Решение № 59 от 16.2.2023 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 546/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. Образувано е по жалба от С. З. против Решение № 260135/5.5.2022г. по гр. д. № 8957/2017 г. на РС – Перник, с което са отхвърлени предявените от С. З. срещу З. Е. и П. З., положителни установителни искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване правото й на собственост въз основа на упражнявано давностно владение върху реална част от имот с идентификатор 55871.502.2, находящ се в ••• на адрес ул. „•••“, която реална част е разположена между буквите АБВГД от скицата на вещото лице по СТЕ, находяща се на л. 120 от делото, представляваща неразделна част от решението, която не е заснета като самостоятелен имот в кадастралната карта за •••, одобрена със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК. В жалбата по подробни доводи се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и е необосновано – събраните доказателства установяват, че след сключването на договора за доброволна делба процесната част от имота са владени от жалбоподателката и към настоящия момент. На приложената към исковата молба комбинирана скица на имота е видно, че същият е с площ от 500 кв.м, така както е по договора за доброволна делба и е предвиден път за останалите два имота, които се ползват съвместно от ответниците; така е предвидено и по проекта за нанасяне па имота на КККР на гр.•••, който е оспорен от ответниците. Реалната част на жалбоподателката по проекта за нанасяне на КККР отговаря по площ и лице на изискванията за образуване на самостоятелен парцел съгласно чл.200 ал.1 от ЗУТ.