Решение № 1291 от 15.4.2010 г. на Районен съд - Варна по дело № 2740/2008 г.

Предявени са искове с правно основание чл.108 ЗС от М.А.Ц., ЕГН •••••••••• •••, Л.А.Ч., ЕГН •••••••••• ••• и М.А.А., ЕГН •••••••••• ••• против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството а при условията на евентуалност против Община В., с искане ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху реална част от недвижим имот находящ се в землището на гр.В., местност „С.„с идентификатор № • целият с площ от 1099 кв.м. и граници: имоти с номера: •, •, •, •, • и •, с площ на реалната част от • кв. м., с граници на реалната част: имоти № •, № •, № •, № •, № • и •, идентична с УПИ •, кв. 13 от РП на местност „Л. „ от • г. В исковата молба ищците твърдят, че с нот ариален акт № • на Варненския нотариус тяхната майка и наследодателка А. А.А. закупила следния недвижим имот – хавра с пространство • кв. м. местност „ С.” при граници на имота: С. П., вила на БНБ и от две страни път. Същият имот представлявал реална част от парцел Х – 48, целият с площ от • кв. м. Т ози имот бил неправомерно отнет с Протокол № 113/ 27.11.2959 г. на комисия по чл. 64 ЗПИНМ. Ищците се легитимират като собственици на имота по силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател А. А. А., придобила имота въз основа на правна сделка и се позовават на разпоредбата на чл. 2, ал.2 от ЗВС В ОНИ. Имотът е индивидуализиран по действащ план с уточнителни молби от •. и • г. като на копие от скица, издадена от СГКК В. в син цвят е повдигната претендираната реална част. В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответната страна Община В. изразява становище за неоснователност на иска. Сочи се, че с влязло в законна сила решение от • г. на ВОС ІІ гр.колегия била отхвърлена жалбата на наследодателката на ищците против изричния отказ на Кмета на Община В., с което й е отказано възстановяване правото на собственост върху недвижим имот, идентичен с процесния. С това решение със сила на присъдено нещо било установено, че А. А. К. лице идентично с имена Ангелики А. А. не е станала собственик на процесния имот - реална част от парцел • в местност „ С. „, бивша местност „ Л. ” по силата на реституционния закон. Ответната страна Община В. твърди, че владее имота на законово основание, позовава се на разпоредбата на параграф 7, т.3 от ЗМСМА, протокол • г. и АДС № • г. В условията на евентуалност Община В. се позовава на давностно владение осъществено в периода от • г. до •• г., влизане в сила на ЗМСМА. В срока за отговор ответната страна Държавата представлявана от МРРБ изразява становище по иска. На първо място се твърди се, че ищците се легитимират като наследници на А. А. К., но са представили нот. акт с имена на лице А. А.А., от което не може да стане видно дали това е едно и също лице. По основателността на иска се твърди, че не са налице основанията на чл.2 ал. 2 от ЗВС В ОНИ и че няма доказателства наследодателката на ищците да е владяла имота. Твърди се че Държавата владее имота на законово основание. В открито съдебно заседание от • г. ищците, представлявани от адв.С.М., молят съдът да уважи предявения иск, като се твърди, че ответните страни владеят имота без правно основание.В подкрепа на становището си за основателност на иска адв.С.М. е представя писмени бележки. В същото съдебно заседание ответната страна Община В., чрез юрисконсулт Да. моли съдът да отхвърли предявения иск и в срока за писмени бележки изразява писмено становище. В откритото съдебно заседание от • г. ответната страна – Държавата, чрез МРРБ, чрез юрисконсулт Р.моли за отхвърляне на иска и предоставяне на срок за писмени бележки. Страните по делото са направили искания за присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: От приложеното по делото удостоверение за наследници на А. А. К., ЕГН ••••••••••, б. ж. на В., починала на • г. се установява, че след смъртта си същата оставя трима наследника по закон - ищците по делото и нейни дъщери: М.А.Ц., Л.А.Ч. и М.А.А. /л. 7 /. Видно от удостоверение с изходящ номер • от • г. Община В. е удостоверила твърдения от ищците факт, че А. А. К., ЕГН •••••••••• е починала и е вписана с различни имена: А. А. К. в акт за смърт № • г., А. А. Б. в акт за брак № • г. съставен от Община В. и А.А.А. – в акт за раждане № • / Приобщеното на лист • от делото заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за поупко – продажба № • отразява правна сделка, извършена на • г. пред нотариус при Сталинския околийски съд. По силата на покупко – продажба от • г. А. А. ••• закупува от И. Н.Л. от същия град / сега В. / следния имот – една хавра, находяща се в сталинско землище, местността „ С. „ с пространство •.5 кв.м. при съседи - по нотариален акт и към • г. – С. П., вила на Българска народна банка и от две страни път, съставляващ дворище •, влизащо в парцел • по плана на курортно предградие „ Л. „ за сумата от • лв. Продавачът Ил.Лалева се е легитимирала като собственик на имота по силата на нотариален акт № • г. и записка за вписването му № • от същата дата на Сталинския нотариус. По делото на лист 206 ти в заверено за вярност с оригинала копие е приобщен нотариалния акт № • г. легитимиращ продавача Ил.Л. като собственик на хаврата. Същото дворище на заверено копие на скицата от плана от 1936 г. е повдигнато в оранжеви линии на л. 37 от делото. С Решение от • г. на ВОС, ІІІ гр. колегия, постановено по гр.дело № • а от • г. Окръжен съд В. е отхвърлил Жалбата на А.А.К. от гр.В. против изричния отказ на Кмета на Община В. – Решение № • г. с което й е отказано възстановяване на правото на собственост върху недвижим имот с планоснимачен номер •, парцел •, квартал • от местност „ С. „ с площ от • кв.м., отчужден за „ Парк Отдих и Култура „. Решението е влязло в законна сила и е окончателно / на осн. чл.44 ЗАП /действал към • г./- л. 86 – 87 от делото. Заверени за вярност с оригинала копия на гр. дело № • а от • г. са приобщени на листи • от делото, предвид факта, че същото е унищожено. Копие от атакуваното решение на Кмета на Община В. е приложено на л.102 от делото. С протокол № • от • година, на комисия по член 67 от Правилника за плановото изграждане на населените места, назначена със Заповед № • от • година на председателя на Варненския градски народен съвет, при съобразяване с Постановление № • г., тарифата за оценка на недвижимите имоти „ Известия „ брой • г. е взето решение на А. А. К. да се заплати общо сумата от • лв. за имот 48 и насажденията -един декар овощна градина ІV категория, като се вижда, че е задраскано името С. И. като собственик на имот 48. / л.88 -90/. От приложената бележка на лист 91 от делото се установява, че на финансовия отдел при ГНС е изпратена преписката по изплащане на сумата от • лв. на Ангелина А. Константинова за отредения й имот в местност „ С. „ за парк „ Отдих и Култура „. На • г. ГНС В. съставя Акт № • за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр.В.. Видно от записването в акта същият е съставен на основание протокол от • г. М.О. № • г. Имотът за който е съставен акта е описан като Място от • куб.м., при оценка 5.671 лв., отреден за Парк „Отдих и култура „. / л.92 /. Със Заповед № • от 6.І.1950 г. на МКСБП, издадена на основание § 19 от Временните правила за приложение на ЗПИНМ е одобрен общия регулационен план на гр.В., централната част, ІІІ градски район и крайбрежието от санаториума до лесопарка, според червени, сини синьо- защрихован, кафяво – защриховани черти на приложения към заповедта план / л. 93 от делото и лист 181 - ви, на който е приложено по – четливо копие /. На л. • от делото е приобщена актуална скица на процесния имот, от която е видно, че имот с идентификатор № • в гр.В., по КК и КР, одобрени със Заповед № • г. на ИД на АГКК има площ от 1099 кв. м., с начин на трайно ползване - обществен селищен парк, градина и е имал стар идентификатор 531.158. От скицата се установява, че имота е записан на Република България въз основа на акт за частна държавна собственост / при първоначална регистрация / І№ 6754 от • г. издаден от АВ В.. На лист 140 от делото на копие от същата скица № • г. ищците са повдигнали в сини щрихи реалната част от имота. По делото е допусната и изготвена съдебно техническа експертиза от вещото лице Р.П.. От експертизата безспорно се установява, че съгласно кадастралния и регулационен план на курортно предградие „ Л. „, одобрени със Заповеди № № • и • от • г. и Царски указ, имот пл.№ • за който се отрежда УПИ Х - 48 от кв.13 е записан на наследници на Ст.П.при граници: имот пл.№ • на БНБ, имот пл.№ • на наследници на С. К. и от две страни път. Вещото лице дава категорично заключение / л. 195 абзац предпоследен /, че имотът описан в нотариален акт № • година е ЧАСТИЧНО идентичен с УПИ • от кв.• и представлява • кв.м. идеални части от същия - три идентични граници и конкретизиран имот в нотариален акт № • година а именно УПИ • по плана на Курортно предградие Л.. Вещото лице е изготвило комбинирана скица, на която се вижда, че имотът описан първоначално в исковата молба от ищците и в уточняващата такава, на лист от • от делото, придружаваща я скица на лист 140, не съответства на имота описан в нотариален акт № • г., с който ищците сочат, че тяхната наследодателка е придобила имота. За спорния имот, чрез СТЕ се установява, че съществуват следните планове и карти: Кадастрален и регулационен план на курортно предградие „Л. „, одобрени със Заповеди № № • г. и Царски указ; Генерален устройствен план на В., утвърден по разпореждане № • г. на МС; кадастрален план на Приморски парк / С. / от 1991 г. Паркоустройствен план на „Приморски парк – С. „ не е открит в община В.. Безспорно се установява от СТЕ / л.196/, че съгласно Генералния градоустройствен план на В., утвърден с Разпореждане • от • г. на МС процесният имот попада в зона за зелени площи. Съгласно Заповед № • от • г. имотът е отреден за парк „С.”, като отреждането е изписано върху регулационния план от • г. До настоящият момент вещото лице констатира, че имотът попада в ПАРК С., като с АДС № • / • г. имотът е актуван като държавен. В действащата кадастрална карта имотът не е отразен като отделна кадастрална единица, попада в отделни кадастрални единици, като в по – голямата си част попада в имота записан на Република България на основание АДС • г. При оглед на място вещото лице сочи, че е осъществено мероприятието озеленяване, като площта е заета от паркова асфалтирана алея, има частично алейно осветление, тревна площ и декоративни дръвчета. В полза на ищците и на ответната страна Община В. са допуснати и гласни доказателства. В открито съдебно заседание на • г. в полза на ищците са разпитани свидетелите Д. Н. В. и М. С. Б.. Свидетелката Д. Н. В., ЕГН ••••••••••, разказва, че познава А.и А. – родителите на ищците Л. и Маргарита, още от детските си години, тъй като живеели на ул. „Б. ”. За А. и А. свидетелката знаела, че имали лозе: „ на С. а., хотел „М. ”, но не съвсем до брега, а по-назад, по към асфалта. ”. В лозето имало кьошкови, сее ли домати и цветя.Според свидетелката този имот бил около декар, но сочи, че не знае съседите, не може да си спомни името на местността.Свидетелката си спомняла, че ищците плакали когато им взели имота, през петдесет години.Имотът бил отчужден и те повече не ходели там. До този имот нямало път, по пътека се стигало до него а след отчуждаването запустял. Свидетелката разказва, че сега ходи там на разходка, но нищо не остан ло от едно време. Зн аела, че имота бил до хотел „ Максим ” към пътя. Сега имота представлява л част от парка. Дървета има ло, лампи. Свидетелката заявява, че знае че имота бил към декар, така й казали.Навремето ходели там, постилали черги, нямало зидове. Вторият свидетел на ищиците М. С. Б., ЕГН ••••••••••, разказва, че познава ищците защото живеели в един двор, на улица ” Р. „, израснали заедно. Св.Б. сочи, че знае, че имали място, на пътя за „Златни пясъци”, от страната на морето. Водени били там на пикник.Св.