Решение № 707 от 26.7.2024 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 206/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Ищецът Е. твърди в исковата си молба, че на 29.11.2023 г. подал за вземанията си от ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и било образувано ЧГД № 4794/2023 г. на СтРС, по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение в срок, поради което подавал исковата си молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. В качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ), съгласно разпоредбата на чл. 95а ЗЕ и издадената му лицензия Л-413-17/08.07.2013 г., продавал електрическа енергия на крайни клиенти, които не можели да бъдат клиенти на крайния снабдител по смисъла на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ до избора на друг доставчик, или когато избраният доставчик не можел да извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Цените, по които продавал електроенергия на клиентите си, се определяли по утвърдена от К. методика, съгласно чл. 15, ал. 4 ПТЕЕ, обн. в ДВ бр. 66/26.07.2013 г. снабдяването с ел. енергия от ДПИ се извършвало въз основа на договор при общи условия и индивидуален писмен договор, уговарящ допълните условия между страните по него. Фигурата на ДПИ допълвала съществуващия модел на либерализирания пазар на електрическа енергия в страната, чрез който клиентите имали възможност свободно да избират доставчика си. Активирането на ДПИ настъпвало, когато крайният клиент останел без доставчик на електроенергия на свободен пазар до избора на нов такъв, или когато избраният доставчик не можел да осъществява доставка по независещи от клиента причини. Това следвало от характера на доставката на ел. енергия от ДПИ, която представлявала всеобщо предлагана услуга от обществен интерес. ДПИ не можел да откаже снабдяване с електроенергия на краен клиент, който отговарял на условията за доставка на ел. енергия по реда на чл. 95а ЗЕ, а именно ползвал електроенергия посредством обект, присъединен към електроразпределителната мрежа, и не бил избрал доставчик в законоустановения срок, или бил останал без такъв на свободен пазар. При първоначалната си регистрация на пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени, всеки краен клиент следвало да сключи договор с ДПИ, а при липса на такъв, той се сключвал при смяна на доставчик на пазара (чл. 15, ал. 5 ПТЕЕ). Според 104а ЗЕ, потребителите използвали разпределителните мрежи, към които били присъединени обектите им, при публично известни общи условия. Действащи между страните били общите условия на Е., които били одобрени с решение на ДК. № - г., които обвързвали потребителите, без да било необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 ЗЕ. Между оператора на мрежата и ответникът бил сключен индивидуален договор за достъп с пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа към действащите ОУ № - г. Обектът на ответника бил присъединен към електроразпределителната мрежа на Е.. Потребители, които били присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на доставчика от последна инстанция, съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ. В този смисъл бил и чл. 31, ал. 1 от общите условия на Е., одобрени с решение на ДК. № ОУ[1]1/- г., които обвързвали потребителите, без да било необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ, одобрени от ДК., мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги били достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, и други мрежови услуги. Посочените услуги се заплащали от всички потребители, чийто обекти били присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата нямало разграничение според това чия собственост били присъединителните съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период. Ответникът имал качеството на небитов клиент, съгласно §1, т. 33а от ДР на ЗЕ, тъй като ползваната от същия ел. енергия била за небитови нужди с оглед вида му /търговско дружество/ и този на обекта. Същият бил присъединен на ниво ниско напрежение, съгласно представените по делото фактури. Цените за мрежови услуги се определяли и заплащали на основание решения на К., постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ, като същите не подлежали на договорна свобода. По силата на чл. 9, ал. 1 от общите условия на ищеца и по силата на чл. 11, т. 1 от общите условия на оператора на разпределителната мрежа, двете дружества се задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обект с ИТН -, който се намирал в -, и представлявал -. За ответника бил открит клиентски номер -. На - г. клиентът подал заявление за смяна на клиент за обект на свободен пазар, ведно с декларация за достъп до мрежата и нотариален акт, който бил вписан под № -/2023 г. Същият не бил упражнил до този момент правото си да избере и сключи договор с доставчик на ел. енергия на свободен пазар, поради което негов доставчик на свободен пазар бил ищецът в качеството му на ДПИ, съгласно изискванията на ЗЕ. