Решение № 305 от 10.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2131/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 120 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. Жалбоподателят – „СЕЛЕНА ЕС“ ООД, ЕИК 115851239, с адрес: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя В. П. Г., чрез пълномощник адв. Т. Б., оспорва задължителни предписания издадени с писмо, изх. № М-464-2/12.08.2024 г. на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Пловдив, с които „СЕЛЕНА ЕС“ ООД следва да заплати дължимата продуктова такса от 10 557, 04 лева за пуснати на пазара ЕЕО през 2023 г. в количество 10 499, 156 кг към Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/. В жалбата, както и уточняваща молба вх. № 19894/02.12.2024 г. внесена от пълномощника на жалбоподателя адвокат Б. се твърди, че оспореното предписание е издадено при нарушени административно-процесуални правила и норми и не отговаря на изискуемата в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК форма. Сочи се, че предписанието е издадено на основание чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), като не е посочено правното основание за издаване на акта. Не става ясно при осъществяване на какъв контрол е издадено то, съобразно регламентацията на глава девета от ЗООС. Твърди, че в случая не е налице констатирано нарушение, извършено от „СЕЛЕНА ЕС“ ООД или увреждане на околната среда. Заявява се, че не е ясно коя правна норма обуславя именно издаването на предписанието спрямо дружеството, предвид изложените в същото това предписание факти за навременно и точно изпълнение на законовите и договорните задължения на същото. Жалбоподателят заявява, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК в обжалваното предписание не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва същото. Счита, че обжалваното предписание противоречи на материалния закон и е издадено в отклонение на целта на закона. Твърди, че компетентният орган не е спазил задължението си по чл. 92 ал. 2 ЗУО да информира обществеността по подходящ начин за издаване на валидно разрешение „НООРО“ АД, което е довело до нарушаване правата и интересите на добросъвестните субекти. Заявява, че в сайта на МОСВ е качен линк с наименование „Списък на организациите по оползотворяване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, притежаващи разрешение по чл. 81 от ЗУО“. Списъците не носят подпис и печат на съответния орган, нито достоверна дата. Не става ясно също така кога е публикуван в сайта на МОСВ. В сайта на МОСВ в секция актуални новини е налице информация, че „НООРО“ АД няма необходимото разрешение, но тази информация е публикувана на 20.05.2024 г. Жалбоподателят твърди, че нито една от предвидените в чл. 59 от ЗУО хипотези за заплащане на продуктова такса не е налице и не става ясно кое имено е фактическото основание за издаване на писмено предписание спрямо „СЕЛЕНА ЕС“ ООД. Иска се отмяна на обжалвания акт. Претендират се съдебни разноски. Ответникът – чрез юрисконсулт Х. оспорва жалбата, моли да бъде оставен в сила обжалвания административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Окръжна прокуратура Пловдив - не изпраща представител и не встъпва в процеса. Съдът, като разгледа приложените доказателства по делото, намира жалбата за подадена в законоустановения срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въз основа на приложените по делото доказателства и изразените по делото становища съдът приема за установено от фактическа страна на следното: РИОСВ – Пловдив е извършила проверка на основание писмо № М-464/31.07.2024 г. /л. 101-102/ на МОСВ, подписано от зам. министър В. А.. Същото е изпратено от министерството след представени доклади в МОСВ на основани на разпоредбите чл. 18 от ЗУО от организациите по оползотворяване /ООп/ на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване /ИУЕЕО/ и негодни за употреба батерии – /НУБА/ и съответните констатации по изпълнението на задълженията по чл. 14 ал. 1 и чл. 15 от ЗУО. В тази връзка проверката имала за цел установяване какво електрическо, електронно оборудване, батерии и акумулатори и в какви количества са пускани на пазара през 2023 г. Също така РИОСВ – Пловдив е проверявало фирмите пускащи на пазара посочените стоки имат ли сключени договори и заплащали ли са дължимата продуктова такса към съответната ООп, съгласно Приложение №8 към „Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктовата такса“. При тази фактическа обстановка на жалбоподателя е извършена проверка, която е обективирана в констативен протокол № 0013872/06.08.2024 г. /л.8-9/. От същата е изяснено, че „Селена ЕС“ ООД има сключен договор от 01.01.2013г. с „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ /НООРО/ АД, ЕИК 201106275, приложен в административна преписка от ответника по делото /л.11-14/. Жалбоподателят видно от месечните справки декларации по приложение № 18 от „Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса“ е пуснало на пазара ЕЕО /малки уреди/, както е посочено по месеци за 2023 г.: м. януари 2023 г. - 65, 63 кг.; м. февруари 2023 г. - 694, 127кг.; м. март 2023 г. - 1794, 704 кг.; м. април 2023 г. - 47, 995 кг.; м. май 2023 г. - 1687, 445 кг.; м. юни 2023 г. - 270, 46 кг.; м. юли 2023 г. -1323, 399 кг.; м. август 2023 г. - 3, 6кг.; м. септември 2023 г. – 1480, 32 кг.; м. октомври 2023 г. - 55, 73 кг.; м. ноември 2023 г. - 2719, 123 кг.; м. декември 2023 г. - 8412, 990 кг. /малки уреди/. Жалбоподателят е представил фактури и платежни, удостоверяващи плащане в размер на 10 557, 04 лв./с ДДС/ към НООРО АД. Съгласно представените писмени доказателства от жалбоподателя „СЕЛЕНА ЕС“ АД, приети от страните без възражения с протоколно определение от 03.12.2024 г., на „НООРО“ АД е издадено разрешение по чл. 81, ал. 1 от ЗУО с Решение № п-ИУЕЕО-3- 03/08.01.2020 г. на министъра на околната среда и водите на дружеството за извършване на дейност като организация по оползотворяване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, което е със срок на действие до 31.12.2022 г, като след изтичане на този срок няма документ, с който същото да е продължено. Представено е заявление от 03.10.2023 г. подадено от „НООРО“ АД до МОСВ за продължаване на срока на действие на разрешение Решение № п-ИУЕЕО-3- 03/08.01.2020 г. В молба рег.№ 20735/12.12.2024 г. жалбоподателят се позовава на нормата на чл. 36 от ЗУО, посочвайки, че въпросната ООп е подала заявление по удължаване действието на разрешението по чл. 81, ал. 1 от ЗУО, като поради липсата на изрично постановен отказ на министъра на околната среда и водите, съгласно разпоредбите на чл. 87 от ЗУО, то подаденото заявление за удължаване на разрешението следва да се счита за мълчаливо съгласие. В хода на съдебното производство от страна на ответния административен орган за окомплектоване на административната преписка са представени документи за предприетите действия от страна на административния орган по установяване на заплатената продуктова такса за пуснатите през 2023 г. количества от ЕЕО, като част от дружествата са на територията попадаща под обхвата на РИОСВ – Пловдив, както и публикувания списък в електронната страница на МОСВ на организациите ООп на ИУЕЕО и НУБА, заповед № 138/09.05.2024 г. на оправомощените длъжностни лица в отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ Пловдив имащи право да осъществяват контрол, дават задължителни предписания, съставят АУАН по реда на ЗУО. От правна страна съдът следва да изложи следното: Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По своята същност задължителното предписание е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда, писмото с издадените предписания е индивидуален административен акт. С оглед на това административният акт /писмо със предписание/ подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Съдът не установява сочения от жалбоподателя чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ да се съдържа в процесното писмо с предписание, издадено от административния орган, т.е същият не се е позовал на него по отношение на компетентността си да издава предписания във връзка с продуктова такса. Задължителното предписание дадено в процесното писмо е издадено на основание чл. 114, т. 1, чл. 119 и чл. 120 от ЗУО. Според разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗУО предвижда, че контролните органи по чл. 112 - 115, 117 и 118 извършват проверки по документи и/или проверки на място съобразно своята компетентност, съставят констативни протоколи и/или актове за установяване на административни нарушения, и при констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание и определят срок за отстраняване на нарушенията. В настоящия случай проверката е извършена от компетентни длъжностни лица – главни експерти в РИОСВ-Пловдив, съгласно приложена по делото Заповед № 138/09.05.2024 г., издадена от директора на РИОСВ – Пловдив. Със същата на основание чл. 6, ал. 1, т. 7 от Правилника за устройство и дейността на регионалните инспекции по околна среда и водите, във връзка с чл. 113, чл. 114, чл. 117 и чл. 118 от ЗУО, във вр. с чл. 157, ал. 1 и ал. 2, чл. 159 от ЗУО и чл. 37, ал. 1, б. "б" от Закона за административните нарушения и наказания са оправомощени длъжностни лица от дирекция "Контрол на околната среда", отдел "Управление на отпадъците и опазване на почвите" със съответните права по реда на ЗУО. Наред с оправомощаваните съобразно т. 1 от заповедта на длъжностни лица /началник отдел, главен и младши експерт/ да дава задължителни предписания по прилагане на ЗУО и подзаконовите нормативни актове по чл. 113, ал. 3 от ЗУО, чл. 120 от ЗУО е и директорът на РИОСВ – Пловдив, който издава и процесното предписание. Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа конкретни фактически основания за издаването си. Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Изискването за мотивиране на акта, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. При извършената служебна проверка съдът констатира, че дори да се приеме наличието на формални нарушения, то не следва да бъдат квалифицирани като съществени, доколкото предписанието е в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Липсва реквизитът по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК – пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, но пропускът на административния орган води до благоприятна за оспорващия последица, а именно удължаване на срока за обжалване. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок актът може да бъде обжалван, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК е приложима при избор на ред за оспорване, когато в индивидуалния административен акт е посочена възможността за оспорването му само по административен или само по съдебен ред. В случаите на изборност на оспорването, когато в административния акт липсва указание и за двете възможности за оспорване, срокът за обжалване се удължава до два месеца от получаване на съобщението за акта. Във всички случаи на непосочване изрично в административния акт и на двете възможности за оспорване по чл. 148 от АПК (по административен и по съдебен ред) е налице предпоставката по чл. 140, ал. 1 от АПК за удължаване на срока за оспорване, свързано с неизпълнение от страна на издателя на административния акт на вмененото му задължение с императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК. Както липсата на указания, така и непълните указания по т. 7 от ал. 2 на чл. 59 от АПК, с посочване само на един от способите за обжалване, са предпоставка за удължаване на два месеца на срока за оспорване на акта по смисъла на чл. 140, ал. 1 от АПК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия. Административното производство цели да гарантира неговото активно участие чрез запознаване със събраните документи, представяне на нови писмени документи и отправяне на искания към органа за събиране на допълнителни писмени и гласни доказателства, извършване на експертизи. С всички тези права жалбоподателят разполага и в настоящото съдебно производство, от които той не се възползва и не прояви активност в защита на претендираните от него права. Т.е., евентуалната отмяна на оспорените предписания поради нарушаване на административно производствените правила не би довела до събирането на нови доказателства, които да установят нови факти и да обосноват различни правни изводи. Ето защо съдът прави извод, че не е налице нарушение на общото изискване на чл. 59, ал. 2 от АПК за форма на административния акт, поради което съдът приема, че не е налице основанието по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен. С оспореното писмо на жалбоподателя е дадено задължително предписание на основание чл. 114, т. 1, чл. 119 и чл. 120 от ЗУО, а именно да заплати в четиринадесет дневен срок продуктова такса за пуснатите на пазара ЕЕО през 2023 г. към „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“ /ПУДОС/ и да информира РИОСВ – Пловдив, като представи документ удостоверяващ извършеното плащане. Основание за непризнаването на извършено плащане от жалбоподателя към „НООРО“ АД, е че последното е с изтекло на 31.12.2022 г. Решение № ООп-ИУЕЕО-03-03/08.01.2020 г. на министъра на МОСВ за извършване на дейност като организация по оползотворяване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. По тази причина съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУО „НООРО“ АД е с прекратени разрешения за извършване на тази дейност. В тази връзка съдът не може да приеме доводите на жалбоподателя, че липсата на изрично постановен отказ на министъра на околната среда и водите, с който да бъдат прекратени разрешенията на „НООРО“ АД следва да бъдат приети за мълчаливо съгласие по чл. 36 от ЗУО. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето на административния орган в съответния срок по искане за издаване на индивидуален административен акт се приравнява на мълчалив отказ. Нормата на чл. 58, ал. 4 от АПК действително допуска и случаи, в които непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя, но само и доколкото това е изрично предвидено в закон. В цитираният от жалбоподателя чл. 36 от ЗУО е предвидено такова изключение, което е засяга единствено разрешенията и регистрационните документи издадени по реда на чл. 35 от ЗУО, в които не са предмет на настоящето производство. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 2, т. 1 от ЗУО, издаденото разрешение прекратява своето действие с изтичане на неговия срок. С оглед на гореизложеното съдът приема, че не са настъпили последиците на мълчаливото съгласие за продължаване дейностите по изтеклото разрешение на „НООРО“ АД. Административният орган правилно е установил, че дължимата продуктова такса, за пуснатото от „Селена ЕС“ ООД на пазара ЕЕО през 2023 г., не е заплатена на организация притежаваща действащо разрешение по чл. 81 от ЗУО за 2023г. Същевременно заплатената продуктова такса от „Селена ЕС“ ООД на горепосочената ООп в размер на 10 557, 04 лв. за пуснатото от нея на пазара ЕЕО през 2023 г. на „НООРО“ АД е без основание, за което жалбоподателят може да предяви претенции по съответния гражданско правен ред. По отношение на твърдението, че административният орган не е спазил изискването на чл. 92, ал. 2 от ЗУО /„Компетентният орган и организацията по оползотворяване информират обществеността по подходящ начин за издаването на разрешение, както и за последващите му изменения и допълнения или отнемане на разрешението.“/на интернет страницата на МОСВ е оповестен списък на организациите по оползотворяване на ИУЕЕО с действащи разрешения, като е налична информация и по отношение на срока на действие на съответното разрешение. При липсата на дадено дружество в този списък, то следва да се разбира, че същото не притежава действащо разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на ИУЕЕО. Още повече, че горепосоченото изискване е вменено, както на административния орган, така и на организацията по оползотворяване. По изложените съображения, съдът приема оспорените предписания по писмо, изх. № М-464-2/12.08.2024 г. на директора РИОСВ – Пловдив за дадени при спазване на материалноправните норми и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане, в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лв. на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното, съдът