Решение № 1619 от 13.11.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 81/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано въз основа на депозирана жалба от А. Н. А. от [населено място], против Решение № 2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище. С обжалвания акт административният орган е потвърдил разпореждане [номер]/09.08.2023г., издадено от ръководител „ПО“ – началник на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Търговище, с което е определен нов размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.102, ал.1, т.2 и чл.100, ал.3 и ал.5 от КСО. Жалбата е депозирана пред Административен съд – Търговище. Поради невъзможност за сформиране на съдебен състав, който да разгледа оспорването, делото е изпратено на ВАС за определяне на съседен административен съд, който да го разгледа. С определение № 10734/07.11.2023г., постановено по АД № 10480/2023г. ВАС е определил жалбата на А. Н. А., против Решение № 2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, да се разгледа от Административен съд – Шумен. Образувано е АД № 310/2023 г., приключило с Решение № 411/27.03.2024 г., което е обжалвано пред ВАС и с Решение № 1060/10.02.2025 г., постановено по АД № 4554/2024 г., първоинстанционният съдебен акт е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените от ВАС задължителни указания, във връзка с което е образувано настоящото АД № 81/2025 г. по описа на Административен съд - Шумен. Жалбата първоначално е адресирана до Административен съд – Търговище /намираща се в кориците на АД 186/2023 г./, с която оспорващият изразява несъгласие срещу Решение №2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище. С обжалвания акт административният орган е потвърдил разпореждане [номер]/09.08.2023г., издадено от ръководител „ПО“ – началник на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Търговище, с което на жалбоподателя е определен нов размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.102, ал.1, т.2 и чл.100, ал.3 и ал.5 от КСО. С това разпореждане ръководител „ПО“ – началник на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Търговище е преизчислил размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.05.2023г. и определя размер на пенсията в по-високия от двата размера, а именно – 414, 49 лева. Съгласно чл.100 от КСО, считано от 01.07.2023г. определя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 464, 23 лева (414, 49 • 1.12). Оспорващият счита решението за неправилно и незаконосъобразно и настоява за негова отмяна, съответно – за отмяна на потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката със задължителни указания, формулирани в условията на алтернативност в пункт 1, 3 и 4 от жалбата. Сочи наличие на процесуални нарушения, като първото от тях, че Директорът на НОИ-Търговище не е удостоверил, че притежава необходимите компетенции с образование и практика, а понякога с висши образования педагогика, да заема определено работно място. Счита, че първото нарушение е отказа да назначи експертиза и вещо лице, а второто процесуално нарушение е, че не се е произнесъл изцяло по жалбата ми, а само в една част. Излага съображения по повод неправилност на предходно издадено разпореждане, с което в частта след 01.05.2023 г. неправилно е използван коефициент 0.5, като счита че преписката трябва да бъде върната със задължителни указания и прилагане на коефициент 0.7 изцяло за периода за признат стаж. Като алтернатива се сочи, че лицето, когато е било 80% инвалидност да си остане коефициент 0.7, т.е. от 20.06.2020 г. до 31.12.2022 г., когато е бил с временна неработоспособност в размер на 80%, счита че коефициента следва да бъде 0.7, а от 01.01.2023 г. коефициентът следва да е 0.5. Изложени са и допълнителни съображения, касаещи предходно издадени разпореждания и решения, които са били предмет на съдебно оспорване в други съдебни производства. Отправено е искане за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане, като незаконосъобразни. В съдебно заседание оспорващият се представлява от служебно назначен представител, адв. [населено място], ШАК, която поддържа жалбата. Ответникът – Директор на Териториално поделение – Търговище на НОИ, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата. Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Въз основа на разпореждане [номер]/19.11.2020г., на А. Н. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, във връзка с издадено Експертно решение №1843/096 от 26.06.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ – Търговище, с което е определена 80% трайно намалена работоспособност, считано от 20.06.2020г. със срок на определения % трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане за 1 година – до 01.06.2021г. и е определен осигурителен стаж към датата на инвалидизиране - 20.06.2020г., в размер на 28г., 10м. и 27 дни. Срокът на изплащане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е продължен до 31.12.2022г., съгл. §20 и §20а от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците. С последващо Експертно решение № 0101/023 от 15.02.2023 г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ-Търговище, на А. бил определен нов, по-нисък % трайно намалена работоспособност, а именно – 50% трайно намалена работоспособност, със срок на определения % трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане за 1 година – до 01.02.2024г. Със заявление вх. № 2107-25-18/15.02.2023г. А. Н. А. поискал отпускане на пенсия, във връзка с което с разпореждане [номер] по протокол № Р01017/29.03.2023г. ръководител „ПО“ възобновил изплащането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Прието било, че лицето получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО за 80.00 на сто трайно намалена работоспособност, отпусната от 21.06.2020г. до 31.12.2022г. С Експертно решение №0101/15.02.2023г. ТЕЛК е определила 50.00 на сто трайно намалена работоспособност. На основание чл.75 от КСО и чл.30, ал.4 от НПОС е възобновена и намалена пенсията, считано от 15.02.2023г. до 01.02.2024г., като определя месечен размер на пенсията – 403, 26 лева. Несъгласен с издаденото разпореждане, А. Н. А. подал жалба пред директора на ТП на НОИ – Търговище. С решение №2153-25-25/16.05.2023г. директорът потвърдил обжалваното разпореждане. Постановеният административен акт е обжалван пред Административен съд – Търговище и с решение №582/25.07.2024 г. по АД № 190/2023 г., влязло в законна сила на 18.02.2025 г., решение №2153-25-25/16.05.2023г. е отменено и преписката върната на административния орган със задължителни указания. С последващо разпореждане [номер] от 26.05.2023г. по протокол № N01126/18.05.2023г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, получавана от жалбоподателя, е служебно преизчислена на основание чл.102, ал.1, т.1 от КСО, считано от 01.04.2023г. за допълнително положения от лицето осигурителен стаж - 0г., 6м, и 8 дни, за периода след отпускането от 23.06.2022г. до 31.12.2022г. Видно от мотивите на разпореждането към осигурителния стаж към датата на инвалидизиране (20.06.2020г.) в размер на 28г., 10м. и 27 дни, е добавен осигурителен стаж в размер на 0г., 07м и 10 дни, като след изчисляване на получения размер на пенсията, същият е сравнен с размера на пенсията, относим към 30.09.2022г. и е определен размер на пенсията, считано от 01.04.2023г. в по-високия от двата размера. Пенсията е определена в размер на 406, 86 лева. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Търговище и с решение № 2153-25-29/03.07.2023г. директорът потвърдил разпореждане [номер] от 26.05.2023г. по протокол № N01126 /18.05.2023г. Постановеният административен акт е обжалван пред Административен съд – Търговище и с решение №582/25.07.2024 г. по АД № 190/2023 г., влязло в законна сила на на 18.02.2025 г. е отхвърлено оспорването срещу решение № 2153-25-29/03.07.2023г., издадено от директора на ТП на НОИ – Търговище. По отношение съответствието на Решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище с материалния закон съдът приел, че към 30.03.2023 год. оспорващият не е бил подал заявление за преизчисляване на пенсията му по реда на чл. 102, ал.1, т. 2 от КСО. А от данните по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО към 31.12.2022 год. е видно, че същият има придобит осигурителен стаж през предходната 2022 год. в размер на 06.