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 2 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 17, ал. 3. Съгласно чл. 26, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, за периода 01.05.2023 г. - 30.06.2023 г., ищецът доставил до обекта на ответника ел. енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа предоставил мрежови услуги, на обща стойност 1124.62 лева, които до този момент не били заплатени. Поради забава в заплащане на горепосочената главница, ответникът дължал законна лихва в общ размер от 62.15 лева за периода 22.06.2023 г. - 28.11.2023 г., която се дължала по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство на основание чл. 17, ал. 3 от общите условия на ищеца. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, били подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската сметка на ответника. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1124.62 лева за главница от неплатена цена за доставена ел.енергия и мрежови услуги за периода 01.05.2023 г. - 30.06.2023 г., с 62.15 лева законната лихва от 22.06.2023 г. до 28.11.2023 г., и законна лихва върху главницата от 29.11.2023 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4794 описа за 2023 г. на С. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски. Ответникът И. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното: За процесните вземания ищецът е подал на 29.11.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 4794 по описа за 2023 г. на С. районен съд, по което на 04.12.2023 г. е издадена исканата заповед, срещу която на 07.12.2023 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 11.01.2024 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, който поради това се смятат предявени на 29.11.2023 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК). От представения с исковата молба договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа при общи условия, се установява, че ответникът е сключил същия на - г. с Е., в качеството на последното на оператор на електроразпределителната мрежа, притежаващо лиценз за разпределение на електрическа енергия № - г., с който договор последното се е задължило да предоставя на ответника, в качеството му на мрежови негов клиент, право на достъп до електроразпределителната си мрежа, за снабдяване на обектите му с електрическа енергия (л. 4). Представени са от ищеца и одобрените с решение № ОУ -1/- г. на К. - общи условия на договорите за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е., които са публикувани и влезли в сила за крайните му клиенти, и без изричното им писмено приемане – 75-95 (чл. 104а, ал. 4 ЗЕ). От съвкупната преценка на представените от ищеца с исковата му молба - фактура № 2000383932/12.06.2023 г., дебитно известие № 1291084125/12.06.2023 г. към фактура № 2000309997/11.05.2023 г. и дебитно известие № 1292739295/11.07.2023 г. към фактура № 2000383932/12.06.2023 г., се установява несъмнено, че ищецът е издал същите на третото лице - И., с което е фактурирал на последното за плащане, а не на ответника, исковата сума от общо 1124.62 лева, за дължимата се цена на доставените до процесния обект с ИТН -, находящ се в -, и представляващ - – електрическа енергия и мрежови услуги, за целия исков период от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г. (л. 12-14). От т. IV- 4 на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че тези процесни фактури и дебитни известия, ищецът е издал на това трето лице - И., в качеството му на предишен собственик на този обект (л. 70). Тези процесни фактури и дебитни известия, издалият ги ищец е и осчетоводил след това редовно в счетоводството си, в месеца на издаването им, като негово вземане за пълната им стойност от бившия собственик на този обект - И., по неговата партида, а не по тази на ответника, след което ищецът е включил същите фактури и дебитни известия в дневниците си за „продажби“, и в справките си декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди (т. 1 и 2 ЗСИЕ, л. 71-72). Фактурираните ел.