Решение № 4532 от 19.5.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 641/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на РИОСВ - Бургас, чрез процесуален представител - юрисконсулт против Решение № 83 от 08.02.2025 г. постановено по АНД № 4263/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 36/04.09.2024г., издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което на основание чл.162, ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на „Къмпинг Созопол Еко 2020“ ЕООД с ЕИК: 206126829, със седалище: [населено място], [улица], община Созопол с управител В. К. В. е наложена имуществена санкция в размер от 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.95, ал.1 вр. чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, довели до отмяна на процесното НП, като се счита, че РС неправилно е приел, че не е доказано качеството на възложител, както й че оспореното в НП деяние се осъществява непрекъснато във времето, като в конкретния случай датата на извършване на нарушението, чрез бездействие, съвпада с датата на която то е констатирано. Обсъжда се материалната законосъобразност на оспореното НП и се иска от съда да отмени оспореното съдебно решение, с което е отменено издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание за касатора, редовно уведомен, представител не се явява. Преди съдебното заседание, касаторът депозира по делото писмено становище, в което описва установената по делото фактическа обстановка и преповтаря вече изложеното в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация „Къмпинг Созопол Еко 2020“ ЕООД, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва касационната жалба и моли за постановяване на съдебен акт, с който да се остави в сила първоинстанционното решение като обосновано и правилно. Излага подробни съображения в писмена защита. Претендира присъждане на разноските, съобразно представен списък. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира първоинстационният съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, като счита, че решението на РС следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от нов съдебен състав за установяване на обективната истина и приложимия по делото закон, както и за провеждане на разпит в качеството на свидетелите на Х.-Х., Г. И. и Г. Д. – лицата, извършили констатацията и посочени в съответния протокол. Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателно постановление № 36/04.09.2024г., издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което на основание чл.162, ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на „Къмпинг Созопол Еко 2020“ ЕООД с ЕИК: 206126829, със седалище: [населено място], [улица], община Созопол с управител В. К. В. е наложена имуществена санкция в размер от 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.95, ал.1 вр. чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС. При постановяване на решението си съдът е приел, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено лице, но при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на санкционираното лице, както и че нарушението не е доказано. Съдът е посочил, че от описанието на нарушението не става ясно за какво точно е санкционирано дружеството - за липса на произнасяне от страна на директора на РИОСВ с краен административен акт, или за това, че не е подадено инвестиционно предложение в РИОСВ-Бургас, както и че липсва посочване в АУАН и в НП на качеството на лицето. Нещо повече, липсва каквато и да е констатация дружеството да има качеството на възложител. Прието е също така, че не е посочена дата на нарушението, като административнонаказващият орган е следвало да установи и да посочи в обстоятелствената част на АУАН и НП периода от време, който се явява най-ранният етап на инвестиционното предложение за дадения обект и да го посочи като дата на нарушението. Намерил е и за недоказано участието на наказаното ЮЛ в извършване на нарушението по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост при постановяване на подлежащия на касация съдебен акт, като при постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението. РС в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените писмени и събраните гласни доказателства – проведени разпити в качеството на свидетели на актосъставителя Г. Д. и свидетеля Х.-Х., като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му и не са останали неизяснени факти, налагащи връщане на делото на първоинстанционния съд за събиране на гласни доказателства. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до отмяна на издаденото наказателно постановление и препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК Съдът намира, че действително в хода на административнонаказателното производство, а впоследствие и на съдебното, преписката не е попълнена с надлежни доказателства за датата на извършване на нарушението, като датата не е посочена нито в АУАН, нито в НП в нарушение на изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Безспорно е, че с разпоредбата на чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС е предвидено, че оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2. Съгласно т. 12 б. „г” от Приложение № 2 на ЗООС ОВОС се извършва на инвестиционни предложения за изграждане на къмпинги и места за паркиране на каравани. Във връзка с изпълнение на това изискване на закона, разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС предвижда задължение за възложителя на инвестиционно предложение да информира писмено компетентния орган. Посочената разпоредба съдържа в себе си задължението, а санкцията при неговото неизпълнение е регламентирана в чл.162, ал.1 от ЗООС. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в АУАН и в НП не е посочено време на извършване на административното нарушение, съобразно изискванията на чл.42, т.2 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И в двата акта (АУАН и НП) е посочено, че нарушението е констатирано на 15.02.2024г. по време на извършване на проверката. Предвид факта, че административното нарушение е извършено чрез бездействие, представляващо въздържане и пропускане да се изпълни определено задължение, установено в правната норма, то АНО е следвало да установи и да посочи в обстоятелствената част на АУАН и НП периода от време, който се явява най-ранния етап на инвестиционното намерение за дадения обект и да го посочи като дата на нарушението. Именно през този период от време възложителят е следвало да извърши писмено уведомление на РИОСВ-Бургас по силата на чл.95, ал.1 от ЗООС за инвестиционното си намерение и с бездействието му в този период от време е осъществило нарушението на ЗООС. Като не е посочил време на извършване на нарушението АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото на защита на соченото за нарушител дружество. Липсата на събрани доказателства за времето, което представлява най-ранния етап на инвестиционното намерение, липсата на фактически установявания за крайната дата от този етап препятства съдебния контрол при проверката за спазването на сроковете в чл.34 от ЗАНН при издаване на АУАН и на НП за нарушението. Настоящият съдебен състав споделя изцяло и тезата на РС, че по отношение на наказаното дружество в административнонаказателното производство липсва каквато и да е констатация дружеството да има качеството на възложител на инвестиционно намерение. За да се ангажира конкретната отговорност на даден субект, следва да се установи с доказателства, че именно този субект е лицето, задължено да инициира процедурата по глава Шеста от ЗООС, както и ясно да се опише, че отговорността му се ангажира за това, че е започнал да извършва реално строително-монтажни работи, въпреки че не е започнала и няма приключила процедура по глава Шеста от ЗООС, а тя приключва с издаване на влязъл в сила административен акт, с който се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за строителство, чието осъществяване е констатирано. В случая, от административната преписка се установява, че дружеството дори не е собственик на всички имоти, в който е разположен фактическия къмпинг, като в АУАН и в НП дружеството не е посочено като възложител, а като ползвател. Следователно, доколкото и в производството пред наказващия орган дружеството не е било прието за възложител на инвестиционно намерение, а само за ползвател на проверявания обект – къмпинг, правилно и законосъобразно РС е отменил оспореното пред него НП. В заключение, съдът намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд – Бургас следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските по делото в размер на претендираните 800 лева адвокатско възнаграждение, за заплащането на което са представени и доказателства. Съдът намира за неоснователно немотивираното възражение на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като размера е съобразен с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,