м. и 08 дни. Административният орган в съответствие с данните за осигурителния стаж към 31.12.2023 год. е приел в потвърденото с оспореното решение разпореждане, че оспорващият има осигурителен стаж преди инвалидизирането в размер на 28 г. 10 м. и 27 дни, както и осигурителен стаж след инвалидизирането в размер на 7 м. и 10 дни равни на сбора от осигурителния стаж в размер на 1 м. и 02 дни придобит в периода 21.06.2020 – 31.12.2020 год. и 6 м. и 08 дни осигурителен стаж придобит през 2022 год.. В съответствие с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от КСО е признал за осигурителен стаж 5 години и 2 месеца – време което не му достига за навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО считано от датата на инвалидизиране равни на разликата от 5 г. и 9 м. признати му при отпускане на ЛПИОЗ минус 7 м. придобит осигурителен стаж след идвалидизирането, съгласно чл. 26, ал. 1 НПОС. Въз основа на средномесечния осигурителен доход за страната за периода м. 06. 2019 г. – 05. 2020 г. в размер на 1016, 32 лв., съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО, умножен по индивидуалния коефициент на лицето – 0, 6821, определен по реда на § 7 от ПЗР на КСО е определен доходът за изчисляване на пенсията в размер на 693. 23 лв. Доколкото пенсията се преизчислява служебно само с придобития осигурителен стаж, то при определяне на нейният размер не се променят индивидуалния коефициент и административният орган правилно е приложил индивидулния коефициент на оспорващия към 01.09.2021 г., определен по реда на § 7д от ПЗР на КСО. В съответствие с чл. 75, ал. 1 от КСО административният орган е умножил осигурителния стаж от 29 год. и 6 месеца с процент 1, 35 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците, което е равно на 39, 83%. Правилно е умножил и признатия по реда на чл. 75, ал. 2 от КСО стаж от 5 г. и 2 с процент 1, 35 всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците, което е равно на 6, 98 %. В съответствие с разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изречение 2, т. 3 от КСО така получения процент 6, 98 за този стаж е умножен с коефициент 0, 5, тъй като на оспорващият от 15.02.2023 год. му е била призната 50 % ТНР с ЕР № 101 от 15.02.2023 год., на ТЕЛК, при което процентът за този вид осигурителен стаж е равен на 3, 49%. При тези изчисления общият процент осигурителен стаж на оспорващия А. по чл. 75 е 43, 32 % равен на сбора от 39, 83% плюс 3, 49%. С оглед на така установените данни административният орган правилно е преизчислил пенсията на оспорващия в размер на 300.31 лв. Така полученият размер на пенсията е осъвременена по реда на чл. 100 от КСО с 5 %, съгласно Решение на Надзорния съвет на НОИ от 03.06.2021 год. [интернет адрес], а така полученият размер от 315, 33 лв. е увеличен, съгласно §7ж от ПЗР на КСО с 10 процента като към полученият размер от 346, 86 лв. са прибавени 60 лв. по ПМС № 479 от 30.12.2021 год. / ДВ бр. 1/2022 год./, при което е определен размер на пенсията от 406, 86 лв. Административният орган е преизчислил пенсията и по реда на § 7з ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО при което пенсията на оспорващия е в размер на 316.22 лв. и на основание $ 7з, ал. 3 от КСО е определил по-високият размер от 406, 86 лв. Така определеният размер не е по-нисък от минималния размер на пенсията за инвалидност по чл. 75, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 70, ал. 12 от КСО във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на ДОО за 2023 год., който за периода от 01 януари до 30 юни 2023 год. е 396.95 лв. равни на 467 лв. по 85 %. За неоснователно е прието твърдението на оспорващия, че административният орган е намалил признатия размер на осигурителния му стаж от 28 г. през 2020 год. на 27 год. през 2023 год. Видно от данните по делото през 2020 год. при отпускане на ЛП за ИОЗ му е признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО в размер на 28 г. 10 м. и 27 дни и осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО в размер на 5 год. и 9 месеца, а при служебното преизчисляване на пенсията му с разпореждане [номер] от 26.05.2023 год. е признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО в размер на 29 г. 6 месеца и 07 дни от които 28 г. и 10 м. 27 дни осигурителен стаж преди инвалидизирането, и осигурителен стаж след инвалидизирането от 1 м. и 02 дни придобит в периода 21.06.2020 – 31.12.2020 год. и 6 м. и 08 дни осигурителен стаж придобит през 2022 год. За неоснователно е прието и твърдението на оспорващия, че по отношение на осигурителния му стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО следва да се прилага коефициент 0, 7, тъй като разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от КСО е материално правна и след като от 15.02.2023 год. на оспорващия е призната 50% ТНР, то размерът на пенсията му след тази дата следва да се определи с прилагане на коефициента по чл. 75, ал. 2, изречение второ, т. 3 от КСО, а именно 0, 5 по отношение на признатото за осигурителен стаж време на основание чл. 75, ал. 2 изречение първо от КСО. За неоснователно е прието и възражението, че административният орган при постановяване на решението не е взел предвид подадената от него молба за преизчисляване на пенсията от 30.04.2023. год. С тези аргументи съдът приел, че решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него разпореждане [номер] от 26.05.2023 год. съответстват на материалния закон, поради което оспорването им следва да се отхвърли. С разпореждане [номер] от 30.06.2023г. на основание чл.100 от КСО, във връзка с решение на Надзорния съвет на НОИ по протокол №7/05.06.2023г. и Закон за изменение и допълнение на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022г., ЗБДОО за 2022г. и ЗБНЗОК за 2022г., съгласно които рамерът на пенсиите, отпуснати до 31.12.2022г. се осъвременява, считано от 01.07.2023г. с 12 на сто, пенсията на А. Н. А. е определена в размер на 455, 68 лева ( 406, 86 лв. • 1, 12 = 455, 68лв). С решение № 2153-25-31/20.07.2023г., постановено по жалба на настоящия оспорващ, директорът потвърдил разпореждане [номер] от 30.06.2023г. Решението на директора на ТП на НОИ – Търговище е обжалвано пред съда и с решение №582/25.07.2024 г. по АД № 190/2023 г., влязло в законна сила на на 18.02.2025 г. е отхвърлено оспорването срещу решение № 2153-25-31/20.07.2023г., издадено от директора на ТП на НОИ – Търговище. По отношение материално-правното законосъобразност на Решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, потвърждаващо разпореждане [номер] от 30.06.2023 г. /л.12 от адм.д. № 146/2023 г. на АС – Търговище/, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от КСО, съгласно която пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. С т. 1 от Решение от 05.06.2023 год. Надзорният съвет на НОИ е приел пенсиите отпуснати до 31.12.2022 год. да се осъвременят от 01.07.2023 год. с 12 %. В производството по чл. 100 от КСО не се променя осигурителния доход, нито индивидуалния коефициент, нито признатия осигурителен стаж. Не се признава и новопридобит осигурителен стаж. Единственото, което административният орган е длъжен да направи по силата на тази разпоредба, е да изчисли новия размер на пенсията, като умножи получавания към 30.06. на съответната година размер на пенсията с процента на осъвременяване, както и да съобрази дали така определеният размер не е по-малък от минималния размер на пенсията за инвалидност, регламентиран в разпоредбата на чл. 75, ал. 4 от КСО. В случая към 30.06.2023 год. личната пенсия за ИОЗ на оспорващия е била в размер на 406.86 лв., определена с разпореждане [номер] от 26.05.2023 год. Макар и обжалвано това разпореждане е било действащо. Спрямо този размер е приложен коефициента за осъвременяване от 12 %, при което осъвремененият размер на пенсията на оспорващия е 455.68 лв. Съгласно чл. 75, ал. 4, т. 3 от КСО размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12 за лицата с ТНР/вид и степен на увреждане от 50 до 70, 99 на сто. Според чл. 70, ал. 12 от КСО минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. С чл. 10, т. 2 от Закона за бюджета на ДОО за 2023 г. / дв. Бр. 66/2023 г./ минималният размер на пенсията за ОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО от 01.07 до 31.12.2023 год. е в размер на 523.04 лв. С оглед на горното минималния размер на инвалидната пенсия за лицата с ТНР/вид и степен на увреждане от 50 до 70, 99 на сто. по чл. 75, ал. 4, т. 3 от КСО от 01.07.2023 год. до 31.12.2023 год. е 444, 58 лв., т.