Б. също не знае името на местността. В детските й години мястото било голямо, но после било до декар, имало дръвчета, сеели цветя ищците, домати също. До мястото се стигало по пътечка и от там влизали през вратичка, наблизо имало каптаж от който ищците взимали вода.Това място било стопанисвало до 58 – 59 г. и след това Държавата им го отнела. В момента това място било заградено с телена ограда и никой не го ползвал.През този имот не минавала алея, отстрани асфалтирана алея минавала, от кв.”Чайка „надолу. В самия имот останала: „ някоя и друга пръчка, изсъхнало дърво „, ограден бил с телена ограда. Свидетелката свързвала място с каптажа, който бил извън него, припознавала това място като минавала оттам, поглеждала и се сещала, но дали е това място по план не може да каже. В полза на ответната Община В. е разпитана свидетелката И. И.П., ЕГН •••••••••• – гл. специалист „ Общинска собственост ” при ответника. Свидетелката разказва, че през •. когато се занимава ла с реституцията имала наблюдения над имота, той се намирал близо до алеята надолу към ресторант „ Хоризонт ”. През него имот минава ла асфалтова алея, през средата, и ма ло засадена растителност. Св.Ив.П. заявява, че имота е в парк „С.” и има пл. № • по кадастралния план от •. Алеята започва ла от главния път за „ Златните ” по посока „Х. ”, в съседство с имота била сградата на БНБ. В самия имот имало паркова растителност, алейно осветление, дървета, храсти. Св.П. е категорична, че имотът се ползва от обществеността за парк още от 1972 г. – 1973 г. д о настоящият момент, твърди П. имотът оставал част от парка. За предходните собственици на имота, св.Ив. П. разказва, че искали реституция, но им било отказано, защото имота се намирал в парка. Този имот бил предвиден за парк и само ако не било изградено това, за което е предвидено мероприятието, тогава можел имота да се възстанови.В процесния имот имало алеи, насаждения и затова на бил възстановен. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: За бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на претендирания имот, а ответникът да се намира във владение на същия, без да има правно основание за това. Ищците по делото твърдят да са собственици на имота по силата на наследствено правоприемство от техният наследодател и майка Ангелики А.А., придобила имота чрез покупко продажба през 1950 г. и реституция ех lege, на осн. чл.2 ал.2 ЗВСОНИ. Настоящият съдебен състав намира предявените искови претенции от ищците спрямо двамата ответници за допустими, при наведените твърдения за принадлежност на правото на собственост на ищците и упражняване на фактическа власт върху спорния имот от Държавата и Община В.. По делото безспорно се установява твърдения от ищците факт, че са наследници по закон на своята майка – Ангелики А.А. /Ангелина А.А. / бивш жител •••, починала на • г. / л. 7 и л.194/. Наследодателката на ищците и тяхна майка по надлежния ред, чрез възмездна правна сделка покупко продажба е придобила правото на собственост върху недвижим имот хавра в местност „С.” във В. с площ от 753, 5 кв.м., като сделката е изповядана в изискуемата нотариална форма, вписана по надлежния ред / нотариален акт № • г. – лист 5 от делото /. След откриване на наследството на А.А. нейни наследници по закон остават трите й дъщери и ищци по делото. В хода на настоящото исково производство ищците следваше да установят и докажат, че имотът предмет на ревандикация е принадлежал на тяхната наследодателка, както и че на налице предпоставките на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Ищците по делото от една страна е следвало да защитят правата си искайки отмяна на извършеното отчуждаване в предвидените срокове. Едва предвиденото реституционно производство би ги легитимирало като собственици на имота. В тежест на ищците бе да установят при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху имота, за който твърдят, че е отчужден без да са спазени процедурите по ЗПИНМ. Хипотезата на реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ (в редакцията ДВ, бр. 107/1997 г.), предполага отнет без