Решение № 104 от 12.9.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 296/2025 г.

Производството е по реда на чл.20 от ЗЕЕЗА. Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Варна против Решение №257 от 26.08.2025г. по ЧНД №1276/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, с което е отказана екстрадиция на руския гражданин Р. В. А., по искането на съдебните власти на Руската Федерация, въз основа на водено наказателно производство за разследване на престъпление по чл.159, ал.4 от НК на Руската федерация-измама, извършена от организирана група, в особено големи размери, за което е предвидено наказание до десет години лишаване от свобода и глоба. С Решението е изменена и взетата мярка за неотклонение от „домашен арест“ в „подписка“. В протеста се излагат съображения за неправилно приложение на закона, като се счита, че са налице предпоставките на чл.60, т.1 и т.2, изр.1 от договор между НРБ и СССР и ЗЕЕЗА. Предлага се отмяна на решението и постановяване на нов съдебен акт, с който да се уважи молбата за екстрадиция. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста на изложените основания. Исканото лице и неговия процесуален представител оспорват протеста и молят съда да остави в сила първоинстанционния акт. Исканото лице в своя лична защита моли да не се допуска екстрадиция, поради съмнения за справедлив процес и спазване на неговите процесуални права. Настоящият състав, след като се запозна с изложените в протеста съображения, изслуша страните в съдебно заседание, съобрази събраните доказателства и служебно провери правилността на решението на Окръжен съд гр.Варна, прие за установено следното: Р. А. е гражданин на РФ, роден на 11.09.1980г. в гр.Ашхабад, Република Туркменистан, притежаващ, руски паспорт №0312269042 от 28.05.2013г., разрешение за пребиваване №700920896 от 11.01.2016г., с актуален статут на постоянно пребиваващ в РБългария чужденец и паспорт №550167865 валиден до 28.11.2028г.. В ДМОС-МВР чрез Интерпол-Москва е получено писмо от 30.05.2025г. с искане от съдебните власти на РФ за временно задържане под стража на А. с цел последваща екстрадиция на лицето за тази държава за провеждане на наказателно производство по обвинение за извършено престъпление измама. С Постановление от 16.07.2025г. ВКП е постановила задържането на А. за срок до 72часа, считано от 9, 00 часа на 17.07.2025г.. С определение на ВОС по ЧНД №1125/2025г., влязло в сила на 22.07.2025г., спрямо А. е взета мярка за неотклонение „домашен арест“. В Министерство на правосъдието по дипломатически път е постъпила молба и комплект документи по чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА, придружени с превод на български език, във връзка с отправено от Генералната прокуратура на РФ искане за екстрадиция на руския гражданин Р. А.. По делото няма съмнение досежно гражданството и самоличността на исканото лице. Посочените писмени материали са проверени по реда на чл.10 от Министъра на правосъдието, след което са изпратени незабавно на Върховната касационна прокуратура по силата на чл.12 от ЗЕЕЗА. В този смисъл за настоящия състав не възниква съмнение досежно тяхната автентичност. Получените материали и приобщени в процедурата по екстрадиция, са съответни на чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА. От същите е видно, че срещу исканото лице А. е образувано наказателно производство на Отдел Разследване при Управлението на вътрешните работи за гр.Сочи към Главно управление на МВР на Русия за Краснодарски край и същия е привлечен като обвиняем за участие в престъпна група в периода 2018г.-03.03.2020г. целяща да присвои федерални парцели земи, разположени в национален парк Сочи, като били въвлечени в престъпната дейност длъжностни лица и са използвани фалшиви документи, в резултат на което е била нанесена на държавата щета в особено големи размери, квалифицирано по чл.159, ал.4 от Наказателния кодекс на РФ. Правилно проверявания съд е приел, че описаното в молбата за екстрадиция престъпление намира своя аналог в чл.321, ал.2 от НК на РБългария, поради което изводът на ВОС за наличие на предпоставките по чл.5, ал.1 от ЗЕЕЗА е правилен. Настоящият състав намира, че изводът на проверявания съд, че са налице положителните предпоставки по ЗЕЕЗА за предаване на лицето А. е законосъобразен. По отношение на приложимото право следва да се посочи, че това са нормите на Европейската конвенция за екстрадиция и на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Европейска конвенция за екстрадиция от 1957г., която е в сила за България от 01.10.1994г., а за РФ- от 09.03.1994г. Съгласно чл.28, пар.1 от ЕКЕ по отношение на териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен договор, конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две договарящи държави. Което означава, че Договорът между Народна Република България и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела от 1975г. в настоящия случай не може да има приложно поле. Настоящият състав намира, че от молещата държава са изпратени всички необходими документи по чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА и чл.64 от Договора: Постановление за образуване на наказателно производство; Постановление за международно издирване на А. от 29.11.2024г.; Постановление от 17.12.2024г. на Централния районен съд на гр.