енергия и мрежови услуги за исковия период от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г. по всяка от тези фактури и дебитни известия, са доставени на предишния собственик на обекта - И. (т. 3 ЗСИЕ, л. 72). От отговора на вещото лице в съдебно заседание се установява още, че ел.енергията и мрежовите услуги са доставени на процесния обект, но фактурите са издадени на предишния му собственик, поради което е направило тази констатация на стр. 4, т. 5 от ЗСИЕ (л. 98). Тези фактури и дебитни известия, не са отразени в счетоводството на ответника, нито включвани в дневниците му за „покупки“, като същият не е плащал по тях и никаква част на ищеца, а цялата им стойност от 1124.62 лева е неплатена (т. 1-2 и 4 ЗСИЕ, л. 71-72). Доколкото с издаването на тези фактури и дебитни известия, самият ищец е фактурирал за плащане на бившия собственик на процесния обект – И. исковата сума от общо 1124.62 лева, за доставена до този му обект за исковия период от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г. ел.енергия и мрежови услуги, след което издалият същите фактури и дебитни известия ищец е и осчетоводил същите редовно в счетоводството си, като вземане за пълната им стойност от същия бивш собственик на този обект, след което ги е и включил в дневниците си за „продажби“, и в справките си декларации по ЗДДС, и не ги е анулирал, а ги и представя, като доказателства по делото с исковата си молба, а тези издадени от него фактури и дебитни известия, са частни свидетелстващи документи, в които той сам е удостоверил тези неизгодни за него по настоящото дело факти, че не ответникът, а посоченият в тях бивш собственик на обекта – И., е получил доставените му от ищеца на същия обект с ИТН -, за исковия период, електрическата енергия и мрежови услуги по тези фактури и дебитни известия, то съдът намери тези факти за доказани напълно от същите тези издадени и осчетоводени от ищеца фактури и известия, защото са неизгодни за него (чл. 175 ГПК, чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, в този смисъл и Р 71-2014-II т.о., Р 211-2017-II т.о., Р 88-2015-IV г.о.). При това положение обаче, само на това основание се явяват недоказани още в своето основание, поради което и неоснователни, и следва да се отхвърлят изцяло, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно, предявените по делото от ищеца искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че му дължи фактурираната в тези фактури и дебитни известия цена от 1124.62 лева за доставена до процесния обект ел.енергия и мрежови услуги за периода 01.05.2023 г. - 30.06.2023 г., с 62.15 лева законна лихва от 22.06.2023 г. до 28.11.2023 г., и законна лихва върху главницата от 29.11.2023 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4794 описа за 2023 г. на С. районен съд. Вярно е, че ответникът е придобил собствеността на процесната сграда/обект с ИТН - на - г., с представения н.а. № - г., с който я е закупил с имота от бившият й собственик И. (л. 22-29). Вярно е, че поради това на - г., ответникът, чрез пълномощник, е подал до Е., и представеното от ищеца с исковата му молба - заявление за смяна на клиент за обект/и на свободен пазар, с което е заявил смяна на име на клиент за обект на свободен пазар, като е отбелязал, че бил сключил договор за доставка на електрическа енергия с доставчик от последна инстанция, както и договор за доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени с доставчика, снабдяващ обекта с електрическа енергия към този момент (л. 6-7). Но също така е вярно, че никоя от страните по делото не твърди, нито представя по същото такива сключени от ответника договори. Вярно е също така че, на същата дата - г., ответникът, чрез същия пълномощник, е подал до Е. и представената от ищеца с исковата му молба - декларация за достъп до мрежата, с която поискал от Е. такъв достъп до мрежата за процесния обект, за който заявил, че му бил необходим за постоянно захранване, с която декларация декларирал, че има сключен договор за продажба на ел. енергия с търговец -, и посочил, че прилага към нея копие от него или удостоверение за наличие на такъв (л. 6-7). Но също така е вярно, че никоя от страните не твърди, нито представя по делото и такъв сключен от ответника договор. По делото нито се твърди, нито пък има данни и предишният собственик на този обект - И., да е имал избран доставчик на електрическа енергия и сключен с него договор за доставка на такава енергия по свободно договорени цени, до продажбата на този обект на ответника на - г., с представения н.а. № - г. При това положение обаче, въпреки подаденото от ответника на - г. заявление до Е. за смяна на досегашния клиент/собственик на обекта - И., нормата на чл. 102а ПТЕЕ е неприложима за същата смяна, защото и този предишен собственик на този обект, също е нямал сключен преди продажбата му на ответника договор за доставка на свободно договорени цени на ел.енергия на същия му обект с избран доставчик. А именно такова е изискването на същата норма за приложението й, а случаят не е такъв ( чл. 102а, ал. 1 ПТЕЕ, в този смисъл и Опр. 1969-2024-I т.о.). А дори и същата да бе приложима, то и в този случай в самата декларацията на страница втора от заявлението на ответника за промяна е посочено, че същата смяна се извършва по реда на чл. 102а ПТЕЕ, считано от първо число на месеца, следващ този, в който е подадено заявлението, ако е подадено до 25-тото му число, а ако е подадено от 26-тото му число до края на месеца, какъвто е случая, тъй като това заявление ответникът е подал на - г. - то в този случай промяната е следвало да се извърши в 0: 00 часа на първото число на втория месец, в който е подадено – на 01.07.2023 г., което е след исковия период от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г. (л. 6). Поради това, дори и тази норма да бе приложима, което обаче съдът не приема с оглед изложеното, то и тогава смяната с ответника на бившия собственик на процесния обект, и дължимостта от тази дата занапред на сумите за доставена до същия ел.енергия и мрежови услуги, следваше да се осъществи на 01.07.2023 г., след исковия период от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г. А именно дължимостта за последния на доставените от ищеца за същия период ел.енергия и мрежови услуги е спорна между страните по делото. От представения от ответника нотариален акт № - г. е видно още, че бившият собственик на този електроснабден обект - И., се е легитимирал като негов собственик пред нотариуса с посочения в приложенията – друг нотариален акт № - г., с който е придобил този обект (л. 28). Поради това следва да се приеме, че И. и ищецът са сключили, при представените, публично известни общи условия на последния - договор за продажба на ел.енергия за небитови нужди до този собствен от - г. на И. - обект в -, с ИТН - (л. 28 и 51- 62). По силата му ищецът се е задължил да снабдява и продава на този собственик И., ел.енергия и мрежови услуги, които да му доставя до този му собствен от - г., и присъединен на ниво ниско напрежение към електроразпределителната мрежа на Е. - обект, а И., като негов собственик и небитов клиент, се е задължил да ги плаща на ищеца веднъж месечно, в срок до 10 дни от издадената от последния фактура (чл. 7, т. 1 и чл. 18 от общите условия). А по делото няма данни този договор да е бил прекратен и през исковия период от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г. (чл. 235, ал. 3 ГПК). Тъкмо напротив. Понеже по делото няма данни до 01.07.2021 г. собственикът на този обект - И., да е сключил договор за доставка на ел. енергия до същия обект с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, то ищецът е продължил да го снабдява и след тази дата с такава енергия и мрежови услуги при договора им при същите общи условия, но по реда на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ, като доставчик от последна инстанция (чл. 95а, ал. 2 ЗЕ, във вр. с §15, ал. 5, изр. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ, Обн. ДВ, бр. 57/2020 г., в сила от 26.06.2020 г.). Именно поради това ищецът е издал процесните фактури и дебитни известия, за плащане на исковата сума от общо 1124.62 лева, за доставената за същия исков период от 01.05.2023 г. до 30.06.2021 г. електрическа енергия и мрежови услуги до този обект, не на ответника, а на бившия собственик - И.. Не би могло да бъде и иначе, защото при твърдяната и от ищеца липса на избран и след 01.07.2021 г. доставчик на такава ел.енергия до този присъединен към електроразпределителната мрежа, на ниво ниско напрежение, обект, на свободно договорени цени, при липса на данни за сключен по делото друг договор с ищеца за снабдяване на такава енергия, в качеството му на доставчик от последна инстанция, анализирайки разпоредбите на §15, ал. 5, изр. