Решение № 4375 от 13.5.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2560/2024 г.

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на С. А. С., [ЕГН], [населено място], [улица], против заповед № РД-24-863/13.09.2024 г. на Кмета на Район Централен Община Пловдив. Твърди се незаконосъобразност на заповедта с основен довод, че разпореденият за премахване незаконен строеж не представлява такъв по смисъла на §5, т.38 ЗУТ, не е от „шеста категория“ съгласно чл.137, ал.1 от ЗУТ. В крайна сметка се иска отмяна на заповедта. В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски. За ответната страна, Кмета на Район Централен Община Пловдив, се представя подробно писмено становище в подкрепа законосъобразността на оспорената заповед, вкл. с позоваване на §5, т.31 от ДР на ЗУТ. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното: Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № РДЦ-24-863/13.09.2024 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив, с която, на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Инсталация с водогреен котел, разположен в сутерена на кота -2, 60 и стоманен комин за отвеждане на изгорелите газове“, разположен в жилищна сграда с идентификатор 56784.524.141.1 и административен адрес [улица], [населено място]. За да издаде процесната заповед, АО е приел, че процесният строеж е извършен без издадено разрешение за строеж. Тези обстоятелства са установени в резултат на извършена от страна на длъжностни лица при Район Централен Община Пловдив проверка и са обективирани в Констативен акт № 25/13.06.2024 г. Констативният акт е надлежно връчен на жалбоподателката, която е подала и възражение срещу него прието за неоснователно от Районната администрация. Въз основа на КА е издадена оспорената заповед. Жалбата срещу нея е подадена от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от акта, за което съществува правен интерес от оспорването му, в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване ИАА, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. На първо място следва да се посочи, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на надлежна делегация – заповед № 24ОА-964/24.04.2024 г. на Кмета на Община Пловдив на л.54 по делото. Заповедта е издадена и при спазване процедурата на закона – чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като е издаден КА. Съдът не констатира допуснати СПН в хода на проведеното административно производство. Заповедта е издадена в несъответствие с материалния закон. Не е спорно по делото, че на кота -2, 60 в процесната жилищна сграда с идентификатор 56784.524.141.1 са разположени избени помещения като в избено помещение, разположено в непосредствена близост до стълбищното рамо (с обща стена) е изградена инсталация с водогреен котел. Коминът е метален, разположен е във вертикална вентилационно-осветителна шахта, намираща се зад стълбищната клетка. От извършената проверка на инвестиционния проект, разрешение за строеж № 397/06.10.2004 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация №6/15.02.2008 г. на процесната сграда процедираната инсталация с водогреен котел, разположен в сутерена на кота -2, 60 и стоманен комин за отвеждане на изгорелите газове не е посочена т.е. инсталацията не е била предвидена нито в хода на проектирането, нито в хода на строителството. Спорният момент по делото е дали процесната, разпоредена за премахване инсталация с водогреен котел и стоманен комин за отвеждане на изгорелите газове представлява строеж по смисъла на ЗУТ или не. АО е приел, че процесната инсталация и стоманеният комин представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който строеж попада в приложното поле на чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ, за който строеж се изисква РС, съответно липсата на такова го прави незаконен и подлежащ на премахване - чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. В подкрепа на констатациите по заповедта са и изложените доводи по представената по делото писмена защита, вкл. с позоваване на §5, т.31 от ДР на ЗУТ. Настоящият състав на АС-Пловдив не споделя изводите на АО, че процесната инсталация с водогреен котел, разположен в сутерена на кота -2, 60 и стоманен комин за отвеждане на изгорелите газове представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ вкл. във връзка с §5, т.31 от ДР на ЗУТ. Процесната инсталация и свързаната с нея отоплителна система не представлява съоръжение на техническа инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ и не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, поради което не подлежи на премахване по реда на чл.225 а във вр. с чл.225 ЗУТ – в този смисъл е и практиката на ВАС по аналогичен случай - Решение № 5451 от 13.06.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3427/2005 г., II о., докладчик съдията Е. З.. Процесната инсталация представлява „Отоплителна инсталация“ съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 5.04.2022 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация по чл.50, ал.1 и на климатичните инсталации по чл.51, ал.1, условията и реда за изготвянето на оценка на енергийните спестявания, както и условията и реда за създаване, поддържане и ползване на базата данни по чл.52 от ЗЕЕ. Съгласно легално определение дадено в §1, т.1 по смисъла на тази наредба „отоплителна инсталация“ е комбинация от компонентите, необходими за осигуряване на начин на обработка на вътрешния въздух, който позвалява температурата да се повишава, с изключение на сградни инсталации, присъединени към топлопреносна мрежа. Отоплителната инсталация не е техническа инфраструктура съгласно чл.64, ал.1 ЗУТ и в този смисъл не попада в приложното поле на чл.147, ал.1 и чл.151, ал.1 ЗУТ в какъвто смисъл е заключението на приетата по делото СТЕ. Според заключението на ВЛ процесната инсталация представлява именно отоплителна инсталация без повишена опасност и не е строеж. Съобразявайки горното се налага извод за основателност на жалбата. Оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон следва да бъде отменена – щом процесния разпореден за премахване обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, то същият не подлежи на премахване като незаконен строеж по реда на този закон. При този изход на спора на жалбоподателката се следват сторените по делото разноски в размер на 10 лева ДТ и 300 лева заплатено възнаграждение за ВЛ. Съдът намира за недоказани разноските за адвокатски хонорар – „платим“ съгласно ДПЗС (л.95) не означава реално платен и при липсата на други доказателства за реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение съдът счита претенцията за недоказана, съответно същата не следва да бъде уважена. Водим от горните мотиви, съдът