Решение № 23 от 23.5.2022 г. на Районен съд - Котел по дело № 183/2021 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Производството по делото е образувано на 07.12.2021г. по жалба на ХР. Н. Н. срещу Електронен фиш серия К № 5462943 за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 5462943 на ОДМВР - Сливен, с който на ХР. Н. Н., ЕГН ••••••••••, гр.Сливен, ж.к. „С.к. №••, вх.•, ет.•, ап.••, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДП. Жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш като счита същия за неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения, подробно изложени в жалбата. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призовано се явява заедно с адвоката си Г. М. от АК Сливен, изцяло поддържат жалбата, като изразяват становище за незаконосъобразност на издадения електронен фиш излагайки, че към датата на заснемането с техническото средство и издаване на ЕФ е управлявал товарен автомобил Рено Канго, рег. № РВ 4869 ВМ с допустимата по закон скорост. Въззиваемата страна, редовно призована не се явява и не изпраща упълномощен представител. Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения. От събраните по делото доказателства Протокол за използване на АТСС с рег.№ 287р-13676/27.10.21г.; Снимков материал 14717 от 25.10.2021г. и клип 14720 от 25.10.2021г.; Протокол № 4-44-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол “TFR1-M № 583“; Протокол за използване на АТСС с рег.№ 287р-8070/13.07.20г.; Свидетелство за регистрация на товарен автомобил Рено Канго; Справка и становище за GPS системата на служебния автомобил; изготвеното с техническото средство веществено доказателство - клип становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 25.10.2021г. в 13.05 часа по път а II 48 до бензиностанция Петрол посока от град Котел към село Градец, община Котел, област Сливен, при ограничение 50км/ч., с АТСС – за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера „TFR1-M 583“, била засечена и отчетена скорост на движение на МПС - товарен автомобил “Рено Канго“ с рег. № РВ 4869 ВМ от 72 км/ч., при максимално допустима в участъка– 50 км/ч., ограничение въведено с пътен знак Д-11 50км/ч. За заснетото с преносима система нарушение, от ОДМВР – гр. Сливен бил издаден електронен фиш серия К № 5462943, с който на жалбоподателя в качеството му на ползвател на превозното средство, чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДП. С издадения електронен фиш на Х.Н. е вменено административно нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДП. В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП са регламентирани максимално допустимата скорост за съответните категории МПС и път. Същите санкции се налагат на собственика или ползвателя на МПС, както е в процесния случай, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС с по-висока скорост от максимално допустимата. По атакувания електронен фиш безспорно се установи, че на 25.10.2021г. МПС „Рено Канго“ е управлявано от жалбоподателят. Автомобилът е служебен и е собственост на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Моторното превозно средство, който жалбоподателят управлявал е било снабдено с GPS оборудване, което е функционирало коректно. На посочената в електронния фиш дата жалбоподателят е бил служебно ангажиран в село Градец, община Котел. Жалбападателят е управлявал МПС-то с максимална скорост 46 км.ч., което безспорно се установява от GPS оборудването. Посещението му в град Котел било по повод обедна почивка и на влизане в града видял патрулната кола и се е съобразил с това когато напуска града. Малко преди бензиностанция „Петрол“, автомобилът на жалбоподателят бил задминат от друг участник в движението с тъмен автомобил. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка и клип № 14717. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Сливен, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак за ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 75 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Съдът счита, че в конкретния случай АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, доколкото не е събрал безспорни доказателства за това, че заснетата от техническото средство скорост е именно на управлявания от него служебен автомобил. По делото освен представените и приети доказателства от страна на жалбоподателя за скоростта, с която се е движил автомобила по GPS оборудването, с което разполага служебният автомобил, съдът е указал на АНО да представи клип № 14720 от техническото средство. При преглед на представения диск с надпис „клип 14720/25.10.2021г. заснет с TFR1-M 583“ с помощта на технически специалист се стартира записа на който ясно се виждат два автомобила и в продължителността от 5 секунди се забелязва белият автомобил Рено Канго с емблема EVN движещ се в крайна дясна част на лентата за движение до банкета и черен автомобил Алфа Ромео с отчетлив Рег.№ Т1531КК, който извършва маневра и изпреварва белия автомобил. Момента на изпреварване е заснет на записа още от първата секунда, а след това остава само белият автомобил в кадър. Осветеността на записа е добра. В конкретния случай в зоната на обработка на данните безспорно са заснети две МПС – та. По неясни за съда от техническа гледна точка по замерване и определяне на скоростта причини, директно е издаден ЕФ на един от двата заснети автомобила, като АНО е приел, че измерената скорост е именно тази на жалбоподателя, който видимо се е движил по-бавно от изпреварващия го автомобил. По мнение на съда това се явява в противоречие с установеното. При два заснети автомобила е следвало АНО да извърши контролно изчисление и едва ако резултатът от същото съвпада със скоростта, отчетена от техническото средство да се приеме, че е именно на въпросния автомобил. В противен случай, ако чрез изчислението не е възможно еднозначно определяне на резултата – то последният следва да бъде отхвърлен. Поради което и настоящият състав приема, че в процеса на доказване АНО (който носи доказателствената тежест да докаже административното „обвинение“) не е ангажирал безспорни и недвусмислени доказателства, от които да се установява, че скоростта от 72 км/ч., заснета от техническото средство, се отнася именно до автомобила управляван от жалбоподателя, респективно че именно той е извършил твърдяното нарушение. Въз основа на тези констатации и поради недоказаността на нарушението, съдът счита че жалбата се явява основателна, поради което и атакуваният ЕФ следва да се отмени. Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то е направено своевременно – в последното съдебно заседание, от страна на пълномощниците му, като той има право на такова за един адвокат предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от АПК. От съдържанието на представените по делото договор за правна помощ е видно, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лв.) в брой за един адвокат. При това положение РДГ Сливен, което е юридическо лице на бюджетна издръжка, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът