.Д. и Л.П. в присъствието на нарушителя Б.А. съставили Констативен протокол. На следващия ден 15.12.2022 г. в 9: 30 ч., с оглед констатираното нарушение свидетелят Е.Д. в присъствието на колегата си Л.П. и в присъствието на нарушителя Б.А., съставил АУАН с бланков №010827, Серия ЮЗДП от 15.12.2022 г. за извършените две нарушения, съответно по чл.213, ал.1, т.1 и по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, изразяващи се в транспортиране на дърва, немаркирани с контролна горска марка и без превозен билет. След съставянето на акта, горските служители го предявили на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, последният го подписал и получил препис от него. При съставянето на АУАН не са депозирани възражения от нарушителя. Такива не са дадени и в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП, в което са възпроизведени констатациите от АУАН и на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, на жалбоподателя са наложени адм. наказания – глоба от 300.00 лева за всяко едно от горепосочените нарушения. На основание чл.273, ал.1 от ЗГ, са отнети предмета и средството на нарушенията /1 бр. МПС/. Така установената фактическа обстановка се извежда еднопосочно от всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Е.Д. и Л.П., и приложената адм. нак. преписка, съдържаща процесните АУАН и НП, известие за доставяне на НП, констативен протокол за проверка, разписка за отговорно пазене и рапорт от св. Д. до Директора на ТПДГС-Я. Данните от горепосочените доказателствени източници са безпротиворечиви, еднопосочни и не се оспорват от страна на жалбоподателя, поради което не се налага по- подробното им обсъждане. Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.314, ал.1 НПК, намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Деянието, за което е издадено наказателното постановление, е извършено на територията на г.Я., при което положение териториалната компетентност принадлежи на Рг.РС, който е родово компетентен по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗАНН. В процесуален аспект, настоящия съдебен състав не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са „съществени”, да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да представляват формално основание за отмяна на атакуваното НП. АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на техните правомощия. Спазени са императивните изисквания на ЗАНН при тяхното съставяне и същите съдържат всички задължителни реквизити - дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и констатирани, както и нарушените законови и санкционни норми. Спазени са изискванията на чл.57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на адм. нарушение с обстоятелствената част на НП. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в НП, е конкретизирано коя точно от забраните, въздигнати от законодателя като нарушение, е извършена от жалбоподателя А.. Посочено е, че се касае се за „транспортиране“ на дървесина без същата да е маркирана с контролна горска марка и без да е издаден документ, доказващ законния произход, а именно превозен билет. С оглед изложеното съдът намира, че нарушението е достатъчно ясно и подробно описано, като в случая не е налице съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на привлеченото към адм. нак. отговорност лице. В този смисъл съдът не възприема доводите за допуснати съществени процесуални нарушение при издаването на НП, изложени от жалбоподателя и ги счита за неоснователни. От материално-правна страна в частта, в която е ангажирана отговорността на жалбоподателя, НП се явява и напълно обосновано: в случая по делото безспорно се установи факта на извършените 2 нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. В СЗ досежно визираните в атакуваното НП нарушения са разпитани лицата Е.Д. и Л.П. и двамата служители на РДГ-Б. Свидетелите с категоричност посочват жалбоподателя като извършител на вмененото му нарушение, като отбелязват, че същият на 14.12.2022 г. на околовръстен път II-84 до „Г.п.Я.“, е управлявал автомобил „У.“ с рег. №•, с който е транспортирал 3, 30 пр.м3 иглолистни дърва за огрев от бял бор, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет. За своите констатации служителите на РДГ-Б. съставили констативен протокол Серия ЮЗДП №6027544 от дата 14.12.2022 г. Съдът дава вяра на показанията на горските служители Д. и П., като намира същите за логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Тези свидетели са очевидци на нарушението, като на процесната дата и място са видели, че именно жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС, с което е транспортирал нарязаните дърва, и след като е бил спрян са извършили проверка, в хода на която са установили техния вид, размер, както и че не са маркирани с контролна горска мрака и не са придружени с превозен билет. На маркировка с КГМ подлежат определените за сеч дървета - чл.204 от ЗГ, което се извършва от лица, притежаващи специален лиценз. На маркировка подлежат и дървесините, добити извън горските територии, които преди транспортиране се маркират с марка, собственост на общината от длъжностно лице, определено от кмета. Безспорно е, че процесната дървесината, която е била транспортирана от жалбоподателя не е била маркирана с контролна горска марка. Горното обоснова извод за осъществено нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. Съгласно чл.15, ал.3 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии „Превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка. Превозният билет се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от 3 години“. За транспортирането на процесната дървесина жалбоподателят е следвало да има превозен билет. Тъкмо удостоверителната функция на билета по отношение произхода на вещта прави задължително неговото притежание, в случая с цел да докаже при транспортирането законния произход на дървесината, липсата му обоснова извод за осъществено нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. От анализът на писмените и гласни доказателства в съвкупност и поотделно по един безспорен начин се установява, че жалбоподателят М. А. е нарушил разпоредбите на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, тъй като на посочените в НП дата и място е транспортирал дърва за огрев, без същите да са маркирани с контролна горска марка и не са били придружени с превозен билет. Деянията на Б.М.А. са извършени виновно, при форма на вината-пряк умисъл. Жалбоподателят А. е предвиждал извършването на деянието, транспортирайки иглолистна дървесина за огрев от дървесен вид „бял бор“, без същата да е маркирана с КГМ и без надлежните документи, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си като във волево отношение е целял настъпването на последиците. С оглед изложеното съдът приема, че жалбоподателя следва да понесе предвиждащата се адм. нак. отговорност по ЗГ. Настоящият състав намира, че случаят не е маловажен, независимо от относително малкото количество дървесина, предмет на административното нарушение, тъй като практиката по прилагане на ЗГ показва, че нарушенията от разглеждания вид обичайно имат за предмет именно неголеми количества дървесен материал. В този смисъл, обществената опасност на деянието не е по - ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение по ЗГ, съответно - случаят не е маловажен и няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Досежно наложеното наказание: Съгласно чл.3 от ЗАНН, за всяко адм. нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. В случая деянието е извършено на 14.12.2022 г. и относим се явява ЗГ, която редакция е действала от 12.03.2021 г. до нейното изменение публикувано в ДВ, бр.102 от 23.12.2022 г., влязло в сила от 01.01.2023 г. Според чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В този смисъл съдът счита, че при определяне размера на наказанията, които следва да се наложат за извършените нарушения, НО не е допуснал несъобразяване с изискванията на чл.27 от ЗАНН. Съгласно чл.266, ал.1 от ЗГ (в действащата редакция към момента на извършване на нарушението), наказва се с глоба от 50.00 до 3`000.00 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, ФЛ, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. В случая на нарушителя са наложени адм. наказания за двете извършени от него нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, същите са глоба от 300.00 лева, за всяко едно от извършените нарушения. По делото са налице данни, че жалбоподателя е извършил и други нарушения по ЗГ през 2015 г. и 2017 г., респ. към момента на наказването му с процесното НП, са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл съдът счита, че наложените наказания над определения законов минимум са правилни и със същите биха се постигнали целите на специалната и генерална превенция и биха изиграли ролята на коректив в поведението на А. за в бъдеще. В частта относно приложението на чл.273, ал.1 от ЗГ, спрямо предмета на нарушенията – 3.30 пр.м.3 иглолистни дърва за огрев от бял бор. Съдът счита, че АНО правилно е приложил разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ. По делото безспорно е установен факта, че в момент на проверката процесните дърва за огрев са били транспортирани без контролна горска марка и не са били придружени с превозен билет, което е в нарушение на изискванията на ЗГ. Затова според изричната норма на чл.273, ал.1 от ЗГ, като предмет на нарушението, същите подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо чия собственост са. В този смисъл съдът не констатира несъответствия със закона. Такова се констатира в останалата част досежно отнемането на вещта послужила за извършване на нарушението – 1 бр. МПС, с което дървата са били транспортирани като в тази насока се споделят аргументите на жалбоподателя. Чл.20, ал.4 от ЗАНН /приложим на общо основание, доколкото ЗГ не предвижда друго/, изрично ограничава отнемането на вещи по ал.1 и ал.3 и не допуска такова, в случаите, когато стойността им явно не съответства на характера и тежестта на извършеното. В конкретния казус, НО не е събирал и представил никакви доказателства за стойността на отнетите вещи, но по правилата на формалната и житейска логика е очевидно, че стойността на едно МПС, многократно надвишава стойността на транспортираното с него малко количество дърва. В този смисъл в конкретния случай е налице явно несъответствие между тази стойност и характера и тежестта на извършеното. При гореизложените съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му конкретна част. Относно разноските: Жалбоподателя не претендира такива. При този изход на правния спор, приключил с отхвърляне на жалбата в частта относно извършените нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, в полза на АНО следва да бъдат присъдени претендираните по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100.00 лв. Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът