Решение № 931 от 22.11.2025 г. на Районен съд - Хасково по дело № 1640/2025 г.

Производството е образувано по искова молба от С. Р. М. с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ против ДГ „Звездичка“, с. Стамболово, филиал с. Малък извор, група „Дъга“, правоприемник на ЦДГ „Георги Иванов“, с. Малък извор, общ. Стамболово и Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/, гр. Хасково. Ищецът твърди да е полагала труд при ЦДГ „Георги Иванов“, с. Малък извор, общ. Стамболово, със сегашно наименование „Дъга“ филиал на ДГ „Звездичка“, с. Стамболово, обл. Хасково по трудов договор при осем часов работен ден и да е придобила трудов стаж в периодите, съответно от 28.07.1980г. до 28.09.1980г. като „детска учителка“, от 27.02.1981г. до 10.06.1982г. като „домакин-прислужник“ и от 04.04.1983г. до 07.05.1984г. като „нередовна детска учителка“. За периода до 31.12.1983 г. разплащателните ведомости на ЦДГ с. Малък извор да са се изготвяли от секретаря на кметството на с. Малък извор - Е.Л.Д. и са се съхранявали в сградата на самото кметство, а след създаване на община Стамболово да не са били предадени там. При възникналия на 02.12.1984г. умишлен пожар в сградата на кметството на с. Малък извор, заедно със самата сграда да са изгорели и всички документи, които са се съхранявали вътре, сред които са и разплащателните ведомости на градината за периода до 31.12.1983г. Сочи, че поради унищожаването на разплащателните ведомости на ЦДГ на с. Малък извор за периода до 31.12.1983г. и невъзможност от страна на осигурителя да издаде обр. УП -3 за осигурителен стаж за периода, съответно от 28.07.1980г. до 28.09.1980г.; от 27.02.1981г. до 10.06.1982г.; от 04.04.1983г. до 31.12.1983г., за периода от 01.01.1984г. до 07.05.1985г. е издадено УП - 3 за осигурителен стаж/, единствената правна възможност за защита на правата на ищеца е придобитият от същата трудов стаж за посочения период да бъде установен по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Макар на същата към момента и без този трудов стаж, който не е зачетен да й е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, то, безспорно за нея е налице правен интерес от установяване на същия, за да бъде взет предвид и да бъде изменен размера на отпуснатата й пенсия. Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е полагала труд в периодите, съответно от 28.07.1980г. до 28.09.1980г. като „детска учителка“, от 27.02.1981г. до 10.06.1982г. като „домакин-прислужник“ и от 04.04.1983г. до 31.12.1983г. като „нередовна детска учителка“ при работодател/осигурител при ЦДГ „Георги Иванов“, с. Малък извор, общ. Стамболово. Ответникът ДГ „Звездичка“, с. Стамболово, филиал с. Малък извор не е подал отговор в срок. В проведеното открито съдебно заседание заявява, че не оспорва исковата молба. В хода на устните състезания заявява, че счита искът за основателен. Ответникът ТП на НОИ, гр. Хасково счита иска за допустим, поради наличието на законовите предпоставки за предявяването му, като в случая било налице и изискуемото по чл. 6, ал. 2, т. 5, вр. чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР „начало на писмено доказателство“. Сочи, че по основателността на иска за процесния период ще изрази становище след допускане и разпит на посочените от ищцата свидетели. В хода на устните състезания заявява, че счита искът за основателен. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: За да бъде допустим така предявеният иск, съобразно чл. 5 ЗУТОССР е необходимо ищецът да представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени (ал. 1). Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (ал. 2). В настоящия случай, е налице първата хипотеза, доколкото по делото са събрани доказателства (писмени и гласни) от правоприемника – ДГ „Звездичка“, че ведомостите за заплати за ЦДГ с. Малък извор за периода до 31.12.1983г. са били унищожени при възникнал в кметството на с. Малък извор пожар. Следователно, по делото са ангажирани писмени доказателства, установяващи наличието на предвидената в специалния закон абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на така предявения иск. Освен това, в задължителната съдебна практика се приема, че когато от данните, намиращи се в архивното стопанство е видно, че за определен период или определени месеци липсват данни за трудов стаж, при наличието на данни за трудов стаж за други периоди или месеци, и при данни от други документи, в случая - трудова книжка, че лицето е работило през процесните месеци при работодател/осигурител/ в хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, то следва да се приеме, че искът по чл. 1 от посочения закон е допустим - Определение № 841/14.12.2012 г. по ч. гр. д. № 706/2012 г. на ВКС, IV г.