Решение № 1749 от 20.10.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2210/2023 г.

Районен съд - Пловдив20.10.2023 г.докладчик Васил Александров Тасев

Диспозитив

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 692100-F676543 от 20.02.2023г. на Заместник директор на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на „ТИН ГРУП“ ЕООД, ЕИК 201098451, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Атон“ № 1А, представлявано от Б. Б. С., на основание чл.180в, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1315, 67 лева за извършено административно нарушение по чл.176в, ал.4 от ЗДДС и чл.111г, ал.1 и ал.2 от Правилник за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/, вр. чл.176в, ал.12 от ЗДДС. ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на „ТИН ГРУП“ ЕООД, ЕИК 201098451, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Атон“ № 1А, представлявано от Б. Б. С., сумата в размер на 431, 57 лева, представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК. Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 692100-F676543 от20.02.2023г. на Заместник директор на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на „ТИН ГРУП“ ЕООД, ЕИК 201098451, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Атон“ № 1А, представлявано от Б. Б. С., на основание чл.180в, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1315, 67 лева за извършено административно нарушение по чл.176в, ал.4 от ЗДДС и чл.111г, ал.1 и ал.2 от Правилник за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/, вр. чл.176в, ал.12 от ЗДДС. Жалбоподателят, „ТИН ГРУП“ ЕООД, по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. По същество не оспорва нарушението. Претендира разноските по делото. Редовно уведомен, за него се явява адв. А., който поддържа жалбата и прави същото искане. Въззиваемата страна, ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОР НА ТД НА НАП - ПЛОВДИВ, редовно уведомена, за него се явява, юрк. М., която пледира за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. От фактическа страна се установява следното: Обжалваното наказателно постановление е издадено срещу дружеството-жалбоподател „ТИН ГРУП“ ЕООД, затова че същото в качеството си на данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на течни горива по приложение № 35 от ППЗДДС със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчната основа за данъчен период м.11.2021г. над 25 000лв., за които не са налице условията по чл. 176в ал. 8 от ЗДДС, не е предоставило в ТД на НАП - Пловдив в законоустановения 7-дневен срок преди промяната на обстоятелствата, които са от значение за предоставеното обезпечение, а именно до 22.11.2021г., ново обезпечение или допълнение към вече предоставеното обезпечение под формата на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция, след като към 30.11.2021г. данъчната основа на извършваните от дружеството облагаеми доставки на течни горива по приложение № 35 от ППЗДДС, е надхвърлила размера на данъчната основа на извършените облагаеми доставки на течни горива, за които лицето вече е предоставило обезпечение. Към 30.11.2021г. „ТИН ГРУП“ЕООД е предоставило в ТД на НАП - Пловдив следните обезпечения във връзка с извършваните облагаеми доставки на течни горива по приложение № 35 от ППЗДДС: Банкова гаранция № 961DGI116251ASFD/07.09.2016r с изх. № 0361-71- 002229/ 07.09.2016г. за сумата от 206 000, 00лв. със срок до 07.09.2017г. Промяна № 2 с изх. № 0361-77-000389/07.03.2017г. във връзка с чл.176в, ал.4 от ЗДДС и промяна размера на обезпечението от 206 000.00лв. на 60 000.00лв. със срок до 07.09.2017г. Промяна № 3 с изх.№ 0361-71-005028/04.09.2017г. във връзка с чл.176в, ал.6 от ЗДДС и продължаване валидността на гаранцията в размер на 60 000, 00 лв. със срок до 07.09.2018г. Промяна № 4 с изх. №0361-77-001577/21.08.2018г. във връзка с чл.176в ал.6 от ЗДДС и продължаване валидността на гаранцията в размер на 60 000, 00 лв. със срок до 07.09.2019г. Промяна № 5 с изх.№ 0836-77-001735/19.08.2019г., във връзка с чл.176в ал.6 от ЗДДС и продължаване валидността на гаранцията в размер на 60 000, 00 лв. със срок до 07.09.2020г. Промяна № 6 с Изх. № 0836-77-004340/21.08.2020г., във връзка с чл.176в ал.6 от ЗДДС и продължаване валидността на гаранцията в размер на 60 000, 00лв. със срок до 07.09.2021г. Промяна № 7 с Изх.