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ (Обн. ДВ, бр. 57/2020 г., в сила от 26.06.2020 г.), чл. 94а, ал. 1, чл. 95а и §196, ал. 2 и 3 ПЗР на ЗИДЗЕ (Обн. ДВ, бр. 54/2012 г., изм. и доп.), следва да се приеме, че с влизане в сила на изменението на ЗЕ, регламентиращо института на доставчика от последна инстанция, сключените до този момент договори с крайния снабдител, какъвто е бил ищеца до 01.07.2021 г. на собственика на обекта от - г. - И., не се прекратяват автоматично. Тъкмо напротив. При неупражнено от крайния потребител право на избор на друг доставчик от последна инстанция, завареният доставчик, който до влизане в сила на изменението на ЗЕ е осъществявал електроснабдяването на клиента, като краен снабдител, какъвто е ищецът за собственика на процесния обект от - г. - И., продължава доставката на електроенергия до същия, но като доставчик от последна инстанция, при условията на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ. В случая, при липса на твърдения от страните и на данни по делото, бившият вече собственик на имота/обекта - И., да е упражнил правото си да избере друг доставчик от последна инстанция, и при наличието на доказателства за издадените от ищеца на последния – процесни фактури и дебитни известия, за доставените му за исковия период електрическа енергия и мрежови услуги до този му обект, както и надлежното им осчетоводяване от ищеца, се налага само извода, че тези суми са дължими именно и само от бившият собственик на този обект - И., а не от ответника, който го е закупил от него на - г. Този извод следва не само от фактите, че в н.а. е уговорено предаването до - г. на владението на този обект от бившия му собственик на ответника с платени сметки за имота (л. 27), а му е и било предадено на - г., с представения с отговора от ответника, и неспорен от ищеца - приемо-предавателен протокол, до когато поради това ответникът не е бил и във владение на този обект, поради което и фактически ползвател на доставената до същия от ищеца ел. енергия и мрежови услуги по процесните фактури и дебитни известия, за целия исков период от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г., е бил бившият му собственик - И., а не ответника (л. 30-31). Този извод следва и от нормите на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ, във вр. с §15, ал. 5, изр. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ (Обн. ДВ, бр. 57/2020 г., в сила от 26.06.2020 г.), в които не е предвидена изрично писмена форма на договора, въз основа на който доставчикът от последна инстанция осъществява дейността си. А след като е така, същата е осъществената и за исковия период от ищеца, въз основа на сключения с бившия му собственик И., още при представените, публично известни горепосочени общи условия на ищеца - договор за продажба на ел.енергия за небитови нужди до собствения на този собственик от - г. - обект в -, с ИТН - - И. (л. 28 и 51-62). При това положение, въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на ищеца в исковата му молба и в хода на делото по същество, е и без правно значение за изхода на делото, дали този обект е останал собствен на този собственик от - г. - И., през целия исков период от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г. на действието на сключения между тях, при посочените общи условия на ищеца - договор за снабдяването му с ел. енергия и мрежови услуги, защото по делото няма данни този продал на ответника този обект с н.а. № - г., и бивш от тогава негов собственик - И., да е изпълнил задължението си по чл. 11, ал. 3 от задължителните и за него, според чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, общи условия на договорите на ищеца за продажба на електрическа енергия, одобрени с представеното решение на ДК. № - от - г., при които е бил сключен между тях този им договор, и при които следва да се приеме, че се извършва и след 01.07.2021 г. снабдяването от ищеца на този обект с ел.енергия, при условията на чл. 95а, ал. 2, във вр. с §15, ал. 5, изр. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ (Обн. ДВ, бр. 57/2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - и да е уведомил писмено последния в 30-дневен срок за тази промяна в собствеността (л. 53). А според чл. 39, ал. 1, изр. 2 от същите ОУ – само при такова уведомяване на ищеца и заплащане от бившия собственик И., на доставената до същия обект до този момент на уведомяването на ищеца от него - ел. енергия и мрежови услуги, се прекратяват договорните им отношения за снабдяването му с такава енергия, осъществявани от ищеца от 01.07.2021 г. при условията на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ (л. 56). А до прекратяването им, е на същият този бивш собственик на обекта - И., а не на ответника, облигационното задължение - да ги заплати на ищеца (чл. 95а, ал. 2 ЗЕ и чл. 28 ПТЕЕ). Едно друго разрешение би означавало да се приеме, че в случая, фактурираните от ищеца за плащане на, и неизплатени му от предишния собственик на обекта - И., цени от общо 1124.62 лева по процесните фактури и дебитни известия, за доставените му