о. Предвид изложеното, същият следва да бъде разгледан по същество. За да бъде уважена претенцията по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, е необходимо да се установи, че за процесния период ищецът е работил в посоченото предприятие, както и работното място, заеманата длъжност, продължителността на работния ден и начина на заплащане на положения труд. В трудовата книжка на ищеца е отбелязано, че е работил в периодите, съответно от 28.07.1980г. до 28.09.1980г. като „детска учителка“, от 27.02.1981г. до 10.06.1982г. като „домакин-прислужник“ и от 04.04.1983г. до 07.05.1984г. като „нередовна детска учителка“. Представената и неоспорена трудова книжка на ищеца следва да се разглежда като писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, което установява вероятността на претендирания от него трудов стаж. В нея са отбелязани длъжността, работодателя, възнаграждението и съдържа всички изискуеми реквизити. От показанията на разпитания по делото свидетел Д.Б.Р.Т, които са допустими по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 4 ЗУТОССР с оглед приложените копия от трудовата й книжка, и които съдът кредитира като обективни, логични, резултат от преки и непосредствени впечатления, се установява, че свидетелят и ищецът са работили заедно в ЦДГ „Георги Иванов“, с. Малък извор, общ. Стамболово непрекъснато през релевантния период. При съпоставката и съвкупната преценка на писмените доказателства – трудова книжка на ищеца със събраните по делото гласни доказателства се установява, че, действително, през посочения в исковата молба период ищецът е работил при работодателя ЦДГ „Георги Иванов“, с. Малък извор, общ. Стамболово, с правоприемник ДГ „Звездичка“, с. Стамболово, филиал с. Малък извор, група „Дъга“. Следователно, искът е основателен и следва да бъде уважен. По разноските: Ищецът е претендирал разноски. Ответниците в хода на устните състезания изразява становище, че искът следва да бъде уважен. Ответникът ТП на НОИ, Хасково моли, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК да не му се възлагат разноски. От приложените доказателства се установява, че между ищецът и процесуалният му представител е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., платено в брой. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗУТОССР съдебните разноски по делата за установяване на осигурителен стаж са за сметка на ищеца. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж не се събират държавни такси. Съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца. Логическото и граматическо тълкуване на разпоредбите на чл. 9 ЗУТОССР води до извод, че специалната норма на чл.9 ал.2 от ЗУТОССР е приложима само в исковите производства за установяване на осигурителен стаж по чл.1, ал.1, т.2 от ЗУТОССР, но не и в исковото производство за установяване на трудов стаж по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР. Следователно, при уважаване на предявения положителен установителен иск за трудов стаж на ищеца следва да се присъждат разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, освен ако са налице предпоставките по чл.78 ал.2 ГПК (в т.см. ТР 2/2015 от 06.06.2016г. на ОСГК). В случая, в основата на предявения установителен иск стои обективният факт на липca нa oфициaлни yдocтoвepитeлни дoкyмeнти зa ycтaнoвявaнe нa тpyдoвия cтaж нa лицaтa, eдинcтвeнo пpилoжим и дoпycтим e иcкoвият peд пo cпeциaлния зaкoн, т.e. този факт поражда правото на ищеца в случая да потърси правата си по единствено съдебен ред, т. е. именно ответниците са станали причина за предявяване на иска. В този смисъл е и даденото разрешение в ТР 2/2015 от 06.06.2016г. на ОСГК (така Определение № 1164 от 13.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 778/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.Р.). Освен това, дори и да се приеме, че е налице първата предпоставка, предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК, което настоящият съдебен състав не споделя, не е налице втората предпоставка – признаване на иска от ответника – извършеното в хода на устните състезания изявление на ответниците за основателност на иска на база събраните доказателства не е признание на иска по см. на чл. 78, ал. 2 ГПК. Следователно, на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Мотивиран от горното, съдът