Сочи, с което по отношение на А. е взета мярка за неотклонение “задържане под стража“, потвърдено от Апелативната инстанция с решение от 28.12.2024г.; Постановление за привличане на исканото лице в качеството на обвиняем от 16.12.2024г.; извлечение от НК на РФ вкл. по отношение на давността; данни за исканото лице и информация досежно неговата самоличност и гражданство. От същите се установя по един безспорен начин самоличността и гражданството на лицето, респ. неговата идентичност, образуваното наказателно производство и привличането на А. като обвиняем, конкретните данни за разследваното престъпление, позволяващо преценка за наличието на двойна наказуемост, неговата квалификация по НК на РФ, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година и данни за неизтекла давност. Правилен е и извода на проверявания съд за липсата на абсолютните предпоставки по чл.6 от ЗЕЕЗА при наличието на които не се допуска екстрадиция. Лицето е руски гражданин, не се ползва с имунитет по отношение наказателната юрисдикция на РБългария, няма българско гражданство и не му е предоставено убежище от РБългария към момента на получаване на искането за екстрадиция. Същият има статут на постоянно пребиваващ в РБългария. По отношение абсолютните предпоставки по чл.7 от ЗЕЗЗА, представляващи основания, при които се отказва екстрадиция, настоящият състав се солидализира с аргументите на проверявания съд, като допълва следното. Няма спор, че престъплението за което А. е привлечен като обвиняем не е политическо или военно престъпление, че няма да бъде съден от извънреден съд, че престъплението не е амнистирано и наказателното преследване не е погасено по давност според законодателството на РФ и РБългария и за същото не се предвижда смъртно наказание. Няма данни за влязла в сила присъда в РБългария за същото престъпление. Настоящият състав намира, че е налице абсолютното основание за отказ по чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА, във връзка с гарантиране на правата на исканото лице, свързани с наказателното производство, съгласно изискванията на международното право. Действително, по делото са налице гаранции, предоставени от Генералната прокуратура на РФ с писмо №81/3-218-2025 от 06.2025г. до Министъра на правосъдието в РБългария. Видно от същото, Зам.генералния прокурор гарантира, че поисканата екстрадиция няма за цел преследването на лицето по политически мотиви, във връзка с расова принадлежност, вероизповедание, националност, или политически възгледи. На следващо място се гарантира, че на А. ще бъдат предоставени всички възможности за защита, в т.ч. помощ на адвокати, като същия няма да бъде подлаган на мъчения, жестоки, безчовечни, унижаващи достойнството видове третиране или наказания, съгласно чл.7 и 14 от Международния пакт за граждански и политически права от 16.12.1966г. В случай на предаване на лицето на Русия, същия ще пребивава в «заведение», в което са зачетени стандартите, изложени в Пакта и служителите на Посолството на РБългария в РФ ще могат да го посещават за целите на проверка за спазването на изложените гаранции. Горепосочените гаранции се подлагат под съмнение от настоящия въззивен състав по следните съображения: С Резолюция СМ/Res(2022)2, приета на 16 март 2022 година, членството на Руската федерация в Съвета на Европа се счита за прекратено от 16 март 2022 година, а от 16 септември 2022 година страната престава да е Високодоговаряща държава по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. На 07.06.2022г. е приет от Руската Държавна дума закон, според който решенията на Европейския съд по правата на човека, издадени след 15 март 2022г., не подлежат на изпълнение в Русия, а решенията на този съд вече няма да бъдат основа за преразглеждане на решения, взети от руски съдилища. Изложеното обосновано води до извода, че ще се препятства юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека по индивидуални жалби за нарушени права по Конвенцията от граждани на Русия. По този начин ще се изключи възможността за контрол върху спазването на правата със създадената с конвенцията международна система за нейното прилагане, включително и върху правното положение на задържаните в местата за лишаване от свобода. Проблемът е изключително сериозен, защото дори и при членството на РФ в Съвета на Европа, молещата държава не е изпълнила решенията по 90% от делата, идентифициращи структурен или системен проблем с човешките права. По същите са постановени осъдителни решения срещу нея от ЕСПЧ през последните десет години, при които съдът е установил наличие на тежки нарушения на правата на човека, включително случаи на безвестни изчезвания, изтезание и друго нечовешко отношение към лишените от свобода в тази страна и липса на ефективно разследване /Велхиев и други срещу Русия №34085/06, 5 юли 2011/. Следва да се спомене и отсъствието на активност от страна на Русия по създаване на независим Национален превантивен механизъм против изтезанията, въпреки дадените й препоръки в доклада от 2018г. на Комитета на ООН против изтезанието. И не на последно място е факта на разглеждани в Комитета на министрите на Съвета на Европа по процедурата на усилено наблюдение групата дела Бунтов срещу Русия /в процедура на наблюдение на изпълнението от 2012г./, свързана с изтезания и други форми на малтретиране в местата за задържане и липса на ефективно разследване. Съдът се позовава и на последния