законово основание недвижим имот или такъв, отчужден не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в посочения период. Ищците не установиха, че са собственици точно на претендираната от тях реална част от процесния имот, а освен това в разглеждания случай с оглед данните за проведена процедура по ЗПИНМ (отм.), не може да се направи извод, че е налице завземане, респ. отнемане без законово основание на имот, собственост на ищците. Самите ищци твърдят, че е налице отчуждителна процедура, а и данните по делото сочат на такава по ЗПИНМ (отм.), а не завземане на имота. Не е установено отчуждаването да е извършено не по установения законов ред. Не е налице приложното поле на реституцията по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Според заключението на вещото лице и представената писмена документация по делото безспорно се установява, че имотът придобит от Ангелина А. през 1950 г. не съществува във вида, в който е иззет от Държавата, поради което за ищците не може да настъпи реституционния ефект по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. В този смисъл е практиката на ВКС, обобщена в ТР № •• г. и т. 1 от ТР № • г. на ОСГК на ВКС, като в последното изрично е разяснено, че условието за реално съществуване на имота се отнася както за възстановяването по чл. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, така и за допълнително въведеното през 1997 г. основание за реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, на което се позовават ищците. Съгласно дадените разяснения в Решение № • от • г. на ВКС по гр. д. № • г., V г. о. преценката на съда дали имот съществува реално и е възстановен на правоимащите лица на основание чл. 2, ал. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, следва да бъде съобразена с конкретното предназначение на терена по действащия подробен устройствен план на урбанизираната територия. От неоспореното от страните заключение на вещото лице П. се установява, че собствеността върху имота не може да се възстанови по право на ищците на осн. чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.Установява се, че имотът още от 1959 г. е отреден за зелени площи а сега е част от парк „ С. „ – част от Морската градина на В.. Градоустройственият план има силата на закон относно статута и предназначението на териториите, обхванати от плана. При установеното обстоятелство, че целият имот по Градоустройствения план на В. от 1959 година попада в „ зона за зелени площи „, това мероприятие е реализирано, понастоящем е част от ПАРК С., не може да се възстанови имота на ищците, респективно не е настъпил рестутиционният ефект по силата на закона -чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, За пълнота на мотивите настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че от допуснатите в полза на ищците гласни доказателства не можа да се установи с категоричност местонахождението на имота и неговите граници, т.е. признаците по които се индивидуализира недвижим имот. Съдът намира показанията на разпитаната в полза на ответната Община В. за преки, но пристрастни, предвид обстоятелството, че свидетелката работи в ответната община, поради което не ги кредитира. С оглед изложеното ищците не успяха да установят и докажат твърдението си, че оспореното материално право на собственост им принадлежи на твърдяното придобивно основание. При това положение, макар и двете ответни страни да твърдят, че упражняват фактическа власт върху имота на законово основание, не е необходимо да се изследват останалите две предпоставки на иска по чл.108 ЗС, тъй като първата кумулативна от тях не е налице. При този изход от спора и на основание чл. 78 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени сторените от тях съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция а именно: по 80 лева за депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1, чл.7, ал.2 т.4 в размер на 768.50 лева - т.е. по 848.50 лева за всеки от двамата ответници. Мотивиран от гореизложеното, съдът