Решение № 1236 от 4.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 221/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.12, ал.4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ). Образувано е по подадена жалба от Н. М. П. против писмо с Рег. № РД25001640ВН /27.01.25г., издадено от Кмета на Община Варна. Жалбоподателят моли за отмяна на писмото в частта, с която: 1/ не му е дадено разрешение да провежда протестни действия пред СИС, адрес гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“ №12 и 2/ да не използва озвучителна техника; Иска съдът при постановяване на решението да спази чл.38 и чл.39 от Конституцията на Република България. Моли Съдът да обяви с решение, че кметът на Община Варна по закон няма право да налага забрани за използването на високоговорители по време на обявен протест от гражданите освен в интервала между 22.00ч. и 08.00ч., както и че никой не може да забрани правото на гражданите да изразяват своето мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Ответникът, чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва жалбата, като недопустима, алтернативно като неоснователна. Сочи, че в правомощията на Кмета на Общината е да определи реда за провеждането на протеста. Иска прекратяване на производството по жалбата или отхвърлянето й и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът като съобрази съдържанието на жалбата, становищата на страните, относимата нормативна уредба и събраните доказателства намира от фактическа и правна страна следното: С писмо с Рег. № РД25001640ВН /27.01.25г., издадено от Кмета на Община Варна, жалбоподателят Н. П. е уведомен, че му е разрешено провеждането на индивидуални, протестни действия по повод личен мотив за период: - 27.01.2025 г. - 28.02.2025г, (от понеделник до петък); интервал - 09: 00 -14: 00 ч. и 16: 00 - 17: 30 ч.; локации - в близост до сградите на Окръжен съд - Варна, Районен съд - Варна, Административен съд - Варна, Община Варна. Със същото писмо му е забранено да не се провеждат протестни действия пред Съдебно изпълнителна служба, с адрес ул. „Ангел Кънчев" №12; Да не се пречи на свободния достъп на гражданите до сградите на институциите.; Да не се използва озвучителна техника. Като мотив за забраната е изтъкнато, че Съдебно-изпълнителната служба в град Варна, с адрес - ул. „Ангел Кънчев" №12, се намира в близост до сградата на Районен съд - Варна, като няма достатъчно отстояние до улицата. В съседство до сградата на Съдебно изпълнителна служба се намират жилищни сгради, както и сгради, в които се полага труд, Според разпоредбата на чл.3 от ЗСММ на събранията, митингите и манифестациите гражданите изразяват мнения, възгледи и становища по въпроси от политически, икономически, социален, културен или друг характер чрез слово, плакати, макети и по друг подходящ начин. Ответната страна сочи в мотивите на акта, че използването на озвучителна техника на посочените в заявлението места несъмнено ще създаде шум, който ще наруши спокойствието на гражданите и ще създаде неблагоприятни условия за всички, които полагат труд в близост. С оглед създаването на предпоставки за „нарушаване на обществения ред", както и „нарушаване на правата и свободите на другите граждани", при осъществяването на протеста чрез използване на озвучителна техника пред административни сгради, които са в близост до жилищни сгради, е издаден оспорения отказ. За да се произнесе по спора, Съдът съобрази следните разпоредби: Съгласно чл.12, ал.1 от ЗСММ „Когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът на общината предлага промяната им.“; Според чл.12, ал.2 от ЗСММ, Кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, при конкретно разписани в нормата хипотези, между които в т.2 и т.4 са предвидени следните основания „застрашават обществения ред в съответното населено място“ и „нарушават правата и свободите на другите граждани.“; трето на чл.12, ал.3 и ал.4 от ЗСММ, в които са предвидени процедурата за налагане на забраната и за обжалването й. Според последната цитирана разпоредба „Организаторът на събранието, митинга или манифестацията може да обжалва забраната по предходната алинея пред съответния административен съд в 3-дневен срок от получаването й.“ Жалбата, предвид липсата на данни за дата на получаване на писмото и липсата на указание в него за възможност за обжалването му, се явява подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на оспорения акт. Анализът на оспорените части от писмото „да не се провеждат протестни действия пред Съдебно изпълнителна служба, с адрес ул. „Ангел Кънчев“№ 12“ и „без използването на озвучителна техника“ налагат извод, че съдържат забрани: първо за ограничаването му по място, т.