доклад, изготвен от Amnesty International (2021 - 2022), третиращ условията в пенитенциарните институции на молещата държава, показващ устойчивостта, с характеристики, определени като "ендемични", на актове на изтезания и други малтретирания на задържани лица, също и продължаващата тенденция на "много редки" случаи на образуване на съдебни производства срещу извършителите на подобно поведение. От друга гледна точка, в редица свои решения ЕСПЧ подчертава, че в случаи, когато има сериозни и съществени основания да се предположи, че лицето, подлежащо на екстрадиция ще бъде изложено на риск да бъде подложено на третиране, противоречащо на нормата на чл.3 от ЕКПЧОС, последното включва задължението такова лице да не бъде екстрадирано в държавата, неосигуряваща подобни гаранции. Съдът подчертава, че в процедура по екстрадиране, оценката на риска за засегнатото лице да бъде подложено на малтретиране в собствената му страна е основополагаща и заслужава особено внимание от страна на вътрешните съдилища /вж Решение M.G.срещу България №59297/12 от 25.03.2014г./. Внимателното проучване на ситуацията в местата за лишаване от свобода на молещата държава, проведено и чрез запознаване с общодостъпен доклад от БХК за състоянието на човешките права и върховенството на правото в Руската Федерация показва сериозен системен проблем от произволни задържания, липса на мотиви в съдебните актове, забавени разглеждания на обжалването на мерки за неотклонение, липса на справедлив процес при разглеждане на задържането, лоши условия в местата за лишаване от свобода, предмет на група дела: «Калашников срещу Русия», «Федотов срещу Русия» и «Бунтов срещу Русия». Отделно, правото на справедлив процес по чл.6 от Конвенцията също се поставя в несигурност по изложените съображения, което насочва и към съмнения, че правата на исканото лице в наказателното производство са под риск, при невъзможност за осъществяване на контрол върху спазването им по силата на ЕКПЧОС. В подкрепа на извода са данни от доклад на Уърлд джъстис проджект /неправителствена организация на Американската адвокатска асоциация, подкрепена от 21 партньорски организации от цял свят/ за 2021 година, сочещ на сериозен проблем по отношение на върховенството на правото в РФ. Проблеми се установяват спрямо справедливостта на съдебния процес в молещата държава, за което свидетелстват решения на ЕСПЧ по редица дела /спрямо руските граждани Михаил Ходорковски, Алексей Навални, Иля Яшин, Гари Каспаров, Александър Аверин, Вадим Гунко и др./, а проблемите са разнообразни– отказ да се разгледат и обсъдят доводите на защитата, липса на безпристрастност на съдии, нарушаване на поверителността на комуникациите между клиент и адвокат, отказ да се разглеждат жалби за освобождаване, отказ за изслушване на свидетели, нарушаване на презумпцията за невиновност, неколкократни осъждания за едни и същи деяния и пр. Пак от практиката на ЕСПЧ се извлича нарушение в наказателните производства на чл.5 от ЕКПЧОС, изразяващи се в противозаконни и произволни задържания по наказателни обвинения, липса на достатъчно мотиви за продължаване на задържането под стража, задържане в неоторизирани помещения, провеждане на производства по налагане на мярка за неотклонение в отсъствие на обвиняемия, прекомерна продължителност на предварителното задържане и т.н./ група решения „Кляхин срещу Русия“/. Коментираните нарушения са допуснати при членството на РФ в Съвета на Европа /към настоящия момент прекратено/, като денонсирането на ЕКПЧОС от 16 септември 2022 година нататък, поражда основателни съмнения за задълбочаване на проблемите. Съображенията на настоящия състав са в унисон с решения на съдилища в страните-членки на Съвета на Европа, които отхвърлят искания за екстрадиция, или международна правна помощ от Руската федерация на основание липса на доверие във волята на тази страна да изпълни задълженията си по международното право, наличие на съмнение в спазване на принципа за върховенство на правото и невъзможност за наблюдение върху дадените гаранции. В допълнение следва да се отбележи, че на заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, проведено на 03-04.03.2022г. Министрите от ЕС постигат единодушно съгласие, че «действията на Русия представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателноправни въпроси, като си запазват правото на преценка за всеки отделен случай». От значение е и обстоятелството, че през април 2022година РФ е отстранена с решение на Общото събрание на ООН от Съвета по правата на човека, с което се препятства всякаква възможност за разследване на твърдения за нарушения на човешките права, което обосновава извод, че защитата им не е възможна. В обобщение, от изнесените по-горе обективни обстоятелства и аргументация се налага извод за наличието на възможен риск, в случай на предаване за участие в образуваното наказателно производство, за реална възможност от накърняване на правата на исканото лице в това производство, което обосновава и основанията за отказ от допускане на екстрадицията му по смисъла на чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА. По изложените мотиви, съставът на Апелативен съд гр.Варна намира изводът на първоинстанционния съд, че са налице абсолютни основание за отказ от екстрадиция на А. за правилен и законосъобразен, а протестът се преценява като неоснователен. Водим от горното, съдът