№ 0836-77-001670/25.08.2021г„ във връзка с чл.176в, ал.4 и ал.6 от ЗДДС за увеличение размера на обезпечението от 60000 лв. на 75 000лв. и продължаване валидността на гаранцията до 07.09.2022г. С така предоставеното обезпечение по промяна № 7 с Изх. № 0836-77- 001670/25.08.2021г. в размер на 75 000лв., дружеството обезпечава извършването на облагаеми доставки на течни горива по чл. 176в ал.1 т.1 от ЗДДС с данъчна основа в размер до 375 000, 00лв. За данъчен период 01.11.2021 г. - 30.11.2021г., ТИН ГРУП“ ЕООД е извършило облагаеми доставки на течни горива по приложение № 35 от ППЗДС, за които не са налице условията по чл. 176в ал. 8 от ЗДДС, а именно: на газьол с код по КН 27101943, газьол с код по КН 27102011, бензин с код по КН 27101245, втечнен нефтен газ и други газообразни въглеводороди с код по КН 27111397, втечнен нефтен газ и други газообразни въглеводороди с код по КН 27111900 с обща данъчна основа в размер на 381578, 38 лв. и ДДС 76315, 67 лв., описани в приложение № 1, неразделна част към настоящия АУАН. С доставките на течни горива, извършени за периода 01.11.2021г. - 30.11.2021г., описани в приложение № 2, неразделна част от настоящия АУАН, с обща данъчна основа 378862, 95лв. и ДДС 75 772, 59лв., данъчната основа на осъществените от ТИН ГРУП" ЕООД доставки на течни горива по приложение № 35 от ППЗДДС, надхвърля размера на данъчната основа на доставките на течни горива, за които дружеството е предоставило обезпечение в ТД на НАП - Пловдив. Предвид това, в срока по чл. 176в ал. 4 от ЗДДС - до 22.11.2021г. /7 дни преди доставката, извършена на 30.11.2021г. по фактура № 900003433 /30.11.2021г. с данъчна основа - 5684, 04 лв., с която се надвишава стойността на предоставеното обезпечение/, „ТИН ГРУП“ ЕООД е следвало да предостави в ТД на НАП - Пловдив ново обезпечение или допълнение към така предоставеното обезпечение под формата на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за разликата, с която се надхвърля размера на данъчните основи на доставките, за които вече е предоставено обезпечение, като това ново обезпечение или допълнение към предоставеното обезпечение следва да обезпечава извършените доставки на течни горива за данъчен период м. 11.2021г. /от 01.11.2021г. до 30.11.2021г./ и да е в размер на 1315, 67 лв. /20% от 6578, 38 лв. = 381578, 38 лв. - 375 000, 00лв./. Дружеството е предоставило следващото се обезпечение със закъснение, като със заявление за вписване на данни в регистъра по чл. 176в ал. 10 от ЗДДС № 165542202737100/ 15.06.2022г. и Вх. № 16-17131/15.06.2022г. е представена промяна № 8 с изх.№ 0836-77-000960/14.06.2022г., с която се увеличава размера на обезпечението в полза на ТД на НАП Пловдив на 100000лв. и се продължава валидността на гаранцията до 07.09.2023г. Нарушението е извършено в гр. Пловдив на 23.11.2021г. и е установено на 03.08.2022г. при извършване на проверка по установяване на факти и обстоятелства, възложена с РИП № П-16001622127328-0РП-001/15.07.2022 г. За тези констатации срещу жалбоподателя „ТИН ГРУП“ ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Актът бил съставен в присъствието на представляващо дружеството-жалбоподател лице. Нарушението е квалифицирано по чл.176в, ал.4 от ЗДДС и чл.111г, ал.1 и ал.2 от Правилник за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/, вр. чл.176в, ал.12 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление. Описаната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя Д. Щ. У., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, достоверни, последователни, съответстващи на писмените доказателства и дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина. Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази следното: Нарушението е описано в АУАН и са посочени обстоятелствата, при които е извършено то и които са констатирани от актосъставителя. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение, състояща се в следното цифрово изражение чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС и чл. 111г, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС вр. чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка, съдът приема, че едва след извършване на цялостна проверка и след представяне на всички изискани документи, контролните органи могат да установяват всички елементи от нарушението, като първоначално подадената информация в масивите на НАП от дружеството не е била достатъчна. Описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП, сбор от суми на облагаемите доставки за периода 01.11.2021г. – 30.11.2021г. съответстват на така посочените в Приложение 1 и Приложение 2 по делото, както и датата на данъчното събитие по необходимостта от довнасяне на даденото от дружеството-жалбоподател обезпечение. Съдът не констатира по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения, за да го квалифицира по чл.28 от ЗАНН. Въпреки горното, от формална страна съдът счита, че в НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на правата на санкционираното лице. В наказателното постановление е възпроизведена правната квалификация, изложена от актосъставителя в АУАН, посочена по-горе. Прави впечатление, обаче, че е повдигнато обвинение за нарушаването на две разпоредби по начина, по който е описано. Това излиза да са, от една страна, чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС и, от друга, чл. 