е. осъвремененият размер на пенсията на оспорващия от 01.07.2023 год. е по-висок от минимално предвидения в закона размер. Със заявление подадено по електронен път на 30.04.2023г. и входирано в ТП на НОИ – Търговище с вх. 21115-25-202/02.05.2023г., А. Н. А. поискал преизчисляване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл.102, ал.1, т.2 от КСО с допълнително придобития след пенсионирането му осигурителен стаж и осигурителен доход в периода от 23.06.2022г. до 31.03.2023г. Към заявлението приложил справка от НАП. С разпореждане [номер] от 09.08.2023г. по протокол № N01188/20.07.2023г. пенсионният орган счел, че са налице данни в информационната система на НОИ, които дават основание определената на заявителя пенсия да бъде преизчислена през текущата година, поради което и на основание чл.102, ал.1, т.2, ал.3-5 от КСО, разпоредил преизчисляване от 01.05.2023г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 50.00 на сто трайно намалена работоспособност и срок на инвалидността до 01.02.2024г. В разпореждането е съобразен осигурителният стаж към датата на инвалидизиране - 28г., 10м. и 27 дни и към него е добавен осигурителен стаж, придобит след тази дата в размер на 0г., 11м и 10 дни. Определен е осигурителният доход за периода 01.01.2000г. – 30.04.2023г. в общ размер на 60515, 27 лева. Изчислен е индивидуалният коефициент – 0.6934, като в унисон разпоредбата на чл.70, ал.10, т.2 от КСО осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, е намален с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за УПФ и размера на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО за трета категория труд за лицата, родени преди 01.01.1960г. След изчисляване на получения размер на пенсията, същият е сравнен с размера на пенсията, относим към 30.09.2022г. и е определен размер на пенсията, считано от 01.05.2023г. в по-високия от двата размера. Пенсията е определена в размер на 414, 49 лева. Със същото разпореждане, считано от 01.07.2023г. пенсията е индексирана с 1.12 съгласно чл.100 от КСО и е определена в размер на 464, 23 лева. Срещу разпореждането е подадена жалба вх. № 1012-25-70/23.08.2023г. С решение № 2153-25-53/19.09.2023г. директорът на ТП на НОИ – Търговище счел жалбата за неоснователна, а разпореждането – за законосъобразно, поради което потвърдил последното, което е и предмет на съдебен контрол по настоящото съдебно производство. С оглед съдържащите се данни за обжалване на всяко едно от разпорежданията, издадени през 2023г., с които се възобновява и / или изменя размерът на пенсията на жалбоподателя, към делото са приобщени подаваните от А. Н. А. жалби, както и постановените решения на директора на ТП на НОИ – Търговище. Установява се, че в АдмС – Разград е образувано АД № 190/2023г. по описа на съда, със страни: оспорващ - А. Н. А. и ответник – директор ТП на НОИ – Търговище и предмет на разглеждане: решение № 2153-25-25/16.05.2023г., решение № 2153-25-29/03.07.2023г. и решение № 2153-25-31/20.07.2023г., издадени от директора на ТП на НОИ по жалби на А. Н. А. против разпореждания на началник отдел „Пенсии“. Същото е приключило с решение №582/25.07.2024 г. по АД № 190/2023 г., влязло в законна сила на на 18.02.2025 г., с което решение № 2153-25-25/16.05.2023г. е отменено и преписката върната за ново произнасяне, а жалбата на А. е отхвърлена като неоснователна срещу решение № 2153-25-29/03.07.2023г. и решение № 2153-25-31/20.07.2023г., издадени от директора на ТП на НОИ. Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на приобщените писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка. Всички те са непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се събития. Съдът ги кредитира с доверие и основава на тях фактическите си констатации, както следва: С начална дата 21.06.2020г., на А. Н. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно ЕР №1843/26.06.2020г. на ТЕЛК с оценка на работоспособността – 80% трайно намалена работоспособност и срок – до 01.06.2021г., продължен по силата на закона до 31.12.2022г., която от 15.02.2023г. е възобновена и изменена въз основа на ЕР на ТЕЛК № 0101/15.02.2023г., с което е определена 50.00 на сто трайно намалена работоспособност и срок до 01.02.2024г. Пенсията е определена в размер на 403, 26лв. Считано от 01.04.2023г. е определена пенсия в размер на 406, 86 лева (изменена на основание чл.102, ал.1, т.1 и ал.2 и 5 от КСО съобразно придобит осигурителен стаж след датата на инвалидизиране), а от 01.07.2023г. пенсията е индексирана и е определен размер 455, 68 лева. Във връзка с подадено на 30.04.2023г. от жалбоподателя заявление за ежегодно преизчисляване на личната пенсия с придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране, считано от 01.05.2023г. е определен размер на пенсията – 414, 49 лева. Същият е индексиран с 1.12 и считано от 01.07.2023г. и пенсията е определена в размер на 464, 23 лева. Размерът на пенсията е определен с разпореждане [номер] от 09.08.2023г. по протокол № N01188/20.07.2023г., потвърдено с решение № 2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, предмет на съдебен контрол в настоящото производство. При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол е решение № 2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо. При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения: Процесното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът, в предвидената форма, съгл. чл.59, ал.2 от АПК, съдържа правни и фактическите основания, както и съответства на целта на закона. С оглед гореизложеното, решение № 2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила. При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното: Спорът по настоящото дело не касае установените факти, а е правен и се свежда до приложението на материалния закон спрямо релевантните обстоятелства. При неговото разрешаване, съдът съобрази следните материално правни разпоредби: В разпоредбата на чл.102, ал.1, т.2 и ал.3 от КСО е разписано, че пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, може да се преизчисляват по заявление на пенсионера – с допълнително придобития осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. Заявление за преизчисляване на пенсията може да подаде всяко лице с допълнително придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. Преизчисляването се извършва ежегодно, от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, като се вземат предвид данните по чл.5, ал.4, т.1, а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до края на месеца на подаване на заявлението и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт. Според ал.4 на същата разпоредба в случай, че преизчисляването по ал.1, т.2 с наличните данни за придобития осигурителен стаж и осигурителен доход е по-неблагоприятно за пенсионера, размерът на пенсията се определя само въз основа на данните за осигурителния стаж за същия период. Преизчисляването на пенсиите по този член се извършва по реда на чл.70, съответно на чл.75 – 77. При преизчисляването на пенсията се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото ѝ отпускане, а за пенсия, отпусната до 1 януари 2000г. – средномесечният осигурителен доход за страната за 2007г., след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията. При преизчисляването осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010г., не се превръща по реда на чл.104 (чл.102, ал.5 от КСО). В случая производството е започнало въз основа на заявление за ежегодно преизчисляване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, въз основа на което пенсионният орган е приел, че са налице положителните предпоставки за преизчисляване на пенсията - осигурителният стаж до датата на инвалидизиране е в размер на 28г., 10м. и 27дни, а придобитият след тази дата е 0г., 11м и 10 дни. С оглед датата на подаденото заявление - 30.04.2023г., общият осигурителен доход определен за периода 01.01.2000г. до 30.04.2023г., съгласно чл.102, ал.3, изр.второ от КСО – „преизчисляването се извършва ежегодно, от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, като се вземат предвид данните по чл.5, ал.4, т.1, а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до края на месеца на подаване на заявлението“, е в размер на 60515, 27 лева. Тези констатации са обективирани от ПО в съответно разпореждане, по което настоящият съдебен състав извърши проверка на определения доход и приема, че същият съответства на данните по делото. С разпореждане [номер] по протокол № N01226/19.11.2020г. при първоначалното отпускане на пенсията е изчислен общ осигурителен доход в размер на 45896, 19 лева за периода 01.01.2000г. – 20.06.2020г. Видно от справка – Опис на осигурителен доход, ред 32, 33 и 34, осигурителният доход в периода след 21.06.2020г. е в общ размер на 14619, 08 лева., респ. сумарно осигурителният доход до датата на инвалидизиране и придобитият след тази дата възлиза на 60515, 27 лева, както е определен и в разпореждането. Определен е индивидуалния коефициент на лицето - 0, 6934, като осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в УПФ, е намален с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за УПФ и размера на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО за трета категория труд за лицата, родени преди 01.01.1960г., съобразно правилото на чл.70, ал.10, т.2 от КСО. Споделя се от съда, че на база средномесечния осигурителен доход за страната за периода м.06.2019г. – 05.2020г. в размер на 1016, 32лв., умножен по индивидуалния коефициент на лицето – 0, 6934, е определен доходът за изчисляване на пенсията – 704, 72 лева. По силата на чл.75, ал.1 от КСО, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1, 35 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. В случая осигурителният стаж на А. Н. А. (29г., 10м), умножен по 1, 35% се равнява на 40, 28%. Съобразно чл.75, ал.2 от КСО, когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл.68, ал.1, разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години, и възрастта по чл.68, ал.1 се признава за осигурителен стаж. С оглед на това и предвид възрастта на жалбоподателя е признат осигурителен стаж – 4г. и 10м. Същият, умножен с процент 1, 35 за всяка година и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж, определя признат осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО – 6, 53 4 години и 10 месеца (10/12) = 4, 83 • 1, 35 = 6.53. Освен това, в чл.75, ал.2, изр.второ, т.3 от КСО е разписано, че при определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент 0, 5 за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70, 99 на сто. Видно от приложеното по делото Експертно решение А. Н. А. е с оценка на работоспособността 50 % трайно намалена работоспособност, поради което процентът признат осигурителен стаж, изчислен в зависимост от процента намалена работоспособност е в размер на 3, 27% 6, 53 • 0.5 = 3, 27. Съвкупният процент осигурителен стаж възлиза на 43, 55%. Същият се изчислява като сбор от процента осигурителен стаж по чл.75, ал.1 от КСО -40, 28% и процента осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО - 3, 27%. С прилагане на правилото, разписано в чл.75 от КСО, се определя пенсия в размер на 306, 91 лева 43, 55% от 704, 72 лева. Определеният размер на пенсия е осъвременен съобразно чл.100 от КСО с коефициент 1, 05 за 2021г., в резултат, на което се получава сумата от 322, 26 лева. При определяне размера на пенсията е съобразена и разпоредбата на §7, ал.2 от ПЗР на КСО, според която размерът, определен по реда на този кодекс към 30 юни 2022г., на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021г., се увеличава от 1 юли 2022г. с 10 на сто. След увеличението по изречение първо в размера на пенсията се включва сумата от 60 лева, изплащана на основание ПМС №479/2021г. за осигуряване на допълнителен трансфер по бюджета на ДОО (ДВ, бр.1 от 2022г.), и сумата по §7, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО за 2022г., когато има такава. Сумата от 322, 26 лева е умножена с 1, 10 и към получения резултат – 354, 49 лева е добавена сумата от 60, 00 лева по ПМС № 479/2021г., пенсията е изчислена в размер на 414, 49 лева. С оглед §7з от ПЗР на КСО е направено изчисление какъв би бил размерът на пенсията, преизчислен при съответното прилагане на чл.70, 75 и 79, като: 1.средномесечният осигурителен доход за страната, с който е отпусната пенсията, се умножи с индивидуалния коефициент на лицето към 30 септември 2022г. и с продължителността на осигурителния стаж на лицето, зачетен към 30 септември 2022г., умножен със съответния процент за годините и месеците осигурителен стаж, който е определен съобразно действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията; 2. определеният по реда на т.1 размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по-високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Правилно пенсионният орган е приел, че осигурителният стаж до датата на инвалидизиране е 28г., 10м. и 27дни; осигурителен стаж след тази дата – 0г., 11м и 10 д.; индивидуалният коефициент на лицето е 0, 6934; средномесечен осигурителен доход за периода м.06.2019г. – м.05.2020г. – 1016, 32лв.; доход за изчисляване на пенсията – 704, 72 лева 1016, 32 лв.