е. да не се провежда на конкретно посочено място, а именно пред Съдебно изпълнителна служба, с адрес гр.Варна ул. „Ангел Кънчев“№ 12 и второ за начина на провеждането му - „без използването на озвучителна техника“, поради което жалбата се явява допустима по арг. от чл.12, ал.4 вр. ал. 2 от ЗСММ. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. По обжалвана т.1) липса на разрешение да провежда протестни действия пред СИС, адрес гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“ №12, съдът приема следното: Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСММ кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че: 1. са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната; 2. застрашават обществения ред в съответното населено място; 3. застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка; 4. нарушават правата и свободите на другите граждани. Легална дефиниция за "несъмнени данни" в ЗСММ не е дадена, но според тълковните речници значението на думата "несъмнени" е: без съмнение, безспорно, неоспоримо, сигурно. В конкретния случай в оспорения акт не са посочени безспорни, неоспорими и сигурни данни и не са събрани доказателства в тази насока. Липсва становище на ОД МВР Варна дали при провеждането на мероприятията от жалбоподателя, през изминалите години са констатирани сериозни инциденти. Действително СИС гр.Варна е разположена в непосредствена близост до жилищни сгради, но в близост до жилищни и други сгради са разположени и другите локации- Адм.съд Варна, ВОС, РС Варна и община Варна, където е дадено разрешение за провеждане на протестни действия. Изложените доводи от ответника могат да послужат единствено като основание за прилагане на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗСММ, а именно: кметът на община Варна да предложи промяна на мястото и времето на провеждане на протестното действие, но не и да наложи забрана за неговото реализиране. От изложеното следва извода, че не са събрани и не са приети доказателства, от които да може да се формира извод, че забраната за протестни действия пред СИС, с адрес гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“ №12, е наложена, поради съществуване на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща правата и интересите на другите граждани в посочения район в по-завишен размер от останалите локации- Адм.съд Варна, ВОС, РС Варна и община Варна. В заключение, съдът приема, че жалбата е основателна, а издаденото писмо-отказ в тази част е незаконосъобразен административен акт и поради наличието на основанията по чл. 146, т. 4 АПК, следва да бъде отменено и преписката да се върне за ново произнасяне. По обжалвана т.3 ) да не използва озвучителна техника за всички локации- в близост до сградите на ВОС, ВРС, АС Варна и Община Варна съдът приема следното: При издаването на забраната по т. 3 е спазен материалния закон. Видно от разпоредбата на чл.12, ал.2, т.2 и т.4 от ЗСММ Кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато „застрашават обществения ред в съответното населено място“ и „нарушават правата и свободите на другите граждани.“ Хипотезите, при които кмета може да забрани провеждането на мероприятието са разписани в ЗСММ. От съдържанието на цитираните разпоредби се констатира, че са бланкетни и тяхното съдържание се запълва от съответните правила за обществения ред в населеното място и от уредбата на правата и свободите на другите граждани. Съгласно чл. 16 и чл.48, ал.1 от Конституцията на Република България „Трудът се гарантира и защитава от закона.“ и „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.“ При осъществяване на протеста пред посочените локации - ВОС, ВРС, АС Варна и Община Варна, чрез използване на озвучителна техника за периода, когато му е разрешен: 27.01.25- 28.02.25г. в интервал: 09: 00- 14, 00ч. и 16-17, 30ч. и по начина, по който иска жалбоподателят, ще бъде накърнено конституционно гарантираното право на труд на всички служители и работници в близост до сградите на ВОС, ВРС, АС Варна и Община Варна, поради което се прави извод, че начина, по който г-н П. иска да осъществява протеста, чрез използване на озвучителна техника, за целия период на разрешението, попада в обхвата за забраната, поради „нарушаване правата и свободите на другите граждани.“. Осъществяването на протест чрез използването на озвучителна техника в близост до местата на полагане на труд и живеене е нарушаване на правото на хората да работят и живеят в спокойна среда. На изложените съображения жалбата в тази част е неоснователна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, което предвид изхода на спора се явява частично основателно и следва да бъде уважено в размер на 40лв. Водим от горното и на основание чл.12, ал.4 от ЗСММ, Съдът