111г, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС вр. чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС /към момента на нарушението/ въвежда задължение при промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, да се предоставя ново обезпечение в 7- дневен срок преди промяната. Новото обезпечение е със срока на предоставеното вече обезпечение по ал. 1 и е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, с които се надхвърля размерът от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение. От своя страна чл. 111г, ал. 1 от ППЗДДС /към момента на нарушението/ предвижда, че при промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, лицето предоставя ново обезпечение и подава в 7-дневен срок преди промяната по реда на чл. 111б, ал. 2 и ал.3 ново заявление по образец – приложение № 36. Същевременно ал. 2 на същия член /към момента на нарушението/ повелява, когато данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за текущия данъчен период, надхвърли размера на данъчната основа на облагаемите доставки, вътреобщностните придобивания или стойността на течните горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение, се предоставя ново обезпечение или допълнение към вече предоставеното обезпечение. Новото обезпечение е в размер на 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за тeкущия данъчен период. Последните разпоредби са привързани с чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС, който посочва, че редът за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението по този член се определя с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че разпоредбите на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС, чл. 111г, ал. 1 от ППЗДДС и чл. 111г, ал. 2 от ППЗДДС, макар и сходни по съдържание, имат различни фактически състави и предписват различно по смисъл и цел дължимо поведение. Чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС и чл. 111г, ал. 1 от ППЗДДС уреждат правилата при промяна в обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, да се предостави ново обезпечение в 7-дневен срок преди промяната, но разпоредбата от ППЗДДС не се ограничава дотук, а въвежда и задължение това да бъде сторено по определен начин и форма. Именно затова и чл. 111г, ал. 1 от ППЗДДС е привързан в квалификацията му в чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС – за реда за предоставяне на обезпечение. Следователно чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС касае материалноправните предпоставки за предоставяне на обезпечение, а чл. 111г, ал. 1 от ППЗДДС и легитимния ред и форма това да бъде сторено. Едновременно с това констатираното нарушение е и по чл. 111г, ал. 2 от ППЗДДС вр. чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС, който регламентира друга предпоставка, при наличието на която следва да бъде предоставено обезпечение. Това е когато данъчната основа на облагаемите доставки надхвърли размера на данъчната основа на облагаемите доставки, за които е предоставено вече обезпечение. В този смисъл е постановеното Решение № 1680 от 05.10.2020г. на Административен съд – Пловдив по к.а.н.д № 1317/ 2020г. С оглед горното е допуснато нарушение на императивната норма по чл.18 от ЗАНН, за всяко установено нарушение, да бъде наложено съответно наказание. В АУАН и НП нарушенията са посочени като две, доколкото използването на съюза „и“ недвусмислено сочи, че са нарушени две разпоредби. За тях обаче е наложено едно наказание, като не е уточнено за кое нарушение е наложено наказанието и каква е съдбата на другото нарушение, дали и за двете е наложено едно единно наказание.Това поставя жалбоподателят в позиция да не може да упражни правата си в пълен обем и да се защити по най-адекватен начин. Коментираното нарушение е от категориите на съществените, което не може да бъде санирано от съда в хода на настоящото производство и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Предвид гореизложеното, процесното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. По отношение на разноските: На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 450 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 14.03.2023г., подкрепено с преводно нареждане. Материалният интерес в случая е 1315, 67 лева, като възнаграждението е поискано на основание чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата /след измененията с ДВ бр.88 от 2022г. според датата на договора за правна помощ/. Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Предвид горното и изхода на делото, съдът намира претенцията на жалбоподателя за разноски за основателна до размера от 431, 57 лева, като следва да се осъди НАП за тази сума. Предвид отмяната на обжалваното наказателно постановление, неоснователно се явява искането за разноски за осъществената юрисконсултска защита. Мотивиран от горното Съдът

Цитирани разпоредби

18