•0, 6934=704, 72лв.; процент за годините и месеците осигурителен стаж, определен съгласно действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията (21.06.2020г.) – 1, 2; процент осигурителен стаж по чл.75, ал.1 КСО – 29г., 10м • 1, 2% = 35, 80%; процент осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО – 4г., 10м. • 1, 2% = 5, 80%; процент признат осигурителен стаж в зависимост от процента намалена работоспособност – 5, 80 • 0, 5 = 2, 90%; проценти осигурителен стаж – 38, 70% 35, 80 + 2, 90. С оглед установените данни и съобразно разпоредбата на чл.75 от КСО, се определя пенсия в размер на 272, 73 лева 38, 70% от 704, 72 лева. По силата на §7з, ал.1, т.2 от ПЗР на КСО, така полученият размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по-високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година, както следва: за 2021г. – 272, 73•1, 084 = 295, 64лв.; За 2022г. – 295, 64•1, 093 = 323, 13лв. Размера на пенсията е сравнен с размера на пенсията, относим към 30.09.2022г. и тъй като е по-висок, с процесното разпореждане пенсията е определена в по-високия размер – 414, 49 лева. Заявлението за ежегодно преизчисляване на пенсията е подадено на 30.04.2023г., поради което и съгласно чл.102, ал.3 от КСО, правилно пенсионният орган е направил преизчисляване от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, а именно – от 01.05.2023г. В съответствие с чл.100 от КСО, определеният размер на пенсията е индексиран, считано от 01.07.2023г. с коефициент 1, 12 и е определена пенсия в размер на 464, 23 лева. С оглед гореизложеното, съдът приема, че разпореждане [номер] от 09.08.2023г. по протокол № N01188/20.07.2023г. е издадено въз основа на правилна преценка на всички факти и обстоятелства, релевантни за законосъобразното определяне размера на личната пенсия на оспорващия и при стриктно спазване на законовите разпоредби. Същото е постановено от компетентен орган – ръководител „ПО“, каквато длъжност. По силата на чл.98, ал.1, т.1 от КСО, пенсиите се изменят с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ; разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл.106. Административното производство е инициирано въз основа на заявление, подадено от правоимащо лице, като същото е проведено при спазване на процесуалните правила. Разпореждането е издадено на основание чл.102, ал.1, т.2 и чл.102, ал.3 – 5 от КСО, като преизчислението е извършено при спазване на всички нормативни разпоредби и в законоустановения срок. Размера на пенсията е изчислен съобразно стажът, придобит след датата на инвалидизиране при определяне на пенсията за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70, 99 на сто признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент 0, 5, съгласно разпоредбата на чл.75, ал.2, т.3 от КСО. Процентът осигурителен стаж е изчислен в съответствие с правилата на чл.75, ал.1 и ал.2 от КСО, съобразно представеното от А. Н. А. Е. решение на ТЕЛК, съгласно което на лицето е определена 50% трайно намалена работоспособност, този коефициент се прилага само спрямо признатия осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО, представляващ разликата между възрастта на лицето и предвидената в чл.68, ал.1 от КСО възраст. Към 01.05.2023г. признатият осигурителен стаж на А. Н. А. възлиза на 4г. и 10м., който стаж се умножава с процент 1, 35% за всяка година и съответната част за месеците стаж и спрямо полученото число - 6, 53 се прилага коефициентът 0, 5, който е в зависимост от степента на намалената работоспособност. Именно по този начин е определен размерът на пенсията на жалбоподателя, поради което разпореждането е издадено в съответствие със законовите разпоредби. Правилно ответникът в настоящото производство е намерил за неоснователна жалбата, подадена срещу разпореждането и като е потвърдил обжалвания пред него акт, е постановил законосъобразно решение. Доводите в жалбата, касаещи законосъобразността на предходно издадени административни актове, оспорени пред Административен съд Разград не са предмет на настоящият спор и не следва да бъдат обсъждани, още повече, че досежно тяхната законосъобразност е налице произнасяне със съдебен акт, влязъл в законна сила. В настоящото производство единственият релевантен довод, поддържан и от процесуалния представител на оспорващия е правилността и законосъобразността на изчисляване размера на пенсията, обективиран в разпореждане на ПО, потвърден с процесното решение, по който спорен момент настоящият съдебен състав, след детайлна преценка и съпоставка с действащата нормативна уредба намери, че размерът е правилно и законосъобразно определен. Мотивиран от горното, съдът приема, че решение № 2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона. По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното Шуменският административен съд,