от ищеца до същия му обект, който е владял до предаването му на ответника след това на - г. - ел. енергия и мрежови услуги, по сключения между тях при горепосочените общи условия на ищеца, приложими и при условията на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ, и непрекратен през целия исков период от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г. - договор за снабдяването му с такава енергия при същите условия, макар и да имат чисто облигационен характер, следват вещта (този обект) при прехвърлянето й/му от този бивш собственик - И., на ответника. А е известно, че само вещните права следват вещта. Всички останали свързани с нея права и задължения, включително и облигационните, каквито несъмнено са и процесните, не я следват, нито са обусловени от нея. Поради това се дължат от лицето, което е сключило договора, от който са породени (в този смисъл ТР 37-1984-ОСГК, Р 509-1958-III г.о. и Р 223-1997-5 чл.с.). Ето защо и в случая, след като по делото няма данни бившият собственик на обекта - И., да е уведомил ищеца за прехвърлянето на собствеността му на ответника, и на това основание да е прекратен договора им при общи условия, осъществяван от 01.07.2021 г. при условията на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ, за снабдяването му с ел. енергия и мрежови услуги до същия му обект, за исковия период от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г., през който този бивш собственик е бил и във владение на този обект, и поради това е ползвал и фактически доставените от ищеца до същия за исковия период ел.енергия и мрежови услуги, който обект е предал на ответника едва на - г., за възникването и съществуването на вземанията на ищеца/задълженията на този бивш собственик на този обект по процесните фактури и дебитни известия, за плащането на процесните цени на тази енергия и услуги, доставени до същия обект за исковия период, е без правно значение собствеността му за същия период, след като през него бившият му собственик - И., не е уведомил ищеца за промяната в собствеността му, и поради това не е прекратен, а е действал между тях и за този период договора им при общи условия по чл. 95а, ал. 2 ЗЕ, за снабдяването му с такава енергия и услуги. Поради това са и ирелевантни за изхода на делото, представените от ищеца в подкрепа на противното му становище с исковата му молба - н.а. № -/- г., с който бившият собственик на имота - И., го е продал на ответника, и подадените от последния до Е. - заявление от - г. за смяна на клиент за обект/и на свободен пазар, и декларация за достъп до мрежата, както и препис - извлечение от сметка на ищеца (л. 6-11). Последното няма и доказателствена сила, защото за счетоводните книги тя е производна, което следва от изискването на чл. 182 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, те да бъдат редовни - всяко вписване в тях да бъде съставено въз основа на първичен счетоводен документ, който да го оправдава. А в случая по делото се установи, че вписаните в това препис – извлечение от сметка на ищеца – фактури и дебитни известия за процесните суми, са издадени от ищеца за плащане на бившия собственик на имота, а не на ответника, както е вписано в това препис – извлечение от сметка (л. 11-14 и 70-72). А това означава, че същото е нередовно. Поради това няма и доказателствена сила (чл. 55, ал. 2 ТЗ и Р 65-1953-I г.о., Р 1043-1954-IV г.о., и Р 963-1955-IV г.о.). Поради това не може да служи сега на ищеца като доказателство по делото в подкрепа на противното му становище, че ответникът му дължи сумите по същите фактури и дебитни известия. Други релевантни доказателства няма представени по делото. При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените от ищеца, против ответника, искове за съществуване на процесните вземания за главница и лихви, са недоказани още в своето основание (чл. 422, ал. 1 ГПК). Поради това, като неоснователни, следва да бъдат изцяло отхвърлени, заедно с акцесорните искания на ищеца за законна лихва и разноски, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно. При този изход на делото, само ответникът има право да му бъдат присъдени сторените по същото и в заповедното производство разноски, изчерпващи се в случая с платеното според представеното пълномощно адвокатско възнаграждение от 420 лева за защитата му по делото (л. 35), които поради това следва да бъдат възложени в тежест на ищеца (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на делото, ищецът няма право на разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). Воден от горните мотиви, С. районен съд