Решение № 4900 от 21.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7627/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на В. С. П., с която е предявен срещу ЗД „Е.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.03.2022 г., осъществено от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Претендира законната лихва от 11.03.2022 г. и разноските по делото. Ищецът твърди, че на 11.03.2022 г. е пострадал при произшествие, настъпило при следния механизъм: при движение по бул. „Цариградско шосе“ в посока от бул. „Копенхаген“ към ул. „Патриарх Герман“, в района на кръстовището с ул. „Д. Пешев“, лек автомобил „Мерцедес“ с peг. № •••••••, управляван от Е.В.П., предприема преминаване на червен забранителен сигнал на светофара, без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил „Мерцедес“ с peг. № •••••••, управляван от Д. Б. Д., който е извършвал маневра завой на ляво. След удар между двете МПС лекият автомобил „Мерцедес“ с peг. № ••••••• се е отклонил на дясно, качил се е на тротоара и последователно се е ударил в метални анти-паркинг колчета, пътен знак и след това – ищеца, който се е намирал на спирка на обществения транспорт. Твърди, че виновният водач Е.В.П. за управлението на „Мерцедес“ с peг. № ••••••• е застраховала гражданската си отговорност при ответника. Сочи, че в резултат на произшествието е получил травматично увреждане - диафизарна фрактура на лява бедрена кост с дислокация на фрагментите, на 14.03.2022 г. е опериран, поставена му е остеосинтеза на бедрената кост. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди – болки и страдания от увредата на здравето, както и лихвата от увреждането. Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва механизма на настъпване на произшествието, описан в исковата молба и счита, че застрахованият водач не е извършил нарушение на правилата за движение – движила се е с лекия си автомобил с позволена скорост, преминала на кръстовището на разрешителен за нея сигнал на светофарната уредба, като предимството й е било отнето от водача на лек автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № РА •••••••. Вследствие на съприкосновението между двата автомобила, този на Е. П. е станал неуправляем, което е довело до невъзможност да бъде предотвратен ударът между него и стоящия на тротоара пешеходец. При условията на евентуалност навежда доводи за съпричиняване, като твърди, че в момента на настъпване на удара ищецът е пресичал платното за движение на неразрешено място. Оспорва и претендирания размер на обезщетението като прекомерен. Трето лице помагач на ответника Д. Б. Д. оспорва исковата молба. Трето лице помагач на ответника Д.З. АД не взема становище по иска. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: По иска по чл.432, ал.1 КЗ: Установява се от представените писмени доказателства (констативен протокол K-119, л.5-6, Протокол за оглед на местопроизшествие – л.63-65, Скица и Албум – л.66-83 и циклограма за светофарната уредба – л.120-121) и заключението на авто-техническата експертиза по делото, че процесното ПТП се е осъществило по следния механизъм: на 11.03.2022 г. около 17.20 ч. в гр. С. лек автомобил „Мерцедес“ рeг. №•••••••, управляван от Е. П., се е движел със скорост в порядъка на 91 км/ч. по бул. бул. „Цариградско шосе“ към ул. „Павел Красов“. В същия момент и в насрещна посока се движел лек автомобил „Мерцедес“ с peг. № РА ••••••• и предприел в кръстовището движение в посока „наляво”, навлизайки в зоната на кръстовището и движейки се със скорост от около 34 км/ч. При това движение вторият автомобил „пресича” коридора за движение на първия, настъпва контакт между челната лява част на втория и предната лява странична част на първия, който се завърта с предната си част, възкачва се върху десния тротоар, реализира вторични удари с оградни колчета (9 бр.), метален стълб с поставени върху него пътни знаци и със стоящия на спирката пешеходец. Към момента на предприемане на криволинейно движение на втория автомобил „Мерцедес” е бил активен „червен с жълто” сигнал на светофарната уредба, аз за първият автомобил „Мерцедес” е бил активен „червен” сигнал на светофара. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че първият „Мерцедес“ е навлязъл в кръстовището на „червен” сигнал, а вторият – на „червен с жълто” сигнал, т.е. малко преди да светне зеления сигнал. Вторият автомобил попада в „опасната зона” за спиране на първия „Мерцедес” и водачът на последния не е имал техническа възможност да предотврати удара между тях. От изложеното съдът приема, че причината за настъпването на произшествието са субективните действия на водачите на двата автомобила, участвали в процесното ПТП – водачите са извършили следните нарушения на правилата за движение: водачът на лек автомобил рeг. №••••••• извършил нарушение на чл.20 и чл.21 ЗДвП, като при избора на скорост превишил разрешената скорост и не изпълнил задължението си да избере такава скорост, която да е съобразена с характера и интензивността на движението при преминаване през кръстовище, за да бъде в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и преминал за червен сигнал на светофарната уредба, а водачът на лекия автомобил с peг. № РА ••••••• също е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Мотивиран от горното, съдът счита, че на основание чл.53 ЗЗД водачите на трите леки автомобила следва да отговарят солидарно за така причинения деликт. От представените медицински документи и заключението на съдебно- медицинската експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищeцът е получил следните увреждания: счупване на тялото на лявата бедрена кост, охлузвания на главата – челно и дясно. Проведено му е болнично лечение за периодите от 11.03.2022 г. до 19.03.2022 г. и от 13.05.2022 г. до 16.05.2022 г., като му е извършена операция - открито наместване и фиксация на бедрената кост с метален пирон и 4 винта на 14.03.2022 г., а на 13.05.2022 г. оперативно е изваден статичният проксимален винт. Ищецът е бил на домашно - амбулаторно лечение от 19.03.2022 г. до 12.05.2022 г. - 55 дни и от 16.05.2022 г. до 27.08.2022 г. - 3, 5 месеца. Възстановителният период е продължил от 11.03.2022 г. до 27.08.2022 г. - 169 дни, като през част от времето ищецът е бил обездвижен за 2 месеца и е имал нужда от чужда помощ за период от 4 месеца. Ищецът е претърпял непосредствено след произшествието болки и страдания с голям интензитет за 9-10 дни, болки с умерен интензитет за 6 месеца, след което интензитетът на болките е намалял. Към момента състоянието на ищеца е стабилизирано. Оперативните рани е зараснали и самостоятелната му походка е възстановена. Налице са остатъчни явления - оперативни белези по външната повърхност на лявата тазобедрена става и горната част на лявото бедро. Лявата тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 28%, лявата колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 24 %. За срок до около 3 години след произшествието се очаква ищецът да изпитва болки с непостоянен характер при промяна на времето, при по - продължително ходене и стоене прав, при движение по стълби. Установява се от показанията на свидетеля В. П.а, съпруга на ищеца, че в период от два месеца ищецът е бил със силни боли, на легло, чак лед втория месец е започнал да се придвижва с патерици. Шест месеца е прекарал в отпуск по болест. От обездвижването е напълнял с 20 кг отгоре качи. Върнал се е на работа, но му е трудно, има страх от шофиране. По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил рeг. №•••••••, което съдът намира за противоправно. От представените медицински документи и заключенията на съдебно-медицинската се установява причинната връзка между получените от пострадалия увреждания и произшествието. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, осъществени при съизвършителство и на основание чл.53 ЗЗД водачът Е. П., дължи да обезщети причинените вреди. Не е спорно между страните наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на действието на което е настъпило процесното ПТП. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица. По изложените съображения в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания. При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на болката; период на възстановяване; характера на последиците от полученото увреждане за здравето на пострадалия. Установява се от СМЕ, че пострадалият е получил счупване на бедрена кост и травми на главата, извършени са му две операции, продължително време е бил на легло, не е могъл сам да се обслужва, придвижвал се е с патерица, възстановявал се е в период от 6 месеца. Увреждането е довело до намален обем на движенията на тазобедрена и лявата колянна става. Съдът взема предвид и емоционалният стрес и травмата от преживяното, както и изпитаните болки и страдания по време на произшествието и по време на проведеното лечение и последвалата рехабилитация. При съобразяване на посочените обстоятелства съдът намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 50000 лв. Размерът на обезщетението е основно повлиян от наличието на остатъчни последици от увреждането – намален обем на движението на тазобедрената и колянната става, както и продължителният период, в който ищецът е бил обездвижен на легло. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от пострадалия е налице, когато с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането предизвиквайки по този начин и самите вреди. Допринасянето може да се осъществи с действия или бездействия, като вредните последици трябва да са в причинна връзка и с деянието на увредения. В процесния случай не се установява противоправно действие или бездействие от страна на ищеца – същият се е намирал неправомерно на тротоара - извън платното за движение. По изложените съображения съдът приема, че искът е основателен в предявения размер. По искането за законна лихва: Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се определя от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от доброволната претенция същата е постъпила при ответника на 15.04.2022 г. и съдът приема, че на тази дата застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този момент дължи изплащане на законната лихва. Неоснователни са възраженията на ответника, че на ищеца са дадени указания да представи допълнителни документи, поради което срокът следва да тече от по-късен момент. Видно от описаните приложения към претенцията, на ответника са представени както доказателства за механизма на настъпване на произшествието, така и относно естеството на вредите. Ето защо законна лихва следва да се присъди върху обезщетението от посочената дата – 15.04.2022 г. По разноските: На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и събиране на доказателства – за сумата от 750 лв. На процесуалният представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за оказана безплатна правна помощ – за сумата от 4650 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 1850 лв. Поради което Софийският градски съд