Решение № 204 от 10.6.2013 г. на Районен съд - Монтана по дело № 70124/2013 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс. Производството е по реда на чл. 310 т. 6 ГПК, във връзка с чл. 146 ал. 2 от Семейния кодекс. Ищцата М.П. xxx, като майка и законен представител на малолетното дете Г.К.С., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б., xxx, твърди, че с влязло в сила решение по гражданско дело № 1137/2007 година на Районен съд Монтана е утвърдено постигнатото споразумение, по силата на което К.С.К. се е задължил да и заплаща на нея, като майка и законен представител на Г. месечна издръжка в размер на 60.00 лв., считано от 01.11.2007 г. до настъпване на обстоятелства, даващи основание за изменение или прекратяването и. Изменени са обстоятелствата, при които е определена издръжката. От постановяване на решението са изминали повече от пет години. През този период Г. е пораснала и значително са се увеличили нуждите и. Ученичка е в ІV клас на Четвърто основно училище „Иван Вазов” Монтана. С оглед възрастта си се нуждае от немалко средства за задоволяване на най-необходимите и потребности от храна, облекло, учебни пособия и от средства за посрещане на духовни потребности. Тя полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, като за издръжката и помагат нейните родители. Освен че Г. е отлична ученичка, посещава и извънкласни форми. През 2012 година имала желание да изучава английски език, но било невъзможно да го запише, поради липсата на средства. Доброто здравословно състояние на ответника и трудоспособната му възраст, както и това, че работи, обуславя възможността му да заплаща по-голям размер на издръжката. Моли съда да постанови решение, с което измени размера на издръжката по гражданско дело № 1137/2007 година на Районен съд Монтана и осъди ответника да и заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 11.03.2013 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, както и направените по водене на делото разноски. Ответникът К.С.К., xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Г.Ц., xxx, взема становище по иска. Не го оспорва по основание, а го оспорва по размер, като счита, че същия е прекомерно завишен. Действително от постановяване на решението по гр. д. № 1137/2007 г. на МРС е изминал повече от пет годишен период, но обстоятелствата не счита да са се изменили драстично, за да се претендира издръжка от 200 лв. месечно. Още повече, че през този период е заплащал освен месечната издръжка, е помагал на ищцата допълнително, купувайки на детето дрехи, обувки, пособия. Освен това издържа и друго негово дете – К., родена на xxx година, поради което към настоящия момент претендираната издръжка му е прекомерно висока и е в невъзможност да я осигури. Предложението ме у издръжката да бъде от 120.00 лв. издръжка по отношение на родено от брак дете между страните, като след развода им, родителските права са предоставени за упражняване на майката, определен е режим на лични контакти с бащата и дължимата от него месечна издръжка, която към 06.02.2008 г. е договорена на 60.00 лв. Доказателствата по делото са писмени. Изискано е и приложено гражданско дело № 1137 по описа за 2007 година на Районен съд Монтана. Дирекция „Социално подпомагане” град Монтана взема становище и счита, че определянето на размера на издръжката трябва да бъде съобразена с потребностите и в интерес на детето и според възможностите на родителите и че за децата именно те са хората, които могат да им подсигурят необходимите условия за правилното психическо, физическо, емоционално и социално развитие. Съдът следва да се произнесе с решение, което да бъде съобразено с индивидуалните нужди и в интерес на детето Г.. Съдът, след като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото и съгласно правилото на чл. 315 ГПК, намира за установени следните обстоятелства: Детето Г.К.С. е родена на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx, от родители – майка: М.П. К. и баща: К.С.К., съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 288 от 03.06.2002 година на Община Монтана. С решение, влязло в сила, по гражданско дело № 1137 по описа за 2007 година на МРС, съдът е утвърдил между молителите – родители на малолетното дете, споразумение за прекратяване на брака и и е договорен размера на месечна издръжка от 60.00 лв., считано от 01.11.2007 г до настъпването на причини и обстоятелства за нейното изменяване и прекратяване. От момента на постановяване на решението, касаещо размера на месечната издръжка за Г., дължима от бащата за малолетната им дъщеря, до момента на подаването на настоящата искова молба е изминал период от повече от пет години. В настоящото производство, е установено, че Г. е ученичка в ІV б клас на Четвърто Основно училище „Иван Вазов” Монтана през учебната 2012/2013 година, навършила е 11 години. Установено е също, че майката е трайно безработна, видно от представената Служебна бележка от „Бюро по труда” Монтана и обстоятелството, че сама полага единствено грижи по отглеждането, възпитанието и издръжката на детето си. Установено е също така, че бащата реализира трудови месечни доходи от около 400.00 лв. и има дете на 5 годинки от друга жена. При тази фактическа установеност и съобразно приложимия закон, по свое убеждение, докладчика по делото достигна до следните правни изводи: Съгласно чл. 142 СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя в граници, установени от разпоредбите на СК. Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, като по настоящото дело се иска увеличението й. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следваше, посредством пълно доказване, да установи четирите предпоставки за уважаване на осъдителния иск за увеличение размера на определената издръжка. Тя е доказала и четирите от предпоставките – че Г., като тяхна дъщеря не е навършила пълнолетие, че ответника е неин родител и, че има съществено и трайно увеличение на нейните нужди. По отношение наличието на третата предпоставка съдът счита, че следва да се съобрази и с ППВС № 5/1970, като прави своя извод, че са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е определен последващия размер на издръжката и са налице изменения и в социално-икономическия живот, които сочат на непрекъснато увеличение на цените на стоките от първа необходимост, а така също и на увеличение цените на услугите – от всякакъв характер. Нуждите на детето и условията на живот са с траен и продължителен характер. През изминалия период от пет години детето е пораснало, и предвид особеностите на възрастта му (когато много по-бързо нарастват обичайните материални и духовните потребности на детето) и съобразно социално-икономическата обстановка в страната, може да се направи обоснования извод за трайно и съществено нарастване на потребностите и. По делото е доказана четвъртата предпоставка, а именно възможността на ответника да дава издръжка на детето си в но не в претендирания размер, за релевантния период. Ответникът, макар да прояви процесуална активност, по разбиране на докладчика, установи по безспорен и категоричен начин, че е във възможност да дава издръжка. По делото са ангажирани доказателства за негова професия, както и обстоятелството, че следва да заплаща издръжка и на още едно малолетно дете, родено през 2008 година. Обстоятелството, че не ангажира доказателства в насока на трайни и сериозни здравословни проблеми, касаещи неговата трудоспособност, съобразено и с възрастта му, сочат на извода, че е във възможност да дава издръжка и на това си дете. Възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка, която касае не само размера на издръжката, но и основанието на иска. По такъв начин една от кумулативните предпоставки за уважаване на исковата претенция, с правно основание чл. 150 СК е налице. Липсата на доходи, реализирани от майката на детето, както и досегашния размер от 60.00 лв. са недостатъчни за нормалното съществуване на Г. и то задоволявайки най-обикновените и належащи потребности, без луксозни такива. В настоящото производство не е достатъчно ангажирането единствено на доказателства за размера на сегашната издръжка. Следва да се докажат материалните възможности и на двамата родители, за да може да се направи преценка налице ли е изменение на обстоятелствата от постановяване на сегашната издръжка и да се определи делът на всеки от родителите на детето при определяне на новата му издръжка. Най-сетне следва да се посочи доводът, че за уважаване на претенцията единствено водещи са интересите на детето, съобразено и с възможностите на двамата родители, установени по безспорен начин. Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл. 150 от СК и са налице условията за промяна на размера на присъдената издръжка, по смисъла на този текст от Закона. Обстоятелствата, които са били съобразени при определяне на предишния размер на ежемесечната издръжка за детето Г., значително са променени, с оглед на това, че през изтеклия период са изменени и социално-икономическите условия на живот, а от друга страна, нуждите на детето Г.К.С. от елементи и средства за физическо и духовно развитие през изтеклия период са завишени с оглед израстването и и понастоящем може да се каже, че предходният размер от 60.00 лв. на ежемесечната издръжка е недостатъчен, а нуждите на детето биха могли да се покрият напълно с една ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лв. Задължение обаче и на двамата родители е да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца, следователно, техните нараснали нужди и потребности, вследствие на промените във възрастта им и в социално- икономическите условия в страната, трябва да се посрещнат и от двамата родители. При съблюдаване изискванията на чл. 143 от СК за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца и възможностите на родителя, размерът на издръжката на ненавършили пълнолетие деца се определя в абсолютно число и претендираното увеличение е основателно. Досежно възможностите на бащата да дава издръжка в искания размер от 120.00 лв. без особени затруднения, съдът намира по отношение на ответника, за който се установи какви и доколко реализира доходи над средните за страната, то за навършилата 11 годишна възраст дъщеря Г. е напълно по неговите сили да изплаща сума от 120.00 лв. месечно, която не би сериозно го затруднила, а от друга страна, остатъкът от 80.00 лв. до необходимия за издръжката на това дете общ размер от 200.00 лв. може да се поеме от майката, ведно с грижите по непосредственото и отглеждане и възпитание. Мотивиран така, съдът следва да уважи главния иск и да увеличи размера на присъдената ежемесечна издръжка за детето Г. с 60.00 лв., като осъди баща й да заплаща сумата от 120.00 лв. ежемесечно на нейната майка и законен представител, считано от датата на завеждане на иска - 11.03.2013 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера. С оглед на тези обстоятелства и при установеното приложно поле на чл. 150 от СК, ответника трябва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните платежи на новоопределения размер ежемесечна издръжка, която държавна такса, изчислена, е в размер на 172.80 лв., вносими по сметка на Районен съд Монтана. Съдът следва да допусне предварително изпълнение на настоящото решение в частта му за присъдената издръжка. Водим от гореизложеното и на основание чл. 315 от ГПК, съдът,