Решение № 241 от 19.2.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 1/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗаК.на за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба на „Л.Б. ЕООД е.КО“ КД, •••, депозирана чрез юрисконсулт П.Т., против Решение № 347/09.11.2023г., постановено по АНД № 20233630201683 по описа за 2023г. на Районен съд – гр.Шумен. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-002131/22.05.2023г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при К.мисия за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 200 от ЗЗП, за нарушение на чл.21 от ЗЗП, във вр. с § 13, т.9 от ДР на ЗЗП. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, като сочи, че санкционираното неизпълнение не е съставомерно по приложения административно наказателен състав. По изтъкнатите съображения отправя искане за отмяна на процесния съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира и присъждане на съдебни разноски. Ответникът, Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, депозира писмено становище с рег. № ДА-01-175/19.01.2024г. посредством главен юрисконсулт В.П., с искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител. В него аргументира и тезата за законосъобразност на съдебния акт, отправяйки искане същият да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Сочи, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка: Дружеството – касационен жалбоподател, стопанисва търговски обект - магазин „Лидл“, находящ се на бул. „Симеон Велики“ № 40 в гр.Шумен, в който предлага за продажба на потребителите разнообразни хранителни и нехранителни стоки. На 20.02.2023г. свидетелите В.К.Г.и Н.И.Й., главни инспектори в КЗП – РД - гр.Варна, извършили проверка в посочения по-горе търговски обект. В хода на същата било установено, че в рекламната брошура на „Лидл“ за периода 20.02.2023г. - 26.02.2023г., на страница 3 е обявено намаление на стока „Шпеков салам Pikok Pure “ с обявена продажна цена от 6, 99 лева за опаковка 2 х 220гр.; на страница 4 се рекламират за продажба „зимна наденица от свинско месо“ – 640гр. с обявена продажна цена от 5, 99 лева за опаковка; „гулаш от говеждо месо Блек ангъс“ – 500 гр. с обявена цена 10, 99 лева за опаковка; „мариновани пилешки бутчета“ – 750 гр. с обявена продажна цена 8, 49 лева за опаковка; на страница 9 в рекламната брошура се предлагат „наденица с чесън“ – 300 гр. с обявена продажна цена 4, 379 лева за опаковка, „салам с орехи“ – 250 гр. с обявена продажна цена 6, 99 лева за опаковка, „салам със смокини“ – 250 гр. с обявена продажна цена 6, 99лева за опаковка, „мини саламчета, сушени на въздух“ – 150 гр. с обявена продажна цена 4, 59 лева за опаковка. Всички посочени цени са обявени за опаковка, а не за единица килограм. Във връзка с тези констатации на 06.03.2023г., свидетелят В.К.Г.съставил срещу дружеството - касатор акт за установяване на административно нарушение № 002131, за това, че на 20.02.2023г. в рекламната брошура за периода 20.02.2023г. - 26.02.2023г. не е посочил продажната цена за единица мярка, с което е нарушил разпоредбата на чл.21 от ЗЗП. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на нарушителя, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които касационният жалбоподател изложил, че след като съгласно чл.19, ал.2 от ЗЗП търговецът няма задължение за обявяване на цена за единица мярка при стоки, търгувани на брой в търговските обекти, не може да има задължение и за обявяване на цена за единица мярка в рекламните съобщения за тях. Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция. Съобразявайки фактите по делото, въззивният съд приел, че в процедурата по установяване на административно нарушение и съответно налагане на наказание не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счел жалбата за неоснователна, като посочил, че санкционираното неизпълнение на задължение е безспорно установено, а наложената санкция е в минимален размер. По мотиви, изложени в касирания съдебен акт, атакуваното наказателно постановление е потвърдено. При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящия състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо. Шуменският административен съд приема, че в хода на въззивното съдебно производство са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Касационната инстанция напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на касатора за деянието, описано в акта и в наказателното постановление. Както правилно е посочил районният съд, разпоредбата на чл.21 от ЗЗП е императивна и изисква от търговеца да посочва цената за единица мярка във всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена. В случая по категоричен начин се установява, че това не е било сторено в отпечатаната и приложена по въззивното дело рекламна брошура. Съобразно легалната дефиниция на §13, т.9 от ДР на ЗЗП „цена за единица мярка“ е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър. В случая се установява по безсъмнен начин, че за описаните в обстоятелствената част на наказателното постановление стоки не фигурира цена за единица мярка – килограм. Горното налага извод, че юридическото лице не е изпълнило разписаното в чл.21 от ЗЗП задължение по отношение на стоките, описани в АУАН и в НП. Този извод не се разколебава от позоваването от страна на касатора на нормата на чл.19, ал.2 от ЗЗП. Текстът е ясен и изисква цената на стоката да се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой. В случая стоките са се предлагали като разфасовки, но коментираното правило предвижда кумулативното посочване на цената за съответната мерна единица (в случая килограм) и на отделната разфасовка, което не е било сторено от страна на търговеца, обявил цената на коментираните продукти в нарушение на императивния текст на чл.21 от ЗЗП. Изложеното обосновава извода, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на търговеца по реда на чл.200 от ЗЗП. Цитираната разпоредба предвижда налагане на имуществена санкция в съответния размер за нарушение на редица разпоредби от ЗЗП, между които е и нормата на чл.21 от закона. По аргумент на чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.200 от ЗЗП, отговорността на юридическо лице е безвиновна, обективна отговорност и се реализира независимо дали негов орган или служител имат вина. Касационната инстанция намира за правилен и законосъобразен и извода на предходната инстанция за неприложимост на института на „маловажния случай“ на административното нарушение касателно процесното нарушение. Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид и не се отличава с по-ниска тежест. На търговеца е наложена имуществена санкция в минимален размер, с която биха били постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция. При този изход на спора, на ответника на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред Административен съд – гр.Шумен в размер на 80 (осемдесет) лева. Водим от горното Шуменският административен съд